Министърът на земеделието и храните е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на земеделието, селските райони и рибното стопанство и аквакултурите. Министърът ръководи и представлява Министерството на земеделието и храните. Конституцията не определя правомощията на министрите. Всяко министерство си има своя специфика, затова се приемат устройствени правилници за съответните министерства.

            В Устройствения правилник на министерството на земеделието и храните са конкретизирани управленските правомощия на министъра на земеделието и храните Валери Митков Цветанов. Те са изброени в раздел II от глава втора. Той провежда националната политика за развитие на растениевъдството и животновъдството и на свързаните с тях дейности; провежда държавната политика в областта на зърнопроизводството, търговията и съхраняването на зърно и зърнопреработката, производството, търговията и употребата на фуражи;  провежда държавната политика за развитие на поливното земеделие, преструктуриране на хидромелиоративния фонд и насърчаване формирането на сдружения на водоползвателите; провежда държавната политика в областта на контрола върху храните от растителен и животински произход, суровините, страничните животински продукти и продуктите, получени от тях, и специфичните растителни продукти, като следи за спазването на изискванията към храните, мерките и условията за осигуряване на тяхната хигиена и безопасност за човешкото здраве и за околната среда; организира и ръководи изработването, поддържането, съхраняването и ползването на кадастралната информация от картата на възстановената собственост; упражнява правата на държавата като собственик на капитала в търговски дружества с държавно участие в капитала и в държавните предприятия в областта на земеделието, както и осъществява правомощията като орган по чл. 6 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ); координира и контролира дейностите по управление на недвижимите имоти, предоставени за управление на министерството и на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра; съдейства за създаване на стопански структури - частни стопанства, кооперации, сдружения, търговски дружества и стокови борси, тържища и др.; определя и прилага политиката в областта на земеделието и селските райони, финансирана от специални фондове и от държавния бюджет, включително по проектите, финансирани от предприсъединителните фондове на Европейския съюз (ЕС);
е ръководител на дейността на управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г.; осъществява контрол и мониторинг за адекватност и ефективност на системите за управление и контрол по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за рибарство (ЕФР);
организира, финансира и контролира дейността на Националния център за аграрни науки и професионалните гимназии по селско стопанство и ветеринарна медицина;
ръководи цялостния процес по изпълнението на Националната програма за приемане достиженията на европейското право в областите по чл. 4, ал. 1; организира, координира и контролира цялостната дейност по изпълнението на държавната политика според своите правомощия за пълноправно членство на Република България в ЕС; ръководи, организира и контролира дейността по планирането, подготовката и наблюдението върху изпълнението на програмите ФАР в областта на земеделието; организира, координира и контролира дейността по прилагането на Общата селскостопанска политика (ОСП), Политиката по безопасност (хигиена) на храните и Общата политика по рибарство (ОПР) на ЕС; ръководи, организира и контролира дейността по акредитиране на разплащателна агенция за администриране на плащанията от европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарство; организира, ръководи и контролира дейността по създаването и прилагането на Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК); ръководи разработването и осъществява политиката на министерството за участие в програми и проекти, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС; организира, контролира и ръководи ветеринарномедицинската дейност в страната; осъществява надзор върху цялостната дейност по селекция и репродукция в животновъдството;провежда държавната политика в областта на сортоизпитването, сортоподдържането, производството, търговията, вноса и износа на посевния и посадъчния материал; ръководи процедурата по предоставянето на правна закрила на новите сортове растения и по установяването на стопанските и биологичните им качества; ръководи и контролира дейността по растителна защита, карантина и агрохимия; организира и контролира опазването, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и екологичните функции на почвената покривка; организира и контролира дейността по провеждането на активно въздействие върху неблагоприятни атмосферни процеси; управлява и контролира процесите на изпитване и установяване техническата изправност на земеделската техника; организира научноизследователската, инженеринговата, проектантската, консултантската дейност и производството на етеричномаслени и лечебни култури и търговията с тях; провежда държавната политика и осъществява утвърдената стратегия за развитие в подотрасъл "Рибарство и аквакултури"; създава необходимата организация, осигурява финансирането и прави предложения за предоставяне на концесии;
провежда инвестиционната политика в областта на земеделието, развитието на селските райони и рибното стопанство; ръководи разработването и координира политиката за развитие на селскостопанския пазар в Република България; организира дейността по провеждането и възлагането на процедурите по Закона за обществените поръчки в рамките на своята компетентност; ръководи дейността по извършването на лицензионна, разрешителна и регистрационна дейност, както и последващ контрол в предвидените от закона случаи; ръководи, организира и контролира дейността по защита на класифицираната информация в министерството и утвърждава вътрешни правила за работа с класифицирана информация; организира и ръководи дейността по управление при кризи и дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка (ОМП); изпълнява други функции, определени със закон или с акт на Министерския съвет. За постигане целите на аграрната политика министърът разработва стратегия за развитието на селското стопанство на основата на съвременните научни методи и информационна система, съдържаща данни за:  състоянието на аграрния сектор; състоянието и тенденциите на развитие на земеделието и безопасността на храните на европейско и световно равнище; влиянието и резултатите от държавната политика в аграрния отрасъл и в икономиката като цяло.  Стратегията по ал. 1 се формулира ежегодно в аграрния доклад на министъра и се одобрява от Министерския съвет. Министърът осигурява разработването и предлага на Министерския съвет проекти на законови и подзаконови нормативни актове за осъществяване на държавната политика в областите. При упражняване на правомощията си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.

