Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06 08:13 - За агентите на ДС с прочистени досиета
Автор: meteff Категория: Политика   
Прочетен: 221 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.06 08:53


ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ

Жалби №№ 38334/08 и 68242/16
Хараламби Борисов АНЧЕВ срещу България

Европейският съд по правата на човека (пето отделение), заседаващ на 5 декември 2017 г. като състав, състоящ се от:
Ангелика Нусбергер, президент,
Ерик Мьозе,
Нона Цоцория,
Шифра О’Лиъри,
Мартинс Миц,
Латиф Хюсеинов, съдии,
Мая Русева, ad hoc съдия,
и Клаудиа Вестердик, секретар на отделение,

Като взе предвид горепосочените жалби, подадени съответно на 11 август 2008 г. и на 11 ноември 2016 г., като взе предвид становищата представени от правителството ответник и становищата представени в отговор от жалбоподателя, отбелязвайки, че на 17 април 2015 г. и на 29 ноември 2016 г. г-н Йонко Грозев, съдията, избран по отношение на България, се оттегли от заседанието по делото (правило 28, параграф 3 от Правилника на Съда) и че съответно на 22 ноември 2017 г. председателят избра г-ца Мая Русева като ad hoc съдия от списъка с пет лица, които Република България е определила като отговарящи на условията за работа в тази служба (чл. 26, параграф 4 от Конвенцията и правило 29, параграф 1,буква а),

След проведено обсъждане, реши, както следва:
ФАКТИТЕ
1. Жалбоподателят по двете жалби г-н Хараламби Борисов Анчев е български гражданин, който е роден през 1953 г. и живее в София. Той е представляван от г-ца А. Гаврилова-Анчева, адвокат практикуващ в София.
2. Българското правителство (“правителството”), е представлявано от своя агент г-ца В. Христова от Министерството на правосъдието.
 
А. Обстоятелствата по делото
3. Фактите по делото, така както са представени от страните и установени служебно от Съда въз основа на публично достъпни документи, могат да бъдат обобщени както следва,


1. Държавна сигурност

4. Подобно на други бивши комунистически страни в Източна Европа, по време на комунистическия режим (1944-89) България е имала служба за сигурност, наречена Държавна сигурност, една от чийто основни задачи е била да потиска несъгласието срещу режима. Тя главно е работела, държейки хора, считани като опасни за режима, под наблюдение, което е извършвала чрез мрежа от секретни сътрудници. Първоначално Държавна сигурност е била част от Министерството на вътрешните работи. През 1965 г. тя е била поставена под прякото ръководство на Министерския съвет, но в периода 1968-69 г. отново е била поставена под шапката на Министерството на вътрешните работи. Тя също така е била пряко отговорна пред Централния комитет на Българската комунистическа партия, Политбюро и Генералния секретар.


а) Вътрешна структура

5. Между 1969 г. и 1990 г., когато тя е закрита (виж параграф 9 по-долу), Държавна сигурност е имала шест дирекции. Първата се занимавала с разузнаване; втората с контраразузнаване; третата с военно контраразузнаване; четвъртата с технически и икономически шпионаж; петата със сигурност и защита; и шестата с “борбата срещу идеологическата диверсия и анти-държавните действия”. В допълнение към тези дирекции е имало пет самостоятелни отдела: разследване; външно наблюдение и издирване; документиране и архивиране; криптиране и комуникации; и военна и бойна готовност.

6. След 1975 г. шестата дирекция на Държавна сигурност се е състояла от седем отдела. Първият натоварен с “борбата срещу идеологическата диверсия и други подривни действия на врага чрез интелигенцията”; вторият с “борбата срещу идеологическата диверсия и други подривни действия” сред завършилите и
следдипломните студенти; третият с противопоставяне на “подривните действия на врага” в религиозните организации; четвъртият с потискане на националистическа дейност на различни етнически малцинства; и петият с противодействие на дейността на българските емигрантски организации. Задачата на шести отдел е била да осуетява “анти-държавни дейности”. Седми отдел се е занимавал с информация и анализ. През 1981 г. е добавен нов отдел, новият седми отдел, което е направило бившия седми отдел, отдел осми. Задачата му е била “да се бори с тероризъм, анонимни вражески дейности и бягства” и да издирва “държавни престъпници”. През 1985 г. от този отдел е излязло ново звено “Т” (терор).
 

б) Видове дела и архиви, водени от Държавна сигурност

7. Съгласно член 7, алинея 1 от секретната Инструкция на министъра на вътрешните работи от 1978 г., която остава в сила до закриването на организацията в началото на 1990 г. (виж параграф 9 по-долу), Държавна сигурност е съхранявала девет вида дела. Те попадат в две широки категории. Първата се е състояла от седем вида дела, отнасящи се до следните цели: “ дела за оперативни проверки”, “дела за оперативни разработки”, “дела за оперативно издирване”, “ дела за оперативно наблюдение”, “оперативни дела”, “ дела за разработка на обекти” и “литерни дела”. Втората категория включвала два типа дела, отнасящи се до източниците, използвани от Държавна сигурност: “дела на секретни сътрудници” и “дела на съдържатели на секретни квартири”.

8. Референтните данни за делата са били регистрирани в няколко картотеки и регистрационни дневници (членове 50 до 59 от Инструкцията от 1978 г.). Индекс №. 4 съдържал картони, отнасящи се до активни и пенсионирани сътрудници, хора, подготвени за вербовка и хора, чието вербоване е било прекратено. Индекс №. 5 съдържал подобни картони на тези в индекс №. 4, но е бил подреден по оперативен псевдоним и индекс №. 6 съдържал картони, отнасящи се до активни сътрудници, подредени според отдела, както и секретни квартири (член 50, алинея 2). Другите индекси съдържали картони, отнасящи се до целите за наблюдение: дисиденти, емигранти, “анти-държавни” групи и т.н. (член 15, алинея 2).


в) закриването на Държавна сигурност и частичното унищожаване на нейните дела

9. През януари 1990 г., малко след падането на комунистическия режим в края на 1989 г., правителството решило да закрие Държавна сигурност.

10. По същото време, отбелязвайки “сложната политическа и оперативна ситуация”, на 25 януари 1990 г. заместник-министърът на вътрешните работи, отговарящ за архива на министерството, секретно е предложил да бъдат унищожени редица дела, съхранявани от Държавна сигурност. Министърът е одобрил
предложението в същия ден. Няколко дни по-късно, на 5 февруари 1990 г., заместник-министърът тайно предлага да се предприемат стъпки за ускоряване на унищожаването на делата. Министърът одобрил предложението в същия ден.

