Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2013 15:45 - Хроника на студентските събития от 1990 г.
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 10729 Коментари: 12 Гласове:
12

Последна промяна: 03.12.2013 11:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image   image
Не ви ли напомня: Така изглеждаше ситуацията в столицата през декември 1989 г.

image
Мълчаливо бдение на пл. Александър Батенберг за
сваляне на чл. 1 - ръководната роля на Партията
image
Преди 23 години, на 7 юни 1990 г. на Орлов мост се проведе най-големият митинг
на надеждата, че промените в страната ще ни донесат по-добър живот...


ПЪРВА СТУДЕНСТКА ОКУПАЦИОННА СТАЧКА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

- 11 юни 1990 г. Пред сградата на СДС в София привърженици на СДС заемат улицата и спират движението. Напрежение пред Народното събрание, където работи ЦИК. Масови протести, митинги, стачки и барикадиране на булеварди като протест срещу изборните резултати. Начало на студентската окупационна стачка в Софийския университет, която получава подкрепа от студенти от цялата страна. Начало на движението "Гражданско неподчинение" и начало на неговите прояви.

Личен спомен: Към 20.15 ч., ние четирима студенти от Софийския университет, успяхме да обезвредим охраната на Ректората по възможно най-културния начин и установихме контрол върху ключовете за сградата. В рамките на половин час към нас се присъединиха още 35 колеги. За кратко време успяхме да опразним напълно сградата. Проверихме и заключихме всички входове на Ректората. Изготвихме списък на окупаторите и разпределихме ролите си по охрана за през нощта. На сутринта към нас се присъединиха подкрепящи ни студенти, като числото на стачкуващите непрекъснато набъбваше, достигайки до 50-60 души по обяд. Към 15.00 ч. се проведе първото Общо събрание на стачния комитет, на което присъстваха вече над 150 колеги. В следващите няколко дни числото им нарасна и вече безпроблемно 65-та аудитория на Историческия факултет се запълваше до краен предел. Получихме безапелационната подкрепа на група преподаватели и мнозина граждани. Страх в сърцата ни нямаше, но ситуацията беше напрегната и непредвидима относно подготвяните действия от МВР и червените барети... Едва след четири безсънни денонощия прекарани в окупираната сграда на Ректората и при относително спокойната ситуация за момента, реших да се прибера за кратко в къщи. Живея на 12 минути спокоен ход. У нас намерих разтревожените си родители, заедно с техен гост. Гостът се оказа американец, Джефри Ловицки - син на професор от Мерилендския университет и стар приятел на баща ми. Същият, по професия адвокат от Балтимор, се оказа всъщност един от личните съветници на президента Джордж Буш-Старши и настоящ ръководител на мисията по наблюдение честността на изборите от страна на САЩ. Разговаряхме, разясних подробно ситуацията около събитията случващи се у нас. Получих уверение за подкрепата на студентските действия от американска страна. По-късно разведох човека из София, запознах го със забележителностите на прекрасната ни столица и накрая се разделихме пред хотел Шератон, в който беше отседнал. Прибрах се отново, освежих се, починах малко и вечерта отново се присъединих към окупационната стачка. През тези няколко дни, към нас се бяха присъединили ефективно и студенти от другите факултети на Софийския университет, НАТФИЗ, Техническия университет, ВТУ и т.н., като си разменяхме взаимно визити. Включвахме се активно и в действията на гражданското общество, които бяха обявили своето ефективно гражданско неподчинение и изградили множество барикади... На 8-9 ден Общото събрание единодушно сне доверието от г-н Емил Кошлуков, заради някои негови лични действия, и той бе освободен от председателството на стачния комитет. Ние двама студенти, по най-възпитан начин изведохме вече бившия т.н. студентски лидер. Може би горчивината от този акт, карат днес TV-водещият г-н Кошлуков да проявява особено отношение към студентските събития от 2013 г. Така, накратко, започна всичко... и продължи няколко месеца по-късно отново под формата на нова студентска окупационна стачка, а 23 години по-късно ситуацията в страната е почти непроменена и наподобява бурните събития от онази наситена със събития 1990 г.! Дали гражданските протести ще доведат най-сетне до желания положителен ефект и нормализиране на страната, само времето и ние, които го живеем, можем да покажем...

