ПЪРВО БЪЛГАРСКО ЗА ЦИМЕНТ АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ЛЕВ“ - ПЛЕВЕН (1909-1947)

I. ИСТОРИЯ НА ФОНДООБРАЗУВАТЕЛЯ:

Първото българско за цимент Акционерно дружество „Лев“ - гр. Плевен е основано на 20 май 1909 г. като Търговско събирателно дружество под наименованието „Първо българско за цимент дружество и хидравлическа вар „Лев“ - гр. Плевен с централа в гр. София.

Първите основатели са Иван П. Габровски от гр. Тулча, Константин Пенчев от гр. Русе, инж. Стефан Д. Манафов от гр. Габрово и търговеца Дико Пачев - също от гр. Габрово. Впоследствие броят на участниците в дружеството нараства.

През същата година, западно от гр. Плевен, край железопътната линия София - Варна, започва строеж на фабрика, който е завършен към края на 1910 г. и от 1 март 1911 г. фабриката започва да функционира. През 1918 г. фабриката е преустроена като е построена нова сграда, през 1939 г. се разширява и се монтират нови машини и съоръжения с по-голям капацитет на производство.

През 1917 г. дружеството се превръща в Акционерно дружество (АД) и се регистрира като такова в Софийския областен съд под наименованието „Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ с централа в гр. София и клон (фабрика) в гр. Плевен (ДВ, бр. 88, 26 апр. 1917 г.). По решение на Общото събрание (ОС), проведено на 27 апр. 1933 г. е изменен чл. 4 от Устава на АД и седалището му се премества от гр. София в гр. Плевен, възоснова определение № 1570 от 14 юни 1935 г. на Софийския областен съд и определение № 8104 от 18 юли 1935 г. на Плевенския областен съд. Дружеството съществува под това наименование до 23 дек. 1947 г., когато е национализирано.

С Постановление на Минитерски съвет от 9 юни 1947 г. и протокол № 93 от 1947 г. се одобрява дружеството да се организира на основата на самоиздръжката под наименованието Държавна циментова фабрика „Лев“ - гр. Плевен, под ведомството на Министерство на индустрията и занаятите, но поради протакане на преговорите, възоснова на Закона за национализацията на мините и частните индустриални предприятия, то е национализирано.

През време на съществуването си дружеството се управлява от Управителен съвет и директор. Върховен орган е Общото събрание (ОС) на акционерите, което е редовно и извънредно. ОС е законно и има право да решава въпросите на АД, ако на него присъстват акционери, притежаващи 1/2 от акциите. Извънредни ОС се свикват, когато изявят желание акционери, притежаващи 1/10 част от акциите, представляващи основния капитал.

От 1933 г. АД е под непосредствения надзор на Министерство на финансите, упражняван чрез постоянен държавен контрольор, който следи и води на отчет произведената продукция и вложените суровини. Целта на този контрол е да се осигуряват приходи за фиска (за всеки произведен кг цимент дружеството внася акциз).

След 1944 г. контролът по пласиране на производството се упражнява от Областния комитет на Отечествения фронт, като, преди всичко, се задоволяват нуждите на обществените организации и предприятия. По време на Втората световна война, поради голямата нужда от цимент за военните и държавните строежи, предприятието е граждански мобилизирано, с което заварените и постъпващите след това работници са граждански мобилизирани.

Фабриката произвежда цимент по мокър начин като използва местни суровини - варовик, глина, гипс, каменни въглища и електроенергия, добивани от собствените й кариери за варовик и глина в с. Сомовит, с. Комарево, местността Бели бряг в района на фабриката и с. Раднево. От чужбина са доставени чугун, огнеупорни тухли, стоманени топки, клингерит, желязо и др.

Поради богатото съдържание на тези кариерни материали, фабриката произвежда висококачествен цимент „Портланд“, който намира добър пазар в градове на цялата страна - София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Търново и др.

Първоначално, през 1912 г., дружеството започва с 4 млн. лв. основен капитал. През 1936 г. той нараства на 8 млн. лв., през 1941 г. - на 11 млн лв. Като се прибавят резервния капитал и оценката на активите на дружеството, основният капитал надвишава 23 млн. лв. Той се разпределя на акции от 100 и 500 лв.

Дружеството инвестира собствени капитали, както следва: през 1938 г. - 14 240 000 лв., през 1940 г. - 29 191 700 лв., през 1943 г. - 31 758 100 лв. и през 1946 г. - 49 207 000 лв., както и чужди капитали, както следва: през 1940 г. - 5 081 000 лв. и през 1943 г. - 8 756 000 лв. Работи предимно с чужди оборотни средства. Напр. през 1938 г. са използвани 4 710 000 лв., 1940 г. - 6 390 000 лв., 1943 г. - 16 065 000 лв. Само през 1946 г. то използва собствени оборотни средства в размер на 1 308 000 лв.

Производството през 1912 г. е около 12 000 т, през 1939 г. - 16 078 т, през 1940 г. - 17 598 т, през 1941 г. - 17 199 т, през 1942 г. - 17 291 т. От 1942 до 1945 г., поради недостатъчна работна ръка, липса на електрическа енергия, недостиг на вагони за транспортиране, повишаване на цените и заплатите, производството спада катастрофално и предприятието от печелившо става губещо. Държавата посреща част от загубата, но същевременно и предвижда малка печалба за фабриката. Така напр. производството през 1943 г. спада на 14 303 т, а през 1944 г. - на 8 559 т. През 1943 г. се реализира загуба от 5 млн. лв., а за трите месеца на 1944 г. - от 3 млн. лв. През 1946 г. производството отново се увеличава на 16 218 т и т. н.