11. Съгласно инвентаризацията, изготвена от Министерството на вътрешните работи през 1994 г., тази тайна операция е довела до унищожаването на 134 102 от общо 331 995 дела, съхранявани от Държавна сигурност.


2. Обявяване на принадлежност на жалбоподателя към Държавна сигурност

12. Жалбоподателят е адвокат. Член е на Софийската адвокатска колегия от 1980 г. От 1992 г. до 1995 г. е бил главен секретар на Висшия адвокатски съвет и от 1994 г. до 1996 г. е бил главен секретар на Централната избирателна комисия. От 1996 до 1997 г. е бил ликвидатор на банка в несъстоятелност. За няколко месеца през 1997 г. той е бил министър на правосъдието и заместник министър-председател в служебно правителство.


а) Първа проверка

13. Министрите от правителството трябва да бъдат проверявани за принадлежност към службите за сигурност на комунистическия режим съгласно член 3, алинея 1 от Закона от 2006г., който е в основата на този случай, за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (“Законът от 2006 г.” - виж параграфи 44, 45 и 47 по-долу). След проверка на министрите от правителството, на 12 февруари 2008 г. Комисията, която администрира закона (виж параграфи 53-56 по-долу), издава решение, с което обявява, че жалбоподателят е принадлежал към седмия отдел на шестата дирекция на Държавна сигурност (вж. Параграфи 5 и 6 по-горе) между 1982 г. и 1990 г. Тя също така е качила решението на своя уебсайт. Комисията се е позовала на регистрационен формуляр, вписване в регистрационния дневник, индексен картон, доклад за вербоването на жалбоподателя и предложение за освобождаването му, като последните два документа са съставени от служителя, който според документите, е бил ръководещ на жалбоподателя.

14. Два дни по-късно, на 14 февруари 2008 г. жалбоподателят е могъл да се запознае с тези документи. Малко след това ги е публикувал на своя уебсайт.

15. Той не е поискал съдебно преразглеждане на решението на Комисията. Според него това би било безсмислено, тъй като това не е ефективно средство за защита.

16. Два дни по-късно, на 16 февруари 2008 г. седмичен вестник публикувал информация за обявяването на принадлежност на жалбоподателя. Няколко дни по-късно, на 18 февруари 2008 г. жалбоподателят написал статия в ежедневник, в която, наред с други неща, е отрекъл, че е бил сътрудник, заявил, че не е знаел за съществуването на дело, свързано с него, и е оспорил достоверността на документите в това дело, посочвайки, че всички те произлизат от служители на Държавна сигурност и че тези служители може да са поставили в тях невярна информация поради желание да изпълнят своите квоти за вербоване или поради други скрити цели. Той също е заявил, че не е бил особено впечатлен или разстроен от публикуването на информацията за него.


б) Втора проверка

17. След проверка на членовете на Висшия адвокатски съвет - които трябва да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби за сигурност съгласно член 3, алинея 2 от Закона от 2006 г. (виж параграф 49 по-долу), на 24 февруари 2014 г. Комисията е издала друго решение, с което разкрива принадлежност на жалбоподателя към седми отдел на шестата дирекция на Държавна сигурност (вж. параграфи 5 и 6 по-горе). Тя се е позовала на същите документи като тези, които са послужили като основа за решението от 2008 г. (вж. параграф 13 по-горе), плюс два индексни картона.

18. Този път жалбоподателят е поискал съдебен преглед. Той твърдял, че Комисията би трябвало да обяви принадлежност единствено, ако след внимателен преглед на документите на бившите служби за сигурност е била удовлетворена, че те са достатъчно надеждни и удостоверяват действително сътрудничество от негова страна, какъвто не е този случай. Софийският градски административен съд допуснал искането и отменил решението на Комисията. Той се съгласил с аргумента на жалбоподателя и отбелязал, че единствените документи, сочещи, че той е бил свързан с бившите служби за сигурност, са били документи, изготвени от офицера, за който се твърди, че е бил неговият ръководител, вписванията в регистрационните дневници и индексни картони. Тъй като те не доказват ясно, че жалбоподателя действително е сътрудничил с тези служби, решението за обявяване на принадлежност към тези служби било незаконно (решение № 541 от 02.02.2015 г. по адм.д. № 2971/2014 г., АС-София -град).

19. Комисията обжалвала за законосъобразност. В решение от 17 юни 2016 г. (реш. № 7361 от 17.06.2016 г. по адм.д. № 4068/2015 г., ВАС, III отд.), Върховният административен съд отменил решението на долустоящия съд. Той отбелязал, че първото решение на Комисията за обявяване принадлежността на жалбоподателя през 2008 г. не е било обжалвано от него и е станало окончателно, и че искането на жалбоподателя за съдебен преглед на третото решение за обявяване на принадлежността му през юни 2014 г. вече е било отхвърлено с окончателно съдебно решение (виж параграфи 13 по-горе и 22 по-долу). Тези факти са от решаващо значение за решаването на случая и в светлината на тези факти трябва да се заключи, че обявяването на принадлежност, за която е спора, е било законно.


в) Трета проверка

20. След проверка на членовете на управителните съвети на частни дружества, които са закупили части от държавни дружества - които трябва да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби за сигурност съгласно член 3, алинея 2 от Закона от 2006 г., съобразно изменението му през 2012 г. (вж параграф 50 по-долу) - на 4 юни 2014 г. Комисията е издала трето решение, с което е обявила принадлежност на жалбоподателя към седми отдел на шестата дирекция на Държавна сигурност (вж. параграфи 5 и 6 по-горе). Тя се е позовала на същите документи като тези, които са послужили като основа за решението от февруари 2014 г. (вж. параграф 17 по-горе).

21. Жалбоподателят отново е потърсил съдебен преглед. Той повдигнал същите аргументи като онези, които направил по отношение на второто решение на Комисията по отношение на него (вж. параграф 18 по-горе). Този път обаче Софийският градски административен съд потвърдил решението на Комисията. Като се позовава на преобладаващата съдебна практика на Върховния административен съд съгласно член 25, т. 3 от Закона от 2006 г. и на решението на Конституционния съд за утвърждаване на конституционалносъобразността на тази разпоредба (виж параграфи 71 и 76 по-долу) Софийският градски административен съд постановил, че Комисията не е трябвало да проверява дали жалбоподателят действително е сътрудничил или е дал съгласието си да бъде вербован като сътрудник, но е била длъжна да обяви принадлежността му, тъй като е открила документи, свързани с него. Без значение е било дали е имало достатъчно доказателства, които да сочат, че той действително е сътрудничил (реш. № 1947 от 24.03.2015 г. по адм.д. № 6086/2014 г., АС-София-град).

