Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.02.2017 19:22 - Другата страна на монетата
Автор: mt46 Категория: История   
Прочетен: 1294 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
.
.
.

Елена Пономарьова и Андрей Фурсов: Русия. Светът. Бъдещето

Автор: Доц. Дарина Григорова /.../

 

ДГ: Вие въвеждате термина “корпоратокрация”. Доколко тя е налице в Русия като системообразуващ фактор и къде е мястото на “следователя по особено важни исторически дела” в съвременна Русия?

 

image 

 

Андрей Фурсов: Терминът “корпоратокрация” не е мой, аз просто го използвам. Корпоратокрацията възниква на Запад след края на Втората световна война. В СССР на границата на 60-те и 70-те години се появява съветският сегмент на (прото)глобалната корпоратокрация. Линиите, формиращи този сегмент, са няколко: нефт, злато и скъпоценни метали, финанси. Без съветското политикоикономическо участие нямаше да се повишат пет-шест пъти цените на нефта през 1973–74 г., нямаше да се оформи евродоларът (през 60-те години една от най-активните банки в Лондонското Сити е Московската народна банка).

 

Именно съветският сегмент на корпоратокрацията беше сред тези, които в СССР работеха активно със Запада за разрушаването на съветската система. В момента определена част от управляващите групи в РФ са клон на глобалната корпоратокрация и едновременно обслужват интересите на глобалните финансови спекуланти. Точно тази част очакваше победата на Клинтън на президентските избори в САЩ.

 

ДГ: Когато пишете за Вашия Учител – Владимир Крилов, споменавате за “пошлостта на ежедневието”, “трагичността на руския бит”, “текущата безформеност на руския живот”. Какво искате да кажете?

 

image 

 

Андрей Фурсов: Що се отнася до “пошлостта на руското ежедневие” (по-точно: на руския вариант на пошлост, защото тя не липсва и във всички общества, достатъчно е да видите днешния преситен Запад като цяло и САЩ в частност), тя е описана още от Ф. М. Достоевски, А. П. Чехов и др. Най-общо пошлостта е тържеството на поведението на моментния интерес за собствената кожа над високите ценности и идеали. Търсенето на истината е това, което обективно се противопоставя на пошлостта. Същевременно неорганизираното ежедневие, безбитността сама по себе си, не преодолява пошлостта, а често представлява и обратната й страна.

 

Трагичността на руския бит е в многото безбитност, както физическа, така и метафизична, характерна най-вече за разночинците и интелигенцията. Безформието, или по-точно недооформянето на руския живот, включително и институционално, не е само минус, но и плюс. Строгите формализирани структури на западния (феодален или капиталистически) тип биха били катастрофа при природните и историческите условия на Русия – сурови, постоянно изменящи се и некомфортни. В Русия е нужна гъвкавост, неформално-творчески подход към реалността. В Русия хората са по-сложни от институциите, на Запад е обратното.


 

ДГ: Андрей Илич! Вие описвате различни, понякога диаметрално противоположни страни на сталинската система. От една страна, пишете за характерния за нея “разстрелващ егалитаризъм”, а от друга, за колосалните социални успехи на тази система. И още. Вие приравнявате сталинофобията и съветофобията към русофобията. Бихте ли пояснили?

 

image

 

Андрей Фурсов: Всяко явление си има две страни. Например това, което някои възприемат като “социален рай” за жителите на “ядрото” на капиталистическата система, има своята обратна страна и в много отношения е причина за “социалния ад” на преобладаващата част от населението на земното кълбо – експлоатираните народи на Азия, Африка, Латинска Америка. Впрочем днес “социалният рай” на “ядрото” на капсистемата стремително се свива, а народите от периферията се устремяват към зоната на “ядрото”, където е “чисто и светло”. “Раят” приключва сам по себе си, мигрантите го превръщат в ад.

 

Трябва да се знае, че 30-те години, които погрешно се свеждат до т.нар. “сталински репресии”, са много сложен период. От една страна, това е последното десетилетие на руското “смутно време”, започнало през 1860-те г., а от друга страна, това е финалът на революционния процес от 1917 г., своеобразна “студена гражданска война”.

 

Генезисът, младостта на всяка социална система винаги е жестока и агресивна. Същевременно това е периодът на колосални социални възможности, перспективи за огромна маса от населението. Сталинската индустриализация се превръща в мост към бъдещето за преобладаващата част от съветските хора. Да, това са сурови и жестоки времена, но страхът не е бил доминанта, както антисталинистите и антисъветчиците се опитват да ни внушат.

