Когато спиш си безопасна,
език двурог не ме достига.
Бе кожата ти с странен блясък
и за колан те бях предвидил,
но ти пристегна в миг врата ми.
Кой плячка е, сега е ясно,
на сън предъвкваш ми душата,
аз де да си намеря място,
щом моя дом превърна в блато,
уверено пълзиш, а аз потъвам.