Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2007 20:03 - Конфликт на интереси и корупция
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 6236 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 12.02.2011 07:02


Конфликт на интереси и корупция – основни понятия, форми на проявление и препоръки за поведение към служителите с цел избягването им

image

1. Конфликтът на интереси представлява ситуация, в която служител (длъжностно лице) има частен интерес, който е такъв, че оказва влияние или изглежда, че оказва влияние на безпристрастното и обективно изпълнение на неговите служебни задължения. Частният интерес на служителя включва всякакво предимство за него или неговото семейство, близки роднини, лица или организации, с които той има или е имал бизнес или политически отношения. Това включва също и всякаква финансова или гражданска отговорност към тях.

2. Общоприетата дефиниция на понятието корупция е:  

Злоупотреба с власт – икономическа, политическа и административна, която води до лично или групово облагодетелствуване за сметка на правата и законните интереси на личността, на конкретна общност или на цялото общество.

  В по-тясно юридически смисъл корупцията е вид конфликт на интереси, при който имаме доказано наличие на предлагане/даване  и/или искане/приемане на дар или каквато и да е облага или услуга,които не му се следват (т.е. не са нормативно регламентирани) и при които длъжностното лице реализира промяна в действията си по служба.  Това в Наказателния кодекс (чл. 301-307) се квалифицира под понятието “подкуп” във всичките му форми, описани там и представлява най-тежката форма на конфликт на интереси.

Друг вид конфликт на интереси, макар и по-лека форма от подкупа, но при който има наличие на престъпление (чл. 313 от НК) или нарушение на закон (Закона за държавния служител - ЗДС) е упражняването на дейност, несъвместима със служебното положение в държавната служба. Това е така, защото този тип конфликт на интереси за държавните служители е нормативно ограничен в –  чл. 7, ал. 2 от ЗДС, като при наличие на такава несъвместимост, в зависимост от случая, следва прилагане на чл. 104, ал. 1, т. 4 или чл. 107, т. 4, във връзка с чл. 27 от ЗДС. А при невярно деклариране на обстоятелства при назначаването на държавен служител по чл. 7, ал. 2 се носи и наказателна отговорност по чл. 313 от НК.

Конфликтът на интереси е по-общото понятие от корупцията. В общия случай той не предполага автоматично извършване на престъпление или нарушение на закон. Но носи потенциал и вероятност за извършване на такова. 

3. Примери за конкретни ситуации на конфликт на интереси 

- Пример 1. В сферата на обществените поръчки е налице процес на предварителна подготовка на условията и документацията на процедурата. За нейното изпълнение се създава комисия с няколко служители на експертни длъжности. Техническите аспекти на доставките могат да се моделират съобразно интересите на една или друга компания. Самата информация за условията на поръчките  създава достатъчно предпоставки за нейното търгуване с външни за институцията лица. В анализирания случай даден член на комисията би се намирал в ситуация на конфликт на интереси, ако е работил преди в търговско дружество кандидат на търга; или, примерно, негов роднина работи сега в такова търговско дружество;

- Пример 2. Ситуация, при която държавен служител, който подготвя техническото задание на проект по е съпруг на лице, което е собственик на фирма, която кандидатства за осигуряване на консултанти по проекта.     

4. Как да реагират служителите

А. При конкретни ситуации на  конфликт на интереси.

Тъй като държавният служител е при повечето случаи единственият човек, който знае дали той е в ситуация на конфликт на интереси, той би трябвало да поема личната отговорност за следното:

– да бъде нащрек за всеки актуален или потенциален конфликт на интереси;

– да предприема стъпки за избягване на такъв конфликт;

– да се обръща към прекия си началник или органа по назначаването като го уведомява писмено за всеки конфликт на интереси в момента на възникването му (отделно от годишното му деклариране) преди да се заеме с каквато и да е специфична служебна дейност или отговорност, която може да бъде повлияна от този негов частен интерес;

– да си направи отвод относно случаите, в които е налице или би могъл да възникне конфликт на интереси, или да прекрати факта или отношението, което предизвиква конфликта на интереси, преди да участва при обсъждането, подготовката и вземането на решения.

В тази връзка е необходимо да има конкретна законодателна уредба за конфликти на интереси и задължение на служителите да ги декларират и избягват. 