22. Жалбоподателят е обжалвал за законосъобразност, преповтаряйки аргументите си. В съдебно решение от 11 май 2016 г. (реш. № 5566 от 11.05.2016 г. по адм.д.№ 5343/2015 г., ВАС, III отд.) Върховният административен съд потвърдил решението на долустоящия съд, като напълно се съгласил с неговите мотиви. Също така той е постановил, че след като Законът от 2006 г. не предвижда обявяване на действителните дейности на засегнатите лица, а просто обявяване на принадлежността им към бившите служби за сигурност, Комисията не е трябвало да преценява естеството или степента на тяхното сътрудничество или да установява действителните им дейности.


г) Публичните дейности на жалбоподателя от 2008 г. насам

23. От 1998 г. жалбоподателят е бил член на Надзорния съвет на “Българска холдингова компания” АД, инвестиционно дружество, регистрирано на сегмента на алтернативния пазар на Българска фондова борса. Той все още е бил член на Софийската адвокатска колегия.

24. През ноември 2009 г. жалбоподателят публикувал статия в ежедневник, в която коментирал правилата относно използването на огнестрелните оръжия от полицията.

25. През януари 2014 г. е бил назначен за член на Съвета за гражданско общество, подпомагащ парламентарна комисия, натоварена със задачата да изготви проект на нов Избирателен кодекс. През февруари 2014 г. той дал радио интервю за неговата работа там.

26. Между 2014 г. и 2015 г. е участвал в няколко телевизионни и радиопрограми, където е бил поканен в качеството си на бивш министър на правосъдието да коментира проблемите в съдебната система и възможните начини за нейното реформиране. През май 2015 г. той подписал отворено писмо, в което редица адвокати и общественици са изразили възмущението си от работата на
Висшия съдебен съвет.


Б. Относимо вътрешно законодателство и практика

1. Относими конституционни разпоредби
27. Член 5, ал. 4 от Конституцията от 1991 г. предвижда, че международните договори, които са ратифицирани и обнародвани, и са влезли в сила по отношение на България, са част от вътрешното право и имат предимство пред противоречивите разпоредби на вътрешното законодателство.

28. Член 32 от Конституцията прогласява правото на защита на личния живот на гражданите и някои сродни права, както следва:
“ (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. “

29. В делата за обида и клевета съдилищата са поддържали, че нарушението на правата, изложени в член 32 от Конституцията, е закононарушение (вж. Реш. №358 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 3719/2014 г., САС и реш. № 1376 от 07.01.2016 г. по в. гр. д. № 1173/2016 г., САС). Върховният касационен съд е направил същото по дело за неразрешено заснемане (вж. реш № 878 от 16.06.2006 г., по гр.д. №721/2005 г., ВКС, IV-Б г. о).

30. Член 41 от Конституцията прогласява правото на информация при следните условия:
“(1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.”

31. Член 56 от Конституцията прогласява правото на защита, както следва:
“Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени неговите права или законни интереси. ... “

32. Член 120 от Конституцията предвижда административните действия при следните условия:
“(1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.”

 

2. Опити за въвеждане на лустрационни закони
33. През 1992 г. членове на парламента предложиха няколко законопроекта, предвиждащи лустрация на бившите комунистически кадри и сътрудници на бившите служби за сигурност. Четири законопроекта, целящи да забранят бившите комунистически кадри да заемат публична длъжност, не стигнаха до гласуване в пленарна зала. Бяха приети три по-ограничени такива: параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за банките и кредитното дело от 1992 г., който забранява такива лица да заемат ръководни длъжности в търговски банки в продължение на пет години; нов раздел 10а от Закона за пенсиите от 1957 г., който предвижда, че времето, прослужено на ръководна длъжност в бившата Българска комунистическа партия и свързаните с нея формирования, няма да се брои за целите на пенсионното осигуряване; и Закон от 1992 г., временно постановяващ определени допълнителни изисквания за управлението на научните организации, който забранява на бившите комунистически кадри и сътрудници към бившите служби за сигурност да заемат длъжности в академичните среди. И трите разпоредби бяха незабавно оспорени пред Конституционния съд. Съдът отмени първата и втората въз основа на това, че те са дискриминационни и непропорционално се намесват в основните права за избор на професия и за получаване на пенсия (вж. Реш. № 8 от 27.07.1992 г. по к.д. № 7 / 1992 г., КС, обн., ДВ, бр.62 от 1992 г. и реш. № 11 от 29.07.1992 г. по к.д. № 18/1992 г., КС, обн. ДВ, бр. 64/1992 г.). Третият закон е оцелял при конституционното оспорване (вж. Реш. № 1 от 11.02.1993 г. по к.д. 32/1992 г., КС, обн., ДВ, бр.14 от 1993 г.), но е отменен около две години по-късно през март 1995 г.

34. Инициативите за лустрацията бяха възобновени през 1998 г. с влизането в сила на параграф 1 (1) от допълнителните разпоредби на Закона за администрацията от 1998 г., който забраняваше на бившите комунистически кадри и служители, или сътрудници на бившите служби за сигурност, да заемат ръководни длъжности в държавата за пет години и чл. 26, ал. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията от 1998 г., които забраняват тези лица да работят в регулаторния орган на медиите и в управлението на БНР и БНТ. Първата разпоредба е обявена за противоконституционна главно поради това, че е дискриминираща и непропорционално се намесва в основното право на работа (вж. Реш. № 2 от 21.01.1999 г. по к.д. 33/1998 г., КС, обн., ДВ, бр.8 / 1999 г.). Двете останали са оцелели на първоначално конституционно оспорване (вж. Реш. № 10 от 25.06.1999 г. по к.д. № 36/1998 г., КС, обн., ДВ, бр.60 от 1999 г.), но заличени от Конституционния съд четиринадесет години по-късно през 2013 г., отново главно на основание, че са дискриминационни и непропорционално се намесват в правото на труд (вж. реш № 8 от 11.10.2013 г. по к.д..№ 6/2013 , КС, обн., ДВ, бр. 91 от 2013 г.).

