Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.06.2018 22:08 - За правораздаването в Средновековна България
Автор: hranislav Категория: История   
Прочетен: 2784 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 28.11.2023 17:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Категоричен белег за наличието на държавност в едно ранносредновековно общество бил изграждането на правна основа на същото това общество. Lex salica (Салическата правда), съставена в самото начало на VI в. по времето на франкския крал Хлодвиг (482-511), и Законъ соудный людьмъ (Закона за съдене на хората), били първите европейски правни постижения в нововъзникналите между V и X век държави в Европа.
Законът за съдене на людете (ЗСЛ) е познат на българските историци от огромен брой оцелели през превратностите на времето преписи. ЗСЛ представлявал оригинален български правен акт, който започнал да се прилага през втората половина на IX век (по времето на княз Борис I). Бил съставен въз основа на Номоканона (византийски сборник с църковни правила и императорски укази), Византийската Еклога* (създадена в 726 г.) и т.нар. Епитимийници (църковни наказания). 
Значителна част от разпоредбите в първите български законодателни паметници имали наказателно-правен характер. Те не представлявали завършена система на престъпленията и наказанията. Нито един от законите не обхващал системно и изчерпателно наказателно-правните състави и съответните на тях санкции. Отделните правни блага - живот, чест, собственост и т.н., били вземани под правна защита в различно време, по различен начин и в различна степен. Средновековният български процес не правел разлика между наказателен и граждански процес.

Историята на правораздаването в
Средновековна България може да се раздели на два етапа.

Първи етап. Преди покръстването (681 г. - 864 г.):

- Широко разпространена била саморазправата. Прилагало се арбитражно правораздаване (т.нар. „институт на мирителите”; мирителите бил старейшини, посредничещи за разрешаването на спорове).
- Налице са данни за инквизиционен и следствен характер на съдебния процес („Ако някой обвини другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И ако се окаже, че той клевети и лъже, да бъде убит" - известие на Свидас за Крумовото законодателство).
- Постепенно се утвърдило съдебното правораздаване.

Малко повече от стотина години след създаването на Дунавска България, в нея били положени основите на модерното средновековно общество. Създаването на общо законодателство било главният път за преодоляване на съществуващата федеративност на държавата, на деленето на славяни и българи – всеки със своето си право. Велик владетел като хан Крум (803-814) несъмнено е проумявал това. Законодателната и административна дейност на хана имала етнобразуващ характер, защото намалила бариерите между славяни и Аспарухови българи.

През първите сто години от съществуването на българската държава отделните общности запазили автономията си. Правната регулация в общностите се осъществявала на основата на обичайното племенно право. Именно основните принципи на обичайното право влезли в християнството като „десет божи заповеди”. Тези прости правила в продължение на хилядолетия били достатъчни за упешното функциониране на малките човешки общности.
image
В началото на девети век хан Крум въвел ново административно деление на страната ни, като не се съобразил с етническата принадлежност на поданиците си. Това била първата значителна стъпка към формирането на единно старобългарско общество. За сметка на изгубената си автономия, славянските князе били приобщени към управлението на държавата. С усложняването на обществените отношения, обичайното право се оказало недостатъчно и било заменено от първите за страната ни писани закони. За съжаление, законодателната дейност на Крум била разгледана съвсем накратко в един-единствен писмен извор – гореупоменатия Лексикон на Свидас, енциклопедичен речник от втората половина на де век. Въпреки отсъствието на по - детайлна информация, законодателната дейност на Крум е безспорна. Според археолога и историк Иван Петрински - нейните параметри обаче са силно размити. Петрински смята, сведението на Свидас е наивно и описващо странно легендарно общество. Наказанието за клевета и лъжествидетелство, например, било смърт, което историкът определя като "пресилено" дори и да се касае за антидържавна дейност. Наказанието за крадците – чупене на краката им – е заимствано от законите във Византия. За особено загадъчен, Петрински намира откъса за просяците – „На всеки, който проси, да не се дава малко, но да бъде достатъчно задоволен, за да не изпадне пак в нужда...” Наказателната мярка за тези, които не осъществявали предписаното била отнемане на имотите им. 

С времето в в българската историография са се натрупали значително количество тълкувания на Лексикона на Свидас. Текстът за просяците ясно обаче ни показва, че в обществото е имало солидна имуществена диференциация. Според Петрински, тази имуществена диференциация се е появила по...неясен начин: твърдение с което не съм съгласен (несъгласие, за което ще стане ясно на какво се дължи посредством друга моя статия). 
По мнение на гореспоменатия учен, никакви лозя не са били изкоренявани, а широкото разпространение на пиянството било белег за замогване на много от тогавашните българи, тъй като цената на виното била висока.