            Към Министерство на земеделието и храните се създават административни структури на подчинение на министъра, които са и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министерството. Това са: Национална ветеринарномедицинска служба; Изпълнителна агенция борба с градушките; Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури; Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството; Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; Контролно-техническа инспекция; Център за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части – Пловдив; Център за изпитване на земеделска, горска техника и резервни части – Русе; Национална служба за растителна защита; Фонд “Тютюн”; Изпълнителна агенция почвени ресурси; Изпълнителна агенция по хидромелиорации; Национална служба по зърното и фуражите; Селскостопанска академия; Изпълнителна агенция по лозата и виното; Национална служба за съвети в земеделието; Професионални училища финансирани през бюджета на министерството на земеделието и храните. Институтът по розата и етеричномаслените култури със седалище Казанлък е юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните. Институтът по тютюна и тютюневите изделия със седалище с. Марково, област Пловдив, е юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на земеделието и храните.

            В отговор на изискванията на  Европейския съюз за децентрализация на политическата и управленската система се  създават структури на местното и регионално управление, на пряко подчинение на министъра на земеделието и храните. Териториалните звена към министерство на земеделието и храните следват тенденцията за уеднаквяване на административните и управленски структури. На централно ниво е създадена главна дирекция “Земеделие”, а териториалните звена  носят наименованието областна дирекция “Земеделие” на управленско ниво област, а звената на ниво местно самоуправление са съобразени с местните особености. Териториалният им обхват съвпада със съответния обхват на общината респективно областта, в зависимост от управленското ниво. На областно ниво такива структури са изградени във всичките 28 области:

