Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2006 11:23 - худ. Никола Василев Аврамов (1897-1945)
Автор: meteff Категория: Изкуство   
Прочетен: 9458 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 12.02.2010 08:52


НИКОЛА ВАСИЛЕВ АВРАМОВ

(21 май 1897, Ямбол – 15 юни 1945, София)

image


Роден по стечение на обстоятелствата в тракийския град Ямбол, в семейството на Васил Николов Аврамов (1863-1946) от Калофер, по това време адвокат и Председател на Окръжния съд в Ямбол, и Цвета Кънчева (1864-1943) от Габрово. Брат e на поетесата Дора Василева Аврамова (1894-1967) – по мъж Лалю Метева и Рачо Василев Аврамов (1900-1972). Женен за Мария Миланова Щъркелова (1906-1993) от София - племенница на художника Константин Георгиев Щъркелов (1889-1961). Има три деца: физика проф. Васил Лалев Метев (р.1931), виртуозния цигулар Лальо Николов Аврамов (1934-1995) и пианистката Цветана Николова Аврамова (р.1938) - по мъж Цветкова.

 

image
 

Завършва през 1921 г. живопис в Художественото индустриално училище – София (днес Национална художествена академия) при проф. Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка, 1856-1938). Специалността „Живопис” съществува от самото създаване на академията (1896). Като област в изобразителното изкуство, живописта заема огромна и разностранна територия. Спецификата й се определя до голяма степен от естеството на материалите, с които борави и от богатото разнообразие на жанрове и възгледи, в които се осъществява.

 

В специалността която изучава са застъпени следните дисциплини: живопис, композиция, рисуване, техника и технология на живописта и стенописта, цветознание, скулптура, изпълнение в материал на стенописни техники, скулптура, графични техники, история на изкуството, пластична анатомия, перспектива, философия, естетика и пр. Посредством задачите на постановките, предвидени в учебните програми, и чрез контакта си с натурата, студентът се запознава с живописното изграждане на картината и принципите на композиционното мислене и практика. Успоредно на това, програмите предвиждат експерименти и в областта на нефигуралната живопис и композиция.

 

В течение на годините 1922-1925 стана онова попълване на персонала, което бе необходимо за по-правилното изпълнение на служебната и научна, музейна и извънмузейна дейност при Народния музей:

 

image

 

Назначени бяха от 1 декември 1923 г. В. Миков за асистент по предистория, от 1 март 1924 г. А. Рашенов за архитект по запазване и изучаване на архитектурните паметници и Никола Аврамов за художник-копист на по-стари художествени произведения (предимно фрески и миниатюри) и за скициране с линия и акварел детайли на стари художествено-индустриални паметници, предимно орнаменти, цветна керамика и дребни старини.

 

На 31 декември 1925 г. дирекцията на Народния музей имаше следния състав: Дирактор Андрей Протич; делегати на Министерството на народното просвещение в музейния комитет проф. Г. Кацаров; уредник на предисторическия отдел Рафаил Попов, негов асистент В. Миков; уредник на старовековния отдел И. Велков; уредник на средновековния отдел К. Миятев, негов асистент В. Иванова; уредник на нумизматичния отдел Н А. Мушмов; архитект д-р Ал. Рашенов; художник-копист Н. Аврамов; фотограф Г. Трайчев; дърводелец-препаратор В. Стоянов; секр.-счетоводител Н. Сарикова; един началник на охраната; един писар; 4 нагледници и 3 стражари.

 

В периода 1924–1934 Никола Аврамов е художник в Художествения отдел, с уредник Андрей Протич, на Археологическия музей в София, който се помещава в покритата с бръшлян „Шехид Мехмед Паша” или Буюк (Голяма) джамия от XV век. През декември 1928 г. Андрей Протич предава отдела на проф. Никола Мавродинов.

 

От 1921 до 1928 г. директор на Археологическия музей и организатор на Художествения отдел е Андрей Протич (1875-1959), от 1928-1929 директор е Гаврил Кацаров (1874-1958), а от 1929-1938 Рафаил Попов (1876-1940).

 

Промени в персонала на Народният музей - със заповед на Министерството на народното просвещение № 2020 от 30 юли 1934 г., се уволнява художникът-копист Никола Аврамов, поради закриване на длъжността му.

 

София от началото на 20-те години живее с ритъма на „лудите години", въпреки че темпото не е същото като в световните художествени стотни. Тук се създава Домът на изкуствата и печата - не толкова за да защитава синдикално софийските интелектуалци, колкото да ги обедини за общи действия в областта на културата и да им даде уютно убежище. Домът организира изложби, маскени балове, понякога издава свой вестник, устройва първия марионетен театър и е посещаван от всички софийски художници. Той е образец за подражание и в други по-големи градове в провинцията. За софийските художници Домът е това, което е сладкарница „Цар Освободител" за писателите.