Дружеството реализира и разпределя чиста печалба, както следва: 1926 г. - 938 438 лв., 1927 г. - 1 214 570 лв.; 1930 г. - 784 172, 1932 г. - 346 450 лв., 1941 г. - 282 900 лв., след която година до 1946 г. реализира загуба. За своята дейност то плаща на държавата данъци: през 1943 г. - 1 394 000 лв. и през 1946 г. - 2 578 170 лв. Средно годишно във фабриката работят около 200 работника (през 1939 г. - 220, 1942 г. - 230, 1944 - 180 и т. н.). Фабриката работи непрекъснато на две смени, а по-късно на три. За денонощие се произвежда 30 - 45 т продукция като пълния капацитет на фабриката не е достигнат, поради липса на електроенергия и работници.

I. ИСТОРИЯ НА ФОНДА:

Фабриката е с два комплекта циментови инсталации - стара (малка) с пещ дълга 33 м и капацитет 30 т на денонощие, доставена от гр. Копенхаген и нова инсталация (голяма) с пещ 56 м и капацитет 80-100 т на денонощие, доставена от фирма „Шкода Верке“ - гр. Прага. Има и собствена термична електроцентрала с две парни машини с мощност общо 1050 к. с., един парен котел, около 100 електромотора (по-голямата част тях доставени от „Шкода Верке“ - Прага и една малка част - от фирма „Сименс“ - Австрия), както и др. съоръжения - мелници, трошачки и др., възлизащи на 25 130 000 лв., по-късно оценени на 156 000 000 лв., а през 1947 г. преоценени на 300 млн. лв. Циментовите инсталации имат няколко отделения - мокро, за изтичане на кашата, за изсушаване на въглищата, за смилане на клиринга, механически работилници и др. Фабриката има 34 постройки, от които 15 масивни и 16 полумасивни, работнически жилища за около 48 - 50 работника, работнически стол и др. за около 15 150 000 лв. и имоти - дворни места, ниви, лозя, собствена кариера и др. приблизително за 1 600 000 лв. Общо движимото и недвижимо имущество на дружеството нараства ежегодно: 14 214 000 лв. през 1938 г., 13 172 000 през 1940 г., 40 514 200 лв. през 1943 г., 41 728 000 лв. през 1946 г., а по-късно е преоценено на общо 274 444 000 лв.

Дружеството е в кореспондентски отношения с Централата му в гр. София, с Министерство на финансите, Областното акцизно управление, с фирми и представителства у нас и в чужбина по даставката на машини и съоръжения, с учреждения, организации, предприятия и частни лица във връзка с пласирането на продукцията, с лица и общини по доставката на суровини, с Държавния контрольор по контрола и установяване на производството и др.

II. ИСТОРИЯ НА ФОНДА:

Архивните материали, до приемането им в Окръжен държавен архив (ОДА) - гр. Плевен, се съхраняват в Държавен циментов завод (ДЦЗ) „Владимир Заимов“ - гр. Плевен. Поради липса на помещение, те са съхранявани в общ склад, заедно с др. материали и са в лощо състояние. Фондът не е пълен. На два пъти са предадени по груби описи общо 149 а. е., без справочен апарат, историческа справка и класификационна схема. Липсват материалите от основаването на фабриката до 1918 г. Запазените материали са за периода 1936 -1946 г. и съвсем малко - за периода 1919 - 1935 г.

Запазените архивни материали представляват кореспонденция с учреждения, дружества и предприятия по пласиране на продукцията и снабдяване със суровини, с Министерство на финансите и Областно акцизно управление по държавния контрол и внасяне на акциза върху производството, преписки с Дирекцията на гражданската мобилизация, с Главното и Местното комисарство на снабдяването (нарядни писма), с Министерство на търговията и промишлеността, с фирми и представителства у нас и в чужбина по доставката на машини и съоръжения, операционни бележки, баланси и ведомости за изчисляване костуемата цена на цимента, вносни листове за внесен акциз, списъци на стопани и учреждения, получили безакцизен цимент и др.

През 1959 г. в ОДА е извършена първична обработка и от 149 са заделени и описани за запазване 122 а. е., които при извършена порверка на Експертната комисия на ОДА през 1960 г. са се оказали налице.

14 апр. 1972 г.

гр. Плевен

СЪСТАВИЛ: (п) (Хр. Димитров)

Инвентарен опис № 1 / / (1911-1947)

Преписка с Плевенската градска община за узаконяване на общинска кариера (1939).

Доклад за извършени геоложки проучвания в района за варовиков материал (1940).

Книги за произведените и пласирани количества цимент (1929–1947).

Годишни баланси (1922–1943).

Партидна книга за възнагражденията на работниците и служителите (1939–1941).

Сведения за капацитета и произведената продукция, за движение на цимента, наличности, изнесена продукция, за индустрията, основния капитал, броя на работниците и др. (1939–1946).

Въпросник за едрата промишленост с данни за чуждите и собствени средства, имоти, данъци и др. (1946).

Ревизионни книги за извършени проверки от Инспекцията по труда – Плевен (1925–1946).

Инвентаризационен опис на имуществото на фабриката, на кредиторите и сведения за броя на работническите жилища (1946–1947).

Протокол на Главна дирекция на железниците и пристанищата за разрешаване строителството на индустриална железопътна линия до фабриката и преписка по строителството (1911–1923).

Преписки с фирми за доставка на машини и съоръжения (1927–1943).

Планове и скици за строителството на фабриката, работнически жилища и др. [1928–1929].

Архив: ДА – Плевен – 27, Номер на фонд: 77К, вж и ф. № 427