1. Областна дирекция “Земеделие”- Благоевград със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Банско, ОСЗ Белица, ОСЗ Благоевград, ОСЗ Гоце Делчев, ОСЗ Гърмен, ОСЗ Кресна, ОСЗ Петрич, ОСЗ Разлог, ОСЗ Сандански, ОСЗ Сатовча, ОСЗ Симитли, ОСЗ Хаджидимово, ОСЗ Якоруда, ОСЗ Струмяни;
2. Областна дирекция “Земеделие” - Бургас със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Айтос, ОСЗ Бургас, ОСЗ Камено, ОСЗ Карнобат, ОСЗ Несебър, ОСЗ Поморие, ОСЗ Приморско, ОСЗ  М. Търново, ОСЗ Руен, ОСЗ Созопол, ОСЗ Средец, ОСЗ Сунгурларе, ОСЗ Царево;
3. Областна дирекция “Земеделие” - Варна със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Аврен, ОСЗ Аксаково, ОСЗ Варна, ОСЗ Ветрино, ОСЗ Вълчи дол, ОСЗ Долни чифлик, ОСЗ Провадия, ОСЗ Суворово;
4. Областна дирекция “Земеделие” - Велико Търново със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ В. Търново, ОСЗ Горна Оряховица, ОСЗ Елена, ОСЗ Златарица, ОСЗ Лясковец, ОСЗ Павликени, ОСЗ Полски Тръмбеш, ОСЗ Свищов, ОСЗ Стражица, ОСЗ Сухиндол;
5. Областна дирекция “Земеделие” - Видин със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Белоградчик, ОСЗ Бойница, ОСЗ Брегово, ОСЗ Видин, ОСЗ Грамада, ОСЗ Димово, ОСЗ Кула, ОСЗ Ново село, ОСЗ Макреш;
6. Областна дирекция “Земеделие” - Враца със съответните Общински служби по  “Земеделие”: ОСЗ Бяла Слатина, ОСЗ Враца, ОСЗ Оряхово, ОСЗ Козлодуй, ОСЗ Криводол,  ОСЗ Мездра, ОСЗ Роман;
7. Областна дирекция “Земеделие” - Габрово със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Габрово, ОСЗ Дряново, ОСЗ Севлиево, ОСЗ Трявна;
8. Областна дирекция “Земеделие” - Добрич със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Крушари, ОСЗ Ген.Тошево, ОСЗ Балчик, ОСЗ Шабла, ОСЗ Добричка + офис Добрич, ОСЗ Каварна;
9. Областна дирекция “Земеделие”-Кърджали със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Ардино, ОСЗ Джебел, ОСЗ Кирково, ОСЗ Крумовград, ОСЗ Кърджали, ОСЗ Момчилград, ОСЗ Черноочене;
10. Областна дирекция “Земеделие”-Кюстендил със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ гр.Кюстендил, ОСЗ гр.Дупница офис Сапарева баня, ОСЗ  гр.Бобов дол, ОСЗ  гр.Бобошево, ОСЗ  гр.Кочериново + офис Рила, ОСЗ  с.Невестино, ОСЗ  с.Трекляно;
11. Областна дирекция “Земеделие”-Ловеч със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Ловеч, ОСЗ Луковит, ОСЗ Тетевен, ОСЗ Троян, ОСЗ Ябланица, ОСЗ Угърчин;
12. Областна дирекция “Земеделие”-Монтана със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Берковица, ОСЗ Бойчиновци, ОСЗ Брусарци, ОСЗ Вълчедръм, ОСЗ Вършец, ОСЗ Георги Дамяново, ОСЗ Лом, ОСЗ Медковец, ОСЗ Монтана, ОСЗ Чипровци, ОСЗ Якимово;
13. Областна дирекция "Земеделие"- гр. Пазарджик със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Батак, ОСЗ Белово, ОСЗ Пещера, Офис Брацигово, ОСЗ Велинград, ОСЗ Пазарджик, ОСЗ Панагюрище, ОСЗ Ракитово, ОСЗ Септември + офис Лесичово, ОСЗ Стрелча;
14. Областна дирекция “Земеделие” - гр. Перник със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ гр. Трън, ОСЗ гр. Радомир, ОСЗ гр. Земен, ОСЗ гр. Перник, ОСЗ гр. Брезник, ОСЗ с. Ковачевци;
15. Областна дирекция “Земеделие”- Плевен със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Белене, ОСЗ Гулянци, ОСЗ Долни Дъбник, ОСЗ Долна Митрополия, ОСЗ Пордим, ОСЗ Кнежа, ОСЗ Левски, ОСЗ Никопол, ОСЗ Плевен, ОСЗ Червен Бряг;
16. Областна дирекция “Земеделие”- Пловдив със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Родопи, ОСЗ Първомай, ОСЗ Раковски, ОСЗ Карлово, ОСЗ Брезово, ОСЗ Пловдив-Първенец, ОСЗ Марица, ОСЗ  Калояново, ОСЗ  Съединение, ОСЗ Садово, ОСЗ Хисар, ОСЗ Лъки, ОСЗ Асеновград;
17. Областна дирекция “Земеделие”- Разград със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Завет, ОСЗ Исперих, ОСЗ Кубрат, ОСЗ Лозница, ОСЗ Разград, ОСЗ Самуил, ОСЗ Цар Калоян;
18. Областна дирекция “Земеделие”- Русе със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Борово, ОСЗ Бяла, ОСЗ Ветово, ОСЗ Две могили, ОСЗ Иваново, ОСЗ Русе, ОСЗ Сливо поле, ОСЗ  Ценово;
19. Областна дирекция “Земеделие”- гр. Силистра със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Алфатар, ОСЗ Главиница, ОСЗ Дулово, ОСЗ с. Кайнарджа, ОСЗ Силистра, ОСЗ с. Ситово, ОСЗ Тутракан;
20. Областна дирекция “Земеделие”- Сливен със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Сливен, ОСЗ Нова Загора, ОСЗ Котел;
21. Областна дирекция “Земеделие”- Смолян със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ – Баните, ОСЗ – Борино, ОСЗ – Девин, ОСЗ – Доспат, ОСЗ – Златоград, ОСЗ – Мадан, ОСЗ – Неделино, ОСЗ – Смолян, ОСЗ – Чепеларе.
22. Областна дирекция “Земеделие”- София-град със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Кремиковци, ОСЗ Нови Искър, ОСЗ Овча купел, ОСЗ Панчарево;
23. Областна дирекция “Земеделие”- София област със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Ботевград, ОСЗ Божурище, ОСЗ Годеч, ОСЗ Горна Малина, ОСЗ Драгоман, ОСЗ Етрополе, ОСЗ Елин Пелин, ОСЗ Ихтиман, ОСЗ Костенец, ОСЗ Костинброд, ОСЗ Пирдоп, ОСЗ Правец, ОСЗ Самоков, ОСЗ Своге, ОСЗ Сливница;
24. Областна дирекция “Земеделие”-Стара Загора със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Стара Загора, ОСЗ Чирпан, ОСЗ Раднево, ОСЗ Казанлък, ОСЗ Павел баня, ОСЗ Мъглиж, ОСЗ Гълъбово, ОСЗ Опан, ОСЗ Братя Даскалови;
25. Областна дирекция “Земеделие”- Търговище със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Търговище, ОСЗ Попово, ОСЗ Омуртаг, ОСЗ Антоново;
26. Областна дирекция “Земеделие”- Хасково със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Хасково, ОСЗ Свиленград, ОСЗ Харманли, ОСЗ Димитровград, ОСЗ Симеоновград, ОСЗ Ивайловград, ОСЗ Тополовград, ОСЗ Любимец, ОСЗ Маджарово, ОСЗ Минерални бани, ОСЗ Стамболово;
27. Областна дирекция “Земеделие” - Шумен със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Шумен, ОСЗ Велики Преслав, ОСЗ Венец, ОСЗ Върбица, ОСЗ Каолиново, ОСЗ Каспичан, ОСЗ Никола Козлево, ОСЗ Нови пазар, ОСЗ Смядово, ОСЗ Хитрино;
28. Областна дирекция “Земеделие”- Ямбол със съответните Общински служби по “Земеделие”: ОСЗ Болярово, ОСЗ Елхово, ОСЗ Стралджа, ОСЗ Тунджа-Ямбол.