35. Трета вълна от лустрационни закони премина в периода от 2009 г. до 2011 г. Първият лустрационен закон, правило 3 от Постоянния правилник на Парламента, забрани на членовете на парламента, които са били сътрудници към бившите служби за сигурност да работят в председателството на Парламента като председатели или заместник-председатели на парламентарни комисии или членове на някои ключови комисии, и да стават членове на международни парламентарни делегации. Вторият закон, членове 27, алинея 4, член 31, алинея 3 и член 33, алинея 3 от Закона за дипломатическата служба от 2007 г., изменен през 2011 г., забранява такива сътрудници да служат като посланици, заместник-посланици или генерални консули, или да заемат определени ръководни длъжности в държавната администрация. Третият закон, член 11 алинея 1, т.8 от Закона за българската телеграфна агенция от 2011 г. забранява на сътрудниците да заемат длъжностите генерален директор, заместник-генерален директор или главен секретар на тази агенция. Между 2009 г. и 2012 г. всички тези разпоредби бяха обявени за противоконституционни, на същата основа като обявените по-рано: те бяха дискриминационни и непропорционално се намесваха в основното право на труд (виж реш. № 11 от 03.12.2009 г. по к. д.№ 13/2009 г., КС, обн., ДВ, бр. 98/2009 г., реш. № 11 от 22.11.2011 г. по к д. № 8/2011 г., КС, обн., ДВ , бр. 95/2011 г. и реш. №11 от 02.10.2012 г. по к. д. № 1/2012 г., КС, обн., ДВ, бр.78 / 2012 г.).


3. Закони за обявяване на принадлежността на определени служители и сътрудници към бившите служби за сигурност

а) Опити между 1990 г. и 1991 г. за обявяване принадлежността на членове на Великото Народно Събрание, които са били сътрудници към бившите служби за сигурност

36. На 23 август 1990 г. Седмото Велико Народно Събрание (“Събранието”) - първият демократично избран орган на законодателната власт след падането на комунистическия режим през 1989 г. – реши да се създаде ad hoc комисия, която да събере сведения дали някои членове на Събранието са били сътрудници към службите за сигурност на режима. Комисията, наречена “Комисията Тамбуев” по името на нейния председател, е представила доклада си на председателството на Събранието на 17 април 1991 г. Въпреки това, след изтичане в пресата на имената на около трийсет членове на Събранието, за които се е твърдяло, че са такива сътрудници, избухнал скандал в Събранието на 23 април 1991 г. и Комисията е била разпусната, без да завърши работата си.


б) Решение от 1994 г. за разсекретяване на информацията за агентите на бившите служби за сигурност

37. В решение от 13 октомври 1994 г. (обн., ДВ бр.86 / 1994 г.) Парламентът постановява, че информацията за агентите на бившите служби за сигурност, отнасяща се за периода преди 13 октомври 1991 г., не е държавна тайна. Въпреки това, при липсата на законови разпоредби, уточняващи начина, по който тази информация може да бъде оповестена публично, решението не е довело до конкретни стъпки.


(в) Законът от 1997 г. за обявяване на принадлежност

38. През август 1997 г. Парламентът e приел Закон - за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб - който предвиждал, че някои държавни служители (президентът и вице-президентът, министрите и заместник-министрите, членовете на парламента, съдиите в Конституционния съд, членовете на Висшия съдебен съвет, съдиите във Върховния касационен съд и Върховния административен съд, прокурорите в Главната прокуратура, областните управители, ръководителите на някои изпълнителни и регулаторни агенции и генералните директори на Българската Национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция) и директорите на държавните банки и застрахователните компании, трябва да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби за сигурност. Според член 4 проверката е трябвало да се извършва от комисия, председателствана от министъра на вътрешните работи и включваща ръководителите на различните разузнавателни служби.

39.Петдесет и двама депутати почти веднага оспорили конституционносъобразността на целия закон. През септември 1997 г. Конституционният съд отхвърлил жалбата в по-голямата й част, но, въпреки особеното мнение на четирима съдии, отменил разпоредбите относно проверките на президента, вице-президента и съдиите от Конституционния съд. Той поддържал, че би било противоконституционно да бъдат проверявани за принадлежност от комисия, контролирана от изпълнителната власт. Въпреки особеното мнение на четирима съдии, съдът също така отменил разпоредбата относно лицата, които са били показани само във вторични документи на бившите служби за сигурност – картотеките и регистрационните дневници (виж параграф 8 по-горе). Той поддържал, че тези документи не са достатъчно доказателство, че тези хора са сътрудничили и че това може да се докаже само с документи, издавани от самите предполагаеми сътрудници. Въпреки че частичното унищожаване на делата е ограничило усилията за откриване на такива документи, трудността не е непреодолима и тежестта за това е паднала върху държавата (вж. Реш № 10 от 22.09.1997 г. по к.д. № 14/ 1997 г., КС, обн., ДВ, бр.89 от 1997 г.).

По-късно става ясно, че трима съдии от мнозинството са били сътрудници (виж параграф 68 по-долу); те не са заявили това, когато са разглеждали делото.

40. През февруари 2001 г. законът бил изменен, като Парламентът приел критиките, изтъкнати от Конституционния съд: с изменението Комисията, администрираща закона, станала независима от изпълнителната власт и конкретно било посочено, че картотеките и регистрационните дневници (виж параграф 8 по-горе) не са категорично доказателство за принадлежност. Измененият закон оцелял при допълнителното конституционно оспорване (вж. Реш. № 14 от 30.05.2001 г., к.д. № 7/2001 г., КС, обн., ДВ, бр.52/2001 г.), но бил отменен малко повече от година по-късно през април 2002 г. Конституционното оспорване на акта за отмяна, главно въз основа на предполагаемото несъответствие с конституционното право на информация, било отхвърлено (виж реш № 3 от 25.09.2002 г. по к.д. № 11/2002 г., КС, обн., ДВ, бр. 94/2002 г.).


г) Законите от 1999 г., 2001 г., предвиждащи проверки на изборните кандидати за принадлежност към бившите служби за сигурност

41. През 1999 г. Парламентът добавил нова алинея 4 към член 42 от Закона за местните избори от 1995 г. Тя предвиждала всички кандидати за кметове и общински съветници да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби за сигурност по начина, предвиден в Закона от 1997 г. ( вж. параграф 38 по-горе) и че резултатите от проверката трябва да бъдат предоставени на политическите партии или коалиции, които са ги номинирали, за да могат да решат дали да оттеглят предложените кандидати. Конституционният съд отхвърлил с единодушие оспорването на тази разпоредба, поддържайки, че тя не лишава кандидатите от правото да се кандидатират за длъжността, а просто дава възможност на партиите или коалициите, които са издигнали кандидатурите, да преценят дали да ги запазят в избирателните листи (вж. Реш. № 12 от 24.08.1999 г. по к д. № 12/1999 г., обн. ДВ, бр. 77/1999 г.).

