НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

1612 София, ул. „Хайдушка поляна” 12

Рег. № RB102101-001-04/121/340

Екземпляр 3 24.09.07

ДО

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

СОФИЯ – ГРАД

ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ,

22 СЪСТАВ

АДМ. ДЕЛО № С-19/2007 г.

МОЛБА

ОТ 

ГЕНЕРАЛ – МАЙОР КИРЧО ИВАНОВ КИРОВ,

ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ,

Съгласно чл. 39а. От Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита. Същите лица получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.

Предоставеният на това основание достъп включва запознаване с документите, съдържащи класифицирана информация, в съдебно заседание или в регистратурата на съда за класифицирана информация, но не включва процедура по предоставяне на документи или копия на лицата по чл. 39а. От ЗЗКИ. Пренасянето на документи, съдържащи класифицирана информация, по силата на ЗЗКИ се извършва само от специални куриери, в оформени специални пакети, а съхранението на такива документи е само в регистратурата за класифицирана информация, сертифицирана от Държавната комисия по сигурността на информацията. Лицата по чл. 39а. От ЗЗКИ не отговарят на тези особени изисквания на ЗЗКИ за пренасяне и съхранение на класифицирана информация. 

Лицата по чл. 39а. от ЗЗКИ нямат право да разгласяват на трети лица, неучастващи в съдебния процес, данни по делото, представляващи класифицирана информация или да разпрастраняват документи с гриф за сигурност.

На основание чл. 39а. от ЗЗКИ достъп до документите по делото, съдържащи класифицирана информация, е предоставен на конституираните като заинтересовани страни наследници на Васил Лалев Метев. Наследникът Лалю Василев Метев използва предоставения му достъп, изисква и получава копия от съда и ги публикува в интернет, в личния си уебсайт. В момента е публикувана жалбата по настоящото дело, като е премахнат грифа за сигурност върху нея и решението на Министерския съвет, представляващо приложение № 2 към жалбата. 

Въпреки настоящия съдебен процес и претенциите на наследниците на Васил Лалев Метев към процесния имот, като директор на разузнавателното ведомство на Република България, нямам законови права и задължения по реституционни искания на български граждани, нямам и не мога да имам некоректно отношение и поведение към Лалю Василев Метев, но съм длъжен да реагирам, когато се засягат правата и законните интереси на Националната разузнавателна служба. Процесният имот е предоставен от Министерския съвет на Националната разузнавателна служба и службата не може да се разпорежда с имота, защото същият е със статут на публична държавна собственост. Като ръководител на ведомството обаче съм задължен да управлявам имото като добър стопанин и да го защитавам срещу всякакви претенции и незаконосъобразни действия, докато е в патримониума на службата.

ГОСПОЖО СЪДИЯ,

            Моля Ви да разпоредите:

1. На служителите от регистратурата за класифицирана информация на Административен съд София – град, да не предоставят от деловодната папка документи, маркирани с гриф за сигурност или техни копия на страните по настоящото дело.


2. На г-н Лалю Василев Метев, заинтересована страна в настоящия съдебен процес, да прекрати извършваното от него нарушение по нерегламентирано предоставяне на достъп до документи, маркирани с гриф за сигурност, като прекрати публикуването в интернет на жалбата по настоящото дело и решението на Министерския съвет, представляващо приложение № 2 към жалбата. 

Приложение: Екземпляр от молбата за г-н Лалю Василев Метев

25/09/2007 г.                          ДИРЕКТОР: /подпис/

Отп. в 3 екз. –
№ 1 – КД
№ 2 и № 3 – АС, град София

Защита на класифицираната информация

Понятието „класифицирана информация” се въвежда за пръв път със Закона за защита на класифицираната информация (обн. ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г.). Това е общо понятие, което включва информацията, представляваща държавна тайна, служебна тайна и чуждестранна класифицирана информация. 

Необходимостта от защита на класифицираната информация се поражда от значението й за националната сигурност на Република България. Защитават се факти и обстоятелства, свободният достъп до които би могъл да накърни териториалната цялост, независимостта и суверенитета на страната.

Поради това е необходимо да се търси баланс между правото на гражданите на свободен достъп до информация и интересите на държавата и обществото от защитата на националната сигурност. Ограничаването на достъпа до класифицирана информация цели да предотврати заплахата или увреждането на интересите на Република България, свързани със суверенитета, независимостта, териториалната цялост, отбраната, конституционно-установения ред, външната политика и международните отношения.

Защитата на тези интереси чрез защитата на класифицираната информация гарантира демократичното функциониране на държавата и на гражданските институции. 

