Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05 23:59 - Изложба на Константин Щъркелов
Автор: meteff Категория: Изкуство   
Прочетен: 793 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.05 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ (1889-1961)

В съзнанието на всеки културен българин, който се интересува от изобразително изкуство, това име е получило определено место. Прославеният художник обладава до пълно съвършенство акварелната техника. Независимо какво отношение имаме към него, то не може да бъде игнорирано, нито когато говорим за въздействие на живописта, нито при образуването на художествен мироглед у българина, нито когато пишем история на българското изкуство.

Майстор на пейзажите - така е известен големият български художник, а нова изложба открита наскоро в Галерия „Стил“ го преоткрива и като портретист. Произведенията са рисувани между 1923 и 1928 г., а моделите са прочути български актьори.

Изложбата разкрива „царя на акварела“ в по-различна за широката публика светлина. В центъра на вниманието са уникални портрети на големия художник. Те изобразяват емблематични за България актьори, между които Иван Попов, Сава Огнянов, Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Любомир Золотович.

Колекцията е интригуваща, защото всички артисти са рисувани в образи от сцената на театъра, по времето когато Константин Щъркелов е бил художник на Народния театър „Иван Вазов“.
...................................................................................................................................................

 

За изложбата „Български актьри“ на Константин Щъркелов

Тя дава една нова светлина на художника Константин Щъркелов като портретист. Колекцията, чийто куратор е галеристът Светлин Гугов, включва двадесет и две графики с въглен и туш на известни български актьори в емблематични за тях роли. Сред тях са Кръстьо Сарафов в „Сън в лятна нощ“, Сава Огнянов като Хан Омуртаг, Адриана Будевска в „Лейди Магбет“, Иван Попов като Шейлок във „Венецианския търговец“.

Изложбата бе открита от художника и изкуствовед Калин Николов, който даде мнението си за новата светлина, която селектираните портрети дават за творчеството на Константин Щъркелов: „Тази серия графики ни показва не само колко добър художник е бил, колко широк, колко е умеел да рисува, но ако за него имаше някакви научни изследвания, то много хора щяха да знаят, че той е рисувал доста портрети и те го доближават до големите майстори навремето като Стефан Иванов, Никола Ганушев, Борис Георгиев.“

Той сподели, че запитвайки Радой Ралин кои са неговите любими художници, писателят е категоричен: „Пикасо и Щъркелов“.

Серията портрети улавят емоционалното състояние, напрежението на всеки актьор в момент на превъплъщение. Почеркът им е характерен за руската реалистична графика. Те са ценни не само за историята на българското художествено изкуство, но и за паметта на театъра.
...................................................................................................................................................

 

ЕДНО ИНТЕРВЮ С КАЛИН НИКОЛОВ

С художника и изкуствовед Калин Николов разговоряме по повод откриването на изложбата „Български аткьори“ на художника Константин Щъркелов в галерия „Стил“, за която споделя, че подобна ретроспекция не се е случвала от години. За човека и твореца, за сантимента му към природата и значението на неговите платна прочетете в следващите редове.

 

Настоящата изложба се занимава с играта, образа, маската. Защо именно актьорите са в роля, а не като самите себе се?

Едва ли има някаква особена тайна, Щъркелов не е търсил определен философски наратив. Изглежда са му е поръчано отнякъде, от някакво издание да нарисува тази серия. Той е направил нещо повече от обикновени илюстрации – портретите се се получили сложни, актьорите са в роли. Показал е нещо, което като че ли е е много очаквано от него, все пак той е свързван предимно с пейзажната си живопис. В началото на 20-ти век много са били рисувани артисти. Защото какво по-вдъхновяващо от това да наблюдаваш играта? Човекът винаги е статичен, а именно ролята е това, което прави нещата доста по-интересни и психологически плътни.

 

В какъв период от живота си той работи върху тези портрети?

Предполага се, че той ги е направил наведнъж, като известно време е работил само върху тази своя работа. Това се случва някъде около края на 30-те, началото на 40-те за едно издание. Въпреки че е е правена набързо, създава една удивителна серия и е добре, че най-накрая има възможност да се покаже.

 

Бихте ли разказали нещо повече за човека Щъреклов?

Знае се, че той не е получил някакво особено академично образование. Готви се сам и животът го изтласква нагоре. Прехранва се като млад с изкуство, прави картички към една книжарница и така нататък. Това само показва какъв мощен талант е. Все още се спори за него. Едни казват, особено казваха навремето, че това е салфетъчен акварел, че това не е кой знае какво, че 20-ти век отхвърля тези реалистични форми. Че той дори е изхвърлен от Съюза на българските художници и гладува известно време във Варна. В  живота му има и други злочестини – по време на войната върху къщата му пада бомба и унищожава голяма част от неговите пейзажи. Години наред за него няма почти нищо. Едно каталогче с картини и толкова. Е да, но този творец е реабилитран и продължава да вълнува. Него го знае всеки.

 

Художникът е също така и поет и бохем?

Има история как един път се напиват с цар Борис. Царят по това време иска да се жени или има любов с една еврейка. Обаче нито ранга му, нито обществото ще позволят да се люби с нея. Той реве пред тях, казва колко е нещастен и тогава Щъркелов се отделя от компанията и написва стихотворението, което след това музицира. Това е прочутата тогава градска песен „Да пием, да пием от мъка“.

 

Да се върнем към неговото творчество. Константин Щъркелов е по-известен повече със своите пейзажи и с акварела. Може ли да разкажете нещо за техниката му в графиката?

Този почерк се среща, характерен е за руската реалистична графика. Има редица български художници, които също вървят в този дух. И живописецът Борис Денев, театралният художник Асен Попов, още навремето Никола Попов – Щъкрелов участва във формирането на първата  негова изложба. Така че този стил не е като да не присъства никъде, той е реалистичен, характерен. Обаче внимателността, някаквата шашма, това, че всички са дадени в някакво емоционално напрежение говори много за портретиста Щъркелов. Не рисува по снимки, умее да улавя състоянието и да го пресъздава.

Той и за своите пейзажи, че не обича да рисува по снимка, а да бъде сред природата, за да улови нейното движение и емоцията на мига.

Да, голям майстор е той, много голям…

 

Как определяте мястото му сред българските творци?

Какво да кажа. Малко преди неговата смърт той не е толкова виско ценен у нас. Даже напротив, критикуван е остро. Едно английско списание обаче пристига до него малко преди смъртта му и той успява да види, че е поставен в класацията на десетте най-добри акварелисти на 20-ти век. Сложно е да се каже десет, пък пет или сто големи. Можи би това, че все още прави впечатление, че вълнува до днес говори достатъчно, че е художник с определено силно място в нашето изкуство. Освен това той е много последователен творец. Заема позиция в реализма и си я следи през целия си път. Един акварел, който разчита на поетичността, но и на вярното отразяване на природата и на духа.

Едно интервю на Екатерина Ангелова, sofiapress.com






Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2816228
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031