Възползвайки се от възможността, като един от активните участници в първите три окупационни стачки на Ректората на Софийския университет през 1990 и 1994 г., искам да благодаря на всички граждани, преподаватели и общественици, които застанаха безрезервно зад нас, насърчаваха ни и изразяваха своята подкрепа в онези бурни и трудни времена на промяна. Повторно - БЛАГОДАРЯ!

Лалю Метев, един от "неоткриваемите" първоокупатори на СУ от 1990 г.

image
Граждани протестират пред Партийния дом през юни 1990 г. срещу подменения
вот на първите демократични избори и срещу комунистическите символи

- 12 юни 1990 г. Ефективна окупационна стачка в Софийския университет. ФНСД излиза с искане да се изяснят случаи на спекулация и фалшифициране на изборите, регистрирани от представителите на СДС в избирателните комисии. Протести на стачкуващите студенти пред телевизията. Иска се оставката на председателя на Комитета за телевизия Павел Писарев заради партийни пристрастия по време на прякото предаване от НДК на 10 срещу 11 юни.

На 12 юни 1990 г. се провежда седяща стачка на уличното плътно пред сградата на ул. "Г.С. Раковски" 134 блокира движението. Протестът е на младежи срещу резултатите от първия тур на изборите за Седмото велико народно събрание, произведени на 10 юни 1990 г. На 13 юни 1990 г. - кръстовището пред СУ "Св. Климент Охридски" е барикадирано от кофи за боклук, разкъсани транспаранти и други подръчни материали. Движението на тролеите и автомобилите е напълно блокирано от привърженици на СДС, дошли да изразят недоволство и подкрепа на първата окупационна стачка на студентите (11 юни-7 юли 1990).

image image

В екстрена секретна телеграма на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Красимир Саманджиев от 13 юни 1990 г. адресирана до Националната разузнавателна служба и др. се описва обстановката в столицата от 12 юни 1990 г., когато е поставено началото на гражданското неподчинение в резултат на неочакваната загуба на СДС на първите демократични избори на 10 юни същата година (По-късно през 1997 г. Главна прокуратура установи, че изборите са били действително фалшифицирани). Дава се информация за окупирането на Орлов мост в София и за окупираните от студентите Софийски и Великотърновски университети.

- 13 юни 1990 г. Разраства се окупационната стачка в СУ и в други Университети в страната. Студентите очакват отговор от парламентарно-обществената комисия за телевизия и радио: защо е преустановено излъчването на информация за изборните резултати в ранните часове на 11 юни, както и за причините за последвалото информационно затъмнение върху обстановката в страната. Инициатива “Гражданско неподчинение” блокира кръстовищата на “Орлов мост” и пред Софийския университет. Желю Желев, Елка Константинова, Петко Симеонов, Георги Спасов и други членове на НКС приканват протестиращите да освободят улиците. КС на СДС излиза с декларация, в която признава изборите и призовава гражданите да преустановят всички действия, водещи до нарушаване на обществения ред. На импровизиран митинг сред протестиращите на “Орлов мост” Желю Желев отново ги призовава да вдигнат барикадите. Барикадите се състоят от градински пейки, щайги, кашони, кофи за боклук, разпънати едноместни палатки.

image

- 14 юни 1990 г. В телевизионното предизборно студио на СДС се излъчва видеозаписът на Евгений Михайлов с репликата на президента Петър Младенов “По-добре танковете да дойдат”, изречена пред сградата на НС на 14.12.1989 г. По повод на видеоматериала по БНТ е прочетено опровержение на Петър Младенов, в което показаните кадри и звук са обявени за монтаж.

- 21 юни 1990 г. Стачкуващите студенти искат експертизата на видеоматериала за репликата на президента П. Младенов, излъчена по телевизията на 14.06.1990 г.

- 22 юни 1990 г. В писмо, прочетено по БНТ, Руска Налбантова – председател на Съюза на ТКЗС с център Пловдив, заплашва, че ако студентите не прекратят стачката си, ще блокира София с 5 500 комбайна, 3 700 трактора и 3 400 транспортни средства.

image


На 24 юни 1990 г. - движението за гражданско неподчинение в София организира блокиране на движението по бул. "Руски" в отсечката от СУ "Св. Климент Охридски" до "Орлов мост". Проявата е в подкрепа на първата окупационна стачка на студентите (11 юни-7 юли 1990).
                 

Студентската окупационна стачка отразена в новините на БНТ
http://www.vbox7.com/play:48d19322

- 3 юли 1990 г. Преподаватели от СУ в декларация заявяват, че ако до 18 ч. не бъдат удовлетворени студентските искания, ще обявят безсрочна седяща стачка пред президентството.

