Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.07.2019 18:17 - ПИСМА МЕЖДУ ЧУДОМИР И К. ЩЪРКЕЛОВ
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 2524 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 03.07.2019 18:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  ПИСМА МЕЖДУ ЧУДОМИР И КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ

 

№ 1

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА НАМЕРЕНИЕТО МУ ДА МУ ИЗПРАТИ ПАРИ ЗА ПРЕБИВАВАНЕТО НА ЩЪРКЕЛОВ В ОДЕСА.

СОФИЯ, 16 СЕПТЕМВРИ 1909 Г.

 

Россия-Одеса, К. Щъркелов,(1)

Привозная площадь № 50, Гостилница “София”

Драги Кочо,

Днес получих картичката ти, благодаря. Всички изпращани писма съм получил. Ще видя, ако може някак да ти се изпратят малко пари, с които да направиш, това което ти намираш за добре. Ще поприказвам по тоя въпрос и с майка ти. Имай предвид, че Ножаров е уволнен, та майка ти ще трябва да дойде в София. Чакай второ писмо.

Твой Митя.

Публ. в Ива Бурилкова, Цочо Билярски, Кореспонденцията между Чудомир и Константин Щъркелов, сп. “Език и литература”, кн. 3-4, 1997, с. 134.

----------------

(1) Константин (Кочо) Щъркелов (1889-1961), художник акварелист, учител по рисуване, публицист. През 1908-1909 г. живее и рисува в Русия, главно в Одеса. Приятел на Чудомир до края на живота си.

 

№ 2

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА И ВПЕЧАТЛЕНИЯТА СИ ОТ ПАРИЖ И ОТ КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ.

ПАРИЖ, 25 ЯНУАРИ 1930 Г.

 

Bulgarie, Г-н Конст. Щъркелов, художник,

Кооперативен дом на ул. Аксаков № 6, София

Драги Кочо,

Много често си спомням за тебе скитайки из музеите и тази сутрин пиша ти пак.

Вече 3 месеца откак посещаваме една частна академия, където работим сутрин. Въпреки всички мъчнотии от финансово гледище, аз все пак благодаря искрено и много на всички приятели, които ми помогнаха да видя Париж. Не съм още навлязъл, тъй да се каже, в живота на големия град, но все пак го наблюдаваме от галерията на живота. Преди 3–4 дни бяхме на „Кармен” в Опера “Комика”. Леле, Кармен! И гащите и Кармен! Пее особено в долния регистър, та ми събра дъхът у шепа. В неделя посещаваме концертите на „Шатле”. Там пък слушах едно италианче 20–25 год. Ерика Марини искубна ми джигера... Свири на цигулка ама... Оркестри пък от 250 души. Изобщо чудесни. Относно нашето изкуство царува пълна побъркация. В академията гдето работя аз има такива цапачи-Бог да пази. Папазов(1) минава действително за голям тук.

Тук искат нещо ново, оригинално, па макар да не е нищо. Затова Фужита ходи с обеци, един румънец ходи с плитки на косата, други е педерато от оригиналност и т. н. Един рисува с краката си, други пъхнал четката от заде си и пр. Може би в това гърчение, в този хаос да се роди нещо ново но сега в изкуството ни е препълнено с мошеници.

Един просяк на булевард “Сен Мишел” свири със свирка (дудук) и какво мислиш... пъхнал свирката в носа си и свири, свири... Клетият в това побъркано време и той иска да обърне внимание на себе си. Иначе, не ще го забележат!

Аз мисля че за тази каша най-голям грях имат американците, които изглежда хабер нямат от изкуство, а имат много пари да купуват всичко. И втори са руснаците които по неволя са станали художници, а не по влечение. Почти всички нови от тях са модернисти защото... защото не знаят да рисуват.

Тук никак не е мъчно да станеш художник. Като кажеш че си последовател на Матис, Ван Донген или друг някой и цапай каквото ти дойде на ум. Критика няма. Всичко се купува. Можеш да си купиш колкото искаш, похвални отзиви за себе си. Плащай и готово!

И тези българи, на които са печатани работите из френски списания, всички са си платили, че тогава. Тя край няма. Хей Кочо, ний в България имаме изкуство и това си е. Даже и аз се чувствувам сега не толкова лош, колкото преди. Изкуство имаме и все пак едно чувство здраво към него имаме. Все пак в България е невъзможно един бездарник да се издигне много както тук. Тълпи се трупаха, ще се издушат на изложбата „Есенния салон” пред един портрет от Ван Донген, който сякаш го е рисувал Милчо Лазаров(2) да речем. Папазов продава работи по 100 000 лв., които никой философ през никой век не може разтълкува и разбра. Интересно е че акварели не съм видял още хубави. Изглежда, че ги не бива там.

Помня че ти много се възхищаваше от Германия, дано там е по-добре. Тук и кафенетата, как да ти кажа,-курвински. Само проститутки, алчни и наплескани. И карикатуристи голями сякаш нямат. Не можах да намеря албум на карикатуристи освен на Карандаш и Леандр, които са много стари вече. Къде го Гулбрансон! Единствена утеха са старите честни майстро в Лувр. Милите дядки, с каква сериозност и добросъвестност са работили те. Рембранд има един портрет, всяка неделя го гледам и все по-хубав ми се вижда.

Езикът го владея силно. Онзи ден на излизане от една изложба един българин, който беше с нас ме пита: Чудо колко е часът? Аз му казах: Пет.-Французите около мене се поотместиха и се подсмиват. А то Пет на френски значело „Пърдя”. Изложихме се пред обществото.

Кочо, нали ще ми пишеш? Обади ми се какво правиш. Ако срещнеш Колю Балабанов(3), запитай го има ли шанса за една малка помощ. Той ме съветваше да подам заявление лятос, защото много е скъпо тук и едва ще мога да изкарам годината, ако тъй върви.

Какво ти прави булката(4). Излюпи ли се Щръкчето? Много здраве на Григор(5) и Божинов(6) и всички познати.

Цунка те Митю

D. Tchorbadjisky, Rue Daguerre, 58, Paris-ХІV

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 134-135.

-----------------

(1) Жорж (Георги) Папазов (1894-1972), български художник живописец-експресионист и писател, живее и твори в Женева, Париж и Ванс.

(2) Миладин (Милчо) Лазаров, живописец, учител по рисуване в София, член основател на Дружеството на независимите художници.

(3) Никола Балабанов (1893-1967), публицист и литературен критик, учител. Подпредседател на Културното отделение на МНП и председател на Комитета за управление на Народния театър. Редактор на сп. “Завети”.

(4) Соня Щъркелова, съпруга на К. Щъркелов.

(5) Григор Василев (1883–1942), деец на БРСДП (ш.с.), Демократическата партия и Демократическия сговор, депутат, адвокат, министър на земеделието в правителството на А. Ляпчев.

(6) Александър Божинов (1878-1968), карикатурист, илюстратор, живописец. Създател на съвременната българска карикатура, редактирал хумористичния вестник “Българан”, член на БАН. Приятел на Чудомир и К. Щъркелов.

 

№ 3

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ОТЗИВИТЕ ЗА РАЗКАЗА МУ “ЖЕТВА” И РАБОТАТА МУ ВЪРХУ ЦИКЪЛА РАЗКАЗИ “МАМА”.

КАЗАНЛЪК, 30 АВГУСТ 1937 Г.

 

Художник Константин Щъркелов,

Варна

Мили Щрък,

Аз знаех, че ти ще разбереш? „Жетва”, ще я почувствуваш и ще я харесаш, защото още като я написах и препрочетох, пръв ти ми се яви. Ти и оная малка скица с черно-майка ти с хурката. Боях се да не изпадна в сладникав сантиментализъм. Може би съм изпаднал даже в някой момент, но какво ми важи? Нали е направо от сърцето? Нали е най-искрено дадено?

Получих още много поздрави за този разказ, но твоите няколко думи ми дадоха много сили и кураж да продължа цикъла „Мама “, да го разширя и развия на пук на враговете.

Сърдечно те целува Митю

Подател Чуд.-К[азанлъ]к, Трапезица, 2.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 135-136.

 

№ 4

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОРЪЧКА ДА МУ ЗАКУПИ ХАРТИЯ ЗА РИСУВАНЕ И ЗА ИЗЛЯЗЛАТА МУ НАСКОРО КНИГА С РАЗКАЗИ.

КАЗАНЛЪК, 22 МАРТ (ПРОЛЕТ) 1939 Г.

