Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2008 18:53 - Отличия на Червения кръст
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1560 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.02.2008 19:23


СРЪБСКО-БЪЛГАРСКАТА ВОЙНА

И ПЪРВИТЕ ОТЛИЧИЯ НА

ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ 


Соня Б. Пенкова

 
         В Сръбско-българската война от 1885 г. се ражда първото отличие в новата ни история, свързано с делото на милосърдието.

         След успешното завършване на 13/25 април 1886 г. с височайш рескрипт до председателя на Българското дружество „Червен кръст“ митрополит Климент княз Александър I учредява Почетен знак „Червен кръст“. В документите за учредяването се казва, че отличието се създава като „знак, който да се дава и носи от всички ония, които заслужиха на ранените със своето самопожертвование и със своите човеколюбиви трудове“, които с „примерна ревност работиха за улегчението на участта на страдающите от войната“1.

Почетният знак, известен още и като Голям кръст (след създаването през 1908 г. на т.нар. Малък кръст), се дава само по решение на главното годишно събрание по писмен доклад на Върховния комитет на лица, учреждения и дружества в случаите, когато са провъзгласени за почетни членове на дружеството или когато са показали особено усърдие при изпълнение на длъжностите си по отношение на Червения кръст, или са принесли особена материална или морална заслуга или помощ на дружеството в мирно и военно време.

Автор на отличието е Х. фон Розенфелд2. Първоначалните варианти са изработени в ателиетата на виенската фирма „Братя Шнайдер“.

Отличието е еднолицево. Първоначалният вариант, раздаван много кратко и изключително рядък, представлява издължена елипса със стилизирана украса и увенчана с княжеска корона. В центъра е разположен равнораменен гръцки кръст от червен емайл, кантиран с тънка златна ивица. Отличието се носи отляво. Когато знакът е предназначен за дами, се носи на рамо на лента с цветовете на националния трикольор, оформена като панделка и прихваната за знака посредством две халки. Дамският знак е с размери 25/48 мм и е изработен от позлатен бронз. За мъже отличието има вариант с лента и без лента. В първия случай лентата е оформена под кръста във вид на розета, с белия цвят отвън. Когато е без лента, се носи на игла или на петлица. Материалът е като при дамския, но размерът е 30/52 мм.

Князът раздава отличието само на чужди граждани. Правото да награждава българи принадлежи на председателя на дружеството. Първите награждавания са на чужденци. През май 1886 г. князът удостоява със знака руската императрица в знак на признателност за помощта на руския Червен кръст в Сръбско-българската война. За оказаната помощ по делото на милосърдието във войната със знака са удостоени и членове на херцогското семейство на княжество Хесен-Дармщат – Александър Хесен, Юлия Батенберг, Виктория Батенберг, Луи IV Хесенски, Ернс-Луи Хессе, Елизабет Хессе, Аликс Хессе, Ирена Хессе, Густав Ербах-Шьонберг, Мари Д’ Ербах-Шьонберг3. В колекцията с отличия на княз Александър I в Националния военноисторически музей има два почетни знака от първоначалния вариант, получени веднага след учредяването. През 1888 г. са отличени първите българи – екзарх Йосиф I, митрополит Климент, д-р П. Минчович, д-р А. Шишманов, д-р Д. Моллов, д-р Д. Карамфилович и др.

По времето на управлението на княз (от 1908 г. цар) Фердинанд I и цар Борис III почетният знак претърпява много малки промени във външния си вид. Раменете на разположения централно кръст вече не опират във вътрешния ръб на елипсата, по-широки са и лежат върху бял, леко изпъкнал медальон, заемащ вътрешността на елипсата. Короната, както и стилизираната украса също са променени. Размерът е 65/37 мм и варира до 1–2 мм надолу в различните емисии.

До 1946 г. се създават девет знаци и медали, свързани с милосърдни, човеколюбиви и благотворителни дела. Учредени са с рескрипти или укази на държавните глави и в преобладаващата си част имат ранг на държавни отличия, независимо че някои от тях са давани за дългогодишно непрекъснато членство в дружеството на „Червения кръст“ или за принесени му материални и морални ползи. Това показва не само значимостта на делото на милосърдието, но и значимостта на самата институция в обществено-политическата действителност на страната ни.

 

Бележки:

1 Систематически сборник на законите, указите, заповедите и циркулярите по военното ведомство от 1877/1878 г. до 1-ви януарий 1901 г. Отдели VII–ХV. С., 1902, с. 2580–2581.

2 По негови проекти са направени ордените „За храброст“, „Свети Александър“ и „Свети Свети равноапостоли Кирил и Методий“.

3 БИА–НБКМ, ф. 271, оп.1, а.е. 26, л. 633, 656, 657.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2829157
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930