Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2008 10:15 - Църковният разкол в Сърбия
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1105 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2008 10:15


Църковният разкол в Сърбия (1881-1889)

и преодоляването му

В края на ХIХ век една неразумна държавна политика на небезизвестния сръбски крал Милан създава небивал смут за десетилетие (1881-1889) в живота на Сръбската църква. За него разказва и руският учен Михаил Павлович Челцов в специално изследване “Церковь Королевства Сербского со времени приобретения ею автокефальности (1879-1896). Историко-канонический очерк. Спб. 1899 г.”. Започва се с правителствен закон от 3 април 1881 г. за събиране на парични такси при ръкоположения на духовници и тяхното въдворяване в енории, което бива схванато от църковното ръководство като привнасяне в Църквата на симония. Белградският митрополит Михаил (автокефален от 1879 г.) и неговите трима епархийски архиереи отказват да приемат този закон, издаден противоканонично и без мнението на църковните власти. Стълкновението между светската и църковната власт преминава от идейна и принципиална основа на лична почва. Силата е на правителствената страна. Отстраняват се от катедрите им митрополит Михаил и солидаризиралите се с него всички епархийски архиереи, между тях и Виктор Нишки, хилендарски монах, родом от Калофер, бивш екзархийски митрополит на Нишка епархия до 1877 г., а след това преминал под ведомството на Сръбската църква, който в случая остава солидарен с митрополита и събратята си, въпреки специалния натиск върху него от страна на министър Стоян Новакович. За администратор на Белградската митрополия, т.е. Църквата в Сръбското кралство, бива назначен от правителството един от епархийските епископи Моисей Неготински, но никой от архиереите не го признава. Нарушен е църковният покой и народът се вълнува. Без съгласието дори на епископ Моисей Неготински правителството изработва и прокарва през Скупщината (Парламента) закон от 31 декември 1882 г., засягащ Църквата. Въз основа на него бива свикан на 20 март 1883 г. събор, на който обаче отсъстват всички владици. Съставът му е неправомерен и неканоничен (двама архимандрити, петима протоиереи, председателят на Конституционния съд, петима депутати от Скупщината, министър-председателят Пирочанац, министърът на вероизповеданията Новакович), половината назначени от правителството. Избран е за Белградски митрополит и предстоятел на Сръбската църква живеещият в покой архимандрит Теодосий Мраович, известен в Сърбия, заради живот и дейност, под ироничното прозвище Мраши. Няма в Сърбия кой да го хиротониса за епископ. Тогава правителството на крал Милан с министър-председател Спиро Крайничанец успява да застави, не без съдействието на австро-унгарското правителство, хиротонията да извърши Сремски-Карловицкият митрополит ­ патриарх на австрийските сърби Герман Анджелич. Ръкоположението става в Сремски Карловци на австро-унгарска територия. Тържественото интронизиране на Теодосий Мраович се извършва в Белград на 28 март 1883 г. Правителството може да се успокои. Епископите, привърженици на митрополит Михаил, не са му нужни, затова са освободени от катедрите си с кралски указ от 1 април 1883 г. Хиротонисани са двама нови епископи (една катедра е съкратена!). И така в Сръбската църква вече има две църковни йерархически власти И едните, и другите (новоръкоположените) считат себе си единствено законни, канонични епископи. И народът се разделя на две партии ­ с Михаил или с Теодосий. Струпва се на богослуженията на митрополит Михаил. Това разделение се чувства силно. Затова правителството задържа под домашен арест във Врачар край Белград митрополит Михаил, после му разрешава да напусне страната. Той предприема поклонничество до Светата земя. Завръщайки се оттам, минава през Цариград и взема от Екзарх Йосиф препоръчително писмо до Доростоло-Червенския митрополит Григорий, тогава екзархийски делегат в Княжество България. Пребивава известно време в България през 1884 г., за да следи отблизо събитията в Сърбия. Посещава Рилския манастир и извършва ръкоположения на монаси, с което доказва, че не зачита наложената ни схизма. В противовес на Милановата австро-унгарска политика, Михаил манифестира своите славянофилски чувства, като изкачва връх Шипка заедно с пребиваващия в България прочут руски хор на