Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2007 08:08 - „Легенда за професионалиста”
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4304 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.02.2009 19:07


9 декември 2003 18:10

Легенда за професионалиста

Защо Кирчо Киров, защо Бриго Аспарухов, защо Георги Първанов?

Правени ли са устни договорки между офицери от КГБ и ДС? Да.

image


Шефът на Националната разузнавателна служба (НРС) полк. Кирчо Киров  няма достъп до тайните на НАТО. А негови подчинени имат. Само тези факти са достатъчни, за да си отговорим на фундаменталния въпрос –  кои сме ние и за какво се борим. Наистина ли искаме да бъдем приети в НАТО и ако отговорът е положителен – какъв е безценният принос на шефа на разузнаването Кирчо Киров в този процес. Името му бе забъркано в германските медии покрай шпионския скандал във връзка с арестувания техен разузнавач, предал секретна информация на служителка от НРС. Наскоро полк. Киров запозна депутатите с готовността на НРС за членство в НАТО. Той призна, че му е отказан достъп до натовска информация, защото в момента за него течала процедура на проверка.    

Кирчо Киров близо година е временно изпълняващ длъжността шеф на Националната  разузнавателна служба (НРС), след като на бившия директор Димо Гяуров бяха посочени други перспективи за кариера. Киров е от Враца, дългогодишен служител на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, след това е на щат в Националната разузнавателна служба. Има според думите му един мандат работа на Балканите, а след това е на служба в България. Полк. Киров е завършил школа на КГБ в Москва, което сам потвърди. Обаче е служил само на националните интереси. Така твърди той. Възможно ли е да се провери истинността на това твърдение според белезите в архивите и как? И ако е възможно да се изчисти името му документално, не е ли редно да попитаме – винаги ли при съвместни акции между бившите съветски и български тайни служби са оставали писмени свидетелства? Не, твърди информиран източник на “Седем”. Повечето от операциите са ставали по устни договорки, защото съветските разведки не са се доверявали никому, особено на обслужващия персонал, каквито се явяваха нашите служби спрямо тези на Големия Брат. Когато са провеждани операции зад граница, където водещи са били от КГБ, а нашите само са обезпечавали акциите, писмени отчети може да има само на “Лубянка”. Москва на сълзи не вярва, но и НАТО не е сантиментална организация. Затова никой от западните ни партньори не прие идеята на премиера Сакскобургготски Бриго Аспарухов да координира тайните служби. А защо да вярва на Киров?  

Защо Кирчо Киров е подбран за временен шеф на разузнаването?

Ако питате президента Георги Първанов или разкодирате посланието на премиера Сакскобургготски, Кирчо Киров е професионалист. Голям професионалист. Затова е подбран измежду много други. Тези наши държавници вярват на легенди. Всеки професионалист шпионин в близкото минало е бил снабден с такава легенда, която го е представяла като спортен деятел, културтрегер или инженер специалист за шпиониране на Запада. Бриго Аспарухов и Кирчо Киров са си били откровени служители, професионалисти именно в бранша репресивни служби. Според тях това ги прави по-близки до идеята за колективната сигурност на алианса, отколкото по-нисшите ченгета. Новата легенда за вечния професионалист разузнавач звучи абсурдно, защото няма по-опасно оръжие за националните интереси от зависимия професионалист. Зависим от бившите си началници, които знаят достатъчно, за да провалят кариерата на всеки, дръзнал да не си плаща за обучението по професионализъм. По всичко личи,  БСП няма шансове скоро да скъса със зависимостта си от генерали, полковници и бивши кадри на ДС и БКП. Дори е налице обратната тенденция – деца и внуци на бившата номенклатура създават властови кланове, окупирайки властта и чрез свои представители в други партии. Евгения Живкова и Милен Велчев са само най-известните представители. Вярно, децата не отговарят за бащите, но имаме всички основания да се съмняваме, че не “професионализЪма” ги е извел на върха.

Братът на Кирчо – Володя Киров, е член на Висшия партиен съвет на БСП. Синът на Кирчо Киров е член на ръководството на младежката организация на БСП. Както се казва, връзката му с “Позитано” 20 е неразривна, остава да се питаме по какви неведоми пътища за неговото назначаване като временно изпълняващ длъжността настоява сам премиерът Сакскобургготски. След като от БСП го препоръчват, Симеон го предлага на президента Георги Първанов, но малко свенливо, на първо време като изпълняващ длъжността. Досещал се е как ще реагират от НАТО, но нещо неистово го тласка да посочи именно Киров, само Киров и никой друг освен Киров. Какви му се падат на Симеон кадрите на ДС и БСП, може би някога ще узнаем.