- 4 юли 1990 г. Председателят на Комитета за телевизия Павел Писарев подава оставка. Започва седяща стачка пред президентството, с която се искат: оставка на Петър Младенов; публичен съд срещу Тодор Живков; писмени уверения от парламентарните сили за решаване на проблемите пред страната. Тази стачка в следващите дни се обединява с стачкуващите студенти и прераства в Град на истината. Обявено е заключението на комплексната техническа експертиза, назначена на 29-и юни 1990 г., по следствено дело №21-90 г., образувано за изясняване на обстоятелствата, при които е заснет видеозаписът на Евгений Михайлов от 14.12.89 г. Става дума за "танковата касета" с участието на председателя /президента/ Петър Младенов. В заключението е прието, че видеозаписът е автентичен и по него не са правени допълнителни манипулации.

- 6 юли 1990 г. Стачкуващите студенти искат оставката на президента Петър Младенов заради “безнравствената му позиция”. СДС в декларация подкрепя искането на студентите за оставка на Петър Младенов. По-късно Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание.

- 7 юли 1990 г. Седящата стачка в центъра на София продължава. От разпространената на 6 юли декларация остават неизпълнени условията: Да бъде определена дата за публичен процес срещу Тодор Живков; да се гарантира, че новият президент няма нищо общо с партийни, държавни, стопански и военни структури, вкл. МВР и ДС; да бъде оповестено имуществото на БСП; да се гарантира, че във ВНС няма да заседават хора, отговорни за създаването на лагерите на смъртта, нахлуването на българските войски в Чехословакия през 1968 г., укриването на истината за Чернобил и други тежки престъпления. Прекратена е студентската стачка. Част от студентите се присъединяват към седящата стачка пред президентството.

image



ВТОРА СТУДЕНТСКА ОКУПАЦИОННА СТАЧКА В СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ


- 5 ноември 1990 г. В Софийския университет е решено  да бъде обявена студентска окупационна стачка. Идеята се подкрепя от 20 стачни комитета. В декларация се настоява за решаване на конкретни социални и академични проблеми. Поставят се и политически искания - национализация на имуществото на БСП, привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение в страната, незабавна гласност за работата на Мандатната комисия на ВНС и др. Окупационната стачка се подкрепя от Академичния форум “Млада демокрация”. По-късно към студентската стачка се присъединяват и ФНСД.

- 6 ноември 1990 г. Президентът призовава студентските организации да прекратят окупационната стачка, защото тя се провежда в момент, когато политическите сили провеждат консултации и е много важно запазването на гражданския мир в страната.

- 7 ноември 1990 г. Стачкуват много Университети в страната и в София. Стелиян Стойчев, представител на ФНСД и депутат във ВНС, заявява, че ФНСД не е съорганизатор на стачката. Те подкрепят политическите искания на стачниците, но отричат окупацията като форма на протест. Според него окупацията може да се превърне в повод за “увековечаване на комунизма” в страната.

- 10 ноември 1990 г. Стачният комитет на СУ отхвърля тезата на КС на СДС, че студентските искания са проекция на политическата декларация на ПСДС. Те заявяват, че протестът им ще продължи и след евентуална правителствена промяна – докато не получат гаранции от новото правителство за решаването на техните искания.

image   image
Студентската стачка 1990 г. Архив на Владимир Гаджев.

- 14 ноември 1990 г. В СУ е учреден Обществен съвет за защита на стачкуващите студенти. В него влизат преподаватели, учени, журналисти и общественици.

- 15 ноември 1990 г. На Общо събрание на стачниците в СУ идват народни представители от СДС – Петър Берон, Стоян Ганев, Александър Йорданов и др. Студентите още веднъж припомнят, че амбицията им е стачката да остане “свободна” от опеката на която и да било политическа сила и че исканията им са по-скоро морални, отколкото политически. Призив на СДС за протестни митинги срещу правителството в цялата страна на 16, 17 и 18 ноември.

- 18 ноември 1990 г. Голям митинг на СДС в София с искане на оставката на Андрей Луканов.

image

- 19 ноември 1990 г. В декларация на студентския стачен комитет се казва, че вече стачкуват над 50 висши и полувисши училища в страната. Ако исканията им не бъдат изпълнени, студентите призовават към обща политическа стачка в цялата страна. КТ “Подкрепа” обявява стачна готовност с искане за оставка на правителството. При неизпълнение на искането от 26 ноември ще бъде обявена ефективна обща политическа стачка.