Следва да се прецизира и тежестта на Кодекса за поведение на държавния служител и разширение на обхвата на неговото действие върху всички служители от администрацията.

В сега действащият Кодекс за поведение на държавния служител съществуват следните правила за професионално поведение във връзка с избягването на конфликтите на интереси: 

чл. 5. Държавният служител не използва служебното си положение или информацията, станала му известна при изпълнение на служебните задължения, в свой или в чужд личен интерес.

чл. 6. Държавният служител не може да получава облага от трети лица, която основателно би се възприела като резултат от компромис с неговата честност и справедливост при изпълнение на държавната служба.

чл. 7. Държавният служител не допуска да бъде поставен във финансова зависимост или друга обвързаност с външни лица или организации, която би могла да повлияе при изпълнение на служебните му задължения.

Необходимо е да бъдат предвидени контролни функции на инспекторатите в администрациите във връзка с осъществяването на мониторинг, анализ, обработка на данни, даване на указания и разяснения  на служителите и подпомагане на органа по назначаването по въпроси, свързани с конфликти на интереси.

В. Правила за реакция  на държавния служител в случаите на несъвместими  с длъжността му /неприлични/ предложения

- Да откаже неуместното предложение за облага; не е необходимо да го приема под предлог, че ще служи като доказателство;

- Да се опита да идентифицира правещия му предложението;

- Да избягва продължителни контакти, но без да забравя, че причината за предложението може да бъде полезна като улика;

- Ако дарът не може да бъде отказан или върнат, той трябва да бъде предаден на съхранение;

- Да си подсигури свидетели-очевидци /непосредствено работещите колеги или други присъстващи лица/;

- Да състави колкото е възможно по-скоро  докладна записка по случая;

- Да представи колкото е възможно по-скоро докладната записка пред прекия си ръководител, инспектората, органа по назначаването  или компетентните съдебни власти;

- Да продължи да работи нормално, особено по въпросите, свързани с неуместното предложение;

5. Същност и форми на проявление на корупцията

В контекста на широко разбиране за корупцията се извеждат няколко съставни елемента, които образуват нейната същност като явление:

1. Служител или група служители в обществения сектор (в широк смисъл на думата, включвайки държавни и общински служители, полицаи, военни, учители, лекари, магистрати и други подобни.), които притежават власт (монополна позиция) спрямо други лица и стопански субекти;

2. Дискреционна власт, т.е възможност за вземане на самостоятелни решения от служителя по усмотрение и собствена преценка;

3. Злоупотреба с публична власт от страна на служителя и на икономическа власт от страна стопанските субекти (бизнесмени или граждани);

4. Извличане на лична или групова полза (финансова, материална, услуга) от участващите в сделката субекти: служители и физически или юридически лица. 

По своята същност корупцията е сделка на две или повече лица, които преследват постигането на някаква изгода. По тази причина условия за корупция създават както държавните служители, които търсят получаването на лични облаги, така и гражданите и представителите на бизнеса, които им ги предлагат. Чиновникът се стреми да използва монопола си или свободата да взема решение по преценка, за да извлече лична изгода в сделката си с клиентите на организацията. Гражданинът или бизнесменът предлагат да платят цена (облагата или подкупа) на сделката на служителя, за да извлекат собствена изгода чрез заобикаляне на закона или използване на неговите вратички.

Резултатът от корупцията не е само в личното облагодетелствуване на две или повече лица от сключената сделка. Ефектите от нея имат далеч по-голямо измерение. Всяка корупционна сделка нарушава или заобикаля действието на законовите регулации. Това ерозира тяхното приложение, те са валидни за едни, а за други – не! Като резултат законите губят своята сила на правила и норми, които са задължителни за всички членове на обществото. В такива случаи обществото живее с ниска степен на законност и демократичност.

В икономически план, корупцията е непазарен метод за извличането на облаги. Чиновникът търгува със своя монопол или свобода да взема решение по преценка, а гражданинът/бизнесменът заплаща, за да наруши без наказание правилата на играта и съответно да извлече облага. В случая корупцията нарушава принципа за “равенство в конкуренция”, с което на пазара се създава двоен стандарт “равни-неравни”. Ето защо, на практика, корупцията е отрицание на честната и лоялна конкуренция на пазара. Икономика с високо равнище на корупция притежава по-ниско равнище на ефективност и потенциал за икономически растеж. Корупционните сделки също така “посивяват“ икономиката и съответно намаляват приходите в бюджета или в НОИ. Това косвено засяга размера на данъците, качеството на предлагане на публичните услуги, стандарта на живот на пенсионерите.