 

Драги Щрък,

Понеже напоследък съм се много разработил ще те моля да отидеш в маг[азин] „Художник” или другаде и ги помолиш да ми изпратят с наложен платеж 10–20 листа от тези като тая мостра. Няколко от тях могат да бъдат варианти от тоя тон. На такъв лист съм нарисувал с акварели и малко гваш онези цигани, които ти ми нагласи в рамка у вас, когато се стягахме за изложбата в Белград. Много те моля да свършиш тая работа по възможност по-скоро. Ако не са съгласни да ги пратят така плати ги ти и ми пиши да ти пратя парите. Не бих те безпокоил ако знаех адреса на магазина, и ако бях уверен, че там има от същите.

Здрави сме, дишаме и се мъчим да работим.

Много поздрави на Соня и децата от Мара и Чуд.

Р.S. За моята „Аламинути”(1) критиците сякаш са ми устроили организирано мълчание. Понеже тя е все в същия дух в какъвто са и другите ми книги, може би, няма вече какво да се каже, но нали сме си мнителни!

Ако намираш, че е по-слаба от първите обади ми се приятелски, защото една от причините да не пиша напоследък е и тази, че почнах да си мисля, че съм се изписал. Пък и ти нали ми каза че нещо си почнал да пишеш за „Аламинути”, защо го не написа? По същите причини ли?

Все чакам да прочета съобщение за изложба-няма ли да правиш през пролетта? Защо се бавиш. Аз и от твои врагове чух даже как се възхищават от изложените напоследък 3-4 работи.

Дано по Великден прескоча да се видим.

Сърдечно много здраве на Милана.

Твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 136.

---------------------

(1) Става дума за сборника с разкази “Аламинут. Кн. ІІІ, 1938”.

 

№ 5

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПРИЯТЕЛСКА ПОДКРЕПА СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО НА ЩЪРКЕЛОВ ОТ ЗАТВОРА И ВЯРАТА СИ В НЕГОВАТА НЕВИННОСТ.

КАЗАНЛЪК, 23 ФЕВРУАРИ 1945 Г.

 

Г. Константин Щъркелов, художник,

гр. Варна

Скъпий приятелю,

Радвам се много, че заедно с първите пролетни лъчи долетя пак и кацна в старото си гнездо. Дълбоко в душата си аз вярвах това и го очаквах всеки ден. Никога не са ме смущавали уличните слухове и интриги, понеже познавах чистата ти съвест и душа. По себе си знам от какво значение за тебе беше това изпитание. Този университет, през който премина, е единствен и незаменим. Само там човек има възможност да направи пълна преоценка на ценностите и да види точния си и безпогрешен образ като в огледало. Само там и никъде другаде човек може да види грешките и увлеченията си и да ги осъзнае. Аз вярвам дълбоко, че след всичко това ти, запазил любовта си към изкуството и калил духа си, ще му се отдадеш с жар отново и с удвоена енергия в скоро време ще ни дадеш още по-съдържателни и по-углъбени творби.(1)

Бъди здрав, целуни децата и поздрави Соня и старите от твоя стар приятел

Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 136-137.

----------------------

(1) На 9 октомври 1944 г. К. Щъркелов е изключен от Съюза на българските художници, арестуван и прекарва в Централния затвор пет месеца по доноси в МВР на Младен Исаев и Христо Радевски във връзка с процеса срещу Н. Й. Вапцаров. В третото дознание Щъркелов разказва за приятелството си с Чудомир, с когото стават приятели още от студентските си години - “Още като постъпих в Художествената академия, 1906 г., постепенно се сприятелихме няколко студенти - Чудомир Чорбаджийски, Христо Туджаров Ясенов и по-късно Сава Стоянов Злъчкин. Оскъдните средства ни повече сближаваха. Христо Ясенов като художник не се проявяваше особено, но като другар беше сърдечен и привързан. С мнозина не дружеше. Беше съсредоточен - четеше книги по прозорците на коридора, - и не особено се интересуваше от рисуването. В средата ни, особено находчив и духовит. Никой отначало не подозираше, че пише. След като разбрахме, че той е влязъл в кръжока на Антон Страшимиров, в който бяха покойният Никола Янев, Георги Райчев, Дим. Стойчев и др., и че оттам са го кръстили Ясенов. В 1911 год. по настояването на приятелите ми аз направих първата си изложба в малкия салон-гардероб - в Художествената академия. Наредихме я общо Чудомир, Хр. Ясенов и Иван Карагьозов. Няколко дни след откриването Христо Ясенов написа първи във в. “Пряпорец” за изложбата ми, озаглавена “Може би той премного обича живота”. Тогава видяхме неговия чуден стил и сърдечност. Топмотата на тая статия ни още повече сближи.” За времето между 1923-1925 г. Щъркелов разказва: “С Чудомир и Сава Злъчкин бяхме неразделни, но Ясенов не бе често между нас.” Вж. протоколите от разпитите, провеждани от Никола Ланков и доносите на Мл. Исаев и Хр. Радевски. Вж. К. Щъркелов, Живоописание, С., 1999, с. 105-110.

 

№ 6

ПИСМО ОТ К. ЩЪРКЕЛОВ ДО ЧУДОМИР ЗА ПОДКРЕПАТА, КОЯТО Е ПОЛУЧИЛ ОТ ЧУДОМИР И ЗА МИСЛИТЕ, КОИТО СА ГО ВЪЛНУВАЛИ ЗАД СТЕНИТЕ НА ЦЕНТРАЛНИЯ ЗАТВОР.

1 МАРТ 1945 Г.

 

Сърдечни ми Митю,

Твоето искрено писмо ме стопли. Никога не съм мислил, че и за миг би се съмнявал в моята искреност-от близо 40 год. Никога няма да разбера и вечно ще се чудя - на мръсната мълва и на гнъсните обвинения, с които искаха да ме стегнат малките душички, които се крият един зад други. Но затова се радвам, че трябваше да доде тоя ден-да се изправя пред тримата-наистина добросъвестни обвинители, да разчеткат отвсякъде клеветата и да се убедят в моята невинност. Те се убедиха в това - и на мене ми олекна.

Иначе, беше ми интересно. Дните се сливаха. - Стените на тясната килия не можаха да се съединят и да ме прихлупят. През тях виждах снежните върхове на Пирин и Рила и цветните мои поляни. И пак си декламирах „Аз съм облак лекокрилен и люлея се запален над полета и градини”... И си мисля ако можеше да се яви отнякъде Христо П-в, как би ги заплюл мръсниците-защото той беше наистина честен човек.

Сега, през прозореца се е вмъкнало пролетното слънце-блести белия лист на който ти пиша и писалката ми хвърля дълга сянка. Днес е първи март - „Хайде, хайде” - Щъркела е авангард - Радвайте се, пролет дойде.

Целувам ти сърцето, драги ми Митко и много поздрави на Мара от цялото домочадие.

Твой Кочо

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 137.

 

№ 7

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ, С КОЕТО СЕ ОПИТВА ДА ВДЪХНЕ ПОВЕЧЕ УВЕРЕНОСТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ТВОРЧЕСТВО СЛЕД ИЗЛИЗАНЕТО ОТ ЦЕНТРАЛНИЯ ЗАТВОР.

КАЗАНЛЪК, 5 ЮЛИ 1945 Г.

 

Константин Щъркелов,

ул. Братя Миладинови 40, Варна

Получих писмо от Мише. Обажда ми се от Горни Пасарел и е нещо разтревожен от едно твое писмо в което лъхало песимизъм и отчаяние. Скъпи, приятелю, твърде съм слаб, за да те утеша, но те мисля за твърде силен за да можеш сам да сториш това. Бездомно мое Щръкле, аз знам, че често плачеш по старото си топло гнездо, тъй жестоко разрушено, но аз те помня още по-бездомен и безприютен как, по-твърдо от всички ни понасяше това и с упорство по-голямо от това на всички ни се стремеше да го преодолееш. И помня и зная и видях с очите си как ти постигна това.

Затова пак повтарям: горе главата и весело ме гледай! От какво се плашиш? От мизерията ли, която презрително си гледал в очите още в най-ранна младост? От хората ли, които познаваш тъй добре, или от проклетата ни съдба, която струпа три войни и толкова бунтове и размирици над главите на нашето поколение? Дръж се! Не унивай и не падай духом! Ти си много по-жизнен и по-корав за борба с живота и от мене. След толкова победи какво значение има, че си изгубил случайно един рунд? Та нали бисерите се раждат от страданието?

Ето след тежката пролетна зеленина охрата почна да залива полята, на кестените косите почнаха да сребреят и късните цветя избуяха високо.