- 20 ноември 1990 г.  СДС подкрепя обявената от КТ “Подкрепа” стачна готовност. Режим на тока.

- 21 ноември 1990 г. В подкрепа на студентските стачни искания Академичният съвет решава да прекрати редовните учебни занятия в СУ до 1.12.1990 г.

- 22 ноември 1990 г. Жива верига около сградата на парламента.

- 23 ноември 1990 г. В парламента влиза поделение на червените барети. С тайно гласуване парламентът дава вот на доверие на министър-председателя Андрей Луканов. ПСДС преустановява участието си в заседанията на ВНС за известно време. КНСБ обявява пълен синодален бойкот на правителството, но няма да призовава към стачни действия. КТ “Подкрепа” обявява обща стачка от 6 часа на 26 ноември 1990 г.

- 26 ноември 1990 г. Започва обща политическа стачка в цялата страна. Митинг в София в подкрепа на стачката, продължил часове наред.

На 27 ноември 1990 г. - межу 8 и 9 ч. стачкуващи шофьори от товарни превози спират движението на булевардите "Сливница", "Опълченска" и в района на "Лъвов мост". Целта на стачката е оставката на правителството на Андрей Луканов.

- 29 ноември 1990 г. Андрей Луканов подава оставка. КТ “Подкрепа” прекратява общата стачка.

- 30 ноември 1990 г. Стачкуващите студенти заявяват, че продължават окупацията до удовлетворяване на всичките им искания или получаване на гаранции за това в “определен кратък срок”.

- 6 декември 1990 г. Преподаватели и служители от СУ обявяват академическо присъствие около сградата на Ректората под мотото “Незабавни гаранции за изпълнение на студентските искания". Студентите продължават протестите си. В декларация те заявяват, че подготвяното споразумение между политическите сили е опит жизненоважни проблеми да се решават зад гърба на обществеността и в информационен мрак.

- 11 декември 1990 г. Националният студентски стачен комитет обявява прекратяване на стачката, но стачните постове в СУ не са премахнати.

- 14 декември 1990 г. Заседание на Академичния съвет на СУ, на което е решено учебните занятия да бъдат възстановени.


image Хроника на студентските събития 1990 г.

*Историята продължи да се преповтаря: През 1994 г., и после на 10 януари 1997 г., когато в 9.30 ч. студенти и преподаватели от Софийския университет се присъединят към живата верига пред Народното събрание в подкрепа на "Декларацията за спасение на България", внесена в парламента на 19 декември 1996 г. от СДС. Насроченото за 10 януари гласуване на декларацията не се осъществява, тъй като опозицията напуска парламента и призовава към гражданско неподчинение до постигането на искането за предсрочни парламентарни избори. Сградата на Народното събрание е нападната и окупирана. Започват масови протести, прераснали на 29 януари в национална стачка. От 30 януари до 4 февруари движението в столицата е блокирано от студенти в знак на протест срещу управлението на БСП (БКП) и в подкрепа на генералната стачка, организирана от синдикатите.



СПОМЕНИ НА КОЛЕГАТА ПО СТАЧКА СТАНИЛ ЙОТОВ

През есента на 1990 г. участвах във втората студентска стачка в България - тази, която свали от власт тогавашния премиер Андрей Луканов и отвори пътя в политиката на други боклуци, довели впоследствие народа до просешка тояга. Употребиха ли ни тогава и за какво? Бяхме ли замесени в някаква друга игра, за която не знаехме?