Жестът на Сакскобургготски обаче се оказва недостатъчно категоричен за червените. През последните два месеца  Първанов на два пъти публично пледира да се реши проблемът с временния статут на шефа на разузнаването, като настоява да се предложи отново Киров за постоянен директор. Правителството обаче не го предлага. Вероятно защото е получило по съответните канали съответен отказ от западните служби.

Защо президентът Георги Първанов си остана същият Отговорът е прост. Защото бремето на миналото на БСП и лично на него не може да бъде изтрито. Едно от лобитата, които най-силно натискаха да се отмени законът за досиетата, бе това около президента и които той назначи в президенството. Източници на “Седем” са категорични, че в екипа на Първанов има бивши служители на ДС. Ако искаше да демонстрира нова политика, обвързана с думите му, че ще е президент на всички българи, нямаше да назначи тъкмо кадри от службите. Просто е зависим. Българите си избраха президент, чиято кариера започна с Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ) със съпартийци Минчо Минчев и Гинчо Павлов. Известно е, че най-ретроградната част на БКП и ДС организира ОКЗНИ. Най-близките му хора са от т. нар. Генералско движение. Това е средата на г-н Първанов, абсолютни професионалсти са го въвели в политиката. Затова легендите с проучването на Кирчо Киров са смехотворни. Нито проверяващите могат да го направят, нито това обективно е възможно. Има неща, които се виждат и с просто око

Няма и една година, откакто полк. Киров е и. д. на разузнаването, но вече стана популярен в медийните среди. Казват, било малко нетипично за шеф на разузнавателна служба. Би могло да се предположи, че се опитва чрез медийно присъствие да внуши на колегите от НАТО, че е лоялен към тях. А, от друга страна, да обясни на българското общество, че няма проблеми със западните служби. Киров се позовава на службата за сигурност на НАТО (НОС се занимава с контраразузнавателното обезпечаване на сградата и на служителите на алианса), като твърди, че никой никога не е поставял пред него въпроса с лоялността на офицери от НРС към алианса. Това обаче надали е смислен аргумент, защото когато си декларирал, че целта ти е да влезеш в НАТО, останалото се подразбира и без подкани. Само че въпросът не е в недосетливостта на Кирчо Киров. Съмнението е в миналото, в онези невидими и недокументирани отношения между братските шпиони. Шефката на ДИКСИ Цвета Маркова, която не може да бъде обвинена в нелоялност към правителството, каза, че, от една страна, хора като Киров не че нямат достъп до тайните на НАТО, но, от друга, налага се да бъдат проверени. Това е намек, част от онази “прозрачност”, с която непрекъснато приспиват обществото и създават усещането за пропаст между елита и него. Това е нелоялност към обществото, причината за оттеглянето на електората от урните. Затова живеем с чувството, че става дума за някакъв таен заговор, чиято цел е да съхрани властта на определен кръг политици. Истината е, че единственото ясно нещо бяха сигналите от Запад, че бивши служители на ДС са нежелани за ръководители на съвременните служби. Казаха ни го в прав текст и дипломати, и политици, и шефове на НАТО.

Големият парадокс с т. нар. проверка на кадрите

Нека припомним какво се казва в Закона за класифицираната информация за т. нар. проверяване на бившите кадри на службите. От него става ясно, че службите за сигурност сами извършват проверка за надеждност на своите кадри. И какво се получава? Във всяка една служба се създава по едно звено, което се занимава с тази проверка. В НРС това става от отдел КРО (контраразузнавателно обезпечаване). Ген. Атнас Атанасов наскоро публично зададе твърде важен въпрос: кой е този инспектор с примерно чин капитан, който ще има достъп до цялата информация, за да може да си провери началниците? Риторичен въпрос. Очевидно няма как това да се случи. За да бъде проверен съответния началник от своя подчинен, той трябва да се запознае с личното му кадрово дело. Там са данните кога е назначен, защо е назначен, какви школи е завършил, за какво е повишаван, санкциониран и прочие. Но, да речем, инспекторът намери някакви начини и се добере до съответните папки. И в този момент той вече е нарушил вътрешния ред на службата, което прави абсурдът завършен. Съгласно вътрешните нормативи на МВР и останалите служби делата на началниците не могат да се четат от подчинените. Значи го проверяват, но не могат да му прочетат делото. За да стане това, самият шеф трябва да се разпише, че е склонен да бъде проверяван. Според същия закон проверката за лоялност могат да извършват и със специални разузнавателни средства. Но и за това се иска подпис на началника, че няма нищо против да го подслушват. Почва да прилича на психиатрия, обаче не е. Мислено е. Хем да изглеждаме лоялни към Запада, хем да запазим старите капии във властта.