Скоро ще пристигне царствената златна есен и на твоята палитра ще плиснат старите, познати, дивни акорди, сега, може би, по-минъорни, но затова по-дълбоки и по-плътни. Есен иде Кочо, твоята радост и стихия!

Политически кариерист ли си, или спекулант черноборсов? Тъмен заговорник ли си, или ловък въжеиграч, та да се боиш от пречки и спънки в живота? Кому е нужна смъртта на славея, сив и незначителен на вид, който в ранно пее за другарката си, за себе си, за всички-пее и унася скрит и невидим из тъмните клонаци? Кой ще дръзне да строши палитрата на първомайстора на баграта у нас и на певеца–лирик, недостигнат и ненадминат?

Не Кочо, не! Хората не са тъй зли както изглеждат понякога. Бурята ще мине и въздуха ще добие бодрия мирис на колендро. Ценните хора ще си намерят пак своето място в живота и пак ще му бъдат полезни. Ето напр. аз получих писма-покани за сътрудничество във вестници и списания, но не бързам. Не бързам, защото не мога да бъда нито търгаш, нито приспособленец. Ще почна тогава, когато се справя най-напред със себе си, със собствената си съвест. Когато се изясня най-първо пред самия себе си. Защото съм почнал когато аз съм решил и съм спрял пак когато аз съм поисквал. Такива сме ние. Такива и ще бъдем. Вярвам, че все ще се намерят хора, които ще ни разберат правилно.

Дотогава ще търпим и ще работим. Ще работим с вяра, защото ни са открити челата и съвестта чиста. Защото сме служили на изкуството честно и безкористно. Защото не сме дирили ни слава, ни връзки и познанства, а те сами са дошли при нас; защото никога не сме се пречупили и продали и защото сме верни и честни служители в храма на доброто и красотата. Защото, най-сетне, сме достигнали до там докъдето сме по стръмния и трънлив път на живота сам-сами без ничия чужда помощ.

В първото ти писмо имаше много бодри редове, дано писмото до Мите е било плод на временно състояние. Дръж се Кочо! Ний имаме още сили в себе си, имаме още какво да кажем и още сме нужни на Родината. Не сме били нито тлъсти думбази, нито кърлежи върху нейната снага, а предани нейни синове и пак и още ще им служим и сега, затова пак те моля: Пази си нервите и работи, работи! Ако имаш нужда от нещо обади ми се. Рисувай хубавите си деца, Соня, старите, почернелите капачки наоколо, далечните сиви фабрични комини, градинката, цветята и каквото сърцето ти подскаже. Работи и не забравяй стария си и верен другар

Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 137-138.

 

№ 8

ПОКАНА ОТ КНИГОИЗДАТЕЛСТВО “ХЕМУС” ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОКАНА ДА УЧАСТВА В ЮБИЛЕЙНИЯ СБОРНИК ЗА ЧУДОМИР.

СОФИЯ, 29 НОЕМВРИ 1947 Г.

 

До г-н Константин Щъркелов, художник,

Варна

П. Г.

Проектира се чествуване на писателя Чудомир за неговата 40 годишна читалищна, писателска, учителска, художническа и журналистическа дейност.

По този случай Книгоиздателство “Хемус” ще издаде и пръсне на широко и безплатно една брошура от около 32 страници, френски формат, посветена на Чудомира.

Учтиво Ви молим да вземете участие и Вие, като напишете и изпратите най-късно до 8 декември т. г. нещо за живота му или за неговото творчество и дейност.

Запитвания и материали отправяйте до “Хемус” А. Д.-София, Гр. Игнатиев 18, тел. 2-22-94.

С поздрав:

“Хемус”,

Акц[ионерно] д[ружест]во за книгопечатане и издателство(1)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 139.

------------------------

(1) Книгоиздателство “Хемус”, основано през 1918 г. от Хр. Т. Хаджиев, Т. Михайлов, Д. Н. Хаджиев и Г. Бакалов. Започва като издателство за детска българска и преводна литература; издава произведения на българските класици и съвременни автори, преводи на автори от световната класика; издава книги на Чудомир, Иван Хаджийски и др.; от 1930 г. издава сп. “Златорог”.

 

№ 9

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ОТЛАГАНЕТО НА НЕГОВИЯ ЮБИЛЕЙ, ОРГАНИЗИРАН ОТ ИЗДАТЕЛСТВО “ХЕМУС” И ЗА СРЕЩИТЕ СИ В СОФИЯ И ВПЕЧАТЛЕНИЯТА МУ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНИТЕ ИЗЛОЖБИ.

КАЗАНЛЪК, 3 ЯНУАРИ 1948 Г.

 

Драги Щрък,

Писмото ти е писано на 28.XII.1947, а аз го получих на 2 януари 1948 г.

Толкова ли си далече от мене?

Моето чествуване се отмени по мое настояване. То едва ли ще стане изобщо. В тази работа беше заинтересувано и книгоиздателство „Хемус”, по чисто комерчески съображения, разбира се, но то било вече национализирано, та опасността да подновят опита е минал. Аз и Мара много се зарадвахме че искате да се отбиете и да ни видите. След като се насладите на София, на път за Варна минете от тук. Ний намислихме и как ще наредим за спане и пр. Винце трудно се намира, но ще се постарая. У нас е много лошо в туй отношение, но в замяна пък имам чудесна сливовица и още по-чудесно мезе. (На стилото ми се свърши мастилото).

Бях 15 дни в София и гледах много пъти изложбите. Преобладава школата на Цапачио. Лошо - много лошо. А цените са баснословни. Зяпах, зяпах па тръгнах по ателиетата и купих една скулптурна работа от Любомир Далчев(1) и една глава на Йовковата дъщеря от Цено Тодоров(2). Божинката(3) пак е бабачко.

Обикалях по „Аксаков”, но Златната рибка вече не припка. На Матея(4) дирите не можах да хвана. Не само на Матея, но и другите сякаш потънаха в земята. Една вечер се срещнахме с Ангел Каралийчев(5), Николай Райнов(6) и пр., но умерено. Само Рача(7) виждах няколко пъти, той вече е много остарял, прегърбен, състарен и мустаците му просто окапали. Аз издадох нова книга със стари работи(8). Хаджиев без да ми се обади ми сложил портрета и отзад написал, че се издава по случай... и т.н. Разказите, доста преработени, струва ми се, не са по-лоши от тези в другите ми книги, затова се реших, да ги печатам. Пък и даскалската ми заплата почна сериозно да ме плаши. Нужни са три като нея, за да се живурка... Дано те завари писмото ми във Варна. Идете в София и на връщане обратно ще ви чакаме. Ще ми се обадиш от там нали? Хайде, до скоро виждане. Честита коледа и много, много здраве

Чуд.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 139-140.

---------------------

(1) Любомир Далчев, скулптор и художник, член на Дружеството на новите художници, професор в Художествената академия в София.

(2) Цено Тодоров, художник, професор в Художествената академия в София.

(3) Александър Божинов.

(4) Матей Икономов (1871-1960), артист и драматург, играе в столичната драматична трупа “Сълза и смях”, създател на театралната трупа “Живот” в Русе, създава и ръководи пътуващата театрална трупа “Съвременен театър” (1902-1920), популяризира в България драмите на М. Горки. За М. Икономов Чудомир пише спомен. Вж. Чудомир, Съчинения в три тома. Т. ІІІ, С., 1971, с. 77-78.

(5) Ангел Каралийчев (1902-1972), писател, редактор във в. “Народна младеж”, “Литературен фронт” и в Издателство “Български писател”, член на СБХП.

(6) Николай Райнов, писател, поет, публицист, преводач, професор по история на изкуството в Художествената академия в София, член на БАН и на СБП.

(7) Рачо Стоянов (1883-1951), писател, драматург, библиотекар, член на СБП.

(8) Чудомир има предвид вероятно книгата си “Консул на Голо Бърдо. Весели разкази. 1947.”

 

№ 10

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОРЪКА ДА МУ ИЗПРАТИ ЗАБРАВЕНИТЕ СИ ВЕЩИ ПО ВРЕМЕ НА ГОСТУВАНЕТО СИ В СОФИЯ.

КАЗАНЛЪК, 16 ОКТОМВРИ 1948 Г.

 

Конст. Щъркелов,

Аксаков 6, София

Както обикновено забравил съм този път у вас сапуна, кърпата, четката за зъби и пастата. Ако това не е трудно свий ги някакво пакетче и ми ги прати че няма четки ни тук, ни там даже, а сме хора с културни нужди - знаеш.

