Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2008 11:12 - Гласове от ефира
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2263 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2008 14:39


За Радиото,
за Радиоквартета и Васко Абаджиев,
за паметта...
 


ВЕНЦЕСЛАВ НИКОЛОВ

1.

Площадът пред пощата на дунавския град. Отсреща е зданието на Мъжката гимназия, Отляво - хубавата, истинска русенска къща, почти дворец, служила е като резиденция на първия български княз. В центъра на прашния площад имаше висок стълб, останал кой знае откога. Долу още стояха големите железни халки, вероятно на тях са завързвали конете. Сега на него беше закачен високоговорителят, градската радиоуредба.

Ние живеехме зад гимназията. Играех с децата на улицата. Но радиоточката пропукваше, аз изтичвах, дикторът обявяваше - и започваше концертът: Прелюдии от Лист, симфония от Бетховен... Радиото свиреше и народна музика, при официални, тържествени случаи от него с патос звучаха речи. Даже футболен мач си спомням, играеше прочутият тогава унгарски отбор, вероятно на световното първенство. Не бях запалянко, но още в ушите ми е протяжния вик на екзалтирания коментатор: "Го-о-о-л!"

Там, на площада Ото Либих изпълняваше Унгарска рапсодия от Лист, Димитър Ненов - петия концерт на Бетховен; слушах Недялка Симеонова и Васко Абаджиев... Там за първи път чух и концерт на Радиоквартета "Аврамов".

2.

В къщи имахме радио, предвоенния Филипс. Вестникът с програмата стоеше на видно място. По него цялото семейство разпределяше свободното време. В четвъртък слушахме концерта на Софийската филхармония, в петък предаваха опера, в неделя сутрин беше концертът на Букурещката филхармония. Джорджеску беше голям диригент, Атенеума, концертната зала - средище на музикалния живот в Румъния, всяка седмица гастролираха интересни солисти. След концерта познатият глас на говорителя разказваше за предаванията през седмицата, за артистите, пускаше откъси от произведенията. Умната, още тогава европейска насоченост на програмите, ни правеше съпричастни с големи музикални събития От Букурещ до Русе са около 70 км, равнина, няма нищо, което да спира средните вълни, чуваше се много по-ясно от София..

Вечерите въртях усърдно копчето на късите вълни на радиоапарата, скалата примамливо блещукаше, като че ли ме канеше в големия, далечен свят...

3.

Повечето семейства в града имаха радиоапарати. Майка ми разказваше за конфузното положение, в което изпаднал руският комендант на града при окупирането му през септември 1944 г. По улиците разлепили заповед: Всички радиоапарати да се предадат в общината. Разтревожени, общинските служители попитали коменданта къде ще се съхраняват апаратите: "Че колко са те: 4-5-6? - попитал недоверчиво капитанът - градчето ви е малко." "Няколко хиляди са - заобяснявали от общината, нямаме толкоа място, а и нали след войната ще трябва да върнем апаратите на хората в изправност, не можем просто да ги нахвърляме някъде!"

Успели да убедят коменданта, че е по-добре гражданите сами да съхраняват радиоапаратите си. Минало само със запечатване.

След толкова години си мисля: Не е ли постоянния страх на властимащите от откритата и честна информация   самопризнание за неправотата им?

4.

Завъртваш копчето и в дома ти навлизат звуци от   цялата земя. Чува се говор на различни езици, танцова музика, после циганска... Будапеща? Извива глас тенорът от Риголето, заслушвам се, дали не е Карузо? Неговите записи са от зората на Радиото. Местя стрелката по скалата. На познатото място се чува вече бученето: "На борба с чернослушащите" - пишеше на пощата в Широка лъка. Това е от 80-те години. Не й е било леко на Държавата - и тогава, и преди, все се намират хора да нарушават забраните! Макар че, ако само за момент се замислеше, що пара е потрошила в безмислени забрани...

(Впрочем, дали са толкова глупави? Нали някаква историческа личност твърдеше:"Една лъжа повторена много пъти..." Може пък "научно" да действат?)

