Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.03.2007 22:55 - Лальо Николов Аврамов (1934-1995)
Автор: meteff Категория: Изкуство   
Прочетен: 7737 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 13.02.2013 18:40


ЛАЛЬО НИКОЛОВ АВРАМОВ

(2 октомври 1934, София - 21 юни 1995, София)

 

image

 

Лальо Николов Аврамов е български музикант, цигулар и композитор. Роден е на 2 октомври 1934 г. в София в семейството на художника Никола Василев Аврамов (1897-1945) и Мария Миланова Щъркелова (1906-1993). Има брат проф. Васил Лалев Метев (р. 1931 г.) и сестра Цветана Н. Аврамова по мъж Цветкова (р. 1938 г.). Женен за Десимира Терзиева (р. 1934), има две деца: Асен Аврамов (р. 1961) – композитор, и Ивайло Аврамов (р. 1968) - скулптор. Починал на 21 юни 1995 г. в София.

 

Лальо Аврамов завършва през 1957 г. инструменталния факултет на Българска държавна консерватория (БКД). Участва в сформирания Младежки струнен квартет в състав: Александър Аврамов, Лалю Н. Аврамов, Николай Л. Сърменов и Огнян Константинов. Репертуарът им включва: Лудвиг ван Бетховен (Квартет оп. 18, № 6, си бемол мажор); Марин Големинов (Старобългарски квартет, ми минор); Клод Дебюси (Квартет оп. 10, сол мажор). Концертът на 14 декември 1953 г. в зала „Славейков”, преминава при изключителен успех, с обещание за бляскаво бъдеще.

 

Заедно със състудентите си Васил Казанджиев, Николай Сърменов и Огнян Николов постъпва след конкурс в Софийската опера. Лальо Аврамов е назначен за първи концертмайстор и неизменно заема първия пулт. Идеята за създаването на състава, по-късно наречен „Софийски солисти”, идва от оркестрантите в Операта, където техен диригент е Васил Казанджиев. Те са в един колектив, служат на една кауза, доверяват се изцяло на своя Маестро, и когато през 1962 г. започват с първата репетиция, едва ли подозират, че ще се превърнат в емблематичен за своето време камерен оркестър, който ще остане в сърцата на слушателите десетилетия.


image

 

Камерния ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Марин Големинов е основан през 1962 г. от група млади музиканти от Софийската опера, сред които са състудентите Лальо Аврамов, Николай Л. Сърменов и Огнян Николов. Първият им концерт през март 1962 г., дирижиран от Михаил Ангелов привлича интереса и симпатията на софийската публика.

 

В ентусиазма си, музикантите правят невъзможното – сутрин стават в 5 часа, за да репетират, после поемат задълженията към Оперния оркестър, а вечер често имат представления. На такъв режим, тези 13 души заедно с диригента си, работят една година, докато стигнат до усещането, че са на ръба на издръжливостта. Напускат Операта, а през 1964 г. напуска и Васил Казанджиев.


image

 

Скоро след това са и първите гастроли в чужбина, които продължават в цяла Европа, Америка, Австралия, Китай, Япония, Южна Корея и т.н.


image

 

Ансамбълът, чийто неизменен състав в продължение на дълги години (1962-1977) е под диригентството на Васил Казанджиев, а след това е поет на Емил Табаков (1978). Лальо Аврамов свири първа цигулка, но една нелепа катастрофира в средата на 80-те години го изважда от състава.

 

image

 

Първите 16 години на ансамбъла са свързани с постоянната и последователна работа на Васил Казанджиев - натрупването на огромен и разностранен репертоар, първите серии дългосвирещи плочи, специално създадените за състава композиции, фестивални успехи и разбира се, многобройните възторжени критики. Любопитен е фактът, че в този период съставът на „Солистите” почти не се променя.

 

Цигулари: Огнян Николов, Лальо Аврамов, Григор Костов, Ото Палиев, Димитър Вучков, Веселин Георгиев и Димитър Георгиев; Виоли: Иван Шамлиев, Николай Л. Сърменов и Александър Попов; Виолончели: Марин Иванчев и Петър Саралиев; Контрабас: Марчо Марков.

 

Проф. Васил Казанджиев е роден на 10 септември 1934 г. в Русе - композитор, диригент, педагог. Завършва през 1957 г. Българска държавна консерватория. Учи композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов.

 

Диригентът и композитор Васил Казанджиев започва да композира на десетгодишна възраст. Първите му учители по композиция са Константин Илиев и Добрин Петков. През 1962 г. основава камерния ансамбъл „Софийски солисти”, с който концертира с голям успех у нас и в чужбина в продължение на 15 години. От 1985 г. е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българската телевизия и радио. Автор е на голям брой симфонични и камерни произведения.

 

При „Софийски солисти” Казанджиев беше започнал да култивира вече отношението към звука, което в България беше рядкост, и затова може би те станаха първи оркестър в България и в Европа: имат 40 записа и плочи, които се предлагат на европейския пазар.