В Трапезица те оставих в интересно положение, дано си се оправил. След толкова тих и скромен живот изложихме се на края като власите... Хайде прати ми ги, пък аз ще ти пратя конци, че микроскопичната ти макара се заголи до половината като съвременна жена.

Много здраве на Соня от Мара и мене. Също и на децата.

Чуд.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 140.

 

№ 11

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ЗАКУПУВАНЕТО НА ПОРТРЕТ НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ЗА ЧИТАЛИЩЕ “ИСКРА” И НАМЕРЕНИЯТА ДА СЕ ЗАКУПИ И КАРТИНА ОТ ЩЪРКЕЛОВ, ПОКАНА ДА ГО ПОСЕТИ В КАЗАНЛЪК И ДР.

КАЗАНЛЪК, 22 НОЕМВРИ 1949 Г.

 

Драги Щрък,

Не ти се обадих понеже не знаех къде си, а от Димитровден до днес те чакам непрестанно, защото нашия познат Томанов от Карлово(1), с когото сте били у Вас. Захариев(2) ми дойде на гости за именния ден, като беше положителен, че ще те свари у нас. Така сте се били уговорили. Сега по въпроса с картината: Аз действително се колебаех, не защото съм се „попишманил”, а не знаех тогава в София с каква сума разполагам тук. Аз мисля ти казах, че читалищата сега дават 70% от приходите си на държавата. Това е една причина. Втората е, че нашите управници тук, между тях и местните художници държат на „трудовите” сюжети.

- Е, добре, казвам им, ами като няма такива, или колкото ги има не струват?

- Тогава ще купим един портрет на Г. Димитров. Тогава аз ходих и при Дечко Узунов(3) и го сварих, че рисува такъв.

Казах тук на председателя, той идва в София гледал го и чак тогава решиха да го купим. Това е положението. Виж колко съм свободен в дейността си, като създател на картинната галерия. Единствено, което мога да направя е да ги спирам да не купуват глупости поне. Цветята ти ми много харесват, макар, както ти казах, предпочитам един пейзаж, който достойно да те представлява, но годината изтича, нямаме пари и това ще стане на пролет. До 10-15 дни мисля че ще дойда пак в София и ако си там ще се дообясним. Картина от тебе ще купя на всяка цена, преди да напусна работа, защото аз искам вече да се прибера в къщи и да поработя за себе си. Стига 30 години обществена дейност. Винцето ми е още мътничко малко, но е чудесно. Стига този Искърски пролом, на път за Варна мини поне веднъж през Южна България. Аз действително не знам да посрещам гости както трябва, но кого друг по-сърдечно бих посрещнал освен тебе? Купих и една гъска, като те очаквах, имам кокошки осъдени на смърт, цяло каче сирене имам, турийска ракия, изрядни туршии и т. н. Тук е и нашия приятел директора на Карловската банка, нали го знаеш?

Книгата получих. Корицата не ми харесва. Не съм я искал тъй маняшка. Пет-шест от най-хубавите ми работи не са влезли в нея и не разбирам защо, но ще кажем пак-благодарим и на това за сега.

Какво проектираш? Как се нареждат работите ти относно оставането в София. Много ме интересува стана ли обсъждане на изложбата ти, или се бламираха напълно. Не съм срещнал и критика още. Дано в списанията поне се обадят да им чуем мнението и становището. Аз рисувам предизборни и др. портрети и съм разчекнат просто от работа. Кога избягам до София си почивам и се напивам. Пак те моля прескочи до Казанлък кога ти падне случай, а не ти ли падне - Създай го!

Много здраве на Янко(4) и всички приятели

Твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 140-141.

--------------------

(1) Васил Томанов от Карлово. За него Чудомир в дневника си отбелязва, че “изглежда културен човек, имал работилница за “книжна прежда”. Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 83.

(2) Васил Захариев (1895-1971), заслужил художник, график, изкуствовед. Завършва Държавно художествено рисувателно училище, ръководи ателие по графика в Държавната художествена академия. Специализира в Лайпциг. Работи стилни гравюри върху дърво. Професор в Художествената академия.

(3) Дечко Узунов, художник, професор в Художествената академия.

(4) Янко Павлов, скулптор, професор в Художествената академия.

 

№ 12

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ЖИВОТА, КОЙТО ВОДЯТ, ЗА ПРОБЛЕМИ ОКОЛО ПЕНСИОНИРАНЕТО МУ, ЗА РАБОТАТА СИ ВЪРХУ КНИГАТА СИ “МАМА” И ДР.

КАЗАНЛЪК, 3 НОЕМВРИ 1950 Г.

 

Константин Щъркелов, художник, ул. Бр. Миладинови 40, гр. Сталин

Драги Кочо,

Пиша ти на стар пощенски лист от времето на нашата младост.

Лятос някой ми каза, че те видял във Варна „посърнал, остарял”.

Преди няколко дни пък се отби при мене Васил Томанов от Карлово и ми разправи, че идвал у вас и че си имал неприятности с приемането на Бобо(1) в някакво училище. Той е с впечатление даже, че ти и финансово не си добре. Моля те да ми се обадиш и да ми разправиш болките си. Искам да зная как си изобщо, защото доста дълго не сме се разбирали, нито срещали.

И аз не съм добре. Чувствувам се също много потиснат, изморен и ... излишен. От 5–6 месеци съм подал документите си за пенсия, но още нищо няма. Нямам и достатъчно години (не ми признават работата във в. „Зора”) и ще получавам към 7–8000 лв. пенсия, но не ща повече да чиновничествувам, защото ме обърнаха на „момиче за всичко”. Щом ме пенсионират ще избягам и се скрия в село при сестрите и ще се помъча да си довърша „Мама”(2). Разбрах, че ново нищо няма да напиша, но това ще го напиша и няма да го печатам. То впрочем е готово, но ще си проверя и уточня някои работи.

Дано се лъжа, но моето дълго писмо като че ли ни охлади. Така чувствувам тебе поне отдалеч, без да имам никакъв повод. Аз исках да поспоря по-скоро със себе си, да разчеткам собствените си противоречия.

Ти си вярващ в изкуството си и твърдо в убеждението и становището си. Аз не съм това. И все пак и двамата не сме щастливи. Въпреки моето привидно примирение, аз страдам много. Ето напр. сега, като напусна работа ще трябва да се прибера да работя в къщи, но там, брате, не е никак весело и спокойно за работа. И там един се гърчи от болките на непостигнати желания и погубени мечти. Не стига това ами и старост отгоре, артериосклероза, виене на свят...

Сонце сходит и заходит, Кочоедо, а в тюрмето ни е тъмно, тъмно като в катраница и нито месец свети, ни ясна Звездица. Само куче лае у полето, та си глава кине и сякаш няма никога да престане това проклето куче.

Ти поне работиш. Томанов ми говори за прекрасния портрет с акварел на моряка, за Вазовия(3) и пр., а аз не мога с нищо да ти се похваля, с нищо. Даже и вино не можах да си налея тази година. Нищо нямам освен книгите.

Обади ми се. Много здраве на всички ви

Сърдечно твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 141-142.

----------------------

(1) Бобо е дъщерята на К. Щъркелов, художничката Богдана Щъркелова.

(2) Става дума за недовършената книга на Чудомир “Мама”, отделни разкази, от която са включени в Съчиненията му.

(3) Щъркелов рисува маслен портрет на Иван Вазов, използвайки Вазови снимки. Недовършеният портрет се съхранява в личния архив на К. Щъркелов в ЦДА.

 

№ 13

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ВПЕЧАТЛЕНИЯТА МУ ОТ ОБЩАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА В СОФИЯ И ЗА КАРТИНИТЕ НА ЩЪРКЕЛОВ, ЗА БОЛЕСТИТЕ, ЗА ТЕЖКИЯ ЖИВОТ И ДР.

КАЗАНЛЪК, 12 ДЕКЕМВРИ 1952 Г.

 

Константин Щъркелов - художник,

ул. Бр. Миладинови № 40, гр. Сталин

Драги Кочо,

Бях в София. Мислех, че ще бъдеш и ти там да се видим. Чаках 5–6 дни, видях Янко(1) и др. приятели. Зяпах по изложбата, па не изтърпях мъглите и дъждовете и си дойдох в по-светлата и по-топла Тракия. Тази зима мисля да напусна службата, да се прибера в къщи и си гледам „дъртилерия склерозата” както й казваме по нас.

Със здравето не съм добре, а са се задали едни старини, та да видим как ще се карат. Твоите две работи са забутани в най-тъмното и почти се не виждат кога няма слънце. За другите-какво да ти разправям-имаш представа.