 

Баща ми, който през 1937 е бил на 25 г. и по това време е следвал в Академията “Жуковски”, на моя въпрос за страха през 30-те години каза: “Чуй музиката от 30-те. В условия на страх не може да се роди такава музика”. 30-те години са преди всичко социален ентусиазъм, взрив на съветския патриотизъм и устрем към бъдещето. И разбира се, на всички нива остра социална борба за това бъдеще.

 

image 

 

Антисъветчиците, включително и призоваващият да се живее не в лъжа, но почти постоянно лъжещият Солженицин, рязко завишават цифрите на репресираните, говорейки за десетки (с подобна бездоказателственост, защо не и стотици?) милиони репресирани. И това, без да казва, че мнозина от репресираните, сред които и т.нар. “стари болшевики”, изобщо не са невинни жертви. Бухарин, Зиновиев и Тухачевски са до лактите в кръв – невинни жертви? Да не говорим за лежащите в ГУЛАГ не по политически причини, каквито са мнозинството.

 

Що се отнася до ситуацията на “разстрелващия егалитаризъм”, т.е. когато до стената може да изправят и обикновения работяга, и наркома, то това е истинското безкласово равенство на “народния социализъм” при Сталин, заменило неравенството на столоначалниците [чиновници от империята, 1811–1917 – ДГ] и всички останали от “номенклатурния социализъм” на Хрушчов-Брежнев.

 

Сталинската система разреши минимум три задачи, стоящи през ХХ век пред Русия и руснаците като държавообразуващ народ.

 

Първо, за кратък срок, по-малко от 10 г., през 30-те историческа Русия под формата на СССР се сдобива с военнопромишлена автаркия [самодостатъчност – ДГ] от капиталистическия свят. А това означава, че е построена не само алтернатива на капиталистическата система (системен антикапитализъм), но и алтернатива на западния буржоазен Модерн с руски небуржоазен Модерн в съветска, социалистическа форма.

 

Второ, обезпечава организационно, идейно-възпитателно и икономически победата във Великата отечествена война, т.е. физическото и метафизическото съществуване на руската популация в историята.

 

Трето, възстановява за десет години (до средата на 50-те) икономическия потенциал на страната – фундамента на “съветското икономическо чудо от 50-те”, и военнотехническата защита на това “чудо”. Специално отбелязвам първия момент.

 

През средата на 30-те години започва завоят от интернационал-социализма към руските традиции като изключително важна част от фундамента на СССР. Де факто процесът е от началото на втората половина на 20-те години, когато е заменен курсът към световна революция със “строителство на социализма в една, отделно взета държава” (1925–1926), с потушаването на троцкисткия пуч от 7 ноември 1929 г. и с отмяната на НЕП-а, уродливата пазарно-административна конструкция, разяждаща властта и обществото.

 

През 1936 г. официално се появява терминът “съветски патриотизъм” и 7 ноември престава да бъде празнуван като Първия ден на световната революция (а като деня на Великата октомврийска социалистическа революция). Де факто още в средата на 30-те години започва демонтажът на Коминтерна, а през 1943 г. е официалното му разпускане, когато е написан новият химн на СССР (с думите “сплотила навеки великата Рус”), а в армията се въвеждат пагоните. След смъртта на Сталин при Хрушчов на преден план излиза, често като фарс, “интернационалистическият курс”.

 

Успехите на СССР, това е най-големият връх в икономическото, социалното и научно-техническото развитие на историческа Русия, при това връх в световен мащаб. През 30-те – 80-те г. на ХХ в. историческа Русия под формата на СССР съществува преди всичко като световна социалистическа система.

 

Неслучайно демонтажът на тази система (отчасти със съветската номенклатура – формално начело с М. Горбачов, частично със световната капиталистическа върхушка при съдействието на други сили – Китай, нацисткия интернационал, редица затворени и/или окултни общества), започва на световно равнище с Варшавския договор и СИВ, а чак след това идва редът на СССР.

 

С други думи, СССР е световен успех, напредък от световно равнище за историческа Русия. През по-голямата част от ХХ в. СССР е световен социален и научно-технически лидер, а през 50-те години – и на икономическото развитие. Точно затова всяка съветофобия е повече или по-малко скрита форма на русофобия.