Политиката на Република България по защита на класифицираната информация се осъществява от специално създаден държавен орган - Държавната комисия по сигурността на информацията. По силата на закона за защита на класифицираната информация, Държавната комисия по сигурността на информацията е национален орган за защита на класифицираната информация.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за защита на класифицираната информация Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Съставът на Комисията се определя с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя.

Изменения в кръга на лицата, които по право имат достъп до класифицирана информация

С последните изменения на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 89 от 12.10.2004 г.) се промени режимът на достъп до класифицирана информация, като се предвиди нов чл. 39а в Закона за защита на класифицираната информация. С изменението всички лица, които действат при или във връзка с осъществяване на конституционно установеното им право на защита, не се проучват за надеждност, а получават по право достъп до всички нива на класифицирана информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита и при спазване принципа „необходимост да се знае”.

Необходимостта от тази промяна е безспорна с оглед осъществяване в пълен обем на правото на защита на участниците в граждански, наказателни и административни производства. Досегашната уредба не позволяваше например на обвиняемия по наказателни дела от общ характер да получи достъп до доказателства по делото, представляващи класифицирана информация, тъй като не отговаря на изискването по чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Този проблем се пораждаше и по отношение на всички участници в производството, които не отговарят на изискванията по чл. 40, ал. 1 от ЗЗКИ за издаване на разрешение за достъп. 

Чл. 39а.  (Нов - ДВ, бр. 89 от 2004 г.) от Закона за защита на класифицираната информация (Обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г., попр., бр. 5 от 17.01.2003 г., изм., бр. 31 от 4.04.2003 г., доп., бр. 52 от 18.06.2004 г., бр. 55 от 25.06.2004 г., бр. 89 от 12.10.2004 г.; кн. 5/2002 г., стр. 260; кн. 7/2004 г., стр. 206; кн. 11/2004 г., стр. 215 т. 1, р. 6, № 809) 

(1) Не се извършва проучване за надеждност на лица при или във връзка с осъществяване на конституционното им право на защита.

(2) Лицата по ал. 1 получават по право достъп до всички нива на класифицираната информация за времето, необходимо за упражняване на правото им на защита, и при спазване на принципа „необходимост да се знае”.

МОТИВИ 

към проекта за Закон за Националната разузнавателна служба

Институциите в демократичното общество не могат да функционират без адекватна на времето и потребностите законова база. 

Изградената нормативна база през последните 12 години въз основа, на която работеха специалните институции бе готвена без цялостна визия за реформата в тази сфера, „на парче”, като често се променяше се по конюнктурни съображения. Всичко това доведе до липса на координация между отделните звена и трудност при упражняването на контрол върху тях.

Получиха се и парадокси, какъвто е случаят с НРС. Въпреки някои опити преди управлението на ОДС да се приеме нужната нормативна база за НРС, което за съжаление не стана, през последните 4 години този въпрос съзнателно бе забравен или по-точно подменен. В резултат на това НРС функционираше в пълен правен вакуум, неясно къде в пространството между трите власти: изпълнителна, законодателна и съдебна. Това създаде предпоставки за невъзможността да бъде поставена под ефективен парламентарен контрол. Показателен е примера, че въпросите по линия на парламентарния контрол по отношение на НРС бяха отхвърляни от председателя на 38-то НС с мотива, че не е към изпълнителната власт. Тогава естествено възниква въпроса, „Към коя власт е НРС?”. Може ли една толкова важна институция да функционира на базата на указ от 4-ри изречения на Председателя на Държавния съвет, датиращ от 1990 година. 

Разбира се, че въпросът с НРС не е частен случай за специалните органи. Той е илюстративен пример за сериозните проблеми в тази област.

Незабавното приемане на устройствен закон за Националната разузнавателна служба ще осигури нормални условия за функционирането на институцията и ще повиши ефективността й по отношения нейната сериозна роля в сферата на националната сигурност.

Отворено писмо до г-н Николай Бареков от директора на

Националната разузнавателна служба генерал-майор Кирчо Киров

НАЦИОНАЛНА РАЗУЗНАВАТЕЛНА СЛУЖБА

1612 София, ул. „Хайдушка поляна” 12

До  Николай Тихомиров Бареков

Журналист

София, пл. „България” № 1

НДК, Административна сграда

Ет. 11

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БАРЕКОВ,

Функционирането на Националната разузнавателна служба на Република България е в пряка зависимост от задачата за предоставяне на значима за националната сигурност  и националните интереси информация на висшите държавни органи. Националната разузнавателна служба осигурява качеството на разузнавателната информация чрез специфични правила за нейното получаване, проверка и предоставяне.

