Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.09.2016 21:06 - Христо Иванов: Чия независимост...
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 861 Коментари: 2 Гласове:
-2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Чия независимост или за съдебната реформа и ускоряването на процеса Христо Иванов*

Полагат се големи усилия темата за съдебната реформа да бъде подменена и изтласкана. Всичко беше сведено до поредната порция стахановско приемане на закони. Армия от конюктурчици не спира да празнодумства как единственото, което било важно за хората, е ускоряването на процеса в съдебна фаза. Големите телевизии изведнъж забравиха за тази тема извън ведомствените PR упражнения…Но животът, дори и когато все повече прилича на разложение, има своя логика. И последните дни отново напомнят какъв беше смисълът на така и не случилото се усилие за съдебна реформа. При това, по особено брутален начин.

Амулет за милиарди

Лятото свърши и започнаха да идват сметките. За милиарди. Настава време да си платим за това, че отказваме да реформираме прокуратурата. И аферата КТБ, и аферата Белене, ни се случват, защото прокуратурата отказва да си върши работата. Ако си от правилната страна на политическата игра, можеш да разчиташ на тотална безнаказаност. Само това може да обясни как с години са били изграждани и захранвани с публичен ресурс политическите пирамиди КТБ и Белене. Само това може да обясни и как техният разпад се превръща в нов цикъл на ограбване.

Само по тези два казуса, мандаринстването на Сотир Цацаров ни струва над 4 милиарда. Засега. Активите се претакват, нови банки поемат функцията на КТБ, държавното ни ръководство нахлупва още по-здраво енергийния шлем на главата си…

Как се завладява България

Думите на руския депутат с литературна фамилия, как щели да купят втората половина от България, предизвикаха същинска еуфория. И тези, които имаха нужда да балансират малко твърде видимите си залитания в посока Путин, и онези, които искат да представляват прозападната част от обществото, но ги е шубе да не прекалят, видяха в това дебелашко, но безобидно само по себе си, изхвърляне повод да покажат космати гърди. Чупеха се зъби, цитираха се 1300 години… В това време, тихо и невъзмутимо, ВТБ продължи да поглъща ключови активи. В този процес можем да видим няколко поколения от кастата на безнаказаните, които претакват неясни капитали и активи и неусетно всичко се връща там, от където е тръгнало през 80те: под контрола на (бившите) господари от КГБ.

Макар и на друго ниво, същото се случва и на бежанския фронт. От лятото официозната пропаганда готви обществото за някаква бъдеща политическа уйдурма и контролирано ни облъчва с постоянни дози страх от мигрантското нашествие, произвеждат се народни герои и се продуцират инциденти с бежанци в центъра на София. На този фон, ние няма как да знаем на каква логика се подчинява поведението на представителите на държавата ни. Кое е водещото при третирането на мигрантите и в отношенията ни с Турция? Националната сигурност или каналджийството и контрабандата? Кой говори – България или тъмната страна на Булгартабак?

Така, неразследваната и не наказана корупция вече не води просто до чудовищни финансови загуби, но и до съвсем конкретни заплахи за националната сигурност.

Върховенство на страха, не на правото

Периодично ставаме свидетели на случаи като преследването на шефа на Фонда за лечение на деца или на кмета на Перущица, които приличат на наказателни акции. В свободното си от разследване на корупцията по високите етажи на властта време, прокуратурата все по-често изглежда да се занимава с всяване на страх, партиен и бизнес инженеринг, мачкане на неудобни. В София и ако човек разчита само на т.нар. медии, това лесно може да остане незабелязано (за сега!), но страхът от „опраскване” с помощта на прокуратура, полиция, контролни органи, става все по-видимо присъствие в мотивацията на много хора. Извън Столицата, в онова, което – според региона – наричам Цветановланд или Пеевскиланд и дето партийните машини нямат причини да подбират средства, управлението чрез страх се връща на нива, които трябваше да са останали във времената на Живков.

И за наказателния процес

Все пак, цялото това говорене за ускоряването на наказателния процес няма да отиде напразно. Прокуратурата изготви проект за изменение на НПК, който формално се лансира от министерството на правосъдието. Вероятно най-важната част от проекто-изменението е прехвърлянето на разглеждането на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийски градски съд, където се разглеждат те сега, към Специализирания наказателен съд. След прогонването на Владимира Янева и нейните заместници от ръководните постове в СГС, Цацаров на няколко пъти показа, че никак не харесва СГС (и доста държи на Янева). Очевидно, сега спец-съдът трябва да стане личният на негово прокурорско величество трибунал. Заедно с антитерористичното законодателство, това е израз на консолидация на режима на страхуване.

В измененията на НПК има и процедурни прекроявания, за които никой не може да каже дали ще ускорят или всъщност забавят съдебните производства. По простата причина, че при цялото дуднене за ускоряване, така и не беше направен анализ на причините и дори няма статистика за продължителността и стойността на наказателните производства. Едно нещо обаче е известно със сигурност и то е, че огромните забавяния и манипулации се случват в досъдебните производства. И, съответно, в тази част реални промени няма. Защото там е царството на Прокуратурата и МВР. Впрочем, дали забелязахте как докато почваха новите риалитита правителството се отказа дори да имитира реформа на МВР?