Корупцията носи и редица социални и политически негативи. Когато доходите и облагите се получават по непроизводителен път, обществото намалява своите стимули за благосъстояние чрез предприемчивост, новаторство, труд и знание. Много бързо корупцията създава групи на интереси (мафии), които придобиват особена власт в обществото. Те отслабват държавността и пораждат хаос и беззаконие в обществото.

В зависимост от характера на извличаната полза се различават няколко форми на проявление на корупцията: подкуп, незаконно присвояване, измами и фалшификации, назначения на работа “с връзки”, създаването на чадъри за защита на определени лица и групи, търговия на интереси от типа услуга за услуга и други подобни.

В зависимост от участвуващите лица и мащаби, корупцията се разграничава на политическа или чиновническа. В политическата корупция са въвлечени висши ръководители в администрацията, политици и бизнесмени, които имат отношение и вземат решение за разпределение на значителни финансови ресурси. Чиновническата корупция се осъществява от служители с по-нисък ранг, които упражняват своята власт в непосредствената връзка с граждани и представителите на бизнеса. Тя има масов и ежедневен характер и нейните мащаби са по-ограничени. Корупцията се третира като системна, когато се възпроизвежда непрекъснато с действията на служителите и на гражданите или бизнесмените. Тя е пряка, когато подкупът или друг вид облага се получава директно от чиновника. Корупцията обаче често има косвен характер, защото облагата се прехвърля върху трети, взаимосвързани с чиновниците лица, близки, приятели, стратегически партньори.

Според изследователите на корупцията съществуват зависимости, които позволяват да се оцени нейния размер:

C = M + D – A –Т ,
където :

C – размер на корупцията;

M – монополна власт;

D – чиновническа дискреция  /действия по усмотрение и преценка на служителя/;

A – отчетност;

Т – прозрачност.

Очевидно, може да се очаква по-голяма корупция в случаите, когато властта е монополизирана, а чиновническите правомощия по-големи и предоставят повече свобода за действие по преценка. Ако обаче в обществото има повече прозрачност и отчетност в действията на отделните служители, ръководители и администрацията като цяло, корупцията като правило се проявява в по-ограничени размери. В този смисъл се говори за корупционни и антикорупционни фактори. Те се проявяват различно във всяка една администрация.

Директно следствие от горепосочената формула е следното съждение - колкото по-малко пазар, т.е. колкото повече монопол, дискреция и регулация и по-малко прозрачност и отчетност, толкова повече корупция.

6. Корупцията в България: предпоставки, сфери и последици за страната

Съществуват достатъчно много причини, които пораждат корупционни явления в България. Държавният сектор е все още твърде голям за една пазарна икономика, а неговото управление е вече силно децентрализирано и трудно поддаващо се на контрол. Тази ситуация създава достатъчно възможности за търговия с техните активи и пазари в полза на интересите на определени лица и групи. Приватизацията е начин за ограничаване на безстопанствеността на държавните предприятия. Тя обаче породи конкуренцията кой да придобие апетитните парчета от икономиката на страната. Това стимулира използването на неикономически корупционни методи за приватизиране на привлекателните държавни предприятия.

Максималната прозрачност и поддържането на непрекъснат диалог с представителите на обществото относно вземането на важни държавни решения са сами по себе си фактори за ограничение на корупцията. Развитото гражданско общество е призвано да издига защитни механизми и бариери пред корупцията. Ролята на четвъртата власт – медиите е от решаващо значение в това отношение.

Бедността, ниските заплати, възприеманото като високо данъчно облагане, несъвършеното законодателство, прекалената регулация, бюрокрацията, слабият контрол, неефективната съдебна система са все фактори, които създават среда за появата на корупционни практики в страната.