В автобиографичната си книга "Бодеше се теленцето с дъба", Солженицин разказва за облекчението, което изпитали, той и неговите приятели, когато в "Гласът на Америка" съобщили за книгите му. Да влезе името ти   в новините, четени от далечната страна означаваше тогава, че светът се интересува от теб, управляващите не могат вече да правят каквото си искат.

5.

Спомних си овчаря на един от старопланинските върхове. От няколко дни вървяхме по билото на Балкана. Почти не срещахме хора. Затова се зарадвахме на дядото. Подпрян на гегата ни махна отдалеч и викна на кучетата, които се спуснаха с лай към нас.

"Накъде с тези големи раници, я поспрете малко да отдъхнете" - съжали ни той. С облекчение смъкнахме багажа и влязохме в колибата. Седнал на едно чердже, старецът гостоприемно ни гощаваше с мляко. Разпитваше ни - какви сме, откъде идваме, сладкодумно разказваше истории. По едно време стана неспокоен, като че ли искаше нещо, а не се решаваше. Погледна няколко пъти часовника на ръката си, поколеба се: "А бе, деца, виждам, че сте свестни хора, да вземем да пуснем новините, а?"- и се протегна   да включи  транзистора. Прозвуча познатият сигнал на "Гласа на Америка", беше го нагласил предварително. Изслушахме предаването, бяхме на връх Балкана, чуваше се добре. Като свърши, пообсъдихме събитията. Беше удивително добре информиран, а по дълбочина на разсъжденията много по-истинен от служебните политолози и анализатори. "А бе аз и нашите слушам понякога, но много лъжат - изпъшка дядо Черньо.- Я дай сега да видим какво ще кажат китайците, след малко започва радио Пекин на български - и завъртя копчето, - ей сега, ще се чуе първо сигналът. Аз и Ватикана слушам, и свободна Европа, но те са по-късно - призна си той. - Хубаво нещо е радиото - погали апарата. - Та казваш, познаваш този, който току-що говори?"

"Да, избяга преди няколко години, с пистолет през границата. Не искаше да живее повече с комунистите."

"Тъй, тъй - замисли се дядото - не е кой знае какъв келепир тук. Но, да ти кажа ли, там, в Америка, той все за България ще си мисли. Който е отраснал тук, цял живот ще си спомня и ще му липсва... Виж децата му, за тях си заслужава, те ще живеят щастливо другия живот... И, хей, момче, да не вземеш да разправяш долу... туй, за радиото. Че те са по-лоши и от най-злото куче - стана той да се сбогува."

6.

В коридора между новата и старата сграда на Българското Национално Радио на булевард "Драган Цанков" се намира малък, скромен кът, посветен на първите   години и създателите: Със снимки на Сирак Скитник и Димитър Ненов; на първата говорителка,  на сътрудници, радиоапарат от това време... Годината е 1927, царският указ е от месец април. Между  фотографиите виждам и познатите лица на Аврамов, Сертев, Магнев и Кугийски - членовете на Радиоквартета. Още тогава изнасят редовни седмични концерти.

"Ето тук свирехме -  ми показваше професор Аврамов, - в стаята с  малкото балконче беше студиото. Слагаха   в средата микрофона, нареждахме се около него и изнасяхме концертите на живо - всяка седмица, понякога по два пъти... В договора ни пишеше, че три месеца не бива да повтаряме произведение. Все нови и нови неща изпълнявахме, почти винаги премиери. И композиторите пишеха за нас - Пипков, Владигеров, Хаджиев..."

Вървим по улица Бенковска. На ъгъла с Московска, в красивото здание, в което сега се помещава Спестовна каса, са първите радиоконцерти на тогавашното "Родно Радио" Сега малка възпоменателна плоча напомня за това. Изпращам професор Аврамов до дома му, с интерес слушам за годините преди войната, за музикантите, с които е свирил: Андрей Стоянов, Донка Куртева, Тамара Янкова; за Димитър Ненов и Бешков; за Сашо Попов и Васко Абаджиев...

7.