Централната избирателна комисия за местните избори инструктирала местните избирателни комисии да публикуват резултатите от подобни проверки, но Върховният административен съд отменил това решение, приемайки, че то недопустимо разширява обсега на член 42, алинея 4 (вж. Реш №4830 от 21.09.1999 г. по адм. № 5749/1999 г., ВАС, III отд.). Тази разпоредба била отменена през април 2002 г., заедно със Закона от 1997 г. (вж. параграф 40 по-горе).

42. Параграф 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за избиране на народни представители от 2001 г. предвиждал подобна проверка на парламентарните кандидати, но само по искане на политическите партии или коалиции, които са ги номинирали. Съгласно член 48, алинея 5 от Закона партия или коалиция може да оттегли кандидат, за който е установено от такава проверка, че е бил сътрудник към бившите служби за сигурност. Централната избирателна комисия е посочила, че резултатите от проверката могат да бъдат предоставени от Комисията съгласно Закона от 1997 г. (виж параграф 40 по-горе) посредством пълен доклад или обикновено удостоверение. Върховният административен съд отменил частично това решение, изтъквайки, че единственото законосъобразно средство за установяване дали някой е бил сътрудник, е чрез пълен доклад, а не с удостоверение (вж. Реш. № 4270 от 13.06.2001 г. по адм. Д. № 4623/2001 г., ВАС, III отд.). И двете разпоредби са били отменени през април 2002 г., заедно със Закона от 1997 г. (вж. параграф 40 по-горе).

43. Нов член 3, алинея 3 от Закона от 2001 г., предвиждал Комисията по сигурността на информацията - органът, който наблюдавал съхранението и използването на класифицирана информация – да проверява дали парламентарните кандидати са били сътрудници към бившите служби за сигурност и да предоставя резултатите от проверката на ръководството на политическата партия или коалиция, които са номинирали кандидатите. Разпоредбата е била отменена през 2009 г.


д) Законът от 2006 г. и неговото прилагане
(i) Приемане

44. През 2006 г., малко преди присъединяването на България към Европейския съюз, имало нов тласък за разкриване самоличностите на служителите и сътрудниците на бившите служби за сигурност. През май, юни и август членовете на парламента представили три отделни законопроекта за това. През август постоянната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред на Парламента и неговата постоянна комисия по отбраната разгледали законопроектите и с мнозинство предложили те да бъдат разгледани съвместно и одобрени на първо четене. По-късно същият месец Парламентът обсъдил законопроектите, които били подкрепени по време на обсъждането от всички основни парламентарни партии и ги одобрил на първо четене. Първият законопроект бил одобрен със 114 гласа “за”, 53 гласа “против” и 28 гласа “въздържал се”, вторият със 167 гласа “за”, 11 “против” и 18 “въздържал се”, а третият – със 186 гласа “за”, 10 “против” и 5 “въздържал се”. Второто четене, на какъвто етап били консолидирани проектите в един, се състояло няколко месеца по-късно в края на ноември и началото на декември.

Почти всички разпоредби на консолидирания законопроект били приети почти единодушно. По-специално разпоредбите, които определяли източниците на информация, които биха могли да се използват за установяване на принадлежност към бившите служби за сигурност (вж. параграфи 60 и 62 по-долу), били приети със 124 гласа “за”, нула “против” и 3 “въздържал се”, след продължителни дебати и отхвърляне на две алтернативни предложения.

45. Законът, чието пълно наименование е Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, бил публикуван в Държавен вестник на 19 декември 2006 г. и влязъл в сила на 23 декември 2006 г.
 

ii) Обхват ratione personae

46. Съгласно член 1, алинея 2 и член 26, алинея 1 т. 2 от Закона (текстът на последната разпоредба е изменен през 2012 г.) всички лица, които са заемали определени “публични длъжности” или са извършвали определени “публични дейности” до 10 ноември 1989 г. - датата, на която се счита, че комунистическият режим в България е паднал - трябва да бъдат проверявани за принадлежност към бившите служби за сигурност и да бъде обявена принадлежността им, ако бъде установено, че са били сътрудници към тях. Съгласно член 26 алинея 1, т. 3 всеки, който заема “публична длъжност” или извършва “публична дейност” в бъдеще, също трябва да бъде проверен за принадлежност.

47. Списъкът на видовете “публична длъжност” – подобен на този в Закона от 1997 г. (вж. параграф 38 по-горе), но по-обширен - бил посочен в раздел 3, т. 1. Първоначално той включвал: а) президентът и вице-президентът; б) народните представители в Народното събрание и Европейския парламент; в) министър-председателя, неговите или нейните заместници, министри и заместник-министри; г) съдиите от Конституционния съд; д) омбудсмана, заместник омбудсмана и главния секретар на администрацията на омбудсмана; е) председатели и заместник- председатели на държавни агенции и членовете на държавни комисии; ж) съдии, прокурори и следователи; з) членовете на Висшия съдебен съвет; и) членовете на Комисията за защита на конкуренцията; й) членовете на Комисията за регулиране на съобщенията; (к) председателят, заместник-председателите, членовете на управителните и надзорните съвети, директорите, заместник-директорите и ръководители на отдели и сектори на Българската народна банка, Сметната палата, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса; л)изпълнителните директори на изпълнителни агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с решение на Министерския съвет, както и техните заместници; м) членовете на Изпълнителния и Надзорния съвети на Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол; н) главният секретар, генералните директори, заместник генералните директори, главните директори, заместник главните директори, директорите, заместник-директорите, началниците на местни полицейски управления, началниците на
отдели и сектори в Министерството на вътрешните работи; о) началникът и заместник-началникът на Генералния щаб на Българската армия и началниците и заместник-началниците на щабовете на различните видове войски; п) директорите, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори във военното разузнаване, военната полиция и военните контраразузнавателни служби на Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана; р) областните управители и техните заместници; с) кметовете и техните заместници, както и секретарите на общини и общинските съветници; т) председателите, заместник-председателите, генералните директори, членовете на управителни и надзорни съвети, членовете и ръководители на дирекции, отдели или сектори на Съвета за електронни медии, Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция; у) членовете на централните избирателни комисии; ф) ръководителят на Националния център за изучаване на общественото мнение към парламента; х) членовете на политическите кабинети на министър-председателя, неговите или нейните заместници или министри; ц) посланиците, генералните консули и заместник-ръководителите на дипломатически мисии; ч) главният секретар, директорите, началниците на отдели и сектори в администрацията на Парламента, както и щатните служители към постоянните комисии на Парламента; ш) главният секретар, началникът на кабинета, секретарите и ръководителите на отдели и сектори в администрацията на президента; (аа) главните секретари, генералните директори, заместник-генералните директори, главните директори, заместник-главните директори, директори, заместник-директори и началниците на отдели и сектори в централната и териториалната администрация на изпълнителната власт; (аб) членове на Висшата атестационна комисия; (ав) лицата, наети от Европейския съюз, от Организацията на Северноатлантическия договор или от всяка друга международна организация, в която членува или в чиято дейност участва България; и (aг) лица, заемащи длъжности, на които са назначени с акт на президента, парламента, Министерския съвет или министър-председателя.