В кои области корупцията е най-разпространена? В тези, които регламентират стопанската дейност, разпределят ресурси, контролират спазването на правилата, т.е. там, където има монопол и дискреция (вземане на решения по преценка на даден ръководител или служител) в действията на служителите от администрацията. Ето сферите с най-висок корупционен потенциал в страната :

- събирането на мита, данъци и такси;

- приватизация и след приватизационен контрол;

- възлагането на обществените поръчки;

- разрешителните и лицензионните режими за извършване на дадена дейност;

- овластени институции и техни служители да контролират реда и санкционират за допуснати нарушения (полицейски контрол, охрана на труда, строителен надзор, контрол по пътищата, контрол за опазване на околната среда и т.н.);

- разпределението на оскъдни държавни или общински бюджетни или материални ресурси между много потребители;

- държавни служби, които разполагат с важна вътрешна информация за събития, процеси и личности.

Анализите показват, че индексите, с които се оценява равнището на корупция са най-високи в горепосочените институции и служби. Това разбира се не означава, че борбата с корупцията трябва да бъде насочена само към тях. По принцип, корупцията може да проникне и се прояви във всички администрации. Ето защо всички са отговорни в някаква степен за нейното разпространяване и следователно за нейното ограничаване и премахване.

В епохата на глобализация и утвърждаване на демократичните ценности в света, корупцията в България създава негативен международен имидж на страната. Тя отблъсква чуждият банкер, търговец, инвеститор, турист и ги отдалечава от страната, което пряко се отразява на растежа на икономиката и благосъстоянието на гражданите. Това още веднъж показва, че корупцията не е безобидно явление, защото забавя нашето превръщане в развита  държава.

7. Превенция на корупцията 

Преодоляването на корупцията в страни с достатъчно много предпоставки за нейното възникване е трудна задача. Нещо повече, самата корупция е явление с икономически, законови и социални корени. Това предполага разработването на по-сложен алгоритъм за нейното ограничаване и предотвратяване. Ето защо, на първо време борбата може да бъде повече или по-малко успешна със затварянето на източниците и каналите за протичане на корупцията. Важното е обаче да се води последователна и системна политика в борбата с нея.

В практиката са разработени поредица от мерки за ограничаване на корупцията. Сред тях най-голямо значение имат законодателните процедури, утвърждаването на пазарните механизми в стопанската дейност, промяната в административната култура, създаването на нулева обществена търпимост и повишаване на стандарта на живот на населението.

В тази връзка значение има и ефективното действие на съдебната власт по отношение действията на корумпираните лица.

Утвърждаването на пазарните ценности в стопанския живот е много силен фактор против корупцията. В същност, защитата на конкуренцията като общо правило за всички стопански дейности, завършването на приватизацията, дерегулацията (предоставяне на повече пазарна свобода на частните фирми), облекчаване и намаляване на регулативните режими за дейността на бизнеса, опростяване на данъчното законодателство, създаване на повече прозрачност в действието на регулиращите органи са реформи, които задушават източниците за възникване на корупционни практики.

Преходът от затворена бюрократична култура, в която чиновникът е властник, към култура, в която действията на служителите се базират на принципите за върховенство на закона, надеждност, предсказуемост, откритост и прозрачност, отчетност, ефективност, ефикасност, уважение към клиента, е сърцевината на административната реформа. Тя изисква друга визия и структура за организацията, програмно ориентиран подход към дейността, друг тип отношение на работа между администратори и клиенти. Въвеждането на стратегическото планиране, разработването на напрегнати, но постижими оперативни програми за промени, оценката на изпълнението на дейността на всеки служител и на организацията като цяло, едното гише за обслужването на гражданите и бизнеса, въвеждането на електронните технологии в дейността на служителите трасират пътя на културната промяна в администрацията.

По-зрелите общества създават обществена нетърпимост към корупцията. За това значение има не само политическата воля на управляващите. Голяма роля могат да изиграят гражданските организации, медиите и всички граждани, които да противопоставят на корупцията чрез създаване на нетолерантно отношение към нея.

В среда, която е нетърпима към действията на корумпираните лица, винаги корупцията е на по-ниско равнище. Всичко това показва, че нашето общество трябва да премине от констатирането на корупционните факти към тяхната превенция. Това е радикален път за създаването на прозрачна, ефективна и служеща на гражданите администрация.

Провеждането на обучение или поне запознаването  на служителите с дефинициите на конфликт на интереси и корупция, с тяхното нормативно регламентиране, разясняването на различните видове конфликти на интереси, ситуации, които представляват или могат да доведат до корупция и с начините на поведение с оглед тяхното избягване или предотвратяване е основна част от мерките и действията на превенция срещу тези явления.