В София се оплакваха от липса на масло, сирене и пр. Мисля че и към вас не ще да е по-добре, затова ти пратих мъничко. Обади ми се, мога да ти пратя повече. Кажи от какво имаш нужда най-вече. Ний горе-долу сме удовлетворително, но не мога да си пийвам вече и ще се спомина от редовен живот.

Много поздрави на Соня и децата

от Мара и твоя Митю.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 142.

-------------------

(1) Проф. Янко Павлов.

 

№ 14

ПИСМО ОТ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА НАМЕРЕНИЕТО ИМ ДА ИМ ГОСТУВАТ ВЪВ ВАРНА С ЧУДОМИР ПРЕЗ ЛЯТОТО.

Б. М., Б. Д.

 

Мила Соня,

Решихме това лято да ви дойдем на гости, но да питам най-напред при това положение на жилищна криза не сте ли стеснени и ще ли ви бъде удобно нашето присъствие? Тук е толкова тъпо и монотонно та ми се иска да видя много хора, разнообразие и т.н. Ако останем у вас не искаме с нищо друго да ви ангажираме. Ще се храним вън и бельо за леглата ще си донеса.

Чакаме да се обадите. Към 5 другия месец възнамеряваме да търсим „Отдих и култура”.

Хайде всичко хубаво и довиждане да кажем!

Много здраве на всички в къщи.

Твоя Мара Чорбаджийска

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 143.

 

№ 15

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР И МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ПОЧИВКАТА СИ НА МОРЕ СЪС СЕМЕЙСТВОТО НА ЩЪРКЕЛОВ И ЗА НАТРУПАНИТЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПЪТУВАНЕТО КЪМ КАЗАНЛЪК.

КАЗАНЛЪК, 29 АВГУСТ 1955 Г.

 

Сталин, ул. Братя Миладинови 40,

Константин Щъркелов - художник

При едно прекрасно пътуване из пътищата по които не бяхме минавали, в съвсем нови и удобни вагони, най-после, силно подмладените ни телеса пристигнаха в Казанлък в пълна изправност. Пръв ни посрещна Буби почернял като арапин, понеже в наше отсъствие летувал под терасата в кюмюра. Маца била насреща някъде из махлата и се завърна когато стана време за вечеря. Тъй са жените от новото време!

Още същата вечер надойдоха съседи и съседки и ний на два гласа започнахме да се хвалим с морето, с небето, с Щръклето и цялата му гостоприемна фамилия, включая и доведената му дъщеря, проклетата Мария, специалистка по манипулации с ж. п. билети.

Разправих им как сме се разхождали с Мара двамката в лунни нощи с малка лодка, как сме плавали до Балчик и обратно и как аз съм надплавал Бобо и тя от яд ме нарисува с гуша. За Златните пясъци говорихме, за гларусовите крясъци, за коравата природа и за фурора който произведохме с красотите си на плажа при „Св. Константин”. Бидейки потомци на как’Сийка даже малко се поувлякохме и разказахме по кои причини Соня без малко не изпусна тролея на връщане.

На мъжете разказахме за Куршума, за ония мускетари и пържените рибки, телешки дробчета и божествената течност на която ти вече не помниш, името даже, поради което ще поставиш в голямо затруднение бъдащите ти биографи. Приказвахме за дворчето, за масата, за чешмичката на която вечер си миехме краката, за увитите с зелени чалми кумиш, за капналите сутрин зарзали които понякога тайно излапвахме, за кафетата и чудесния чай откъснат направо от липите. За прекрасните манджи на Соня разправихме, които ни поднасяше с по-малко закъснение отколкото някога в София, за “Унтер дер Линден”, за кефалите и за двата автомата на главната улица които в един и същи ден и час отбелязаха моето тегло-единия 79 кгр., а другия 82. Предстои ми да отивам в София и по пътя ще се отбивам в Калофер, Карлово, Сопот, Пирдоп, Златица и пр. и ще се тегля та най-после средното аритметично определи теглото ми. За другото тегло да не говорим-него кантар го не лови.

Понеже бяхте толкова внимателни и услужливи (че даже и кифлите за закуска ни купихте на заминаване) ще моля за още една услуга. Да кажеш на Бобо, като се къпе често, да ми събира охлювчета, миди, мустаци от тюлени, люспи от крокодили и пр. и като събере около един вагон да ми ги изпрати. Тия дни се пенсионирам, та мисля да отворя една барака и да продавам разни „сувенири” (кутийки, пепелници, иглинарници) като вашите търговци там по булеварда.

Драги мой, във всеки случай с пълно единодушие (рядко събитие) двамата констатираме и признаваме че тази бе най-приятната ни и най-хубава разходка от десятки лета Господни, но за да се не стряскате няма да ви кажем че догодина мислим пак да ви дойдем. Резултатите са на лице. Преди това в никакъв случай не бих могъл да напиша толкова дълго писмо с моята неврастения и дъртерия склероза.

Прочие като ви благодаря сто пъти, за всичко което сторихте за нас пожелавам: На Соня повече търговски и спекулативни способности, за да можете още тая зима да отидете в София и да се приближите до твоите музи-Рила и Пирин, на тебе - все тази упоритост и воля към самоосъвършенствуване присъщо на „старата гвардия”, на Веселка(1) повече да спи, а на Бобо по-малко да спи и да рисува, рисува, рисува за да бъде истинска дъщеря на Кочо Щъркелов.

Целувам ви всички братски искрено и сърдечно

Чудомир

Като се присъединявам към изказванията на преждепишещия мой съпруг, вдигам ръка за одобрение и приемане в точ и искам думата да кажа нещо и аз като допълнение в този час: Значи пристигаме на един дъх. Засилени и силно ухилени стъпваме на родна здрава почва. Зер - море, лодка, параходчета - не бе лесна работа за нас. Слизаме гара Казанлък. Хора и циганчета. Едно дръпва двете куфарчета, съпруга-белия си каскет, а аз-„пакетчето” дето уж Кочо си го забрави в бързината да слезе в Гебедже, вместо на Тополите. Хубавият ни и бръз влак не признавал малките гарички и ако не бяха тез-онез по-големи, щяхме да си заведем Кочо чак в Казанлък, ама нали беше обещал да се върне вечерта, слезе набързо без да си изкажем ни благодарностите, ни извиненията както подобават в този случай...

Вървим из улиците и ни се струва, че всички ни гледат гдето силно сме почернели и пригорели от морския плаж и пристигаме за голямо любопитство на съседите, които бяха окопирали врати и прозорци и ни кимаха със засмени глави. Стискам пакетчето и крача към нашия дом и тайно се похвалвам, че то не е забравено от Кочо, а е саксийка-подарък. Пък ако беше узнал той, моя съпруг, че мъкне и такъв багаж, щеше да изхвръкне моята саксийка с проточена шийка из купето вън ...

Най-после отварям пътната врата. О! картинка! Същински джунгли в умален вид! Цветя, треви зелени до колене, избуяли клони... хасмата като дълги ръце спуснали спирали и листи големи до земя-същинска пещера от сталактити и сталакмити, само че зелени и тук-таме червенко.

Пък като влязохме в стаите - същинско градинско увеселение с гирлянди... Паяжини нависнали и блажено се люшкаха паяците в тях, а долу по пода се юрнаха мишлета в страшен безпорядък. Тогава настъпи празника на Маца.

До вечерта Маца с мишлетата, аз с метлата турихме всичко в ред.

Пак двете и градината! Още ме болят китките на ръцете да скубя буреняци и да подрежа треволяците на една площ от 12 квадрата и то с една ръждясала костура. Сега се разхождам с приятни спомени за хубавия курорт, а близките ми думат: „Ходили сте на море пък никак не сте почернели”... Нека си думат!...

И тъй, мило семейство Щъркелову и от мен приемете сестрински искрено сърдечни целувки!

Ваша Мара(2)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 143-145.

------------------

(1) Весела Щъркелова, дъщеря на К. Щъркелов.

(2) М. Чорбаджийска е поставила допълнително дата 30. 8. 1955 год.

 

№ 16

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВИ ЗА ИМЕННИЯ МУ ДЕН.

КАЗАНЛЪК, 7 ОКТОМВРИ 1955 Г.

 

гр. Сталин, ул. Братя Миладинови 40,

Константин Щъркелов

Митето Самоковлийчето и Димитрето Турийчето по случай именния им ден те поздравляват.

Нали щеше да идваш когато пожълтеят листата? Нали щеше да ми рисуваш Шипка с монастиря? А?

Митю

Целува те Мите.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 145.