 

Отношенията власт–народ, отдалечеността на народа от властта и на властта от народа, това е още един аспект от проблемното битие на Русия. В Московска Рус почти до края на ХVII в. е налице висока степен на единство между власт и народ. Въпреки че целият ХVII век е “бунтовнически”, властта и народът говорят на един социокултурен език, а управляващите слоеве живеят съответно по системата от потребности, която удовлетворява и традиционното руско стопанство.

 

През ХVIII век в Петербургска Русия се оформя друга система: уестърнизирано дворянство, живеещо според системата от потребности на западните управляващи класи, расте културният разрив между квазизападния елит и руския народ, чиновническата система става все повече автономна от низините. Този разрив достига максимума си през втората половина на ХIХ и началото на ХХ век. Ефектът се засилва с развитието на капитализма, привнесен в руския живот отвън и отгоре (от държавата) и представляващ цивилизационно и психотипически неорганично иманентно не-, извън- и антикапиталистически за Русия и руснаците. В това отношение социалистическата революция в Русия е естествена реакция на Голямата система “Русия” спрямо чуждото.

 

СССР възстановява единството на власт и народ. През 60-те години обаче и най-очевидно от 70-те започва взаимообособяването на властта и на народа – с превръщането на съветската номенклатура в слой за себе си, в квазикласа, определени сегменти от която се интегрират в една или друга степен със световната капиталистическа система. След 1991 г. този процес рязко се ускорява и днес, четвърт век по-късно, наблюдаваме резултатите, външно напомнящи доста символично на ситуацията от нач. на ХХ в. – навечерието на Октомврийската революция.

 

Последните години в Русия започна все по-силно да се усеща отпадането на обществото (разбирай народа) от държавата, от властта. “Страната неумолимо върви към съвършено нова реалност, в която народът и държавата взаимно се стараят да имат възможно най-малко допирни точки.”

 

Това проличава и в изборите за Държавна дума, най-ниската избирателна активност от 1993 г., и в развитието на “гаражната” и “занаятчийската” икономика, действащи извън законодателното и данъчното пространство и в които по различни оценки са въвлечени от 17 до 30 млн. души. [“Гаражната икономика” е социално-икономическо явление в Русия и по-голямата част от постсъветското пространство, където гаражите се използват за складове, търговия, работилници и др. – ДГ.] Личи и в засилващата се апатия сред гражданите, и в много друго. Днешната степен на “отпадане”, “отслояване” на народа от властта, е извънредно опасна.

 

ДГ: Елена Георгиевна! Вие въвеждате понятието “фалшификация чрез премълчаване” като тънък елемент от психоисторията, давате много ярки примери за “амнезията” на западното експертно общество в медиите относно Втората световна и Велика отечествена война, и мн. др. Какво обаче се премълчава в Русия за Русия и руснаците, има ли теми табу, нуждаещи се от осветляване за засилване на националното съзнание?

[Цитатите са от текстове на Е. Г. Пономарьова.]

 

 image

 

Елена Пономарьова: Фалшификацията чрез премълчаване означава съзнателно премълчаване, игнориране и скриване на исторически факти. Фалшификацията чрез премълчаване е зловещ подход. За съжаление тя предизвиква амнезия не само в западното общество. Например повече от 30 % от японските ученици смятат, че атомните бомби над Хирошима и Нагасаки са хвърлени от съветски, а не американски самолети. Днес може да срещнете даже твърдението, че Европа е освободена от Украйна. Фалшификациите деформират съзнанието не само на младото поколение, но и на тези, които са отговорни за вземането на политически решения. И това е твърде опасно.

 

Историците (при това не само западните, има такива и в Русия) и политиците съзнателно премълчават факта, че не Съветският съюз, а американците и англичаните унищожават, при това съзнателно, цивилното население на Германия. Правят го по програмата, разработена от Курт Левин и Ханс Моргентау, с единствената цел да се нанесе максимален ущърб на немците с психологически и демографски цели. Струва си също да се сравни отношението на съветското ръководство с британското към Германия и немците…

 

Ето какво пише Чърчил: “... тази война се води не срещу националсоциализма, а срещу силата на германския народ, която трябва да бъде съкрушена веднъж завинаги, независимо от това в чии ръце се намира: в ръцете на Хитлер или в тези на отеца йезуит”. Напомням и по-откровени думи на британския премиер: “Ние воюваме не с Хитлер, казва Чърчил, а с немския дух, духа на Шилер, за да не може този дух да се възроди”.