Материалът е разработен от
дирекция “Държавна администрация” към Министерския съвет и
Института по публична администрация и европейска интеграция.
Използвани са също материали на Съвета на Европа и Коалиция 2000.




Гласувай:
1



1. анонимен - ЗПРКИ
14.01.2009 14:38
Добро начало, но пак ще го побългарим- ще се позоваваме на този закон само когато има лов на вещици.
цитирай
2. анонимен - Злоупотреба с мвласт и Конфликт на интереси-прикривани в Бг-защото лицето е овластено-партийно!
11.02.2011 16:42
МОЛЯ: Бягайте от тази държава. Ако можете - веднага. Ако не , правете си планове. Установяване Злоупотреба с власт за Тотю Младенов МЛАДЕНОВ-Министър МТСП при назначаване при Установен конфликт на интереси за Данчо Василев Кънев за ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен. Установяване конфликт на интереси и...при освобождаването на Данчо Василев Кънев от длъжност ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен по...”взаимно съгласие” от изпълнителния директор тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов след установен конфликт на интереси от контролния орган Инспектората към МТСП и НОХД1024/09г на СГС. Установяване конфликт на интереси при извършването на годишните атестации при отявлена САМОРАЗПРАВА с НЕУДОБНИТЕ им - от Данчо Василев Кънев в качеството му на Оценяващ и Директор на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен . Установяването на конфликт на интереси при освобождаването ми със заповед издадена от ИД- тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов, действие извършено при злоупотреба със служебна положение с цел наказание и отмъщение за подадения от мен сигнал за конфликт на интереси, който факт ме ме квалифицира, преследвано лице по смисъла на чл.32 ЗПРКИ.
цитирай
3. анонимен - Личен пример за гореописаните порочни явления-рутинна практика в Бг
11.02.2011 16:43
МОЛЯ: Бягайте от тази държава. Ако можете - веднага. Ако не , правете си планове. Установяване Злоупотреба с власт за Тотю Младенов МЛАДЕНОВ-Министър МТСП при назначаване при Установен конфликт на интереси за Данчо Василев Кънев за ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен. Установяване конфликт на интереси и...при освобождаването на Данчо Василев Кънев от длъжност ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен по...”взаимно съгласие” от изпълнителния директор тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов след установен конфликт на интереси от контролния орган Инспектората към МТСП и НОХД1024/09г на СГС. Установяване конфликт на интереси при извършването на годишните атестации при отявлена САМОРАЗПРАВА с НЕУДОБНИТЕ им - от Данчо Василев Кънев в качеството му на Оценяващ и Директор на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен . Установяването на конфликт на интереси при освобождаването ми със заповед издадена от ИД- тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов, действие извършено при злоупотреба със служебна положение с цел наказание и отмъщение за подадения от мен сигнал за конфликт на интереси, който факт ме ме квалифицира, преследвано лице по смисъла на чл.32 ЗПРКИ.
цитирай
4. анонимен - настоящият министър МТСП-лицето ТОТЮ МЛАДЕНОВИ
17.02.2011 12:33
МОЛЯ: Бягайте от тази държава. Ако можете - веднага. Ако не , правете си планове. Установяване Злоупотреба с власт за Тотю Младенов МЛАДЕНОВ-Министър МТСП при назначаване при Установен конфликт на интереси за Данчо Василев Кънев за ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен. Установяване конфликт на интереси и...при освобождаването на Данчо Василев Кънев от длъжност ИД на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен по...”взаимно съгласие” от изпълнителния директор тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов след установен конфликт на интереси от контролния орган Инспектората към МТСП и НОХД1024/09г на СГС. Установяване конфликт на интереси при извършването на годишните атестации при отявлена САМОРАЗПРАВА с НЕУДОБНИТЕ им - от Данчо Василев Кънев в качеството му на Оценяващ и Директор на ОД „ Инспекция по труда” гр. Плевен . Установяването на конфликт на интереси при освобождаването ми със заповед издадена от ИД- тогава на Изпълнителна Агенция „Главна Инспекция по труда”, МТСП - София Тотю Младенов, действие извършено при злоупотреба със служебна положение с цел наказание и отмъщение за подадения от мен сигнал за конфликт на интереси, който факт ме ме квалифицира, преследвано лице по смисъла на чл.32 ЗПРКИ.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821737
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031