 

№ 17

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА НОВОСТРОЯЩАТА СЕ КЪЩА НА К. ЩЪРКЕЛОВ И ПОКАНА ДА МУ ГОСТУВА В КАЗАНЛЪК, ЗА ДА РИСУВА.

КАЗАНЛЪК, 4 НОЕМВРИ 1956 Г.

 

Дорогой, Соня ни е гостенка от снощи и ни осведоми за положението зад Борисовата градина (не зад желязната завеса). Аз също ходих там предния ден когато се търсихме и не се намерихме. Видях щъркела на комина, качвах се и горе на терасата, след което ходих у Дечко Узунов, Илия Петров(1), Балкански(2) и т.н. Добре сте вий там, поради което жената започна да ми вършее тръни на главата. Соня снощи нарисува двора, който още не е оформен и аз не можах да разбера до къде се простира, разправлява ни много неща и...

Според бюлетина за времето към 8 того ще се занижат хубави слънчеви дни, през които ти трябва да прескочиш непременно до тука, а от там в Шипка, за да направиш това за което сме говорили и за което си обещал. Без много-много усуквания щом се стопли качвай маймунката на гърба си(3) и идвай тук. Аз ще те придружа и ще видиш че ще останеш доволен. Като бях в София те търсих и у Янкови(4) но беше заключено. За същата цел те търсих. Смятам че ще осигурим 2000 лева, но чисти, без данъци и удръжки. Па и не се знае, може и повече. (Как да пазаряваме, нещо което го няма).(5) Чакам те при първите слънчеви дни. Соня каза че щял си да ходиш и в Самоков. Той е близо и може и през по-лошо време да го посетиш.

Ясно нали? Чакам те.

Много здраве от двама ни

Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 145-146.

-------------------

(1) Илия Петров (1903-1975), живописец, учител по рисуване, декан на Факултета за изящни изкуства, професор по живопис и ректор в Художествената академия, главен секретар на СБХ, член на БАН.

(2) Ненко Балкански (1907-1977), роден в Казанлък, живописец, професор по живопис във ВИИИ “Н. Павлович”.

(3) Става дума за раничката с художническите принадлежности на К. Щъркелов, която носи при работата си сред природата.

(4) Проф. Я. Павлов.

(5) Става дума за договарянето К. Щъркелов и Ал. Божинов да изрисуват стенописите на храм-паметника на връх Столетов. В архива на Щъркелов са запазени скицниците от работата им там. На тях те са се рисували един друг как работят на скелите или в моменти на почивка. От това време има запазени и снимки. Работата продължава няколко години. На 28 август 1958 г. Чудомир отбелязва в дневника си: “Гостува ми няколко дни К. Щъркелов. Преди това цял месец помага на Ал. Божинов да изработи стенописите в ресторанта на хотела горе, на Шипченския балкан. Божинов, който е над 80 г., оглупяващ и склерозиращ, бел станал невъзможно капризен. - Едва го изтърпях-казва Щъркелов, - но трябваше да му помогна, защото сам не би се справил. От години наблюдавам този човек как изветрява и губи мярка за възможностите си. Заловил се да илюстрира “Под игото”. -  Защо “Под игото”? - го питам. - За тебе по подхожда да илюстрираш “Чичовци”, напр. - а той се сърди. Сега пък стенописи! Да видят как се правят стенописи! Да видели как се правят стенописи. Вятър работа! Никой не ги харесва и това още повече го нервира. Изобщо трябва да се мре, преди склерозата да ни е опустошила.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 219.

 

№ 18

ПИСМО ОТ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО СОНЯ ЩЪРКЕЛОВА ЗА ЗАЕТОСТТА НА ЧУДОМИР В КАЗАНЛЪШКИЯ МУЗЕЙ И ЗА НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА К. ЩЪРКЕЛОВ ДА РИСУВА НА ШИПКА.

КАЗАНЛЪК, 15 НОЕМВРИ 1956 Г.

 

Варна, ул. Братя Миладинови № 40,

Соня Щъркелова

Драга Соня,

Късно разбрахме, че Шипченския манастир е бил цял в скели за ремонт. Рисуването е невъзможно. Наша грешка. Чудомир е страшно много зает с музея тези дни. На Кочо не знам адреса в София и ти гледай да го осведомиш на време.(1) Тук е страшна мъгла и обекти за рисуване невъзможни. Извиняваме се много.

Целува те твоя

Мара

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 146.

-----------------

(1) На 13 декември 1956 г. Чудомир отбелязва в дневника си: “Щъркелов пак гладува. Мъчно се справя с живота.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 201.

 

№ 19

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР И МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА НОВА ГОДИНА И ПОРЪЧКА ДА МУ ЗАКУПИ БОИ ЗА РИСУВАНЕ.

КАЗАНЛЪК, 4 ЯНУАРИ 1957 Г.

 

София, ул. Сталинград № 34,

Константин Щъркелов - художник

Др[аги] Щъркелов

Ч.Н.Г. Пожелаваме ти всичко най-желано-изкарана къща, здраве, мир и любов и много денги в семейството.

Мара и Чудомир

Р.S. Една молба. Ако можеш изпрати ми (ако има в съюза) един комплект хубави акварелни бои. Много ще се радвам и много благодаря. Прилагам в писмото 50 лв. Допълнително ще изпратя ако са по-скъпи. Чакам с нетърпение. Тук е тъй вяло, тъй безобразно тихо. Прочее здраве да е!

М.

Парите пращам по пощата.

М.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 146.

 

№ 20

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА СТРОЕЖА НА ЩЪРКЕЛОВАТА КЪЩА В СОФИЯ, ЗА НАМЕРЕНИЕТО НА ЧУДОМИР ДА ДОЙДЕ В СОФИЯ ЗА ЛЕЧЕНИЕ И ДР.

КАЗАНЛЪК, 10 ЯНУАРИ 1957 Г.

 

София, ул. Сталинград № 34,

Ателие Янко Павлов,

Конст. Щъркелов

Едва днес 9 януари 1957 год. можах да влеза във връзка с Дим. Николаев Величков, подел[ение] 75520-15 и да разбера, че бил писал на баща си за колета и парите и получил отговор даже. За това аз не съм виновен обаче, а разни други обстоятелства. Днес получих парите, което ме подсеща че някои твои работи са се уредили благополучно. Искам да ми се обадиш, така ли е, майсторите почнаха ли и до къде е достигнало довършването на „Щръкдом”.

Аз тия дни ще получа по-продължителен отпуск и вероятно ще дойда на генерален ремонт в столицата, защото съм доста разцентрован. До скоро виждане

Митю

Много здраве на Янко и Божинов, макар той да ми се сърди аз го уважавам много

Чуд.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 147.

 

№ 21

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА НАМЕРЕНИЕТО НА ЧУДОМИР ДА ДОЙДЕ ОТНОВО НА ГОСТИ НА ЩЪРКЕЛОВ.

КАЗАНЛЪК, 17 ФЕВРУАРИ 1957 Г.

 

София, ул. Сталинград № 34,

Ателие Янко Анастасов, за Конст. Щъркелов

Драги Щрък, тази сутрин ти изпратих с пощенски запис 3000 лв. Дано ти помогнат да пренесеш тленните си останки в най-скоро време в новия дом и кога дойда следващия път да ти бъда гост. Там ни е мястото вече-при Дъновистите-да съзерцаваме слънцето и да гадаем по пъповете си.(1)

Всичко хубаво Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 147.

------------------------

(1) Къщата на К. Щъркелов се намира в квартал Изток, или както е наричан по онова време “Изгрева”, или Дъновисткия квартал, по името на Петър Дънов. Там са се събирали последователите на П. Дънов сутрин рано да посрещат изгрева на слънцето. На следващия ден 18 февруари 1957 г. Чудомир си е записал следното за Щъркелов в дневника: “На Щъркелов дядо му бил свещеник и бил много висок, та му казвали Щрък - Кольо и оттам Щъркольо - Щъркела. Баща му Георги е бил майстор-обущар, а майка му - баба Мария - произхожда от Ниш. По баща са кореняци софиянци. Когато се трепеха македонците, царят го скрил в двореца Ситняково от михайловистите, защото се канели да го убиват. Там той нарисувал около 20 картини. - Какво искат от Вас тия хора? - казвал Борис. - Малко ли е туй, което дадохте за България.; - За Вапцаров. “Упорито беше като малко още - казва Щъркелов. - Речеш му: “Иди купи кутия цигари.” - а то не ще; речеш му: “Купи вино или ракия.” - пак не ще…” В машинното отделение беше стипендиант. Царят, който беше приятел на баща му, го настани там.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 203.