Едно поне ни остана - бяхме свидетели на една изключително интересна епоха, каквато друго поколение едва ли ще види. Защо тогава преди 23 години студентите затвориха университета? Много просто - нямаше какво да се яде.
В Мензата, както тогава се наричаше столът на Ректората на Софийския университет, мършавото пиле със зеле беше сменено от паница боб за обяд, леща за вечеря и две ябълки за десерт - толкова гнили, че първата асоциация беше да видиш как два плъха мятат гьобеци върху тях. По магазините из България изчезнаха саламът, месото, млякото, маслото, сиренето, кашкавалът, а накрая и хлябът. Въведоха купоните и народът откачи. Така в онази мразовита вечер на 5 ноември 1990 г. повече от 250 студенти в 65-а аудитория обявихме окупация на университета.
Поискахме оставката на Луканов, което си беше съвсем нормално, ако си карал цял месец на боб и леща. Наивно роптаехме да се конфискуват имотите на БСП и да се потърси отговорност за националната катастрофа. Настояваше се още за по-високи стипендии, по-добри условия за учене и край на мизерията в царството на хлебарките Студентски град.
Избрахме стачен комитет от онези, които вече бяха катурнали Петър Младенов няколко месеца по-рано. Един тип от горния курс на славянските филологии Сашо Мегафона оглави охраната и имаше дупе да се подпише черно на бяло, че от университета няма да изчезне нищо. За една нощ 20 стачни комитета превзеха и останалите университети и факултети в София. Няколко дни по-късно се вдигнаха и тези от другите градове. Около стачката на студентите пърхаше всичко живо от СДС, който тогава напираше да взима властта. Пред нас, стачкуващите нехранимайковци, се изреди да прави метани куцо и сакато - като се почне от Петър Берон, мине се през Стоян Ганев и се стигне до онзи брадат литератор Сашо Йорданов. Плюс ред пребоядисани болшевики. Налазиха ни като мухи!
Накрая изпаднахме в неудобното положение да спираме на входа бай Милан Дренчев от БЗНС „Никола Петков", който също искал да казва нещо си на студентите. Живеехме в университета, спяхме в университета, 65-а аудитория беше наш дом. Ядяхме боб и леща в университета, че даже се и къпехме в университета с топлата вода от умивалника и един маркуч. Цялата пасмина се знаехме по прякори - Тони Бундеса, Румен Кьоравия, Цецо Ябланския, Стойчо Косатката, Златко Хасковския, Стефан Слейъра, Жоро Брадата, Чавдар Зарата, Гонзо Виелицата, Жоро Вилата, Митьо Вермахта, Жоро Прасето, Пацо Кандилцето, лека му пръст... Колежките окупаторки бяха само корави мадами!
Там беше и Цонко от Каварна, по онова време трети курс право, и ни пускаше на някакъв овехтял касетофон „Грундик" току-що излезлият албум на AC/DC „Ударен от гръмотевица". Всяка вечер зяпахме телевизия, която също стачкуваше под звуците на Let it be на „Бийтълс". Помня как Сашо Диков излезе да чете спортните новини и каза: „Днес спорт няма да има. Господин Луканов, подайте си оставката!" Цяла България вече се тресеше.
Накрая, на 26 ноември, ни хвърлиха като гладиатори на арената. Около 300 студенти с немного акъл в главите окупирахме в 6 часа сутринта Орлов мост като крайна мярка срещу Лукановото правителство. Интересно, че повечето от така наречените „лидери" на стачката се бяха изпокрили някъде?! Знаело се е, че ще ни бият, както и стана. Докато легнали на моста и вкопчени един за друг пеехме "Оставете слънцето да грее" от филма „Коса", полицейският ескадрон млатеше с палките по академичните кратуни.
Изглежда, че не са ни пердашили достатъчно - удържахме моста с цената двама арестувани и спукани от бой в районното колеги. На другия ден повторихме номера на кръстовището пред Халите и същата вечер Луканов падна. Точно в този момент всички политици, които се биеха в гърдите, че са солидарни със студентите, ни зарязаха като кисели краставици. Почнаха да делят овакантената власт, хванаха се за кокала. Забравиха исканията за стипендиите, за образованието, за хлебарките в Студентски град.
Ние, глупаците, си мислехме, че правим история. А всъщност си бяхме маша на тези, които по-късно разграбиха България по учебника, писан от Луканов. Пънахме се още около месец, само че никой вече не ни обръщаше внимание. От другата страна на затворения университет се появиха колеги с лозунги „Искаме да учим", докато ние се питахме „оти ручахме жабетата".
Накрая заровихме огъня и малко преди Коледа Сашо Мегафона сдаде университета и ключовете му на ректора. Направих си труда наскоро да проверя кой от тогавашните „студентски лидери" какви ги е свършил след стачката. И какво да видя? Единият се хвали, че направил пари от „студентски кооперации" - Луканова проекция за безмитна търговия с цигари. Другият си вее шкембето в някаква партия. А на трети - също виден баровец, му видях и досието от ДС! Хем бил агент на ченгесарските служби, хем се писал водач на студенцията. Ти да видиш...
Днес университетът пак е затворен от студенти. Кой прав, кой крив - историята ще покаже. Сигурен съм, че вътре има и честни деца, водени от някакви справедливи принципи за по-читава България. Дано след 23 години и те да не се чувстват употребени като нас, 250-те нехранимайковци, завзели университета в онзи проклет 5 ноември.











