Блогът на Лалю Метев :: Партийният и съдебен чадър

„Диамантеният бос”, зет на Петър Дюлгеров /шеф на българските профсъюзи по Живково време и член на Държавния съвет - бел. Л. М./, дете на активни борци против фашизма и капитализма, участник в РМД, регистрирал няколко фирми в чужбина преди 1989 година - всичко това е малко, за да бъде описан един герой на всички времена - Сергей Превалски.

Тази история започна с едно решение на Бюрото на Министерския съвет от 2 април 1990 г., в което прочетох следното: „За освобождаване от данък върху печалбата на дружество с чуждестранно участие”.

Та на основание на Указ №56, член 112, Бюрото на Министерския съвет решава да освободи от облагане с данък върху печалбата за срок от пет години от регистрацията дружеството „Диамекс” ООД, с чуждестранно участие за осъществяваната от него стопанска дейност във високотехнологичното направление на производството на режещи диамантени инструменти за мрамор и гранит. Като председател на Министерския съвет се разписва Андрей Луканов.

В предмета на дейност на това ООД обаче, според регистрацията в Информационно обслужване ЕАД - София четем, че в предмета на дейност на дружество "Диамекс" са записани: търговия на едро и дребно, международен туризъм, хотелиерство, транспортни услуги, производство и изкупуване на селскостопанска продукция и промишлена дейност.

Представителя на „Диамекс” е физическото лице - Сергей Иванов Превалски.

В регистрациите и пререгистрациите в годините и документите от съда намерих следното за привилегированата фирма. На 20 април 1989 година Софийски градски съд на основание на Указ № 56, чл. 11, ал. 2 под номер № 1 регистрира смесено българо-белгийско-панамско дружество като ООД, със седалище София, община „Възраждане” с предмет на дейност, различен от този записан в решението на Бюрото на МС, а именно: износ/внос, реекспорт, обменни операции на стоки и услуги, валутна търговия в страната. Уставният фонд е 90 955 щатски долара, а Превалски е директор.

През 1990 година СГС обявява че регистрира промяна в Смесено българо-белгийско-панамско дружество „Диамекс” като съдружникът „Лонко инт. Корт” отпада от дружеството, като прехвърля своя дял на съдружника „Симекс” НВ.

Същата година на 6 ноември съдружникът „Симекс НВ” е освободен и са приети нови съдружници като уставният капитал е увеличен на 101 061 щ. д.

На 19 юли 1994 година СГС регистрира промяна за дружеството „Диамекс – ООД” като съдружник в него вместо „Металхим” става „Металхимкомерс” - ЕООД.

По-късно, през 1991 г. е отбелязана промяна в регистъра като се увеличава капитала от 101 061 на 464 100 щатски долара.

На 14 януари 1998 година е изключен Росен Вутов от състава на „Диамекс”, а на 12 май с. г. е променено седалището на „Диамекс-ООД” и фирмата се премества в центъра на столицата, на бул. Евлоги Георгиев 59.

В същата година, промяна за Сергей Превалски намерих в Пазарджишкия окръжен съд от 16 февруари 1998 г., като в регистъра е вписано за „Медиам” ООД, Панагюрище, че мястото на заличения управител Лука Гарчев се заема от Сергей Превалски.

Но да се върна към освобождаването от данък печалба за пет години, което решава правителството на Луканов. В пререгистрациите на „Диамекс” изникваха съдружници при освобождаването и замените им от едни с други. Ето защо разпитах бивши високопоставени служители от Министерството на външноикономическите връзки и бивши разузнавачи. От тях научих, че фирма „Алфа Файнанс ЕСТ” - Вадуц, Лихтенщайн също е имала участие в делата на Превалски. Фирмата се е занимавала с износ на черни и цветни метали, с внос на автомобили, търгувала е с Турция, Великобритания, Германия, Италия. Без необходимото и изискуемо от закона разрешение на Министерство на финансите, държавният дял в „Диамекс” в годините пада до 10 на сто.

В началото на 1994 година е била извършена данъчна проверка на „Диамекс” и за първи път ги облагат с данък от 30 милиона лева. Проверката показва, че противно на Решението на Бюрото на Министерския съвет от 1990 г. „Диамекс” не е плащала никакви данъци. От фирмата не приемат данъчния акт, та се наложило да им бъде пратен по пощата - разказаха пред мен служители от Данъчна служба в столицата. След изпращането по пощата на данъчния акт, фирмата отново отказва да го приеме и плати.