 

№ 22

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА РАБОТАТА МУ С ДЕЧКО УЗУНОВ ПРИ ИЗРИСУВАНЕТО НА МАВЗОЛЕЯТ ПРИ ГРИВИЦА, ЗА СТРОЕЖА НА КЪЩАТА НА ЩЪРКЕЛОВ И ДР.

КАЗАНЛЪК, 14 АВГУСТ 1957 Г.

 

Често си мисля за тебе. Какво стана с новото ти жилище. Постави ли подове, врати и пр. Есен иде, дъждове ще почнат, колове, студове... Научих, че заедно с Дечко Узунов сте изографисвали там към Плевен-ха, дано според него и на тебе платят прилично, та да запушиш някоя дупка.

Аз също не съм добре. Едни безсънни нощи са ме налегнали, едни нервози и няма кътче, където човек да иде да отдъхне, да позабрави... Иска ми се да те видя та да се пооплачем един на друг, да се изприкажем.

Обади ми се как вървят работите ти, какво правиш и какво мислиш да правиш Моята жена непрекъснато ме яде, за тая пуста София скръц ..., скръц като ей този червей дето гризе етажерката ми толкова години вече и не мога нищо да му сторя ...

Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 148.

 

№ 23

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ИНТЕРЕСА КЪМ ТВОРЧЕСТВОТО НА ЩЪРКЕЛОВ, РИСУВАНО В ШИПКА И ДР.

КАЗАНЛЪК, 27 ДЕКЕМВРИ 1957 Г.

 

София, ул. Младежка № 9,

Конст. Щъркелов, художник

Окръжния народ[ен] съвет, отдел „Комунално стопанство” ме пита за твоите шипченски картини и за адреса ти. Вероятно искат да купят едната, защото другата (с къщите) я смятам за наша след изложбата. Както винаги аз изгубих точния ти адрес и дадох този на който ти пиша.

На тях отговорих че сме много близки и ако искат мога да им посреднича. От 1 януари вече напущам и ще съм свободен.

Много здраве - Чуд.(1)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 148.

------------------

(1) Чудомир по всякакъв начин гледа да помогне на изпадналия в беда приятел, като го ангажирва да рисува, за да закупи за музея негови картини. На 17 октомври 1975 г. Чудомир отбелязва в дневника си: “Кочо Щъркелов мизерствува. Живее все още в къща със стаи без врати и подове.” На 2 ноември 1957 г. Чудомир ще запише отново в дневника си: “Гост ми е К. Щъркелов. Заведох го да рисува в Шипка. Много е доволен, защото около манастира е симфония от багри. Нещастен е, обаче, Щръкльо. Атмосферата в дома му е непоносима.” На 9 ноември 1957 г. Щъркелов си тръгва и по този повод Чудомир записва: “Щъркелов си замина, като нарисува три хубави пейзажа - двата от Шипка (с манастира) и един от нашия “Розариум”, който подари на мене. Отпътува за Варна.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 210, 211. Явно за посочените от Чудомир картини става дума в писмото му.

 

№ 24

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР И МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВЛЕНИЯ ЗА НОВА ГОДИНА.

КАЗАНЛЪК, ЯНУАРИ 1958 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Константин Щъркелов

Да сте живи и здрави

Мара и Димитър Чорбаджийски

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 148.

 

№ 25

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ПОРЪЧКИ НА ЩЪРКЕЛОВИ КАРТИНИ ОТ СТАРА ЗАГОРА И ЗА НАПУСКАНЕТО НА МУЗЕЯ ОТ ЧУДОМИР ПОРАДИ ПЕНСИОНИРАНЕ.

КАЗАНЛЪК, 20 ФЕВРУАРИ 1958 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Художник Конст. Щъркелов

Кочо,

По телефона ме попитаха, но кой беше, какъв беше не знам. Казах им че цената е към 3000 лв. и те може би са се възгечтисали. Ще попитам тук дали има някакъв познат там в Ст[ара] Загора, та да му пиша и науча нещо повече. Ако са имали сериозни намерения, обаче, щяха да ти се обадят чрез съюза. Аз напуснах музея от 2 януари и до сега го предавах на моята помощничка. Бюджет още нямахме, та не зная каква да я наредим. Ще се срещна с музейни работници и ще ги попитам и ще ти се обадя пак. В краен случай разчитай на мене за малка услуга.(1)

Твой Митко

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 148-149.

------------------

(1) На 7 март 1958 г. Чудомир отново си записва в дневника: “Кочо Щъркелов гладува. Защо така жестоко постъпиха с този човек? Една малка пенсийка поне не можеше ли да се отпусне. Какви му са греховете? Че се познава с цар Бориса ли? Какво е виновен, че рисуваше хубави акварели и ги купуваха богати хора, министри и царе? … Изпратих на Щъркелов 650 лв. Като бях у тях, му дадох 350, но за колко ще му стигнат?” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, 216-217.

 

№ 26

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ИЗПРАТЕН КОЛЕТ С ОРЕХИ ЗА ЩЪРКЕЛОВ И ЗА ИНТЕРЕСА ИМ КЪМ УСТРОЙВАНАТА ЕКСУРЗИЯ ДО ПРАГА.

КАЗАНЛЪК, [22 МАРТ 1958 Г.]

 

София XIII, ул. Младежка 7,

Константин Щъркелов

Кочо, днес сряда 22 март ви изпратих колет с орехи. И те били на свършване. Събирах ги по килограм-два от жените по пазаря, та някои ще са по-добри, други по-лоши. Исках да ви ги донесат у дома, но такава служба още нямало уредена във вашия квартал. Тук намерих и рамки и стъкла, та работата ще се нареди добре. У нас е пролет. Бадемът, зарзалата са разцъфтели, а също много цветя из градината, обаче моите очи са сериозно засегнати от склерозата, та да видим как ще я караме.

Много поздрави Митю

Ако срещнеш някои от секретарите на съюза попитай ги биха ли ни приели в екскурзията на съюзните членове до Прага, защото Мара ходи нарочно за това в съюза, но нищо не свършила. Някой служащ им казал да подадем заявление, но да не се изложим сами с него и да ни откажат. Обади се ако обичаш

М.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 149.

 

№ 27

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОРЪКА ДА МУ ИЗПРАТИ КНИГА НА АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ.

КАЗАНЛЪК, ВЕЛИКДЕН 1958 Г.

 

София, ул. Младежка 7, кв. XIII,

Художник Конст. Щъркелов

Кочо, търсих Божиновата книга(1), ходих и в издателството, но не можах да получа екземпляр, а кога ще дойде в Казанлъшките книжарници-дявол знае. Искам много, много да я прочета тъкмо сега, когато и аз пиша моите, та те моля ако е пусната в продажба вземи един брой и ми го прати, ако не е отбий се в издателството (6-и септември 35) където вече е складирана по всяка вероятност. В краен случай прати ми да прочета твоята и ще ти я върна като дойда.

Не съм писал такива неща и много ме интересува плана на работата му, начина по който разглежда нещата, стилът и пр.

Твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 149.

--------------------

(1) Става дума за книгата със спомени на Александър Божинов. Вж. Ал. Божинов, Минали дни. Спомени, С., 1958 г., 271 с.

 

№ 28

ПИСМО ОТ К. ЩЪРКЕЛОВ ДО ЧУДОМИР С ПОКАНА ДА ПРОИЗНЕСЕ СЛОВОТО ПРИ ОТКРИВАНЕТО НА 18 ИЗЛОЖБА НА ЩЪРКЕЛОВ.

[СОФИЯ, НАЧАЛОТО НА ЮНИ 1958 Г.]

 

Сърдечни Митьо,

Наближава денят за откриване на изложбата ми.

Ето, тази е 18-та ми изложба - а се вълнувам като пред първата-която беше горе-долу преди 50 години.

Кой ти е вярвал че ще доживеем половин век труд и постоянство и то на края без пусто пиянство - а само нескончаеми грижи и т.н. да не ги изреждам.

Да останеш верен на себе си петдесет години и при най-различни условия да си живял - на теб са най-добре известни и слънчеви и облачни и бурни - и пак нищо да не те сломи в областта на изкуството. Да си чуруликаш като чучулига във висенето над узрелите нивя, а от долу гаменчетата да те замерят с камъни - или някой ловец да те стрелне е тъй за удоволствие.

Драги Митьо, в неделя-8 юни в 11 ч. пр[еди] об[ед] ще открия изложбата. По предложение на приятели-разбира се без никакъв ангажимент - ме накараха да ти пиша - не би ли се съгласил - с няколко думи - ти да ми откриеш изложбата - като човек, който ме най-добре познава и цялото ми творчество е следил. Повтарям - ако имаш възможност да дойдеш, желание - настроение - и ако ти е удобно. Не вярвам с нищо да те изложа.