Вторият етап от историята на българското средновековно правораздаване, обхваща времето след масовата християнизация на населението (тоест, годините след 864 г.):

- Правораздаването ни било повлияно от византийския съдебен процес.
- Средновековните законодателни актове (Византийска Еклога, ЗСЛ) не регламентирали подробно всички процесуални действия, а предимно института на свидетелите и свидетелските показания. Въпреки това може да се направи извод за тенденция към утвърждаване на състезателен характер на съдебния процес (такъв е характерът му и днес), при все запазването на редица инквизационни елементи.
- Поради оскъдния изворов материал, голяма част от изводите за средновековното правораздаване се правят чрез сравнителноправни и сравнителноисторически изследвания въз основа на наличните данни за византийското, древноруското и сръбското правораздаване и процес.

С оглед на по - голямото удобство за изучаване на средновековното наказателно право, съвременната историко-правна наука систематизира престъпленията, както следва:

1. Престъпления против държавата (конспирация против властта и живота на владетеля; образуване на партия - също сочено като престъпление срещу владетеля).
2. Престъпления против религията (извършване на езически ритуали и заклинания; нарушаване на азилното право - правото на преследван за престъпление да се укрие в храм и да не бъде извеждан от там насила; отказ от християнската вяра от пленен от неприятеля; светотатство - кражба на свещени предмети от църквата; побой над свещеник; изготвяне на амулети; проповядване на манихейство и монтанитство; и др.)
3. Престъпления против телесния интегритет, честта и свободата на личността (убийство; заробване и задържане на свободен; телесни повреди; и др.).

4. Престъпления против половата нравственост и неприкосновеност (педерастия; скотоложство; кръвосмешение; изнасилване на девствена девойка; и др.).
Според чл. 7 от ЗСЛ: "Който се ожени за своята кума, по светския закон и на двамата да се отрежат носовете и да се разлъчат, а по църковния - да се разлъчат и да се подложат на 15 години пост (бел. на Хранислав: имало е алтернативност при прилагането на светски и епитимийни наказания). А редът на поста е такъв: 5 години да стои вън, да плаче и да слуша литургията (Бел. на Хранислав: не е ясно какво се е правело, ако не му се плаче...); 4 години да стои в черква до светото Евангелие; 3 години до "Верую во единого Бога" и 3 до края, и все да е на хляб и вода. Така, като се свърши срокът, в 16-тата година всичко да яде."
4. Престъпления против имуществото (кражба; мародерство; унищожаване и повреждане на чуждо имущество; измама на купувач; и др.).
5. Престъпления против реда на управление (самоуправство; лъжлива клетва; фалшификация на монети; и др.).

6. Военни престъпления (кражба във военен лагер или във военен поход; дезертьорство; отказ за изпълнение на заповед; пропускане на беглец от граничната стража; и др.).
Съставите на тези престъпления са се съдържали в следните законодателни актове: Византийска еклога, Отговори на папа Николай I по запитванията на българите, Закон на Константин-Юстиниан (част от Законника на Стефан Душан), ЗСЛ, Земеделски закон и Славянска Еклога**.

В средновековното наказателно право не винаги имало съответствие между характера и тежестта на извършеното престъпление и предвиденото за него наказание. 
Системата от наказания по средновековното право включвала:

1. Светски наказания.
2. Духовни (църковни) наказания.
Светските били: смъртно наказание, членовредително наказание, опозорителни наказания, заточение, конфискация, затваряне в тъмница и глоби.
Духовните наказания: проклиняне, отлъчване от църквата (афоризмо) и анатема. Наказанието отлъчване от църквата се състояло в това, че съгрешилият се лишавал повече или по - малко от общуване в църквата с останалите християни, т.е. подлагал се на епитимия. Анатемата била окончателно изключване на провинилото се лице от църковния съюз и се налагало за най - тежки престъпления против църквата. 
Понякога са се прилагали и духовни, и светски наказания в едни и същи случаи.

Наказателна отговорност се носела от:

- Физически лица.
- Колективи от физически лица (според чл.1 от ЗЛС - село и господари, които извършват езически ритуали се наказват).
- Животни (например кучета).