Славянски и извършва заупокойна молитва за загиналите там герои през критичните и съдбоносни августовски боеве. Поради дипломатическите протести на Сърбия, Княжеското правителство помолва митрополита да напусне България и той дочаква в Киев падането на крал Милан от власт. По Дунав се завръща в родината си, тържествено посрещнат и възстановен на катедрата си. Денят е 18 май 1889 г. На Теодосий Мраович и неговите епископи е предложено да подадат молби за освобождаване с мотив: съобразяване с държавните интереси и заради мира в Църквата. Молбите им са разгледани в Министерския съвет на 27 май 1889 г. и са освободени от длъжност. С министерски указ митрополит Михаил бива отново възведен на катедрата си. Така бива отстранена незаконната йерархия.Веднага са положени разумни грижи за изглаждане на взаимните отношения между двете групировки и за избягване на възможни стълкновения и църковни недоразумения между Михаил и привържениците му, от една страна, и привържениците на Теодосий Мраович и поставеното от него духовенство, от друга страна. Тази задача се възлага на самите йерарси. Преди всичко митрополит Теодосий, верен на желанието си за мир в Църквата, придружен от епископите Никанор и Димитрий (бъдещ сръбски патриарх, 1920-1930), посещава на 26 май 1889 г. митрополит Михаил и му предава митрополията. Тук той обявява, че заедно с двамата епископи ще присъства на Петдесетница, 28 май 1889 г., на светата Литургия, която митрополит Михаил ще отслужи, за да засвидетелства своето желание за възстановяване на мира в Сръбската църква. Непосредствено след светата Литургия на Петдесетница митрополит Михаил посещава митрополит Теодосий в неговия дом. В свое послание до йерарсите на православните църкви митрополит Михаил заявява, че официалните актове на тези трима епископи остават в сила до съборните заседания. Нисшето духовенство, ръкоположено и назначено по времето на Теодосий, е оставено на място. С тези взаимни дружески сношения бива отнета възможността да се явят някои протести и нападки върху митрополит Михаил от страна на Теодосиевите привърженици. Унищожава се евентуален повод за нарушаване на църковния мир. Освободените от длъжност сръбски архиереи вече не се месят в църковното управление. Те виждат, че не могат да разчитат на новото правителство на младия сръбски крал Александър, нито да разчитат на моралната подкрепа на другите православни църкви, с които Теодосиевата йерархия няма нормални, канонически връзки. Наистина под натиск на Австро-унгарското правителство, новият цариградски патриарх Иоаким IV поради своята недалновидност и недостатъчна осведоменост признава за законен митрополит Теодосий Мраович (есента на 1884 г.).Въобще този патриарх няма авторитета на патриарх Иоаким III, когото замества и на когото скоро отново е принуден да отстъпи патриаршеския престолОстава, разбира се, лошият спомен за Теодосиевото управление, когато Църквата всъщност се управлява от правителството, твърде индиферентно към вярата и църковните канони. Теодосиевите епископи допускат такива дела, които смущават дори инославните, както например делото за развода на крал Милан с кралица Наталия. Като се забъркват и политическите работи, народното недоволство се засилва още повече и Милан е трябвало да абдикира в 1889 г. в полза на малолетния си син Александър. Със завръщането на митрополит Михаил и отстраняването на Теодосий Мраович бива отменено противоканоническото законодателство и приет през 1890 г. нов църковен устав за управлението на Сръбската църква. Гражданското правителство престава да се бърка в правата и пълномощията на църковните власти. А дотогава правителството постоянно се бърка в църковните дела чрез различни разпореждания и постановления, с което църковните власти са непрекъснато унижавани. Белградският митрополит Михаил, който е на Белградската катедра от 1858 г., почива в мир на 5 февруари 1898 г., точно преди 100 години, възвръщайки достойнството на Църквата и възстановявайки нравственото є влияние в обществото, засегнато толкова чувствително в Теодосиево време с официалното разрешение на второбрачието на свещениците, както и от волнодумството на квазидуховника Васа Пелагич, който свободно разпространява атеизъм всред всички обществени слоеве.

Ганчо ВЕЛЕВ




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2815830
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031