Това е, което искам да ти кажа в края на нашето петдесетгодишно честно приятелство.

Помисли и ми съобщи.

Поздрави на теб и на Мара. Разбира се ще се радвам ако дойдете в това няма съмнение.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 150-151.

 

№ 29

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ВКЛЮЧВАНЕТО МУ В ДЕЛЕГАЦИЯ НА СБП ЗА УЧАСТИЕ В КОНГРЕСА НА СЪВЕТСКИТЕ ПИСАТЕЛИ.

КАЗАНЛЪК, 3 ЮНИ 1958 Г.

 

София 13, ул. Младежка 7,

Конст. Щъркелов, художник

Драги мой - вот ситуация! Включен съм в делегация която ще посети ССР за сметка на Писателския съюз и щяхме да тръгнем на 3 т. м. Водачът на делегацията обаче - Камен Калчев(1) - бил също и делегат на конгреса, затова отложиха заминаването за 9 т.м. и завчера по телефона ми съобщиха да тръгна на 7, на 8 сутринта ще имаме съвещание в съюза и на другия ден тръгваме. Съвещанието види се ще бъде инструктаж - как да се държим, какво да говорим и пр., та освен че е невъзможно да ти услужа, но струва ми се и малко неудобно поради това, че от шестях души само аз не съм партиец и ме водят за да ме активизират и приобщават, може би.

Мисля че ще ме разбереш правилно и ще ме извиниш. Пожелавам ти успехи и по-спокойни дни. До виждане в неделя след обед.(2)

Твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 150.

-------------------

(1) Камен Калчев (Петър Митев Калчев), писател, редактор на в. “Септемврийче”, сп. “Пламък”, сп. “Септември”, директор на Издателство “Български писател”, член на БКП и председател на СБП.

(2) Става дума за отказ на Чудомир да открие 18 изложба на Щъркелов.

 

№ 30

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ С ПОЗДРАВЛЕНИЯ ОТ МОСКВА.

МОСКВА, 13 ЮНИ 1958 Г.

 

Болгария, София 13, ул. Младежка 7,

К. Щъркелов - художник

Привет от Москва

Чудомир(1)

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 150.

-------------------

(1) Върху картичката има репродукция на картината на Н. Н. Ге, “Петър I доразпитва княз Алексей Петрович в Петерхоф”, 1871 г.

 

№ 31

ПИСМО ОТ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ВПЕЧАТЛЕНИЯТА Й ОТ ИЗЛОЖБАТА НА ЩЪРКЕЛОВ.

СОФИЯ, 3 ЮЛИ 1958 Г.

 

Ето вече десет дни съм тук, но два-три пъти съм в изложбата ти. Всеки път все нови и прекрасни неща ме привличат в твоите картини. Някога „Монна Лиза” ми действуваше в Лувъра така. Все така бъди майстор в твоето изкуство.

Мара Чуд. Чорбаджийска

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 151.

 

№ 32

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ОТМИНАЛОТО ЛЯТО И НАСТОЯВАНЕТО НА СЪПРУГАТА МУ МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДА ОРГАНИЗИРА СВОЯ ИЗЛОЖБА В СОФИЯ.

КАЗАНЛЪК, 12 ОКТОМВРИ 1958 Г.

 

София XIII, ул. Младежка 9,

Художник К. Щъркелов

Кочо, получих сумата и разбрах съдържанието и ний никъде не ходихме на летуване. Осуети се и Букурещката екскурзия. Сега решихме като се открие театралния сезон да дойдем за десетина дни в София на курорт.

Мара, както знаеш я тресе на тема „Изложба в София” и работи усилено, но се безпокои че не е още осигурен салона. Моля те понеже имаш връзки там с хазаина и си обещал внесе необходимата сума (капаро ли е, що ли?) за да се успокои. Надявам се, че ще свършиш тази работа за да не става нужда да идва някои от нас специално за това в София.

Изобщо добре сме и склерозираме нормално. Много здраве на Соня и децата.

твой Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 151.

 

№ 33

ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ ЧУДОМИР И МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА ПОДРЕДБАТА И ПРЕДСТОЯЩОТО ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБАТА НА МАРА ЧОРБАДЖИЙСКА В СОФИЯ.

КАЗАНЛЪК, 28 ЯНУАРИ 1959 Г.

 

София - кл. XIII, ул. Младежка 7,

Константин Щъркелов-художник

Драги Щъркеле,

След една упорита и засилена работа мога да кажа, че приготвих 30 картини почти. Спирам вече. Сега почвам да мисля за техническите преодолявания по изложбата. Обръщам се с голяма молба към теб за да ми дадеш няколко съвета. Трябва да се открие изложбата на 15 март. Значи: покани, билети, афиши до тази дата трябва да са готови. Смятам да ги приготвя тук с изключение на билетите.

Тогава: 1. Колко покани да се напечатат?

2. Колко афиша?

3. Колко билети?

Ако салона вероятно е зает до 14 март включително, то на 15 март сутринта нареждам, а откриването ще стане в 18 часа същия ден. Възможно ли е, всичко което ти пиша. Чакам мнението ти. Пиши веднага, моля.

Добре съм и треска ме тресе. Много здраве на Соня и децата от двама ни.

Сърдечен поздрав

Мара, Чуд.

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 152.

 

№ 34

ПРИДРУЖИТЕЛНО ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ КЪМ КНИГАТА - ПОДАРЪК ЗА 70 ГОДИШНИНАТА НА ЩЪРКЕЛОВ.

КАЗАНЛЪК, 22 АПРИЛ 1959 Г.

 

Драгий мой, макар и с голямо закъснение пращам ти този малък подарък(1) по случай новия дом, 70 години от рождението ти и 53 от нашето приятелство. Закъснението нека не те огорчава - нали знаеш - ти нежен лирик, аз самата проза, но това не попречи и не затъмни половин вековната ни дружба, защото ако в дребулиите понякога не се схождаме общите ни преценки за света и хората са еднакви.

Здраве, бодрост и спокоен живот ти желая

Твоя Митю

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 152.

----------------

(1) Подаръкът е книгата на Л. Беспалова „Аполинарий Михайлович Васнецов 1856–1933", Москва, 1956 г., със следното посвещение: „На Кочо Щъркелов от Чудомир. 1959.”

 

№ 35

ПИСМО ОТ ЧУДОМИР ДО К. ЩЪРКЕЛОВ ЗА РАЗПРАВИИТЕ ОКОЛО ЗАКУПУВАНЕТО НА АВТОПОРТРЕТА НА АЛЕКСАНДЪР БОЖИНОВ ЗА МУЗЕЯ В КАЗАНЛЪК.

КАЗАНЛЪК, 28 ЮНИ 1959 Г.

 

Кочо вечерта преди да си тръгна ме среща Паунчев от БАН и ми казва:

- Абе Чудомире, какво си направил?

- Какво?

- Взел си автопортрета на Божинов, който ние искахме да купим за отдела „Изобразителни изкуства” при БАН.

Аз го нарязах здравата за гдето измъчиха стария човек и рекох да ти се обадя и да ти кажа, че сумата е преведена в съюза и въпреки че съм съгласен с тебе какво, че нейното място е в Националната галерия ний няма да я дадем за да се научат на ред и на уважение към личността.(1)

На Дора не можах да изпратя обещаното защото не намерих по кого.

Рисунката която са поместили в „Народна култура” не е тая, за която те помолих да си кажеш впечатлението. Тя представлява десетина жени „Звено” които отиват на работа. Тя вероятно ще излезе в следващите броеве.

Кога ще дойдете на Шипка? Искам да знам защото през юли вероятно ще бъдем във Варна.

Много здраве на всички в къщи

Чудомир

Публ. в Език и литература, кн. 3-4, 1997, с. 152-153.

-----------------

(1) Около закупуването на Божиновата картина Чудомир е отбелязал на 22 юни 1959 г. в дневника си следното: “Пак ходих в София за изложбата на Ал. Божинов и купих един негов портрет-карикатура. Изложбата му го изложи доста, защото е изгубил мярка за какво може и какво не-оглупял е. Дава, напр., серия илюстрации на “Под игото”, които са слаби и с много анатомически и др. грешки. Излага и 5-6 пръстени паници с народни мотиви, които нищо не допринасят за творчеството му. Излага и слаби, незначителни скици от Париж.” Вж. Чудомир, Дневник 1947-1967, Казанлък, 1994, с. 221.

 

 








Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822058
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031