Гласувай:
12
0



1. chernotopero - Спамка
28.10.2013 23:08
А ето и за този от 2013г. : http://chernotopero.blog.bg/politika/2013/10/28/okupaciiata-na-su-edna-superprodukciia-zad-koiato-obache-ne-.1197559
цитирай
2. meteff - Ретроспеция на студентските събития в Гърция
29.10.2013 13:14
"Една от основните конфликтни точки в отношенията между военния режим и студентите е свързана с ръководствата на студентските дружества. През 1970 г. правителството назначава свои привърженици в тях с тригодишен мандат. Това действие се повтаря през 1971 и 1972 г. Гръцките студенти започват борба за свободни избори. По-сериозни демонстрации с това искане се провеждат през пролетта на 1972 г. от учащите в Атинската политехника и колегите им в Солун. В самия разгар на протестите правителството публикува закон, който развързва ръцете на органите на властта за разправа с демонстрантите. Разпуска се и Дружеството за изследване на гръцките проблеми и Гръцко-европейското движение под предлог, че подстрекават към антиправителствена дейност и предизвикват смущения в обществения живот и заточава техните ръководства. В началото на май студентите прекратяват стачката си и се връщат на занятия."
цитирай
3. meteff - Мнение на Антон Рачев от 7 април 2005 г.
30.10.2013 10:40
Студентските стачки през 1990 г. бяха единствените антикомунистически
актове, непланирани и непредвидени от аналитическите центрове на
политическите кукловоди в България.

Ние решихме да бъдем субект, а не обект на историята.

Това обяснява отрицателното отношение на Желев, Дертлиев, Кошлуков
и цялата демократическа шайка към тези стачки, които под предлог за
"необратимост на демократическия процес", както и "да не сме бъдели
като тях (т.е. като комунистите) натикаха антикомунистическата революция
в задънена улица, за което бяха богато възнаградени от своите покровители.

В крайна сметка материализмът, в който те бяха възпитавани 45 години,
надви над студентския идеализъм от 1990-та.

Идните български поколения могат само да ги презират за техните черни
предателства.

Ние направихме през 1990-та исторически необходимото и макар да не бе
достатъчно, то един ден Богинята на историята ще ни оправдае.

Антон Рачев (тогава студент във ВМЕИ-Варна, преименуван
през 1991 г. на Технически университет)
цитирай
4. meteff - БСП е единствената партия, която успява да ни обедини
01.11.2013 14:51
Даниела Горчева в интервю пред Фрогнюз: "БСП е единствената партия, която успява да ни обедини всички нас, българските граждани. Успява да ни обедини независимо дали сме етнически българи, турци, роми, евреи, арменци, дали сме християни, мюсюлмани, юдеи, атеисти и агностици, дали сме с леви или десни убеждения. Така беше и през 1990, и през 1997, така е и сега. Разликата е, че днес имаме повече опит и знания. И че номерът определени лица от БСП отново да заложат българските национални интереси за няколко милиона, които да потънат в нечии джобове няма да мине. Днес българите казват: ние искаме да живеем в родината си. Вие се пръждосвайте."
цитирай
5. meteff - Големият дълг на политиците
08.11.2013 11:41
Големият дълг на политиците към сегашното поколение е, че все още никой не
казва истината за началото на прехода. 25 години властта замита по килимчето
факти и събития за демократичната реформа. Това заявиха в предаването "На
ръба" Евгений Михайлов и председателят на 36-ото Народно събрание Александър
Йорданов. Един от често пропусканите факти е, че "големите капани на настоящата
Конституция са заложени още през 1990 г.", твърди Йорданов.
цитирай
6. meteff - Коментар на Кошлуков за студентската окупация
10.11.2013 08:38
Емил Кошлуков, водещ и продуцент, споделя своята позиция за студентската
окупация и съветва: "Студентите да искат мажоритарни избори, не оставка!
Тя е следствие. Протестиращите сами ще се ориентират, млад човек не можеш
да го лъжеш дълго време. Кунева е министър на правителството "Станишев"
и сега не може да е против кабинета на Станишев. Разделението в обществото
го помним от миналото. То се връща и е инициирано пак от същите кръгове
и похвати на ДС."