Дискусията в българското общество за архивите на бившата Държавна сигурност в последните седмици придоби силен резонанс и изостри сетивата не само на българските граждани в очакване на сензационни информации за връзки на публични български личности с бивши служби за сигурност. Като ръководител на служба за сигурност си представям, че получаването, проверката и разпространението на тези информации в едно демократично общество би следвало да се извършва при пълна, точна и непротиворечива законова уредба. Ние би трябвало да упражняваме младата българска демокрация и да се ползваме от ценностите й съобразно действащите закони. Без съществуването на нормативна уредба в тази насока, аз бях и съм поставен в изключително неудобна позиция да преценявам и да отговарям на обществените очаквания и на конкретни искания на високопоставени представители на обществото за предоставяне на конкретни данни от наследената от службата архивна информация.

При липса на специални правила за работа с архивната информация на бившите структури на Държавна сигурност, в мен съществува убеждението, че с отговорите на отправените към мен въпроси ще оставя съмнение в обществото за коректността на разпространената информация. И най-целенасоченото тълкуване на Закона за защита на класифицираната информация,  Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на личните данни не води до извод, че като ръководител на служба за сигурност имам право публично да огласявам лични данни. Това поне следва от първия прочит на текста на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, според който личните данни, обработвани от държавните органи, са служебна информация тоест тези данни са класифицирана информация по смисъла на  Закона за защита на класифицираната информация. Дори ако си позволя да разпространя информация, която отрича връзките на конкретно лице със структура на бившата Държавна сигурност, аз нямам защита от гледна точка на уреден механизъм, по който следва да съм установил това конкретно обстоятелство, а още по-голяма опасност за достоверността на така изнесената информация би била законовата невъзможност на засегнатите лица и на обществото да проверят достоверността й. Многократното тълкуване в средствата за масова информация  на чл. 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация в смисъл, че архивната информация на бившата държавна сигурност не е класифицирана информация – и от друга страна същевременното публично признание за възможно наличие на „чувствителна информация” и на лични данни в архивната информация на бившата Държавна сигурност не е класифицирана информация и от друга страна – същевременното публично признание за възможно наличие на „чувствителна информация” и на лични данни в архивната информация, ме убеждават, че като директор на Националната разузнавателна служба не бива да допускам увлечение по политически вълнения, без да са очертани законодателно условията и редът за равноправен достъп до въпросната архивна информация не всички български граждани и произтичащите от това задължения на ръководената от мен служба за сигурност.

Що се отнася до конкретни имена, не мога да добавя нищо повече към публично огласени в минали  години лица, по списъци изготвени от комисиите, ръководени от ексминистър Богомил Бонев и господин Методи Андреев.

Позволявам си да Ви предоставя това становище по поставения от Вас въпрос със заявлението, че съм го предоставил и ще го предоставям на всички подобни запитвания, отправени до Националната разузнавателна служба, до законодателното уреждане на тази проблемна материя. Потвърждавам готовността на Националната разузнавателна служба до края на месец юни 2006 г. да предостави на Държавния архив архивни документи, които вече са явни, в които няма лични данни и с които не се засягат интересите на трети лица.

06.06.2006 г.                                    С уважение,

София                                             Директор на НРС

                                                       Генерал-майор: К. Киров

Уважаеми читателю,

Приеми извиненията ни, че ще получиш продължението на списъка с кандидатите за кметове, които са работили за Държавна сигурност, не днес, а утре, след като той бъде оповестен от Комисията по досиетата. В. "Експрес" бе официално предупреден от прокуратурата да спре публикацията. Уведомиха ни, че започва и досъдебно производство. В редакцията на вестника се появи дознател от ГДБОП - Главната дирекция за борба с организираната престъпност и поиска от главния редактор на подпише предупредителен полицейски протокол, че няма да нарушава закона за досиетата.

Главният редактор бе предупреден, че според чл. 273 от Наказателния кодекс я заплашва затвор от 3 до 6 години.
Ние сме твърдо убедени, че не сме извършили престъпление. Спираме публикацията, защото уважаваме закона и хората, които го прилагат. Въпреки че те невинаги го правят. В продължението на списъка, който ще получите утре, вероятно ще липсват някои имена, тъй като комисарите ще са преценили, че въпросните лица не трябва да бъдат огласявани. Тогава ще разберем дали и комисията уважава закона, или подборът ще бъде направен по целесъобразност.
Питаме се обаче защо е толкова важно публикуването на въпросния списък да бъде отложено с един ден?