 

А ето и думи на Сталин в самия разгар на войната от февруари 1941 г.: “... би било смешно да се отъждествява кликата на Хитлер с германския народ, с германската държава. Опитът на историята говори, че “Хитлерите” идват и си отиват, а германският народ, германската държава – остават”. Както се казва, почувствайте разликата.

 

В европейските и американските учебници не се свенят да пишат, че решаващата роля в разгрома на нацистка Германия и милитаристка Япония играят англо-американските войски в такива операции като “Маркет Гардън” в Холандия, десанта в Нормандия от 6 юни 1944 г. и битката за атола Мидуей в Тихоокеанския театър на бойните действия.

 

Сталинградската битка, която е началото на прелома в хода на цялата Втора световна война, битката за Курската дъга, чиято победа дава на СССР стратегическо превъзходство по всички фронтове, операция “Багратион”, в хода на която Червената армия окончателно изчиства съветската земя от неприятеля и започва освобождаването на Европа от нацизма, се описват като боеве от местно значение, ако изобщо се споменават.

 

Фалшификацията чрез премълчаване се използва като когнитивно оръжие за премълчаване и на други факти от нашата история. Пропуска се детайлният анализ на съветското минало. Това се прави съзнателно, защото на фона на съветското минало “постиженията” на съвременна Русия изглеждат доста съмнителни. Ще се огранича само с няколко примера. През 70-те години на ХХ век пазарният дял на СССР на световния пазар на нефт е 16 %; на газ – 29,7%. През 2005 г. тези цифри са съответно 12,6 % и 16,7 %. И тогава коя страна може да бъде наречена “енергийна супердържава”?

 

Още нещо. През 1975 г. делът на СССР в световната промишлена продукция е 20 %. Съветският съюз заема второ (!) място след САЩ и първо в Европа по промишлено производство. БВП на СССР се равнява на 10 % от световния. Днес РФ е на 12 място с 1,77 % от световния БВП.

 

По данни от същата 1975 г. Съветът за икономическа взаимопомощ (СИВ), в който влиза и България, произвежда 1/3 от световната промишлена продукция и над четвърт от БВП. При положение че населението на СИВ е едва 9,4 % от световното. Коментарите са излишни.

 

Никак не обичат в Русия да си спомнят и многото аналитични доклади на западните спецслужби от края на 80-те и началото на 90-те години. Преди всичко, защото те обрисуват съвсем различна картина от тази на разрушителите на великата страна, които и досега са на власт или около властта. Например в доклада на аналитическата служба на ЦРУ от средата на 90-те е отбелязано: “съветската икономика в навечерието на идването на власт на Рейгън е в добра форма и демонстрира много по-добра динамика от американската”. Разбира се, има и негативни тенденции, но “сами по себе си те не са от смъртоносен характер за СССР и могат да бъдат преодолени”.

 

Израелското разузнаване също фиксира, че “в средата на 70-те години реалният жизнен стандарт в СССР, в който са включени платени и безплатни блага, а също т.нар. неоценявани хуманитарни фактори (ниво на престъпност, социална защита, равни възможности и др.) е 70–75 % от този в САЩ с тенденция към сближаване”. С други думи, в СССР не е имало проблеми, несъвместими с живота на системата, а структурните диспропорции са могли с лекота да бъдат отстранени. Оказва се, че има какво да се премълчава, тъй като решението за разрушаването на страната, а заедно с нея и на световната система на социализма, се взема от конкретна фракция от партийно-стопанската номенклатура за личната й изгода.

 

За съжаление, докато не се напише правдивата история на разрушаването на СССР и не се даде оценка за работата на конкретни хора от този период, не можем адекватно да отговаряме на предизвикателствата на съвремието ни. Фалшификацията чрез премълчаване деформира сериозно съзнанието на младото поколение, рисувайки изопачена картина на света. Именно затова тази фалшификация е дори по-страшна, отколкото откровената лъжа.
/.../


glasove.com/categories/na-fokus/news/elena-ponomarova-i-andrej-fursov-rusiya-svetyt-bydeshteto




Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mt46
Категория: Изкуство
Прочетен: 19164700
Постинги: 3687
Коментари: 45099
Гласове: 148923
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031