Малолетните и лудите по принцип били наказателно отговорни (средновековното право не дефинирало понятието вменяемост), но в някои случаи лицата при отделни престъпления се освобождавали от отговорност поради ниската си възраст (например според Византийската Еклога, гл. XVII, чл. 38 – при мъжеложство пасивният не се наказвал, ако е под 12-годишна възраст).
Наказателната отговорност за едно и също престъпление, по ЗСЛ не била еднаква, а зависела от социалната принадлежност на закононарушителя (за господарите била по - голяма, отколкото за селяните).

Един изключително важен писан закон бил въведен през втората половина (след 864 г.) на девети век – Земеделският закон. Във Византия той е влязъл в сила век по – рано. Земеделският закон засягал произведствените отношения в селското стопанство, които през втората половина на девети век били достатъчно развити, за да се нуждаят от подробна регулация. Общо взето, текстът бил твърде миролюбив на фона на други текстове от онази епоха... Предвидените наказания за изораване или засяването на чужда нива, за липса на грижи в лозята, за кражба на коса, сърп, лопата или брадва, за липса на грижи за животните, били насочени изключително към покриването само на материалните щети от тези действия. Всяка злонамерена дейност – отравяне на овчарско куче, отразяване на дърво или лоза, кражба на жито и вино, използване на нередовни мерки и теглилки обаче, се наказвала наистина жестоко – бой с тояги и камшици, чупене на ръце и крака, обесване.
Средновековната действителност би могла да ни изуми с изобилието на сцени на насилие. Рязане на всичко, което стърчи или виси от тялото, ослепяване, закачане на кука, разпъване между четири коня, сваряване в котел, набиване на кол, изгаряне на клада, яздене гол на крастава камила или магаре с последващо убиване с камъни – действия, пред които класическото рязане на глава изглежда като благопожелание, а боят с пръчки – като мечта. Средновековният българин бил не по – малко впечатлен от тези екзотични санкции, поради което ги описвал и рисувал старателно. 
За повечето провинения, предвиденото в ЗСЛ наказание също е заплащане на щетите – за изнасилване например целият имот на престъпника се предавал във владение на потърпевшата. За блудства обикновено се отрязвал носа. За повечето семейни провинения се полагало и до 15 години пост. Допускал се развод, но по строго установени причини – ако единият от съпрузите зарази партньора си с тежка болест, без да преди това го предупреди, че е болен. Писмата на охридския архиепископ Теофилакт (XI век) свидетелстват за още една причина за развод. Жена от Девол (днес в Албания) получила развод, защото съпругът и не си лягал с нея, тъй като проявявал интерес към собствения си пол. Това е единственото сведение за сексуална девиация в българското средновековие. Второ такова сведение срещаме чак през първата половина на 19-ти век.
Най – жестоки били наказанията за политически престъпления. Те се радвали и на най – широка разпространеност. Известно е как княз Борис потушил с нечувана жестокост бунта на боилите и ослепява сина си Владимир-Расате заради опита му да върне тенгрианството поне в столицата Плиска.

Местата за изтърпяване на наказанията, както бихме нарекли сега средновековните тъмници били крайно неприемливи от днешно гледна точка. Изтърпяването на наказания било едно от предназначенията на подземията на Хрельовата кула в двора на днешния Рилски манастир, например. Там е толкова хладно, че дори човек да слезе в тях през юли, е добре да е облечен с връхна дреха, а студът през зимата е нетърпим за съвременния човек. Но някога хората са били по – калени.
Дори в добре проучените археологически замъци и градски цитадели, много малко археологически находки би могло да се свържат с наказателна дейност.
Една верига, завършваща с белезници от Велики Преслав, може би е от малкото такива находки. Разбира се, части от вериги се намират навсякъде в средновековните ни градове, но те се използвали и за редица други, чисто стопански дейности.

За разлика от католическите страни, в България не се хвърляли колосални усилия за изобретяването на специални съоръжения за умъртвяване и изтезание. Използвали се предимно нетрайни уреди като пръчки и тояги, или предмети с двойно предназначение. Поради това днес трудно може да разпознаем уредите за изтезание и умъртвяване в Средновековна България. Освен това изглежда, че тези дейности не са упражнявани често, а публичността им е изключение.

