ДИМО СОТИРОВ (1880-1952)

Димо Сотиров Сотиров (26.09.1880, Калофер – 28.07.1952, София) - художник. Син на Сотир Д. Сотиров. Учи от 1898 г. в Държавното рисувално училище в София при П. Клисуров и Ив. Ангелов. Завършил Художествената академия през 1915 г. Продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Париж при Л. Бона и Л. Мерсон. Учител по рисуване в родния си град и Казанлък, той е оставил безценно съкровище – брилянтни акварели и рисунки. Член на дружеството на независимите художници. Изявява се като портретист. Творбите му се отличават със сигурна рисунка и с реалистична форма. Негови произведения има в НХГ, СГХГ, в художествените галерии в Пловдив, Враца, Стара Загора.

По-известни платна на Sotiroff: „Портрет на жена” (1915), „Портрет на Екатерина Харизанова” (1916), „Мечта” (1920), „Кехлибареното колие” (1920), „Автопортрет” (1920, НХГ), „Портрет на Пенка Аврамова” (1920), „Портрет на Дора Метева” (1922), „Портрет на Васил Аврамов”, „Портрет на Цвета Аврамова” (1926), „Портрет на жена” (1929) и др.

Баща му Сотир Димов Сотиров е роден през 1850 г. Към 1879 г. той бил вече самостоятелен резбар, а освен това правил чаркове и чекръци за гайтани. От Сотир Д. Сотиров в калоферската църква „Св. Богородица” е запазен голям кръст-разпятие (височина 120 см) с две фигури на Богородица и Йоан. С тази работа резбарят е направил сериозен опит да скулптира човешки фигури. Той е изрязъл и владишкия трон в църквата „Св. Никола” в Карлово.

При Антон Станишев, който учил резборство при брата си Димитър, работили шуреят му Тодор, син на Димитър хаджи Несторов, Иван Хр. Стрелухов, Никола В. Пенков, Сотир Д. Сотиров. Моят прачичо Аврам Петров Аврамов се „навъртал” в работилницата, учил при същия Антон Станишев, а после в 1879 г. станал чирак на Сотир Д. Сотиров, та му помагал. В края на 1879 г. Сотир Д. Сотиров направил трона в църквата „Св. Димитър” в Лясковец, а следната година започнал и иконостаса – помощници му били Аврам П. Аврамов и Никола В. Пенков. Сотир Д. Сотиров направил проекта, скроил главните му части, но силно се простудил в църквата и на 21 май 1881 г. умрял.

След смъртта на Сотир Д. Сотиров двамата му калфи Аврам П. Аврамов и Никола В. Пенков продължили работата по довършването на иконостаса в църквата „Св. Димитър” в Лясковец въпреки неудоволствието на настоятелството, защото били съвсем млади и неопитни момчета. Те обаче завършили иконостаса с голяма любов и при освещаването му на Димитровден през 1881 г. в речта на митрополит Климент особено много похвалил „момчетата-марангозчета”. Този иконостас през 1913 г. е съборен от земетресение.

Сина на Сотир Д. Сотиров, художника Димо Сотиров, завършил живопис в Париж, потънал в забрава за повече от половин век, останал напълно неизвестен, дори и за най-близките си родственици.


Портрет на Пенка Аврамова, 1920

Портрет на Дора Метева, 1922


Портрет на Васил Аврамов


Портрет на Цвета Аврамова, 1926


Портрет на жена, 1929


Натюрморт


Натюрморт


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж


Пейзаж

не обичам портрети...то си е направо тема за постинг, но цветята и пейзажите...омагьосани са сякъш ... наситени с палитра от чувства и настроение.

поздрави и синьо, синьо небе за теб в лятото!