48. През 2009 г., 2010 г. и 2011 г. списъкът е претърпял промени, свързани с промените в структурата на съответните органи. През 2012 г. Парламентът го разширил и включил: а) разследващите полицаи, военните разследващи полицаи и митническите служители и б) членовете на научните съвети на научните организации, като например университетите. В началото на 2017 г. Парламентът допълнително разширил списъка, като включил: а) обществените посредници на общините и техните заместници; б) съдебните заседатели; в) главните секретари и директорите на дирекции на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за регулиране на съобщенията; г) председателите, заместник-председателите, членовете, главните секретари и директорите на Комисията за финансов контрол и Комисията за енергийно и водно регулиране; д) главните архитекти на общини и кметските наместници; и е) членовете на регионалните и общинските избирателни комисии.

49. Списъкът с “публични дейности” е изложен в член 3, алинея 2.
Първоначално той включвал: (а) собствениците, директорите, заместник-директорите, главните редактори, заместник-главните редактори, членовете на редакционните колегии, политическите коментатори, водещите на рубрики във вестници или електронните медии, както и собствениците и управителите на социологически агенции, рекламни фирми или фирми за връзки с обществеността; б) председателят, заместник-председателите, главният научен секретар, членовете на управителните съвети, директорите, заместник-директорите и научните секретари на Българската академия на науките и в нейните научни институти и други самостоятелни звена; в) ректорите и деканите, техните заместници, директорите на филиали и департаменти, и ръководителите на катедри (факултетни подразделения) на държавните и частните висши училища и университети, както и директорите и заместник-директорите на училищата; г) управителите, изпълнителните директори и членовете на управителните и контролните съвети на лечебните заведения, както и председателите, заместник-председателите, главните секретари и членовете на управителните съвети на Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, както и председателят, генералният директор и заместник-генералните директори на Българския червен кръст; д) председателите, заместник-председателите и регистрираните членове на управителните и контролните органи на политическите партии и коалиции, синдикалните организации, работодателските организации и другите юридически лица с нестопанска цел; е) ръководителите и членовете на управителните органи на религиозни общности; ж) председателите, заместник-председателите и членовете на Висшия адвокатски съвет, Висшият контролен съвет на Адвокатската колегия и Висшия дисциплинарен съд на Адвокатската колегия; з) председателите и членовете на управителните и контролните органи на националните спортни организации и Българския олимпийски комитет; i) членовете на управителните, контролните и надзорните органи и представителите на банки, застрахователни и презастрахователни дружества, фондови борси, дружества, организиращи неофициални пазари на ценни книжа, инвестиционни посредници и инвестиционни дружества; й) едноличните търговци, както и членовете на управителните,контролните и надзорните органи и прокуристите на дружествата, организиращи хазартни игри; к) едноличните търговци, както и членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на дружествата, осъществяващи далеко-съобщителни услуги; л) едноличните търговци, както и членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на дружествата, които са радио- или телевизионни оператори; и м) лицата, упълномощени да действат като ликвидатори на неплатежоспособни дружества или банки.

50. През 2012 г. Парламентът разширил този списък, за да включи: а) управителите на медийните дружества; б) учредителите на юридически лица с нестопанска цел; в) членовете на управителните, контролните и надзорните органи на приватизираните държавни и общински дружества, членовете на управителните или надзорните органи на частните дружества или едноличните търговци, придобили дялове или части от такива приватизирани дружества и членове на приватизационни фондове; и г) някои категории неизправни длъжници на банки, които са станали неплатежоспособни през 90-те години. В началото на 2017 г. Парламентът допълнително разширил списъка, като включил: а) председателите и заместник-председателите на университетски и факултетски общи събрания; б) председателите, заместник-председателите и членовете на адвокатските съвети, контролните съвети и дисциплинарните съдилища на адвокатските колегии; в) председателите и членовете на управителните и контролните органи на лицензираните спортни организации; г) физически лица, придобили акции или дялове от приватизирани дружества; д) специалните администратори на банки, назначавани от Българската народна банка; е) членовете на управителните, контролните и надзорните органи на държавните и общинските дружества, дружествата, в които държавата или общината притежава половината или повече от половината от дяловете, и дъщерните дружества, в които такива дружества притежават половината или повече от половината от дяловете; и ж) различни категории съмнителни вътрешни кредитни длъжници на банки в несъстоятелност.

51. Съгласно член 26, алинея 1, точка 1, всеки, който е бил регистриран за участие в избори за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент, кмет или общински съветник, също трябва да бъде проверен за принадлежност към бившите служби за сигурност. Съобразно
допълнението в началото на 2017 г. на член 26 алинея 1, точка 5, трябва да бъде проверяван и всеки, който участва като кандидат за заемане на всякакъв вид “публична длъжност”.

52. С допълнението през 2011 г. на член 27, алинея 4, всеки, за който е направено предложение за награждаване с орден или медал, също трябва да бъде проверяван, и съгласно чл.11, ал.6 от Закона от 2003 г. за ордените и медалите, също допълнен през 2011 г., всяко предложение на президента за награждаване с орден или медал трябва да бъде придружено с документ за резултатите от такава проверка. Индивидуалният законопроект от 2010 г. на един народен представител, който доведе до приемането на тези разпоредби, първоначално предложени, за да се прегради пътя на всеки, за когото е установено, че е бил сътрудник към бившите служби за сигурност, да получи орден или медал. Той обаче е бил изменен от Парламента между първото и второто четене, за да се предвиди само проверка за такава принадлежност.

 

(iii) Комисията, която администрира закона
53. Според член 4, алинея 1 и член 29, алинеи 1 и 2 проверката се извършва от специална комисия.

54. Тази комисия се състои от девет членове, избирани от Парламента за срок от пет години (член 5, алинея 1). Преди да бъдат гласувани, кандидатите трябва да преминат проверка за надеждност и да бъдат изслушани от постоянната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред на Парламента (член 6, алинеи 2-6). След това Парламентът гласува за всяка кандидатура поименно и избира председател, заместник-председател и секретар на Комисията (член 6, алинея 7).