Структурата на Министерството на земеделието и храните следва нормативната рамка, зададена от Закона за администрацията, чиято цел е унифициране структурите на администрацията на изпълнителната власт. На пряко подчинение на министъра са Инспектората, Политическия кабинет, Главния секретар, Финансовия контрольор, Дирекция “Вътрешен одит”, Дирекция ”Наблюдение и координация на дейността на разплащателната агенция”. Разплащателната агенция е специализирано звено, чрез което министърът на земеделието и храните осъществява функциите си като компетентен орган. Звеното се ръководи от директор, който е на пряко подчинение на министъра. Администрацията се дели на обща и специализирана. Наблюдава се леко разминаване между общоприетите звена към общата администрация. В Закона за администрацията са изброени следните звена: "Канцелария", "Финансово-стопански дейности", "Правни дейности", "Управление на собствеността", "Човешки ресурси", "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка", "Информационно обслужване и технологии", "Административно обслужване" като могат да бъдат включени и звена, осъществяващи протоколни функции и връзките с обществеността. В Министерство на земеделието се запазват: Дирекция "Финансово-стопански дейности ", Дирекция "Човешки ресурси", Дирекция "Правни дейности", докато звената "Информационно обслужване и технологии"и "Административно обслужване" са поместени в една обща дирекция “Административно и информационно обслужване”, звеното "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка" осъществява и действия във връзка с опазване сигурността на информацията – Дирекция “Сигурност на информацията и управление при кризи”. Създадено е и звено с протоколни функции и осъществяване на връзки с обществеността наречено “Международни отношения, връзки с обществеността и протокол”. Дирекция "Управление на собствеността", която по принцип се включва като звено от общата администрация напълно отсъства.