 

Лальо Аврамов е награден с медал „25 години народна власт” (1969), „Лауреат на Димитровска награда” през 1972 г.

 

Диригентът Емил Табаков ще бъде забелязан, оценен и поканен през 1978 г. да оглави камерния оркестър „Софийски солисти”, въпреки трите сезона в Русенската филхармония отминали без видимо и авторитетно отражение в пресата. Помогнало му и благоприятното за него стечението на обстоятелствата – колективът бил останал без диригент. В. Казанджиев бил напуснал, а да се намери достоен негов заместник никак не било лесно.

 

Васил Казанджиев е диригент с ярко изявени качества на ръководител  и композитор с модерно мислене, и неговото  оттегляне заплашваше да се ликвидира най-изявения държавен камерен оркестър в България.

 

От 1978 до 1988 г. диригент на ансамбъла е Емил Табаков. Той продължава пътя, очертан от основателите и диригента В. Казанджиев, разширявайки репертоара, стилистичните и инструментални характеристики на състава, документирайки постиженията с нови серии записи, телевизионни филми и отзиви.

 

Емил Русев Табаков е роден на 21 август 1947 г. в Русе - композитор, диригент, общественик. Завършва Българска държавна консерватория (БДК) с контрабас при проф. Т. Тошев, композиция при проф. Марин Големинов и дирижиране при проф. Вл. Симеонов (1978). Министър на културата от февруари 1997 г.


image

 

Камерен ансамбъл „Софийски солисти” през всичките тези години се превръща в най-популярният и най-обичан от българската публика, както и най-известният извън страната състав. Неговият репертоар включва над 600 произведения - от музикалната предкласика до съвременната музика. Много български произведения са създадени специално за „солистите”. Големи български музиканти и гости от различни страни са работили със състава - М. Минчев, Д. Димов, Х. Шеринг, Х. Холигер, Д. Шафран, П. Галоа, Н. Кенеди.

 

Високите му художествени постижения, активната концертна дейност у нас и по света, привличаща неизменно многолюдната публика, нарастващият заслужен международен авторитет, са представителни за цялата ни съвременна музикална култура.

 

През 1985 г. на поста диригент на Софийската филхармония постъпва Емил Табаков, който става главен диригент през 1987 г. и главен художествен ръководител от 1988 г. до 9 ноември 2000 г., когато подава оставка като генерален музикален директор.


image

 

След, като продължително време се възстановява, Лальо Аврамов е приет в Софийската филхармония, която е най-старият ни и най-голям симфоничен оркестър, отдавна утвърден като един от водещите институти в музикалния живот на страната, където свири втора цигулка до края на нелепо завършилия си жизнен път.

 

От 110 души състав в края на 40-те години Филхармонията се разраства до 300 души - оркестър (120), хор (100) и солисти - Антон Диков, Божидар Ноев, Иван Дреников, Марта Деянова, Стойка Миланова, Минчо Минчев, Венцеслав Николов, Стехан Попов, квартет „Димов”. От състава на Филхармонията се излъчват и концертират различни камерни формации.

 

Присъствието на Емил Табаков бележи съществен етап в историята на оркестъра - със своя репертоарна политика, със серии задгранични гастроли (шест пъти в Германия, четири в Великобритания, три в Испания, два в Югославия, два във Франиция, два в Съединените щати, в Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван, Гърция, Турция и др.), с реализацията на записи за фирмите „Балкантон”, „Гега-Ню”, „Супрафон”, „Елан”, „Фреквенц”, „Кох”, „Мега”, „Капричио”, „Делта”.

 

В своята дългогодишна творческа история, Софийската филхармония е изминала дълъг, интензивен път на художествено израстване, свързан с имената на такива изтъкнати музикантски фигури като Саша Попов, Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Стефанов, Влади Симеонов, Димитър Манолов, Йордан Дафов, Юлиан Ковачев.

 