55. Никоя политическа партия не може да има мнозинство в Комисията (член 5, алинея 2). Само лица, които се ползват с доверие и обществен авторитет, отговарят на условията да служат в нея (член 5, алинея 3). По време на мандата си членовете на Комисията не могат да заемат изборна длъжност или да заемат ръководна позиция в политическа партия или професионална организация (член 5, алинеи 4 и 6). Те могат да бъдат отстранени от длъжност преди изтичането на мандата им само ако престанат да изпълняват изискванията за допустимост (член 5, алинея 7).

56. Първите членове на Комисията са били избрани от Парламента през април 2007 г. След изтичането на първоначалния им петгодишен мандат през май 2012 г. четирима от първоначалните девет членове са били преизбрани от Парламента за още пет години и са били избрани пет нови членове.

 

(iv) Начин на проверяване и разкриване на принадлежност на служители и сътрудници на бившите служби за сигурност
57. Съгласно член 1, алинея 3 и член 11 на Комисията били предадени архивите на бившите служби за сигурност, които е трябвало да бъдат централизирани под нейн контрол. Съгласно членове 16-20 и параграф 8 от преходните и заключителните разпоредби на закона всички държавни органи, които съхраняват документите на тези служби, е трябвало да ги предадат на Комисията в срок от осем месеца след влизането в сила на закона. Задачата на Комисията била да се прегледат тези документи и да се провери дали лицата, които са заемали някоя от видовете “публична длъжност”, посочени в член 3, алинея 1 от закона, или са извършвали някакви “публични дейности” посочени в член 3, алинея 2 (виж параграфи 47-50 по-горе), са описани в тях (член 9, алинея 2).

58. Въпросът дали някой следва да бъде обявен в принадлежност към бившите служби за сигурност е уреден в членове 24 и 25. Според член 24, както първоначално е бил приет, тези лица, които са били служители или сътрудници на тези служби, е трябвало да бъдат считани с принадлежност към тях. Член 25, както първоначално е влязъл в сила, предвиждал, че това следва да се установи въз основа на документите, съдържащи се в архивите на службите. Също така в алинеи 1, 2 и 3 се посочват видовете документи, които са в състояние да докажат служебната длъжност, съответно като щатен служител, нещатен служител или сътрудник.

Съгласно параграф 1 (1) от допълнителните разпоредби на закона “документ” е всяка записана информация, независимо от носителя, който се използва за записване на информацията, и включва информация в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни.

59. През декември 2012 г., вследствие на неуспешно конституционно оспорване на член 25, алинея 3, алинеята относно сътрудниците (вж. параграфи 74-76 по-долу), Парламентът заличил член 24 и преместил част от него в леко изменена форма към член 25. В обяснителните бележки към законопроекта, предлагащ това изменение, е посочено, че това ще изясни гледната точка, направена от Конституционния съд (вж. параграф 76 по-долу) - че задачата на Комисията не е да разглежда действителните дейности на тези, които е проверила за принадлежност към бившите служби за сигурност, а просто да види дали съществува документ за тяхната принадлежност към тези служби. Изменението е влязло в сила на 1 януари 2013 г.

60. Съгласно текста на член 25, точки 1 и 2, формулиран след изменението от декември 2012 г., принадлежността на някого към бившите служби за сигурност като щатен или нещатен служител може да се установява въз основа на щатни разписания, ведомости за получени възнаграждения или данни в неговото/нейното лично кадрово досие.

61. Параграф 1, алинеи 2 и 3 от допълнителните разпоредби дават дефиниция на “щатни служители” като български граждани, формално наети на работа от бившите служби за сигурност като оперативни работници или следователи, и като“нещатни служители” български граждани, привлечени от тези служби да изпълняват задачи и поръчения, свързани с тяхната дейност.

62. Съгласно член 25, точка 3, формулирана след изменението от декември 2012 г., принадлежността на някого към бившите служби за сигурност като сътрудник може да бъде установявана въз основа на: а) собственоръчно написани или подписани декларации за сътрудничество; б) собственоръчно написани отчети за оперативно наблюдение; в) документи за възнаграждения; г) документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудниците и съдържащи се в дела за оперативно наблюдение; д) документи, изготвени от служителя, който е ръководител на сътрудника; и е) данни за сътрудника в регистрационните дневници, справочните картотеки, протоколите за унищожаване на дела или други източници.

63. Параграф 1, т. 4 от допълнителните разпоредби определя като “секретни сътрудници” български граждани, които са оказвали негласна помощ на бившите служби за сигурност като резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, доверени лица или информатори. Всички тези категории са взети от вътрешните инструкции на бившите служби за сигурност.

64. Решението на Комисията за обявяване на принадлежността на служителите трябва да посочва техните имена, датите и местата на раждане, всички документи, отнасящи се до тяхната кариера, отделите, в които са работили, и “публичната длъжност” или “публична дейност”, която те заемат или извършват по време на проверката (член 29, алинея 2, точка 1).

65. Решението на Комисията за обявяване на принадлежността на сътрудниците трябва да посочва техните имена, датите и местата на раждане, имената на служителите, които са ги вербовали и са действали като техни ръководители, точното качество, в което са сътрудничили, оперативните им псевдоними, документите, показващи тяхната принадлежност, времето на тяхното освобождаване и “публичната длъжност” или “публична дейност”, които те заемат или извършват към момента на проверката (член 29, алинея 2, точка 2).

Съгласно член 29, алинея 3, ако информацията за някого е намерена само в индексните картотеки и регистрационните дневници (виж параграф 8 по-горе), липсата на други данни трябва да бъде изрично отбелязана в решението на Комисията.

66. Комисията трябва да уведоми заинтересованите лица за своите констатации и впоследствие в рамките на седем дни след приключване на проверката да публикува резултатите на своя уебсайт и по-късно в своя бюлетин (член 26, алинея 3 и член 29, алинея 4). Заинтересованите лица също трябва да получат при поискване достъп до документите в техните лични и работни дела (член 31, алинея 8). Член 29, с допълнението на алинея 5 от 2012 г., предвижда документите, които са послужили като основа за решението на Комисията, също да бъдат публикувани на нейната интернет страница.

67. Лицата, родени след 16 юли 1973 г., не подлежат на проверка (член 26, алинея 4). За тези, които са сътрудничили само до навършване на осемнадесет години или са били починали по време на разследването, не трябва да бъде обявявана принадлежност (член 30, алинея 1, точки 1 и 2). Същото се отнася и за онези, които, след като са уведомени за откриването на информация, показваща, че са сътрудничили, оттеглят своята кандидатура за заемане на длъжността (член 30, алинея 1, точка 3), освен ако вече не са официално регистрирани като изборни кандидати (член 30, алинея 2).