Работили с „Диамекс” потвърдиха пред мен, че с тази фирма човек не бивало да се шегува. С нея се свързваха имената на Стефан Полендаков /бивш зам.-министър и посланик в Иран от 1982 до 1988 година - бел. Л. М./, Петър Дюлгеров - чийто зет е Превалски, като съпруг на дъщеря му Елена. Бащата на Превалски е бивш служител на спецслужбите и като такъв работи в Белгия и Тунис. Сестрата на Превалски работи известно време в НСО и за нея мнението бе, че е сериозна и усърдна в работата си.

Самият Сергей Превалски завършва Френска гимназия и Международни икономически отношения в УНСС, след което минава на работа в „Минерал импекс”, в диамантения бизнес. Не минава много и той е назначен на работа в "Интеркомерс", фирма, известна с участието си в специфичните външно-търговски операции и реекспорта преди 10 ноември 1989 година. В един момент се стига до участие на: Сергей Превалски, Константин Главанаков /зам.министър по външноикономическите връзки и бивш посланик в Япония, със сериозни интереси във винения бизнес, присъстващ в схема за връзки с Марк Рич - бел. Л. М./, Иван Деев /бивш генерален директор на „Интеркомерс”, кадър на Хр. Христов и Луканов - бел. Л. М./, Христина Вучева /от правителството на Любен Беров - бел. Л. М./ и други бивши служители, които чрез участие в РМД целят приватизация на външнотърговското дружество.

Сергей Превалски участва и във фондация „Кайлъка” - Плевен, където фигурират имената на Луканов, проф. Драгомир Драганов, Богдан Николов /дългогодишен републикаски шампион по мотоциклетизъм, уличен от РДВР - Плевен за връзки със силови структури - бел. Л. М./.

Превалски има добри контакти и с: генерал Любен Гоцев, Христо Христов /бивш министър на външната търговия - бел. Л. М./, Огнян Палавеев /бивш търговски директор на „Ескпомед”, ген. Коцалиев, Нора Ананиева, Анна Яначкова /която съвместно с К. Главанаков проваля приватизацията на „Фармация” - Дупница, с интереси в приватизацията на винзаводи и пр. - бел. Л. М./, Румен Петков /бивш кмет на Плевен, понастоящем МВР-министър - бел. Л. М./, с бившия МВР-министър Николай Добрев. Това научих от хора, близки до самия Превалски.

По отношение на приватизацията на военно-промишления комплекс, Превалски споделя пред приятели, че „нещата са решени зад граница”. Превалски работи със скъпоценни камъни, цветни и редки метали, с хора от Украйна и Русия, с не случайни партньори в Холандия.

През 1994 година се опитах настойчиво да се свържа със Сергей Превалски, но секретарката му така и не успя да осъществи никакъв контакт.

Миналото, настоящето и бъдещето на БКП/БСП - само тези хора ли се преплитаха в биографията на бизнесмена Сергей Превалски?

В последните години се натъкнах на интересна следа в сайт, която водеше до Сергей Превалски. Ето какво бе публикувано в сайта на Лалю Василев Мeтев:

Р Е Ш Е Н И Е № 598

от 8 септември 2000 година

ЗА обявяване на недвижими имоти - частна държавна собственост,

за имоти - публична държавна собственост,

и предоставянето им безвъзмездно за управление на

Националната разузнавателна служба

На основание чл. 6, ал. 2 и чл. 15, ал. 3 от Закона за държавната собственост във връзка чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, приет с Постановление № 235 на Министерския съвет от 1996 г. /Обн., ДВ, бр. 82 от 27 септември 1996 г., изм. и доп., бр. 8, 24, 45 и 62 от 1997 г., бр. 2, 29, 58 и 90 от 1998 г., бр. 13 от 1999 г. и бр. 14 и 70 от 25 август 2000 г./

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

Р Е Ш И:

1. Обявява недвижими имоти - частна държавна собственост, за имоти - публична държавна собственост, както следва

а/ имот намиращ се в Банкя, ул. „Ропотамо” № 2, с три вилни сгради;

б/ втория етаж от сградата, намираща се в София, ул. „Христо Георгиев” № 10, състоящ се от 4 стаи, вестибюл, кухня, баня, 2 килера и входно антре с обща застроена площ 163,37 кв. м., 2 мазета с обща застроена площ 49,44 кв. м. и 37 на сто от общите части на сградата.