Докато България ясно не заяви, че приема правилата на Запада, няма да отлепим от място. А част от това условие е, професионалисти, работили за бившите тайни служби, не могат да заемат ръководни постове в държавата, и в частност, в тайните служби. Това трябва да го заявим ние, без подканяне. Но за това се иска политическа воля. Най-дефицитната стока на българската политическа сергия.

 

Публикация от 2003 г. на Рени Нешкова във в. "Седем"


 



image
Случва се камбаната да клати и клисаря

От Външното разузнаване продължи омазването по случая с „Дойчев” * Да обориш спекулациите с манипулации - това е въпросът * Бареков най-сетне докопа новина, която тутакси се превърна в скандал

ЛЮБА МАНОЛОВА 

28 ноември 2006 г.
 

Понякога кучетата махат с каишки

Станислав Йежи Лец
 

Никога не е късно да станеш за резил - най боли, когато си го причиниш сам. Днес сутринта, на вечно припряния за новина тв-водещ Николай Бареков най после му се удаде да осигури за интервю шефа на Националната разузнавателна служба, Кирчо Киров. От тази случка произлязоха няколко новини: 

* Бареков се докопа от извора, за да се получи обяснение по скандала около смъртта на архиваря на НРС, Божидар Дойчев. Обяснението обаче бе дадено така, че новините, прозвучали в сутрешното студио са на път отново да се превърнат в скандал. Или казано накратко - явяването, обясненията и твърденията на генерал Кирчо Киров в Би Ти Ви избиха рибата и шашнаха целокупното гражданство.

* Втората новина, която научиха телезрителите бе, че в НРС установили, че има мъртъв служител, след като роднини на мрътвия Божидар Дойчев дошли на портала да го потърсят. Та дежурни служители от много нисък ранг в НРС търсили кой ли не, за да съобщят за трагичния инцидент, но не намерили никого. И тогава по нареждане на генерал Киров въпросните дежурни позвънили на телефон 166, за да съобщят за случилото се! То бива смехории, бива простотии, но да се твърди, че от Външно разузнаване не са могли да намерят никого и са потърсили по телефон 166 дежурния офицер, за да съобщят за мъртъв свой служител - това вече успя да надскочи и най-смелите постижения на демокрацията! Пред Бареков може да мине този номер, но не всички сме родени вчера, господин Разузнавач №1! 

* Третата новина от студиото на Би Ти Ви бе, че като научили за мъртвия си служител, началниците на НРС се явили в службата си и оказали пълно съдействие при огледа и при всички действия. Или по-просто казано - от НРС се явили и съдействали на следствено-оперативната група при първоначалния оглед на местопроизшествието. Ех, Киров, ех мъка! Откога се "съдейства" на работещите на местопрестъплението, разследването не беше ли независимо, не се ли изискваше да не му се пречи по време на изпълнение на задълженията му?

* Четвъртата новина, изречена от Кирчо Киров днес сутринта бе, че той уведомил веднага всички институции, както и партньорските служби на НРС зад граница. Тогава вероятно тези партньорски служби са съобщили в Европейската комисия, откъдето новината за открития мъртъв шеф на служба „Архив” на Външно разузнаване се е върнала към Би Би Си и сайта Kafene, за да я научат оттам и българските журналисти. Т. е. кръгът се е затворил след като вестта за тази смърт като Бабината питка наобиколила партньори, Еврокомисия и сайт в Лондон, за да се върне там, откъдето е тръгнала. Можеш да затвориш нечия уста, но не и въпросът, който тя задава. 

