ТРЯБВА ЛИ ДА ДОПУСНЕМ ОТНОВО КОМУНИЗМА
В ГРАНИЦИТЕ НА НАШИЯ ЕВРОПЕЙСКИЯ ДОМ ?

     









С ПОЖЕЛАНИЕ, ВСЕКИ ПОНЕ ПО ВЕДНЪЖ ДА ПОПАДНЕ В РЪЦЕТЕ
НА ПРАВОСЪДИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ... ЗА ДА СВИКВА В БЪДЕЩЕ!


Виж:   РЕШЕНИЕ от 12.05.2008 г. на Административен съд София-град


Виж:   МОЛБА за оказване на съдействие от 18.07.2007 г. пред ВКП



РЕШЕНИЕ

№ 1410
София, 07.02.2006

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	БИСЕРКА КОЦЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ВАНЯ ПУНЕВА ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

при секретар	Десислава Александрова	и с участието
на прокурора	Николай Чирипов	изслуша докладваното
от съдията	ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
по адм. дело № 4788/2005.

Производството по реда на раздел трети от глава трета на ЗВАС е образувано по касационна жалба от проф. Васил Лалев Метев от гр. София срещу решение от 06.01.2005 г. по адм. дело 2132 от 2003 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му за реално връщане на отнетата от наследодателя му земя – част от имот пл. номер 987 с обща площ 3470 кв.м. кв. 28 по плана на гр. Банкя, и му е признато право на обезщетение с компенсаторни записи, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна за посоченото в нея касационно основание.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ да бъде възстановена собствеността в реални граници за цялата част от завзетите незаконно имоти от наследодателя на жалбоподателя, тъй като са построени пет вили с гаражи, които се ползват от трето лице и за които следва да се осигурят нужните отстояния според разпоредбите на чл. 34 от ЗУТ, поради което е признал на жалбоподателя право на обезщетение с компенсаторни записи.
Постановеното решение е правилно.
Развитите в касационната жалба доводи за неправилност на решението в частта, в която съдът е признал право на обезщетение с компенсаторни записи, са неоснователни. Правилно Софийски градски съд е приел, че за земята под изградените пет вилни постройки следва да бъде признато право на обезщетение с компенсаторни записи. В тази насока съдът обосновано е достигнал до извода, че се касае за наличие на предпоставки за признаване право на обезщетяване по реда на ЗОСОИ в хипотезата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ. По същество касаторът е обжалвал решението досежно определения способ за обезщетяване. Настоящият съдебен състав намира, че предпочитаният от касатора способ, а именно – реално връщане на площта, попадаща под постройките в процесния имот, е неприложим в конкретния случай. За да бъде постановено реално връщане, в хипотезата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ следва да бъде установено, че е налице незаконен строеж, а отношенията между собственика и строителя следва да се уредят съгласно чл. 73 и чл. 74 от Закона за собствеността. Налага се изводът, че чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ е приложим при безспорно установяване на факта на строителство без законово основание. Тъй като в конкретния случай този факт остава недоказан – представените по делото доказателства не позволяват да се формира категоричен извод дали осъщественото строителство е при наличие или при липса на строително разрешение и на строителни книжа, правилно Софийски градски съд е признал право на обезщетение с компенсаторни записи.
По изложените съображения не са налице касационни основания.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд – трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 06.01.2005 г. по адм. дело 2132 от 2003 г. на Софийския градски съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Бисерка Коцева
ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Ваня Пунева /п/ Панайот Генков

В.О.

Виж:   РЕШЕНИЕ от 6.01.2005 на Софийски градски съд



РЕШЕНИЕ

№ 5758
София, 11.06.2003

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	НИКОЛАЙ УРУМОВ
ЧЛЕНОВЕ:	ПЕНКА ГЕТОВА ЙОРДАНКА КОСТОВА

при секретар	Соня Методиева	и с участието
на прокурора	Лиляна Кръстанова	изслуша докладваното
от съдията	ПЕНКА ГЕТОВА
по адм. дело № 10668/2002.

Съдебното производство е по реда на чл. 33-40 във връзка с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.
Образувано е по касационна жалба на Васил Лалев Метев от гр. София против решение от 08.08.2002 г. по адм. дело № 1086/2000 г. на Софийския градски съд, АК, ІІІЕ състав. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК.
Ответната страна - областен управител на област, гр. София не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, становищата на страните и провери обжалваното решение в съответствие с разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС приема, че е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, и е основателна предвид следните съображения:
С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против мълчаливия отказ на областния управител на област гр. София да се произнесе по искането му за обезщетяване по ЗОСОИ за одържавени без правно основание от наследодателката му Дора Василева Аврамова недвижими имоти с планоснимачни № 1578 и 987 от кв. 28, местност “Вилна зона”, гр. Банкя, чрез реално възстановяване на собствеността върху земите и изградените върху тях постройки. Съдът е изложил съображения, че не е доказан фактът, че наследодателката на жалбоподателя е била собственица на имотите, респективно, че от нея са одържавени без правно основание при условията на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, поради което не са налице предпоставките на чл. 1 и чл. 2 от ЗОСОИ.
Решението е постановено при нарушаване на съществени процесуални правила.
За да обоснове извода си, че не е доказано правото на собственост на наследодателката на жалбоподателя върху процесните имоти, съдът е приел, че от писменото заключение на изслушаната строително-техни-ческа експертиза, не може да се установи идентичност на имотите, описани в нот. Акт № 114/1938 г. и последващите промени в кадастралните и регулационните планове на гр. Банкя. В тази връзка не е възприел заключението на изслушаната строителнотехническа експертиза по съображения, че не е изследван статута на процесните имоти от момента на придобиването им от наследодателката на жалбоподателя от 1938 г. до влизането в сила на сега действащия план на гр. Банкя. В случая съдът е констатирал, че писменото заключение на извършената строителнотехническа експертиза, е непълно относно правнорелевантния факт. Това е налагало съдът да постави допълнителна задача на вещото лице, в която да се включи изследване регулационния статут на процесните имоти. Като не е изпълнил това си задължение съдът е допуснал нарушаване на съществени процесуални правила. Това е довело и до липсата на установяване наличието на останалите предпоставки за правото на обезщетяване, визирани в чл. 1 и чл. 2 от ЗОСОИ.
По изложените съображения решението като неправилно поради нарушаване на съществени процесуални правила следва да се отмени, поради наличието на отменителното основание на чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК. При условията на чл. 40, ал. 2, изречение първо от ЗВАС делото следва да се върне за ново разглеждане, при което следва да се допусне нова строителнотехническа експертиза за изследване регулационния статут на процесните недвижими имоти, както и относно наличието на останалите предпоставки за правото на обезщетяване по ЗОСОИ с посочения начин.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 от ЗВАС, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 08.08.2002 г. по адм. дело № 1086/2000 г. на Софийския градски съд, АК, ІІІе отд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за ново разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/п/ Николай Урумов
ЧЛЕНОВЕ:	/п/ Пенка Гетова /п/ Йорданка Костова

М.С.

Съдът се поправя бавно и сигурно

Дано, се намерят още непредубедени и схватливи българи, иначе у нас ще си е пълно с безропотни роби и покорни лакеи, които с готовност ще утолят жалкия си апетит...

"На природата и трябваха 1 000 000 години да направи от маймуната човек. На комунизмът му трябваха 50 години за да направи от човека маймуна." - реплика от сръбския филм "Професионалист"