    Но всъщност въпреки воюващите групировки и непрекъснатото роене на дружества - например в София се създава „Дружество на независимите художници" (1920), тенденцията към съвместни усилия е твърде силна и тя поражда Общите художествени изложби (ОХИ) на всички дружества, които от 1927 г. започват всяка година да се организират пред софийската публика и придобиват статута на най-големия художествен форум. ОХИ водят до създаването в началото на 30-те години на Съюз на дружествата на художниците в България, който играе важна роля в синдикалната закрила и борбата за покровителстване на художника от държавните структури.

 

От 1924 г. Никола Аврамов участва в общите художествени изложби, организирани от Съюза на дружествата на художниците в България (основано през 1893 г. като първото професионално сдружение на художници, наречено „Дружество за поддържане на изкуството в България”. По-късно се появяват още няколко подобни организации, които през 1932 г. се обединяват в Съюз на дружествата на художниците в България, преименуван през 1944 г. на Съюз на художниците в България, а от 1953 г. - Съюз на българските художници), урежда две самостоятелни изложби в София.

 

Никола Аврамов е сред член-основателите на Дружеството „Независими художници”.

 

Дружеството на независимите художници е основано в София през 1920 г. по инициатива на Петър Морозов (1880-1951) и Пандо Търпов Киселинчев (1890-1980). Сред членове-основателите са Янко Анастасов, Миладин Лазаров, Никола Аврамов, Руска Маринова, Никола Вълчев, М. Марков, В. Захариев, Д. Константинова, П. Урумов, С. Райнов, П. Павлов и др. Ръководен орган – Управителен комитет със секретар Петър Морозов, касиер – Пандо Киселинчев.

Членове: Петър Морозов (1880-1951), Пандо Киселинчев (1890-1980), Миладин Лазаров (М. Л. Петров) (1894-1985), Петър Андреев Урумов (1895-1976), Георги Железаров (1897-1982), Александър Добринов (1898-1958), Димо Сотиров, Страхил Титиринов (1905-?), Павел Тодоров, Григор Найденов, Ив. Иванов, и др.

По-късно за членове са приети: през 1926 (до 1931) Кирил Петров (К. П. Цанов) (1897-1979), 1930 (до 1945) Николай Ростовцев (1898-1988), 1931 Преслав Кършовски (1905-2003), (?) Сидония Илиева Атанасова (1909-1994).

В своята програма дружеството изтъква необходимостта да се създаде на художника атмосфера за свободно творчество, без всякакви ограничения и условности, за показване на това, което той е създал; мотивът е да се култивира у него чувство за отговорност и самокритика.

Отличава се от другите дружества на художници по отношение на подбора на творбите за организираните изложби – премахва се журито за определяне на творбите за експозиция (всеки член на дружеството сам определя творбите си за участие в дадена изложба), а местата в изложбената зала се разпределят чрез жребие. 

През 1924-1944 дружеството на независимите художници организира 10 изложби. През 1932 наброява около 30 души и влиза в Съюза на дружествата на художниците в България, а през 1944 г. се включва в Съюза на художниците в България (от 1959 – СБХ).


image
 

Никола Аврамов рисува натюрморти, предимно плодове. Създава добре композирани, колоритно уравновесени творби. Умело предава материалността на предметите. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния.


image

Втората му художествена изложба от мъртва природа и пейзажи, се открива в 11 часа на 10 януари 1937 г. и продължава при изключителен успех включително до 31 януари 1937 г. в салона „КООП”, ул. „Раковски” № 116. Отзивите на ненадминатия Константин Щъркелов за тази изложба са повече от положителни.

 

Негови творби се намират в новообразуваната през 1948 г. Национанална художествена галерия на площад „Княз Александър Батенберг” в София, Софийската градска художествена галерия (създадена на 22.10.1928 г.), художествените галерии във Варна и Самоков. Голяма част от творбите му се намират в чужбина (Санкт Петербург и др.) и частни сбирки.


image


В последните години от живота си, Никола Аврамов, работи върху реставрацията на Боянската църква, строена през ХІ век, включена през 1979 г. в Списъка на световното културно и природно наследство. Църквата е прочута с уникалните си средновековни стенописи от 1259 г., дело на неизвестен майстор-зограф от периода на Втората българска държава. Изобразените сцени и композиции на светци, ангели и ктиторските портрети са  характерни със забележителна душевност, хуманизъм и реализъм и имат неоценима художествена и документална стойност.

 

След преврата от 9-ти септември 1944 г. и окупацията на страната, съветската червена армия прави обиск в дома на художника и конфискува всичките му картини, вследствие на което само след няколко месеца Никола Аврамов си отива от този свят на 15 юни 1945 г. в София без да е получил някога  своето заслужено признание.

 

В съзнанието на всеки културен българин, който се интересува от изобразително изкуство, Никола Аврамов е получил определено място. Независимо какво отношение имаме към него, то не може да бъде игнорирано нито когато говорим за въздействието на живописта ни при образуването на художествен мироглед у българина, нито когато пишем историята на българското изкуство.

