ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

/1912 - 1948/

Върховният административен съд има традиционно място в нашата национална правна система. Още в първите дни на временното руско управление се организира правораздаването в освободените български земи. На 25 ноември 1878 г. е учреден Върховен съд с три отделения - наказателно, гражданско и административно, което е предшественикът на ВАС.

Подобна институция е създадена и в Източна Румелия. В Органическия устав са уредени организацията и компетентността на Върховно административно съдилище и окръжни съдилища за административни разпри.

Идеята за цялостно и пълно административно правосъдие възниква през 1905 г. при провеждането на Осмия събор на българските юристи. Тя принадлежи на професора по държавно и административно право в Софийския университет Стефан Киров. Сред нейните горещи застъпници е и д-р Теодор Теодоров - бъдещ министър-председател.

Решителна крачка за създаването на ВАС се прави през май 1907 г. На конгреса на Прогресивно-либералната партия се приема програма, в която е включено и създаването на подобна институция.

Тази програма се изпълнява, след като Прогресивно-либералната партия, в коалиция с Народната партия, идва на власт през 1911 г. Веднага е назначена специална комисия от юристи, която да подготви проект за Закон за административното правосъдие. Нейни членове са Филип Филчев, проф. Стефан Киров, д-р Теодор Теодоров, Христо Анков и д-р Иван Кацаров.

На 18 ноември 1911 г. комисията представя своя законопроект, който с незначителни поправки е приет на три четения от XV Народно събрание. Законът за административното правосъдие е обнародван в брой 74 на “Държавен вестник” от 3 април 1912 г. С този закон е учреден и Върховният административен съд.

Първият му председател, назначен с царски указ на 14 октомври 1913 г., е Филип Филчев (1913-1932), а членове-съдии - Васил Петков, Михаил Генадиев и Ангел Николов. За главен прокурор при ВАС е назначен Иван Крафти (1914-1931). На ВАС са били подсъдни всички жалби срещу административните актове на публичните власти, доколкото не са били изключени със закон.

С изменения на Закона за административното правосъдие, направени през 1915 и 1922 г., правомощията на Върховния административен съд са ограничени, но в периода 1924-1928 г. са приети серия от закони, с които се възстановява, разширява и усъвършенства административното правосъдие. С Наредба-закон от 12 ноември 1934 г. Върховният административен съд получава самостоятелна правна уредба.

На 20 май 1943 г., в годината, в която чества своя 30-годишен юбилей, съдът се нанася в построената специално за нуждите му съдебна палата на бившата ул. “Клементина”, сега бул. “Ал. Стамболийски” № 18. В своя юбилеен доклад тогавашният председател на ВАС Никола П. Георгиев отбелязва:

"Тая сграда ще свидетелства в бъдеще, че нашият народ има усет за величие и култура и че той създава, както е създавал в миналото, дела, които го поставят измежду народите, които са оставили и оставят трайни ценности за културното човечество."

Конституцията на Народна република България от 1947 г. не предвижда съдебен контрол на актовете на администрацията, в резултат на което през 1948 г. със Закона за устройството на народните съдилища Върховният административен съд е закрит.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ВАС

НИКОЛА П. ГЕОРГИЕВ

(1880, с. Домлян – неизв.)

16.05.1938 – 22.08.1946



СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ ВЕЛЧЕВ
(1870, Болград - 1943, София)
24.02.1932 – 16.05.1938

ФИЛИП ХР. ФИЛЧЕВ

(1856, Свищов – 1934, София)

14.10.1913 – 24.02.1932

ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ НА ВАС

НИКОЛА П. ГЕОРГИЕВ

(1880, с. Домлян – неизв.)
01.03.1932 – 16.05.1938



ИВАН Г. КРАФТИ
13.10.1913 - 05.11.1931