Специализираната администрация е организирана във: Главна дирекция "Земеделие" с 28 териториални звена - областни дирекции "Земеделие" и общински служби по земеделие; дирекция "Поземлени отношения"; дирекция "Търговски дружества с държавно участие"; дирекция "Инвестиционна политика и обществени поръчки"; дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз"; дирекция "Европейски и международни програми и проекти"; дирекция "Развитие на селските райони"; дирекция "Растениевъдство и животновъдство"; дирекция "Качество и безопасност на храните"; дирекция "Агростатистика"; дирекция "Държавни помощи и регулаторни режими"; дирекция "Наука и образование".

В специализираната администрация към Министерство на земеделието и горите не се констатира разминаване в числеността на администрацията. Тук впечатление правят наименованията на две от дирекциите – Дирекция “Координация по въпросите на европейския съюз” и Дирекция “Европейски и международни програми и проекти”. Наименованията на тези две дирекции дават повод за съмнение относно припокриване на кръга на компетентност с този на Министъра на външните работи и Министъра по европейските въпроси. В т. 2 от функциите на  Дирекция “Координация по въпросите на европейския съюз” е записано “координира и участва в хармонизирането на българското законодателство с цел привеждането му в съответствие с европейското законодателство в областта на Общата селскостопанска политика, Общата политика по рибарството и единния вътрешен пазар”, в т.2 от функциите на Дирекция “Европейски и международни програми и проекти”е установен следният кръг от компетенции на дирекцията: “участва в съгласуването на проекти на финансови меморандуми и други споразумения в сферата на компетентност на министерството, с които се предоставя финансова помощ от ЕС и от други международни донори”. Една от основните функции на министерство на външните работи е да “осигурява ръководството и контрола върху цялостната дейност по участието на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз (ЕС) и участието на страната в неговата дейност”. Тези възможни припокривания на функциите на Министерство на земеделието и на Министерство на външните работи създават опасност за прехвърлянето на отговорности при възникване на спорни въпроси. Доколко двете министерства ще успеят да координират работата си зависят от добрата воля на ръководителите и служителите им.

Що се отнася до спазването на Единния класификатор на длъжностите за оптимизиране и унифициране на администрацията не се наблюдава разминаване в числеността на дирекциите. Според Наредбата за прилагане на Единния класификатор за създаване на дирекция са необходими минимум 9 щатни бройки. Съпоставено с Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните, всички дирекции отговарят на нормативите за численост, зададено от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите.

Интересен е казусът, който възниква по повод създаването на Национален съвет по горите (на пряко подчинение на председателя на държавната агенция по горите), с чиято политика се занимаваше до скоро съществуващото министерство на земеделието и горите. Тук също е възможно припокриване на компетенции на Министерство на земеделието и горите и други административни структури към Министерски съвет. Повод за това твърдение е разнородният състав на съвета, посочен в чл. 6 ал. 2 от устройствения правилник на Държавната агенция по горите: “Националният съвет по горите се състои от представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Министерството на земеделието и храните, Държавната агенция по горите, Контролно-техническата инспекция и Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури при Министерството на земеделието и храните, Института по гората към Българската академия на науките, Лесотехническия университет, Съюза на лесовъдите в България и други юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана със стопанисването, опазването и охраната на горите.” Участието на множество административни структури е предпоставка за възникване на конфликти и затрудняване междуведомствената координация.

