Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02.2012 18:28 - Марк Аврелий – императорът стоик и неговите възгледи за Душата
Автор: georgihadjiyski Категория: История   
Прочетен: 7585 Коментари: 0 Гласове:
7

Последна промяна: 07.03.2022 17:56

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Марк Аврелий – императорът стоик и неговите възгледи за Душата

Copyright © Георги Хаджийски

Публикувано в:

image


image
image
 
Бронзова конна статуя,                                                       Рим I - III век
Капитолия Рим на Марк Аврелий Антонин
 
(на 
латински: Marcus Aurelius Antoninus) - 
римски 
император и философ.
Той е последният от
Петимата добри императори.
Макар, че през целия си живот да не е бил
в добра физическа кондиция, в духа
на естетическите идеали на епохота,
Марк Аврелий е представян в твърде
атлетичен вид на всички свои изображения. 


В своята книга „Държавата” философът Платон, на когото принадлежи и тезата за наличието на собствен свят на идеите, който е различен от реалния, поставя философите начело на измислената от него съвършена държава като най-достойни да я управляват. И макар, че уроците и на световната, а и на нашата история, красноречиво доказват немалко провали на подобен вид управление, (може би поради невъзможността на овластените философи да намерят необходимия баланс между изискванията на понякога жестоката и твърде груба реалност и доминиращите техните възвисени съзнания абстрактни представи за абсолютни социални ценности), представата за философа начело на държавата – като носител на мита за мъдрото и справедливо управление, продължава да се радва на немалка популярност в модерните демократични общества, (особено сред самоопределящите се за „по-просветени” граждани).

Погледнато в исторически аспект, един от наистина великите световни философи, имал и възможността да бъде начело на най-значимата съществувала някога държава, е Марк Аврелий. По време на неговото продължително управление (от първото му консулство през 140 г. сл. Хр. до 180 г. сл. Хр., когато умира като император на 58 годишна възраст от чумната епидемия, обхванала командваната от него армия) Рим води почти непрекъснати войни, които съсипват стопанството; наред с това въведената от него поземлена реформа, свързана с одържавяване на частни земи в Италия и последващото им раздаване на ветерани усложнява още повече социално-икономическото положение в държавата, а предприетите от него и превърнали се в „традиционни” за римските властници гонения на християните (през 177 г. сл. Хр. той издава специален едикт срещу християните), до голяма степен ерозират съществувалата продължително време в римското общество религиозна толерантност. С други думи налице е един твърде красноречив пример за лошо управление, което не може да бъде оправдано нито с постигнатите военни успехи срещу партите (161-165 г.); нито с победите над маркоманите (167-180 г.); нито с разгрома на въстанието на буколите в Египет (178 г.); нито с убийството на пожелалия да бъде император Авдий Касий...

Въпреки обремененото от социални проблеми и военни походи властване, Марк Аврелий успява да обогати стоическото направление на философската мисъл, сътворявайки чудесната книга „Към себе си”, която бива записвана по време на почивките между сраженията и походите. И макар, че от „чисто” теоретична гледна точка дори и в съществувалите по негово време Старозаветни книги на Библията Душата да се споменава рядко като дума, а представата за нея да е твърде неясна, в своята книга „Към себе си” той успява да даде редица блестящи дефиниции за естеството на Душата, които не само са актуални и днес, но и отразявайки твърде специфични интелектуални форми на човешкия стремеж към безсмъртие сякаш съумяват да се докоснат до някои от вечните истини за най-човешките същности.

От избраните тук цитати става видно, че според Марк Аврелий Душата има следните битийности:

- Тя одухотворява, (дава живот) на телесността (материята);
- Тя е безсмъртна и вечна;
- Тя е неразрушима, неделима, нетленна;
- Тя е динамичното Начало;
- Тя е изконна част от човешката същност;
- Освен, че оживява плътта, тя привлича към себе си разума, придавайки безсмъртие на мисълта;
- Тя е нещо, което трудно може да бъде възприето, а и осъзнато...

*****


  imageimage

Бюст на Марк Аврелий
в
Глиптотеката, Мюнхен      Монета с лика на Марк Аврелий

С други думи казано би могъл да бъде направен изводът, че Душата е най-хубавото нещо в човешките същности.

И ето как я описва Марк Аврелий:

Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Не е позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна Кръв, кости, Крехка тъкан от сплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява - вятър, винаги нещо различно, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. На следното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй повече да робува и да бъде разигравано като марионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето.” Книга 2, гл. 2

Времето на човешкия живот е миг, същността нещо изтичащо. Възприятията замъглени, връзката на тялото като цялост лесно разрушима, душата блуждаеща, съдбата непредвидима, пребъдването на името спорно. Накратко казано, всичко свързано с тялото е река, а всичко, принадлежащо на душата, сън и дим, животът е война и пребиваване на чужденец, бъдната слава - забрава.” Книга 2, гл. 17

Тяло, душа, ум. На тялото усещанията, на душата влеченията, на ума възгледите.” Книга 3, гл. 16

От правилата, към които ще обърнеш поглед, нека тези две ти бъдат най-вече подръка - първо, че нещата не засягат душата, че вън от нея те са в покой и че притесненията ни се пораждат единствено от мнението вътре в нас; второ, че всичко, което виждаш, в следващия момент се променя и скоро го няма.” Книга 4, гл. 3

Ако душите оцеляват, как ги побира Въздухът от вечни времена? А как побира земята телата на погребваните от толкова Време? Също както тук след известно оцеляване те се разпадат, преобразуват и правят място на други мъртви, така и преминалите във въздуха души се запазват известно време, а после се преобразуват, разливат и наново приети се залавят за пораждащия вселената разум и по този начин дават възможност на други души да се настанят на тяхното място. Така може да отговори човек на въпроса за оцеляването на душите.” Книга 4, гл. 21

Постоянно си представяй вселената като едно същество, обладаващо една материална същност и една душа и как всичко достига до едно усещане, до неговото.” Книга 4, гл. 40

Вечността е река и буен поток на вечно пораждане. Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено и друго минава пред погледа, за да изчезне.” Книга 4, гл. 40

Одушевеното е по-съвършено от неодушевеното, а разумното същество по-съвършено от одушевеното.” Книга 5, гл. 16 

Сами по себе си нещата не засягат ни най-малко човешката душа, нито имат достъп до нея, нито могат да я помръднат или задвижат. Единствено тя самата помръдва и задвижва себе си и с каквито съждения счете за достойно да се изпълни, такива са за нея и външните обстоятелства, които я заобикалят.” Книга 5, гл. 19

Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества - че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.” Книга 5, гл. 34

Ти, моя душа, ще станеш ли някога добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с обич и привързаност? Няма ли да се почувствуваш пълна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига състоянието, в което си в момента, не си ли доволна от всичко настоящо и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя угода да пратят за благото на съвършеното същество, добро, достойно, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, за да се породи друго подобно, то непременно ще бъде наред? Ще станеш ли някога достойна съгражданка на боговете и хората, така че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?” Книга 10, гл. 1

Сферата на душата се пази еднородна не когато се протяга към нещо или се събира навътре, не когато се разпръсква или сгъстява, а когато свети със светлината, посредством която съзира истината на всичко, а и тази в себе си.” Книга 11, гл. 12

Марк Аврелий - "Към себе си", българско издание

image




Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: georgihadjiyski
Категория: Технологии
Прочетен: 2305258
Постинги: 382
Коментари: 550
Гласове: 3359
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031