Софийската филхармония през 1988 г. по време на честването на нейния 60-годишен юбилей има следния състав: Директор и главен художествен ръководител: Васил Костов; Главен диригент: Емил Табаков; Диригент: Йордан Дафов; Първи цигулки: Концертмайстори: Ангел Станков, Йосиф Радионов и Христо Кърджиев, Тутисти: Верка Нейчева, Илка Мечкарова, Владимир Титов, Петко Петков, Мила Козева, Константин Кръстанов, Росица Зидарова, Георги Попдимитров, Костадин Митрев, Светла Дичева, Богдана Генова, Мария Славоева, Огнян Стоянов, Стефан Киров, Владимир Тасев, Никола Върбанов, Камен Вачев и Стефан Хинов; Втори цигулки: Петър Ганев, Лальо Аврамов, Хари Ешкенази, Гурко Нинов, Екатерина Зидарова, Благовеста Еврова, Александър Манчев, Гонимира попова, Николина Бакърджиева, Иванка Ницова, Димитър Спасов, Новислав Михайлов, Александър Узунов, Иво Добрев, Румен Ковачев, Виктор Мешулам и Иво Иванов; Виоли: Петър Михайлов, Огнян Станчев, Иван Пашовски, Малинка Киселов, Георги Стоев, Елисавета Арнаудова, Любомир Начев, Евелина Томова, Михаил Чакъров, Валентин Кунчев, Стефан Жилков, Валентин Геров, Бедрос Пападян и Стефан Попов; Виолончели: Богомил, Караконов, Методи Недялков, Христо Лалев, Христо Вучков, Петър Петров, Савина Вучкова, Тодор Георгиев, Спас Комитов, Тони Милева, Димитър Кирилов, Любен Гърдев и Николай Чапкънов; Контрабаси: Георги Георгиев, Петко Бакърджиев, Славчо Радулов, Лиляна Гегова, Александър Георгиев, Иво Лулчев, Младен Шишков, Емил Минев, Петьо Каломенски и Венелин Василев; Флейти: Лидия Ошавкова, Георги Спасов, Кирил Вълчев, Тодор Кючуков и Антон Василев; Обои: Георги Йоцов, Христо Късметски, Николай Коларов, Михаил Митов, Спира Петков и Никола Мирчев; Кларинети: Васил Аргиров, Петко Радев, Димитър Димитров, панталей Панталеев и Петър Васев; Фаготи: Мисак Годжикян, Костадин Марински, Марко Минев, Петър Коцев и Камен Янакиев; Валдхорни: Стефан Кънчев, Спас Божиновски, Петър Петрунов, Симеон Симеонов, Владимир Джамбазов и Андрей Петков; Тромпети: Йордан Кожухаров, Иван Хаджийски, Петър Иванов и Арман Сарафян; Тромбони: Костадин Бакърджиев, Петър Попов, Дончо Богданов и Ивайло Христов; Туба: Никола Бояджиев; Ударни: Добри Палиев, Белчо Христов, Румяна Михайлова, Божил Грубешлиев и Йордан Кедиков; Арфа: Ерика Хекер; Тастови: Петър Белнеев. [Албум, посветен на 60-годишнината на Софийската филхармония. С., 1988]


 

 

НИКОЛАЙ ЛЕФТЕРОВ СЪРМЕНОВ

(роден на 5 февруари 1936 г. в Габрово)

 

            Николай Лефтеров Сърменов е роден на 5 февруари 1936 г. в гр. Габрово. Произлиза от стар габровски род по майчина линия: прадядо му, Гатьо Станев е известен гъдулар в района на Бичкиня (тогава село, сега квартал на града) и цяло Габрово. Дядо му е индустриалец, а майка му, Мария Гатева, завършила френска филология, учителствува в Априловската гимназия.

 

Бащата Лефтер Сърменов, родом от с. Самоводене, Търновско, завършва средно търговско училище и първия випуск на висшето търговско училище в Свищов. Работи в Габрово като счетоводител. Музикално надарен, Сърменов посвещава всичкото си извънслужебно време на музиката: организира Тамбурашки оркестър към читалището в Бичкиня, впоследствие става диригент на хорове, последният от които е хорът на Туристическото дружество.

 

            Николай Сърменов наследява музикалния ген на баща си и прадядо си. От малък свири на цигулка при Петър Чаракчиев. Кандидатства и влиза в Консерваторията с цигулка, но по съвета на преподавателите си, преминава на виола. Още като студент първа година с конкурс е приет в състава на Софийската опера.

 

Една година по-късно се основава Камерният ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Марин Големинов. В този състав Николай е най-младият изпълнител. Удостоен е със званието „Лауреат на Димитровска награда” заедно с още тринадесет изпълнители от „Софийски солисти” на 17 юни 1972 г. Солистите свирят над десет пъти в САЩ и Япония. Турнетата в Западна Европа са над тридесет.

 

            През 1994 г. се явява на конкурс, спечелва го и от тогава е виолист в Държавния оркестър на Колумбия в Богота. Като преподавател в Колумбийската консерватория достига до научното звание „професор”.

         Синът му Калин Сърменов завършва ВИТИЗ в класа на Гриша Островски и понастоящем е директор на Сатиричния театър в София.

            Николай Сърменов почина през 2012 г. Мир на праха му!


 












Гласувай:
2
0



1. анонимен - Връзка
26.11.2008 11:09
Здравейте! Съвсем случайно попаднах на този блог и се загледах в името Николай Сърменов. Така се казваше моят баща /р. 1931г в с. Самоводене - 2004г. гр. Пловдив/. Разтуптя ми се сърцето четейки текста. Ако някой от рода Сърменови се свърже с мен на e-mail: taniasarmenova@yahoo.it , или адрес Варна, ул. "Баба Рада" №10 ще ви бъда много благодарна. Приятен ден! Днес напълнихте деня ми с приятни спомени
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827323
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930