При това вътрешно раздвижване на българските патриоти и тези в Карлово, както и разрива между Левски и хаджи Васил, първият вече не е могъл да мисли повече къде и какво трябва да прави занапред. Неговото положително отношение към дейността на Раковски и революционерите в Белград е най-ярко изразено с заминаването му при тях. Една вечер дякон Игнатий яхва коня на вуйчо си и полетява през Пловдив, Пазарджик за Ниш, там при приятеля си дякон Генадий [1]. Той имал същата участ — да слугува на архимандрит Виктор [2]. Казват, че еднаквата участ сближава хората, свързва мислите им, обединява усилията им и след като си разкажат и разкрият един-други най-съкровените желания и мечти, те тръгват по определен общ път. Действително двамата дякони избират своя общ път — да се пожертвуват за свободата на народа ни; и тръгват през Ниш за Белград при Раковски.

1. Дякон Игнатий (Левски) и дякон Генадий се познавали от по рано. Предполага се, че търговско-скъперническите проявления и ламтения на техните шефове — хаджи Василий и архимандрит Виктор — са сближили огорчените и оскърбени прислужници.

2. Архимандрит Виктор бил настоятел в Хилендарския манастир и пръв приятел на хаджи Василий. Народът казва: „Краставите магарета се подушват през девет планини”. Наистина архимандрит Виктор често изпращал своя при служник дякон Генадий при хаджи Васил с чисто алчно- търговски поръчки, намирайки в негово лице истински търговец-спекулант.

Митрополит Виктор Нишки 

Хилендарския манастир

Архимандрит хаджи Василий

Дякон Игнатий - Васил Левски