Бях още студент в Консерваторията, когато професор Кугийски ми предложи да го заместя за няколко месеца в квартета. Беше си счупил крака и не можеше да пътува. Готвехме няколко програми, репетирахме съвестно в дома на професор Аврамов. След това турнето, концертите в Швейцария и Унгария. Незабравимо време... Как ли съм се справял? Никак не е лесно да влезеш в състав с утвърден изълнителски почерк, стил. И разликата в годините... Спомням си първото ни появяване на сцената в Швейцария: Солидно излиза примариусът Владимир Аврамов, ректор на Консерваторията; след него Стоян Сертев - вторият цигулар, с достойнство носи побелялата коса; виолистът - професор Магнев, с мустаци, леко прегърбен и плешив... И накрая изскача челистът - момче на двайсетина години, с все още буйна коса... Цялата зала избухна в смях!

8.

"Ела утре да се видим - поръчва професор Аврамов - Искам да ти покажа нещо интересно. И ми донеси книгата си. " На следващия ден звъня на познатата врата. Домакинът вече ме чака, въпреки преклонната възраст сяда с мен на масата, любезно предлага:

- Една водчица?

- Благодаря, но нали знаете, че не пия.

- Сипи  на мен - сочи той чашката си.

Симпатичната жена, която го гледа, слага бисквитки на масата. Професор Аврамов отпива, с апетит похапва. Няма да повярваш, че е на 95 години.

- Чуй това!

- А, Чайковски! - изненадан възкликвам.

Записвахме го в Радио Базел. Смълчани слушаме сега голямата музика. Цигулката на Стоян Сертев реди във втората част "Господи, господи, помилуй", като истински псалт, останалите трима завършват молитвата с дълбоки, благозвучни акорди. Накрая професор Аврамов замислено казва: "Това искам да ми пуснете, когато си отида от този свят... "

 9.

През детските ми години в Русе идваха почти всички големи български музиканти. Но гостуването на Васко Абаджиев, разбира се, беше Събитието. Известно време след това негови изпълнения можеха да се чуят по радиото. После той замина за Германия, "избяга" според тогавашната терминология и името му изчезна от програмите. Разправяха, че записите му в Радиото са изтрити - по височайше нареждане. (Сега си мисля, че по-вероятно е било от престараване на дребни чиновници.) За него и не особено щастливата му съдба се чуваше откъслечно оттук-оттам. (Знаех, че е искал да се върне. Диригентът Руслан Райчев и други негови "приятели"се   уплашили, да нямат неприятности заради "невъзвращенеца". А скоро след това дойде вестта за смъртта му.)

Струва ми се, че разбирам как се е чувствал в Германия. Може би, ако беше просто даровит музикант, по-лесно щеше да си намери мястото в съвременния студен свят. За съжаление беше повече от талантлив... Професор Аврамов ми разказваше за него. Често е идвал на репетициите на квартета, свирел - на пиано! - квартети, симфонии, познавал много музика...

Жалко, когато започнах да пораствам, вече беше заминал и така и не се случи да се срещна и запозная с него. Но и досега изпитвам особен пиетет към виртуозното изкуство на големия цигулар.

След концерт в Баден-Баден вечеряме в казиното. До мен сяда симпатичен мъж, лекар, голям любител на музиката. На масата се води разговор за прочути на времето, сега позабравени музиканти. Споменават се имена, разказват се истории. Намесвам се и аз: " Имахме един голям цигулар - Васко Абаджиев, истински виртуоз."

"Абадийев, Абадийев - развълнува се лекарят - разбира се, че го зная. Имам много негови записи в къщи... О-о-о, наистина голям цигулар!"

"А мога ли да ви посетя като идвам пак насам? Слушал съм го като малък, за моето поколение той е легенда, но у нас почти няма негови записи."

След няколко месеца си излизах от дома му с ценната придобивка. Вече в София, разказвах на студентите си за находката, не ми се стори да са впечатлени: "А вие въобще знаете ли кой е Васко Абаджиев, чували ли сте за него ? "- сетих се да попитам. "Н-е-е, не го познаваме - дигнаха рамене - кой е той?"

Мислех си: Като че ли имаме с дузини големи, световни музиканти, та си позволяваме лукса да ги "забраняваме" и забравяме!

10.