Самопризнанието се е приемало за доказателство с висша тежест (царица на доказателствата). За доказателство е ползвана и съдебната клетва - била давана индивидуално или колективно (порота).
В съдопроизводството се е използвало и нещо наречено „гонение следа” (жителите на къщата или селото, при които следите на издирвания изчезвали, били смятани за виновни за извършеното престъпление).
За доказването на виновността или невинността се ползвал и т.нар. „Божи съд” (ордалии). Представлявал доказване чрез подлагане на обвиняемия на някое от следните изпитания:

- изпитание с кръста – следвало да извади кръст от съд с вряща вода
- изпитание с меч и огън – следвало да пренесе с голи ръце нажежен меч от вратата до олтара на храма

- изпитание с вода – обвиняемият се връзвал и пускал в дълбока вода:
*Ако в резултат на изпитанието раните на обвиняемия били големи (респ. ако не потънел при изпитанието с вода) – бил смятан за виновен
*Ако раните не били големи или ако потънел във водата (т.к. водата била смятана за „чиста сила”) – обвиняемият бил смятан за невинен.
*Съдебното решение при ордалии нямало сила на res iudicata (присъдено нещо). То винаги можело да бъде изменено или отменено.
(Ако някой, в наши дни предложи такива наказания, ще го сметнат за психопат. Виждате - променили са се с времето критериите за нормалност...)

Предвидените в средновековните закони ужасни наказания имали силно сплашващо действие и далеч не се прилагали често. Провиненията са били наказвани безкомпромисно и най – вече веднага, но в никакъв случай самоцелно и произволно. При това с лекота се осъществявали само наказания, които не увреждат тялото, сиреч на нарушават работоспособността на провинилия се. Населението в Средновековието било голяма ценност за феодалите.
Първо, защото като цяло не било особено многобройно поради невисокия естествен прираст и ниската продължителност на живота. Второ, защото населението със специфични занаятчийски и военни умения никак не било многобройно. И трето, загубата на всеки човек била загуба на данъкоплатец. Липсата на пари, въпреки развитието на стоково-паричните отношения, била хронична и повсеместна през
цялото Средновековие.

Някои бележки по темата:

*Византийска Еклога - византийски законодателен сборник, който се състоял от 18 титула. Издаден бил през 726 година от византийския император Лъв III. Написан бил въз основа на законите от времето на император Юстиниан I. Разпространен бил сред южните славяни и в Русия. В България се прилагал след покръстването.
**Славянска еклога - домашен юридически извор, създаден в България в края на IX-началото на X век на основата на действащата вече византийска еклога. Законодателят следвал първоизточника, но внесъл няколко промени с различен характер и обусловени от различни причини. В славянската еклога липсва глава 12 за т. нар. дългосрочни наеми на земя като това се дължи на факта, че през този период поради по-неразвитите икономически отношения, такъв наем не е познат в България. Съзнателно бил пропуснат и текстът от титул 17 за наказание на фалшифициране на монети, защото през този период в България не са се секли монети. Друга група промени отразявали някои патриархални традиции на българското общество. Славянската еклога например предвиждала при смърт на лице без наследници имуществото да се разпределя между църквата, държавата и в полза на бедните. Славянската еклога давала възможност на роба да се откупи със собствен труд и това отразявало по-демократичното отношение на
българите, още повече, че робството не било познато в този размер у нас. Друг пример за разлика между двата правни акта: византийската еклога предвиждала наказания за криминалния аборт конкретно, докато славянската еклога дефинирала това престъпление като детеубийство без обаче да се уточнява за какво дете става дума /възрастта на детето/, а се възприемала общата формулировка „детеубийство”.

Ползвани източници:

1. "Истинската история на България. Началото", стр. 76-82, изд. "Сиела софт енд паблишинг " АД, Иван Петрински.
2. „История на българската държава и право”, стр. 22, стр. 88-104, изд. "Юриспрес", Михаил Матеев.
3. "Наказателно право в България през Средновековието" (Уикипедия).
4. "Византийска и славянска еклога" (
http://probonoforlaw.blogspot.com/2015/01/3_17.html.)




Гласувай:
3



1. germantiger - ...
15.06.2018 10:55
Дано някои от блогърите с интерес към историята в този блог ти обърнат внимание, защото с този твой постинг напълно го ЗАСЛУЖАВАШ!
цитирай
2. barin - Единият от тези съм аз, hranislav. ...
15.06.2018 13:42
Единият от тези съм аз, hranislav. Интересни са първите теми, дано и нататък да е така.
Поздрави!
цитирай
3. hranislav - Благодаря
15.06.2018 21:24
Благодаря за отзивите. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 642562
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031