Версията за личните причини, довели до смъртта на служителя Божидар Дойчев, Киров коментира с думите, че това е едно предположение, тъй като нямало никакви причини от служебен характер, и тъй като върху Божидар Дойчев не е оказвано никакво външно въздействие. Ето защо останали личните причини като версия за смъртта на архиваря.

Последните думи на генерал Киров навеждат неизкушения на неочаквани размисли, от рода на: Киров непрекъснато ли е стоял до Дойчев, за да твърди, че и нямало външен натиск върху него. Необяснимо остава и по каква причина генералът-директор на НРС е убеден, че липсват причини от служебен характер - изповедник на Дойчев ли е бил, що ли? С манипулации Киров направи опит да елиминира спекулациите по скандала с мъртвия си служител. Дали е успял - това вече е друг въпрос, но сигурно е едно - Киров не успя в начинанието си.

Между впрочем, аз съм директор, не началник” - уточни малко нервно в началото на разговора с Николай Бареков, генерал Кирчо Киров, сякаш обиден от малката грешка по представянето, което му направи журналистът пред телевизионната аудитория. 

Поучително бе все пак да чуем шефа на Външното разузнаване. Като слуша човек това интервю и обясненията на директора на НРС Киров му иде да заплаче за хала на тази специална служба! Май преди да се обсъди и приеме закон за отваряне на архивите, ще трябва да се погледнат още веднъж кадрите, които засега решават всичко. Друг проблем е, че не го правят както трябва.


 

image

Напълно непознатите съседи: Емил Стоянов и

ген. Димо Гяуров, в средата Николай Бареков,

липсва само Тошко Добрев - май №1 на топло

image


Тошко Добрев е използвал „Софийски имоти“, за да купи апартамент Шефът на „Софийски имоти“ платил 130 000 лева за луксозен мезонет от 340 кв. метра до „Парк-хотел Москва“

Шефът на скандалноизвестната общинска фирма „Софийски имоти“ Тошко Добрев е използвал служебното си положение, за да уреди апартамент за своето семейство. Управляваната от него общинска фирма е сключила сделка по замяна на имот в столичния квартал „Изток“, върху който е била построена кооперация. В нея семейство Добреви се е сдобило с апартамент от 340 кв. метра.

Имотите на Добрев

Преди да влезе в голямата политика, Тошко Добрев е притежавал само апартамент в столичния квартал „Свобода“. Жилището се намира на 7-ия етаж в блок 34А.

Наскоро в телевизионно интервю Тошко Добрев заяви, че живее на столичната ул. „Оборище“, където семейството му притежава апартамент. Става дума за кооперация на „Оборище“ 123, където шефът на „Софийски имоти“ е придобил голям мезонет на 5-ия етаж. Той е бил придобит през лятото на 2000 г., когато Тошко Добрев беше директор на общинската фирма, установи проверка на „Капитал“.

Това обаче не са единствените имоти на семейството. Освен споменатите два апартамента фамилията Добреви притежава и луксозен апартамент в елитния столичен квартал „Изток“. Там шефът на „Софийски имоти“ е успял да се сдобие с голям апартамент не без помощта на управляваната по онова време от него общинска фирма. Информацията за това се появи за първи път във вестник „Република“ преди две години. Темата беше продължена наскоро от вестник „Седем“.

Апартаментът се намира в жилищна кооперация, построена върху парцел, който е придобит след договор за замяна, сключен на 8 ноември 1999 г. Страни по този договор са „Софийски имоти“ и частната строителна фирма „Филто-С“. Тя получава дворно място с площ от 730 кв. метра на ул. „Константин Щъркелов“ 5. Това е на стотина метра от парк-хотел „Москва“, точно на гърба на кубинското посолство. В замяна частната фирма прехвърля на „Софийски имоти“ апартамент на ул. „Враня“ 57-59 с обща площ от 117 кв. метра и ателие на бул. „Дондуков“ 66-70 с площ от 43 кв. метра.

Предназначеният за строителство на жилищна кооперация парцел в квартал „Изток“ е оценен на 77 125 лева от вещото лице Николина Кирилова. Същото вещо лице е поставило оценка от 80 392 лева на апартамента и ателието, предлагани от „Филто-С“. Въпреки разминаването в цените двете страни декларират пред нотариуса, че не си дължат уравнителни суми. Обяснението за това може би се крие в цената, по която е заменен парцелът в квартал „Изток“ - по 105 лева (или около 54 евро) на квадратен метър. Това според брокери на жилищни имоти е между два и три пъти по-ниско от цената на земята в този квартал, която се продава между 100 и 150 евро на кв. метър.