 

Днес поставят редом със станалите вече класика творби на завладяващия Никола Аврамов произведения създадени през последните години на наши съвременници, като Димитър Хинков (роден през 1972 г.). Днешният автор и неговите нови работи сами насочват към старите образци. И у едните, и у другите има автентичност и съдържателност. Това са концептуално осмислени творби, показващи, че една творба представлява цял свят. Предизвикват да се откриват пластове и аспекти, нюанси и подтексти в ядрото на образната структура. Това не са стилови паралели, нито се открива иконографско сходство. Успяваме да достигам до нещо по-съкровено. Всеки един по своему е различен. Логиката на свързването има различна доминанта, защото важното е да дълбаем, да дълбаем и да разберем, че светът на картината е безкраен.

 

Според изкуствоведа и бивш директор на Националната художествена галерия проф. Ружа Маринска: Никола Аврамов е един художник, останал в историята на българското изкуство като майстор на натюрморта, изпълнен с материална обективност и чувствителност към материята, към материите и материалите, и с умението да ги овладява.

 

На 16 май 2002 г. в салоните на НХГ по случай 10 години галерия „Кристал” (ул. „Раковски” № 100), за картини от стари майстори, се открива изложба в която са представени 7 картини от Никола Аврамов (всичките разпродадени).

 

  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, 1980, т. 1, с. 13
  • В. „Зора”, 19 януари 1937 г., Отзиви и рецензии от К. Щъркелов: Художествените изложби на Ив. Христов и Ник. Аврамов
  • Каталог. Галерия Кристал 1992-2002. С., 2002
  • Каталог. Живопис, 2002 - 690 страници, 3270 черно-бели репродукции, текст Мария Василева, (на български и английски)
  • Константин Щъркелов, Животоописание, ИК Парнас-96”, С., 1999, с. 136
  • Българска енциклопедия, БАН, С., 1972, с. 536
  • Българска живопис 1825 - 1970 / каталог на НХГ. Национална художествена галерия Лазар Марински - съставител 1971
  • Българска живопис / Bulgarian Painting 1878 - 1978 Чавдар Попов 1981
  • Съвременна българска живопис Съставители Ат. Божков, Дечко Узунов и др. 1969
  • Марински, Л. Национална художествена галерия. Българска живопис (1825-1970). Каталог. С., 1971
  • Марински, Л. Национална художествена галерия. Българска скулптура (1878-1974). Каталог. С. 1975
  • Българска възрожденска интелигенция. Енциклопедия. С., 1988

 РОДОСЛОВНА СХЕМА

image

Изготвил: Лалю Метев


 

 

ЗА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ИЗЛОЖБА
НА НИКОЛА АВРАМОВ

(отзив и рецензия от Константин Щъркелов)

image 

 

В големия салон на Кооп, малко удобен за подреждане на картини, се е решил да открие изложба на своите 60 картини Никола Аврамов, друг по темперамент и разбиране художник – страхлив, срамежлив, тих, почти никому неизвестен до общата изложба – днес ни изненадва.

Картини, които, като ги гледаме, малко по-инак звучат при темпото, в което живеем. Без да вижда и чува ударите на катадневните страхотии и мълниите, що съскат из стратосферата. Като някой златар, наведен над сребърните нишки, - навива на филигран огърлица. И само можем да му завидим. Чудно! Да се отдалечи от улицата и шума и да се свие в малката си стаичка, да рисува с толкова преданост и любов избраните и подредени от него предмети!

Като, че живее на някой остров тоя странник и везе подаръци за сватбата на някоя невеста.

Той вижда рисунъка идеално точен – без да е фотографичен – и слага цветовете до поразително съвършенство – с една топлота и едно изящество. Плодовете, които рисува, са живи, сочни. Стъклата са прозрачни – и всяка композиция е подредена с голямо умение във форма и светлосянка.

Далеч от всяка виртуозност, в работите му не личи мъката и търпението, с които работи.

Неговите „Портокали”, „Дюли”, „Пъпеши” и др. ще останат класически в нашата живопис от тоя жанр.

 

Вестник „Зора”, 19 януари 1937 г.


  СЪЗВУЧИЯ И ДИСОНАНСИ
CONSONANT AND DISSONANT
Nine Studies in Contemplation

 

  7 Ноември - 5 Декември 2002
NIKOLA AVRAMOV (1897-1945)
AND DIMITAR HINKOV (1972)

The first has always been known in the history of Bulgarian art for his exquisitely tangible Still Life paintings. The second would be recognized by his ability to have produced, despite his uncontrollable temperament, his own Still Life series. But it is not genre, or subject, that links both artists even though both allow for this link to stand out. Rather, what has made me think of them as a pair was their sensitivity to matter and their shared skill in tackling their subjects and interpreting them through their inimitable artistic means.

Ruja Marinska
curator




Гласувай:
3



1. анонимен - Tshestita Koleda
26.12.2008 10:56
Zdrawej, Zdrawej, Tshestita Koleda, mnogo Zdrawe i kusmet za teb, i twoite blizki, Ina
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821718
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031