            Друг проблем, който би могъл да възникне е свързан с дейността на дирекция “Наука и образование” и функциите на Министерство на образованието и науката. Дирекция “Наука и образование” “подпомага министъра при осъществяването на държавната политика в областта на науката, професионалното образование и обучение в аграрния сектор”, “координира и контролира дейностите по образователната подготовка в областта на земеделието, горите и хранителната промишленост. В чл. 46 ал. 6 от Устройствения правилник на Министерство на земеделието и храните се уточнява, че дирекция “Наука и образование” “изразява становища по списъка, който се утвърждава от министъра на образованието и науката, за професиите и специалностите, които се придобиват в училищата, финансирани чрез Министерство на земеделието и храните”. Въпросът доколко двете министерства ще съумеят да постигнат хармония и съгласуваност съдържа нотка на пожелателност и необходимост от засилено двустранно сътрудничество. Проблемът се усложнява и от факта, че научно-изследователска дейност се осъществява и в Националната ветеринарномедицинска служба, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Националната служба за растителна защита, а такива структури, като Националната служба за съвети в земеделието, Националната служба за зърното и фуражите, Изпълнителната агенция по почвените ресурси, Изпълнителната агенция по хидромелиорация, Изпълнителната агенция по лозата и виното, Контролно-техническата инспекция, които при евентуално сътрудничество с други звена, също имат своето място в научната работа.

            Когато правим анализи на координация на работа между различни административни структури не можем да не отправим погледа си напред към бъдещето. В този смисъл особенно внимание заслужава новопоявилият се казус във връзка със създаването на Агенция по безопасност на храните. Идеята за създаването на звено, което да контролира качеството на хранителните продукти, е свързана с присъединяването ни към Европейския съюз и фактът, че в повечето европейски държави вече има такива структури. Преди още тя да бъде създадена проблемът е налице - дублиране на функции между структури. Функциите на държавен контрол върху храните се осъществяват от два органа - РИОКОЗ, дирекция "Здравен контрол", отдел "Контрол на хранителните обекти и храни", и РВМС към Министерството на земеделието и храните. Единият следи храните от животински произход, а другият - от неживотински. Налагат се и двойни проверки и инспекции върху търговските обекти, които продават храни от животински и неживотински произход. Това означава и поддържане на по-голям брой щатни бройки.

            Какви биха били положителните и отрицателните страни на тази нова структура? Добрите резултати могат да се изразят в подобряване на организацията и координацията между контролните институции и прилагане на единен подход при изпълнение на изискванията на законодателството от компетентните органи. Това е и основният повод за създаване на агенцията. Въпросът, който се появява, е защо компетентните органи в съществуващите структури не могат да се организират, координират и прилагат единен подход сами, а се налага създаването на още една структура без никаква гаранция, че тя ще изпълнява тези функции, а няма да е още едно утежнение. Най-очевидните негативни резултати са безсмисленото увеличаване на щатните бройки, което би влязло в противоречие с плана за оптимизиране на администрацията, утежняването на процедурите по контрол и инспекция и неефективност при следенето на безопасността на храните. Ако тя съумее да заработи добре, ще постигне добри резултати и след това няма да се наложи създаването на агенция, която да контролира тази агенция.

            Проблемът с дублирането на функциите остава основен, както в повечето министерства, така и в Министерство на земеделието и храните. Той би могъл да бъде разрешен чрез по-засилено междуведомствено сътрудничество и диалози, повече доверие във вече изградените структури и в установяването на някакви традиции в тях. Честото закриване на административни структури и преобразувания в министерството не са единствено и само плод на динамиката на изпълнителната власт. За съжаление констатираме, че са и резултат от липсата на достатъчно знания, опит и политическа воля. Нужно е да бъде поставено началото на нови традиции, които да дадат здрава основа на новите демократични структури, за да може те да стъпят върху тях, да вървят напред и дори да взимат по-смели решения.

            Необходими са надеждни механизми за координация на Министерство на земеделието и горите  с другите административни структури. В този смисъл заслужават внимание консултативните съвети, чиято роля е осъществяването на междуведомствена координация и съгласуване с представители на гражданското общество и бизнеса по въпроси, свързани с междуведомствен или обществен интерес. Според докладите за състоянието на администрацията тези структури нямат ясно поставени цели и програми, което е поредна пречка за осъществяването на ефективно държавно управление.

            Изключително важна в тази област е ролята на Европейския съюз, който посочва правилния път за развитие на тези институции, задава нормативната рамка и оставя възможността за творческо преобразуване на собствените национални звена според местните традиции и практики. Но натискът отвън не е достатъчен. Необходими са повече политическа воля, повече висококвалифицирани експерти, както и по-силно участие на гражданското общество във всички тези процеси.