Парцелът е бил общинска собственост, но с решение на Столичния общински съвет дворното място е предоставено на „Софийски имоти“ и е включено в нейния капитал през 1998 г. По този начин фирмата на Тошко Добрев се е водила съсобственик на целия имот заедно с общината. Малко преди сделката с „Филто-С“ дворното място е извадено от общия парцел чрез договор за доброволна делба, който е сключен на 5 ноември 1999 г.

Така след поредица от прехвърляния „Филто-С“ изгодно се сдобива с имот в елитен столичен квартал. В същото време семейството на Тошко Добрев става собственик на мезонет от 340 кв. метра. Според документите фамилията е платила за апартамента 130 181 лева. За да не бие на очи, жилището е било регистрирано на името на Димитър Петков Ценов, който е баща на неговата съпруга Евелина Димитрова Добрева. Самата сделка е била осъществена на 17 декември 1999 г. По този начин 67-годишният столичен свещеник, изведнъж се оказва собственик на цял етаж от луксозна кооперация.

В действителност възрастният родител продължава да живее в досегашното си жилище, намиращо се в жк „Красна поляна“, II част, а на новия адрес се е нанесло семейство Добреви. Местоположението на имота е повече от атрактивно, тъй като е в непосредствена близост до парк - входът на кооперацията се намира на броени метри от Борисовата градина. Проверка на „Капитал“ през миналата седмица установи, че строители на „Филто-С“ в момента работят по нова жилищна кооперация, която предстои да бъде построена върху съседния парцел, на гърба на кооперацията, в която има апартамент семейство Добреви.

Коя е „Филто-С“

Това е една от големите строителни фирми в столицата. Тя е създадена през лятото на 1990 г. Строила е около 45 жилищни и офис сгради в столицата, сред които са административните сгради на „Дарик радио“, застрахователната компания „Орел“, пенсионната компания „Съгласие“ и други. Фирмата е собственост на Любомир Гогишков и Филип Миланов. Последният е бивш директор на ликвидираната общинска фирма „Строител“. Тя беше създадена по силата на прословутия Указ 56 за стопанската дейност, действал преди 1989 г. В тази фирма бяха прехвърлени всички активи на единия от столичните строителни комбинати, съществували преди Десети ноември.

Проверка на „Капитал“ установи, че фирмата е била чест клиент на „Софийски имоти“ - с нея са сключвани неведнъж през годините договори за продажби и замени на имоти. Така например в същия ден, в който е бил прехвърлен имотът до парк-хотел „Москва“, фирмата получава и друг имот от 2030 кв. метра. Става дума за парцел, намиращ се на ъгъла на бул. „Н. и. Вапцаров“ и ул. „Банат“, който е прехвърлен срещу задължението „Филто-С“ да построи шест апартамента, три ателиета и гараж в полза на „Софийски имоти“. Сега на мястото има построена многоетажна жилищна кооперация.

Любопитно е също, че „Филто-С“ фигурираше сред фирмите, с които „Софийски имоти“ е сключвала сделки в периода след местните избори. Тогава за около месец бяха разпродадени, апортирани или заменени около 70 имота от капитала на общинската фирма. Справка в Софийския районен съд показва, че на 24 ноември миналата година „Софийски имоти“ е прехвърлила на частната фирма три незастроени парцела в Зона Б-4 с обща площ от 1075 кв. метра, които са били оценени на 554 700 лева. В замяна „Филто-С“ е прехвърлила на общинското дружество пет апартамента и три подземни гаража, намиращи се в недовършена сграда в квартал „Слатина“, като се съгласила да доплати и 94 533 лева.

Главният въпрос в случая е конкфликтът на интереси и използването на служебното положение, чрез което Тошко Добрев и неговите роднини лично придобиват значителен имот под пазарната цена. Съседи на Тошко Добрев в същата кооперация са Емил Соянов, брат на бившия президент Петър Стоянов, и ген. Димо Гяуров, бивш шеф на разузнаването по времето, когато СДС беше на власт.

Капитал / Брой 2, 17 януари 2004 / Власт


Димитър ПЕЕВ image





 



Тагове:   легенда,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822247
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031