Реалното ускоряване

При все това, ускоряване на процеса има и то – значително. Но не на наказателния, а на процеса на завладяване на държавата. 2013-14 г. изглеждаше, че олигархичният модел се е изчерпал, достигайки границите на своята икономическа жизнеспособност в рамките на европейския модел на държавност. Междувременно обаче, настъпи драстична промяна в геополитическия контекст. ЕС изпадна в колективна лидерска несъстоятелност и рязко загуби способността си да налага демократични стандарти, а САЩ се отдръпнаха от ролята на гарант за сигурността в региона. Либералната демокрация беше обявена за главен виновник за всички несъвършенства на живота и започнаха да никнат авторитарни фигури, които нашите медии рекламират в захлас.

На този фон, нашата олигархична каста на безнаказаните откри нова колективна мисия за себе си. Ако доскоро планът беше да мимикрираме в задния двор на западния модел, сега вече на хоризонта се мержелее светлият идеал на мафиотския суверенитет чрез скрояването на някаква междинна позиция между изтока и запада. Като се сближи с Путин и Ердоган, нашата олигархия се надява да се освободи от ограниченията, които приданлежността към ЕС все пак налагаха. Това веднага започва да получава вътрешно-политическия си израз както на национално, така и на индивидуално микро-ниво.

Съдебната реформа можеше да бъде силен антидот на тези тенденции. Преустройството на прокуратурата на принципа на отговорността пред обществото, а не пред мафията, гарантирането на независимостта на съда от корупция и страхуване и прочистването на магистратурата от гнили ябълки, трябваше да превърне съдебната власт в инструмент за оздравяване на останалите държавни институции и да започне да създава усещане за ред и отговорност пред закона. И точно заради това беше толкова важно да опитаме, въпреки всичко, да прокараме каквото можем. И заради този залог, реформата беше подменена в огромна степен.

Все още не е безнадеждно късно, обаче. Доколкото обществото ни има сили да се съпротивлява на описаните тенденции, съдебната реформа може да се окаже едно от най-добрите полета, на които да се даде сражение на консолидиращата се олигархия. Доколкото и медийната и политическата среда изглежда са безнадеждно завладени, настояването за отговорност на главния прокурор и реално преобразуване на прокуратурата може да бъде някакъв отговор. Изчезването на западните патерици и ментори може да се окаже онази слабост, която ни кара да мобилизираме силата си.

Националните празници не са почивни дни. Те са изправяне пред предизвикателствата на националната ни съдба. Днес, въпросът пред нас е чия независимост ще празнуваме. На кастата на безнаказаните или на гражданите.

Честит 22ри септември!

*Текстът е публикуван в личния фейсбук профил на бившия правосъден министър Христо Иванов.




Гласувай:
1
3



1. appen13 - Голяма смешка е това антрефиленце на бившото адвокатче и бившо нещо като "министър"в туземната колониална администрация на БИВШАТА ДЪРЖАВА България
23.09.2016 22:29
На всеки що-годе грамотен юрист му е пределно ясно, че за да има РАБОТЕЩА съдебна система първо ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И НЕПРЕМЕННО УСЛОВИЕ е наличието на СУВЕРЕННА И НЕЗАВИСИМА ДЪРЖАВА !
Защото съдебната система е ПРЯКА ФУНКЦИЯ на държавата и може да съществува само като ОБСЛУЖВА държавата и е интегрална част от нея.
Когато на една територия ВМЕСТО държава има ОКУПАЦИОНЕН ЕВРО-РАЙХСКОМИСАРИАТ, като в случай с европейския Бангладеш България, и няма правителство и държавни институции, а една наета от Берлин и Брюксел КРИМИНАЛИЗИРАНА и КОРУМПИРАНА туземна колониална АДМИНИСТРАЦИЯ, няма как да функционира свързаната и зависеща от нея и нейните евро-работодатели магистратура.
цитирай
2. jelezov - Съгласен съм с мислите изложени в ...
24.09.2016 01:28
Съгласен съм с мислите изложени в коментара на appen13. Интересно четиво за житието-битието на мистър Христо Иванов – Бойкикев ни предлага Валерия Велева в http://epicenter/article/Zashto-Plevneliev-naznachi-Hristo-Ivanov-za-ministar-bez-nito-edin-den-trudv-stazh/87225/11/33.
Според мен той е типичен представител на почти изцяло посредствения съвременен наш политически елит, независимо от произхода му – комунистически или буржоазен. За доказателство на това може да послужи например следното негово съждение: „ По простата причина, че при цялото дуднене за ускоряване, така и не беше направен анализ на причините и дори няма статистика за продължителността и стойността на наказателните производства.” Употребата на понятието „стойност” в този контекст е глупост, допусната или поради посредствени мисловни способности, или поради ниска научна квалификация, или и двете заедно. „Стойност” (разменна и потребителна, принадена и добавена) в либералната икономика могат да притежават само стоките. Да се приписва някаква стойност на наказателните производства или е израз на глупост, или неволно признание на иманентната продажност на юриспруденцията в буржоазната държава.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2545695
Постинги: 490
Коментари: 1027
Гласове: 19614
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930