Та, кошлуковци, ние непокварените и незапознати с дебрите на Държавна сигурност,
както тогава, така и днес, можем само да гадаем, а и няма от къде да знаем с точност,
какви са били замислите и какъв е планът за изпълнението им от страна на така и
нереформираните тайни служби, освен ако не сме от посветените слуги на червените
им господари с пагони и тлъсти банкови авоари! Та сега отрочетата на същата тази
т.н. ДС, се опитват всячески да ни заливат с нравствени поучения и ни назидават
по всевъзможен начин от всякакви медии...
цитирай
7. meteff - Окупациите на Софийския университет от 1990 г. насам
18.11.2013 08:59
Първа студентска окупационна стачка на Софийския университет
Времетраене: 28 дни от 11 юни до 7 юли 1990 г.
Резултат: Павел Писарев и Петър Младенов подават оставка.

Втора студентска окупационна стачка на Софийския университет
Времетраене: 41 дни от 5 ноември до 14 декември 1990 г.
Резултат: Правителството на Андрей Луканов подава оставка.

Трета студентска окупационна стачка на Софийския университет
Времетраене: проведена през 1994 г.
Резултат: Извоювана е университетска автономия.

Четвърта студентска окупационна стачка на Софийския университет
Времетраене: проведена през 1997 г.
Резултат: Правителството на Жан Виденов подава оставка.

Пета студентска окупационна стачка на Софийския университет
Времетраене: 26 дни, от 25 октомври до 17 ноември 2013 г.
Резултат: Засега неуспешен.
цитирай
8. meteff - Изявление на Сергей Станишев във "Всяка неделя"
19.11.2013 17:56
„Това, което наблюдавам ми напомня етапи, през които вече сме минали и които не са донесли честно казано нищо добро, и са част от разочарованието от прехода. Защото нека си спомним – след първите окупации и студентски стачки – 1990-1991 година какво настъпи? Управлението на СДС и разбиването на селското стопанство. Разпарчетосването на земята, унищожаването на кооперациите…”

Изявлението е на Сергей Станишев, направено (на 10 ноември 2013 г.) в предаването „Всяка Неделя” по Нова телевизия. Твърдението на лидера на БСП е изцяло основано на лъжа и очевидно цели да манипулира общественото мнение в критичен за кабинета, подкрепян от партията му, момент.

Внушението е, че днешните протести на студентите са опасни, както тези от 1990 г., защото ще доведат до сваляне на "доброто" управление на БСП, а след него ще последва съсипване на страната.

Тезата на Станишев за „разбирането на селското стопанство” от СДС е не само лъжа, но е и изключително нагла, тъй като архивите документи от периода на управление на БКП красноречиво показват, че не друг, а Българската комунистическа партия, чийто наследник е БСП, е отговорна и носи вина за експериментите в селското стопанство, довели до перманентни кризи в сектора и пълното му сриване през 80-те години.

Написано от Христо Христов, 11.11.2013 г., desebg.com
цитирай
9. kliomuza - поздравления за описването на събитията -
29.01.2015 10:45
интресно ми е - пазите ли подписките на студентите в подкрепа на окупацията, които правихме на входа - а имаше и контраподписка - биха били удивително любопитни днес :)
цитирай
10. meteff - Re: 9. kliomuza
29.01.2015 13:52
За съжаление цялата документация е в ръцете на хората свързани с
тайните комунистически служби инфилтрирани тогава в студентските
събития и вероятно се използват по "предназначение" и до днес -- за
удобните са стимул в кариерата, за останалите - спирачка в живота!
На когото досега не му е станало ясно, така общо взето стоят нещата.
цитирай
11. kliomuza - жалко наистина
31.01.2015 14:52
жалко и за свидетелстватана изчезналите архиви, жалко и за нас ...
цитирай
12. 1997 - Ама че историци
16.01.2016 00:32
За толкова време не можахте да уточните кои са:
"Тони Бундеса, Румен Кьоравия, Цецо Ябланския, Стойчо Косатката, Златко Хасковския, Стефан Слейъра, Жоро Брадата, Чавдар Зарата, Гонзо Виелицата, Жоро Вилата, Митьо Вермахта, Жоро Прасето, Пацо Кандилцето"
Липса на професионализъм и посредственост!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2781732
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031