68. Комисията е произнесла първото си решение на 24 април 2007 г. До сега тя е проверила над 290 000 души и е обявила принадлежност на повече от 12 000 от тях, включително един президент на Републиката, трима съдии в Конституционния съд, повече от 150 народни представители, повече от 100 министри от правителството и известен брой известни политици, журналисти, адвокати, бизнесмени, учени и религиозни фигури. Въпреки че някои от обявените в принадлежност лица са се оттеглили от публичния живот след обявяването им в принадлежност, мнозина продължават да бъдат активни в политиката, правителството, медиите, академичните среди и бизнеса.

69. Според член 23 документите, показващи принадлежност към бившите служби за сигурност, не могат да бъдат публикувани или разкривани по никакъв друг начин. Член 273 от Наказателния кодекс, допълнен през 2006 г., обявява такова разкриване за криминално престъпление.


v) Съдебен преглед на решенията на Комисията
70. Решението на Комисията за обявяване на принадлежност на някого подлежи на преглед пред Софийския градски административен съд, чието решение на свой ред подлежи на обжалване с оглед неговата законосъобразност пред Върховния административен съд (член 8, алинея 4, член 29, алинея 6 (предишен 29 алинея 5) и член 31 алинея 8). Въпреки че законът не споменава дали искането за съдебно обжалване има суспензивно действие, на практика то няма такъв ефект, тъй като подаването на такова искане не забавя публикуването на решението на Комисията, което се публикува на нейната интернет страница в деня, в който е издадено.

71. Има много дела, по които онези лица, които са с обявена принадлежност, са потърсили съдебен преглед. Основната теза на повечето от тях се състои в това дали документите, на които Комисията се е позовала съгласно член 25 от Закона (виж параграфи 60 и 62 по-горе), за да установи принадлежност към бившите служби за сигурност, са достатъчно доказателствени. Обичайният аргумент на тези, за които е обявена принадлежност, е бил, че наличните доказателства не показват, че те наистина са сътрудничели, а само че техните имена са посочени в документи.

Върховният административен съд досега е решил повече от сто такива дела. С две отделни изключения през януари 2014 г. (реш № 274 от 10.01.2014 г. по адм. д. №14740/2012 г., ВАС, III отд., и реш. № 725 от 21.01.2014 г. по адм. д. № 223/2013 г., ВАС, III отд.) от 2008 г., когато е започнал разглеждането на молби за съдебен преглед по закона, съдът последователно е констатирал, че Комисията не е била длъжна да проверява дали документите показват, че някой действително е сътрудничил или дали информацията в тези документи се опровергава от други доказателства. По-скоро Комисията трябва просто да отбележи тази информация, дори и тя да е показана само в един документ, и да я направи публична, без да има никаква свобода на преценка по въпроса. Нейната задача е ограничена само до документиране на установените факти и нейните решения са чисто декларативни.

Това е така, защото законът няма за цел да санкционира или лустрира служителите и сътрудниците на бившите служби за сигурност, а просто да разкрива наличната информация за всички публично активни хора, показани в документите на тези служби като служители или сътрудници, с оглед да се възстанови общественото доверие и да се предотврати изнудването на тези хора (вж., между много други, реш. № 13432 от 08.12.2008 г. по адм.д.№ 9456/2008 г., ВАС, VII отд., реш № 577 от 14.01.2009 г. по адм.д. № 13924/2008 г., ВАС, ІІІ отд., реш № 460 от 13.01.2010 г. по адм.д. № 2155/2009 г., ВАС, III отд., реш. № 9838 от 01.07.2011 г. по адм.д. № 2878/2011 г., ВАС, III отд.; Реш № 9426 от 29.06.2012 г. по адм.д. № 1131/2012 г., ВАС, ІІІ отд., реш. № 10489 от 10.07.2013 г. по адм.д. № 11654/2012 г., ВАС, ІІІ отд., реш. № 14636 от 07.11.2013 г. по адм.д. № 14799/2012 г., ВАС, III отд. .; Реш № 3656 от 17.03.2014 г. по адм.д. № 9785/2013 г., ВАС, ІІІ отд., реш № 7537 от 23.06. 2015 г. по адм.д.. № 14875/2013 г., ВАС, III отд.; реш. № 3071 от 17.03.2016 г. по адм. д. № 7208/2013 г., ВАС, III отд.; и реш. № 6231 от 18.05.2017 г. по адм. д. №3786/2016 г., ВАС, III отд.).

Дори второто дело, по което Върховният административен съд се е отклонил от тази съдебна практика през януари 2014 г., е било в основата си решено в съответствие с преобладаващия подход (вж. Реш №3424 от 18.05.2015 г. по адм.д. № 838/2014 г., АС-София-град).

72. Опитите за повдигане на недиректни оспорвания на решенията на Комисията чрез искания за декларативни съдебни решения в административните и граждански съдилища въз основа на това, че съдебният преглед е единственото възможно средство за защита, са се провалили (виж опр.13037 от 01.12.2008 г. №7366/2008 г., ВАС, ІІІ, реш. № 9161 от 01.07.2010 г. по адм. № 16603/2009 г., ВАС, III о., и опр. № 610 от 11.12.2013 г. по ч. № 5127/2013 г., ВКС, I г. о).

73. Освен това не е възможно да се търси обезщетение за вреди съгласно член 1, алинея 1 от Закона от 1988 г. за отговорността на държавата и общините за вреди, който предвижда отговорност на държавата за вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразни административни действия, освен ако решението на Комисията е било отменено (виж опр. № 7760 от 02.06.2011 г. по адм.д. №6323/2011 г., ВАС, III отд.) или е било недействително (виж реш № 9068 от 30.06.2010 г. по адм. д. № 7095/2009 г., ВАС, III отд.).Едно дело, по което са били присъдени обезщетения съгласно тази разпоредба, се е отнасяло до лице с обявена принадлежност, което успешно е оспорило решението на Комисията чрез съдебен преглед, главно на основание, че то не попада в рамките на категориите лица, които са били обект на обявяване на принадлежност съгласно Закона от 2006 г. (виж реш № 3787 от 28.07.2011 г. по адм.д.№ 5962/2010 г., АС-София-град и реш № 2715 от 25.02.2014 г. по адм. № 9786/2013 г., ВАС, III отд.). По дело, по което Комисията неправилно е обявила принадлежност на лице към бившите служби за сигурност и след това е оттеглила решението си, но не е публикувала оттеглянето на своята интернет страница достатъчно бързо, това лице също е имало възможност да получи обезщетение съгласно член 1, алинея 1 от Закона от 1988 г. (виж реш № 15591 от 25.11.2011 г. по адм.д. № 9902/2011 г., ВАС, III отд.).




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2816128
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031