В Германия съм, предстоят ми две лекции, приготвил съм записи на прочути музиканти на 20 век: Фуртвенглер, Хайфец, квартет "Амадеус"... На втория ден представям и музиката на нашата страна, съвършено непозната на аудиторията. С известно неудобство пускам Паганини в изпълнение на Васко Абаджиев, зная, че техническото качество на записа е много далеч от съвременните стандарти. Следя реакциите на публиката, готов да мина нататък. Но хората са изненадани от майсторството на виртуоза, разпитват за него, искат да слушат още и още. Разказвам за музикалния живот у нас, за чешките музиканти донесли европейските традиции в новоосвободената страна. Накрая предлагам да послушаме Шуберт. Квинтетът с две чели е последното значително произведение на композитора. Записът е от шейсетте години, от концерт в добре познатата на всички любители на музиката зала "Славейков". Големият чешки челист Милош Садло майсторски вплита красивия звук на италианското си чело в партиите на четиримата си колеги от квартета "Аврамов". В залата се възцарява тишината на голямата музика.

11.

Наскоро наша колежка  споделяше:

"Посъветвах една моя студентка, добра цигуларка, да чуе запис на концерта от Пипков, върху който работим в момента. На следващата седмица я питам:

- Чу ли го?

- Да

- С кой изпълнител?

- С някакъв си Б-б-оян Лечев

Ужасих се:

- А бе, как някакъв... Та това е с а м и я т професор Лечев, доскоро преподаваше в Академията!.

- Че аз откъде да го зная - оправдаваше се студентката, после се   ядоса - има ли някъде снимката му, някой говори ли за него?

И вероятно е права."

Наистина. Че къде действително може човек да научи за нашите големи музиканти? Няма книги за тях, филми, записи...   В Интернет? Но нали трябва първо някой да се сети да съхрани информацията за тях - все едно на какъв носител, най-добре на този, който носим на раменете си. А оттам, може би, ще достигне и до сърцата на следващите генерации. За да знаят, че има на какво да се опрат в развитието си, че идват отнякъде и не е нужно да откриват отдавна намерени неща.

12.

Вечерта имаше концерт в зала "България ". Още беше рано, публиката бавно прииждаше.

Семейство, явно   интелигентни хора, чакаше някого: "Я виж, починал! - забеляза мъжът некролога - сигурно е музикант, щом са го сложили тук." "Жалко, а е още млад - съжали го жената" Двамата бегло погледнаха името и продължиха разговора си. Явно не им говореше нищо. Не посмях да се намеся, да кажа, че професор Владимир Аврамов почина на 98 години. И че те т р я б в а да знаят кой е той.

Без да влизам в залата си тръгнах. В ушите ми още звучеше одухотвореното изпълнение на Квинтета от Шуберт, един от най-хубавите записи, които бях слушал...


София, май 2007 г.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - zaw 12929 Страахотeн постинг!
19.03.2008 23:03
Няма по радиото инструментална класическа музика . От политика и повтаряне бюлетиа на полицията за убииствата няма време
Не само за музикалните- за всякакви дейци на културата ни мяма място. Русе, градът на първото техническо дружество от 1885 г с дарения бе построен "ДОМ НА ТЕХНИКАТА", КОИТО СЕ ПРЕВЪРНА В БАНКА!!"
НЕ МОЖЕ БЕЗ ТЯХ ДА СЕ ВЪРВИ НАПРЕД
цитирай
2. анонимен - За музиката
01.04.2008 16:18
Благодаря на Л. Метев, че ми напомни за спомените на Венци Николов. Колко много приличат на моите... Само че аз не съм известен като него, може би си приличаме само по това, че обичаме МУЗИКАТА. А за тези, които искат да слушат хубавата музика - винаги има начин. Открих една интернет-радиостанция, която предава 24 часа в денонощието класическа музика. Има я и на спътника Hotbird. Адреса на сайта, от който може да се слуша тази радиостанция е:
http://www.radioswissclassic.ch/de/
(Това към автора на първото мнение!)
Поздзрави: Николай Колев, Габрово
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2659437
Постинги: 496
Коментари: 1035
Гласове: 19635
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031