2. Предоставя безвъзмездно за управление на Националната разузнавателна служба имотите по т. 1

3. Областният управител на област София да отрази промените в актовете за държавна собственост.

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Костов

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: /п/ Елиана Масева
Вярно,
ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВИТЕЛСТВЕНА КАНЦЕЛАРИЯ": /п/ Джема Барух

..................................
Отпечатано в 1 екземпляр

Размножено в 4 екземпляра

Рег. № 6-05-165/11.09.2000 г.

Историята с този документ е следната: през 1938-ма година Дора Аврамова /по мъж Лалю Метева - бел. Л. М./ закупува на търг 38,2 декара земя в Банкя. Върху тази земя, УБО построява няколко вили, като сред обитателите им са имената на Игор и Вени Марковски /наследници на акад. Венко Марковски, любимец на Тодор Живков - бел. Л. М./ и Сергей Превалски.

След 1989 година и приемането на някои закони, собственикът на земята, проф. Васил Метев подава съответните документи за връщане на имота, но междувременно, във вилите се е настанила една от спецслужбите на държавата. На власт идва Иван Костов и той обявява имота за публична държавна собственост със секретно постановление /цитирано по-горе - бел. Л. М./.

Следват събития, които са необясними откъм законова гледна точка: областният управител Васил Маринчев отказва да върне земята на Метеви, но и не дава обяснение. Следващият областен, Росен Владимиров /от ДПС/, отказва да предостави документи на Метев и наследници, като заявява: „Нали им върнахме 6 декара от техните 24, други и това не получават.” Така в съд и прокуратура никой не обръща внимание на правата на Метеви и законните им искания.

Къде е в тази история Сергей Превалски? Столична община излиза с Решение №10 от 20 май 2002 г., с което приема едни списъци. За район Банкя, четем:

................................................

31. Вила 4, ул. „Ропотамо” 10 - наемател: „Диамекс” ООД - собственост на Сергей Иванов Превалски, /зет на наскоро починалия Петър Дюлгеров/.

32. Вила 5, ул. „Ропотамо” 10 с наемател: Филимена Владимирова Марковска, вдовица на акад. Венко Марковски.

Толкова за драмата с неизвършената реституция в Банкя. Облагодетелстваната от Андрей Луканов, фирма „Диамекс” става акционер с 12 акции в „Армтек” АД, която е започнала да върти през 1992 г. бизнес с голяма амбиция - от оръжието до ремонта на бойлери и телевизори.

/Чиновниците на Иван Костов сгрешават в постановлението номера на имота от Ропотамо № 10 на Ропотамо № 2, но това впоследствие е изправено - бел. Л. М./.

Така тръгнах от освобождаването на една фирма за 5 години от данък печалба, за да се натъкна на връзки, контакти, партньорство и интереси на директора на въпросната фирма, Сергей Превалски с хора от висшето обкръжение на Тодор Живков, Андрей Луканов, служители дипломати и разузнавачи и така чак до правителствата на Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов и Симеон. Тези хора бяха част от едно затворено общество, което щеше да определя съдбата на България в идните години. Изводите оставям на читателите.

Следва продължение

ПЕТЪР ДЮЛГЕРОВ (1929–2003)

Кандидат-член на Политбюро (1981–1989)

Петър Георгиев Дюлгеров е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 4 април 1981 до края на 1989 г.; секретар на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 4 април 1981 г. Народен представител е от 1971 до 1990 г. Член на Държавния съвет на НРБ и председател на Комисията за защита на обществените интереси.

Роден е в Белица. През 1944 г. става член на РМС, а през 1949 г. и на БКП. През 1954 г. завършва право в СУ, а през 1969 г. и Висшата партийна школа при ЦК на КПСС в Москва. В периода 1949–1950 г. е председател на Околийския комитет на ДСНМ в Разлог, а от 1954 до 1957 г. е секретар на ОК на ДКМС в Благоевград. В периода 1960–1962 г. завежда отдел и е секретар на ЦК на ДКМС. В периода 1962–1971 г. е секретар, а от 1971 до 1976 г. и първи секретар на ОК на БКП в Благоевград. През 1971 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1976 г. и за пълноправен член, какъвто остава до 1989 г. Главен редактор на в. “Работническо дело” е през 1976–1977 г. Завежда отдел “Организационен” на ЦК на БКП.

http://www.archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1980-1989/133

Нагоре