Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2007 12:01 - Цярят на акварела
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 8489 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.06.2008 12:15


ДОКОЛКОТО СИ СПОМНЯм


Константин Щъркелов (1889-1961) - Царят на акварела

image


През есента на 1960 година в София се откри изложбата на Константин Щъркелов. Споменавам този на пръв поглед страничен факт, защото той оказа особено влияние в живота ми. Изложбата имаше стряскащ публичен успех. За него сигурно повлияха две обстоятелства - майсторството на рисувача, неговата „боговдъхновена”, достъпна, понятна, поетична живопис, и съчувствието към нерадостната му съдба през последните години. След девети септември, Щъркелов беше низвергнат, на 9 октомври 1945 година изключен от Съюза на българските художници, арестуван, изпратен в затвора заедно с знаменитите Александър Божинов и Никола Танев, изтърпял там пет месеца, после изселен от София. И така петнадесет години по-късно, нарочно или не, пак на 9 октомври 1960 година бе открита юбилейната му изложба, която възбуди възторг и завист, хвалебствия и злоезичия... Аз обичах картините на Щъркелов, те не бяха авангардни, не бяха модерни, те просто ми се струваха хубави, смея да кажа различни от всички други и поради това отличими от всички други. За изложбата се появиха добронамерени отзиви, дори вестник „Вечерни новини” помести редове писани от Никола Вапцаров през 1935 година:

„Аз познавам тия пръсти, които с вълшебство карат един сив камък да разказва своята хилядолетна легенда, една мура свенливо да признава любовната си игра със северния вятър или златните паяжини да се люлеят опиянени в простора.”

Явно широкото признание е станало нетърпимо за вразите и те намериха свой говорител, който се наричаше Димитър Остоич. В „Литературен фронт” се появи негова статия „За изложбата на Константин Щъркелов и някои въпроси, които тя повдига”. Прочетох я и изтръпнах. Толкова омраза, толкова неистинност, толкова непочтеност. И понеже „възмущението прави поета” седнах на пишещата машина в лабораторията, грамадна, тежка, с широк валяк „Континентал”, и чук-чук написах отговор. Мислих, мислих и реших да го пратя като писмо до редакцията, мислих, мислих и го подписах Георги Христов, а за по-прогресивно добавих ДКК „Република” Свищов - един вид авторът е трудещ се.

Разбираш ли, читателю, страх ме беше да го подпиша Данаилов, защото в моите представи за света това име можеше да събуди подозрения. Сякаш беше единствено, сякаш всеки знаеше на кои Данаилови съм потомък. Не вярвам някой днес да проумява, какво значи да се страхуваш от името си. Изпратих писмото до редакцията на „Вечерни новини”. Остоич беше се заял и с нея заради публикацията на Вапцаров, та си виках, може пък да го поместят напук.

И за най-голяма изненада, една вечер татко дойде развълнуван, щастлив и донесе вестника.

- Излезе! - каза той.

- Попал в газету! - каза весело майка ми.

Но аз бях по-горд от Чеховия герой, който дълбоко се поласкал, когато вестниците споменали името му, тъй като на улицата го блъснала кола. Аз бях неописуемо щастлив.

Малко е останало в главата ми, от това което бях написал тогава, загубил бях вестника и видях съчинението си едва миналата година в една архивна колекция за Щъркелов. Помня обаче, как Остоич обвиняваше художника, че дърветата на предния и задния план в картините му били еднакво зелени, а аз предположих, че той е разглеждал изложбата с очила за слънце. И още други хапливости.

Това, което ме изуми обаче бе, че след няколко дни в „Литературен фронт” се появи редакционно антрефиле озаглавено „По повод”. А поводът беше моето писмо до „Вечерни новини”. Нападаше ме редакцията: другарят Георги Христов - тъй, другарят Георги Христов - нъй... А ако знаеха, че другарят Георги Христов е един обикновен хлапак, който работи в консервена фабрика, занимава се с конфитюри и пюрета, и още играе футбол с децата, сигурно щяха да си помислят дали да харчат височайшата си злоба и то в такова тежко литературно издание.

Около Нова година се получи телеграма от Щъркелов. Текстът помня:

На многая лета

и всяко добро

да ви сподиря късмета.

Следва писмо.

Писмо не последва. През април Щъркелов почина. Ден преди това бил получил от благодарната власт орден „Кирил и Методи”, дори първа степен.

Разумни доводи защо непосредствено след девети септември, комунистите се нахвърляха с толкова злоба срещу безсъмнено доказани личности в нашето изкуство, култура, наука - няма. Защо един Александър Божинов - величие в художествения и обществен живот, което всяка нация би искала да притежава, е осъден от народния съд на една година затвор, защо Щъркелов , защо Никола Танев, защо Борис Денев, защо Димитър Талев, защо Чудомир, та в края на краищата, защо Михаил Арнаудов, и Александър Станишев. Няма разум, има взрив на стаявана завист, на десетилетия трупана омраза, какви ти десетилетия, векове е трупана тази омраза на посредствения към талантливия, на безличния към знатния, на бездарния към вдъхновения. "Да бием гражданете!" - всъщност не е повик на селото против града, а на тъпотата и простащината срещу интелигентността и духовността.

* * *

От стените на стаята ни гледаха и завиждаха знаменити пияници, техните образи, оригинални скици и картини. И Константин Щъркелов, и Александър Божинов, и Никола Танев, някогашни приятели, гости и почитатели на това вино. Толкова много картини висяха по стените, че човек не знаеше къде по-напред да гледа. Картини за цяла една къща, всички му бяха мили и сега трябваше да се сместят само в едната стая.

Георги Данаилов

 

Забележка: Георги Христов Данаилов, председател на Агенцията за българите в чужбина в периода 1993-1995 г., беше оповестен като агент на Второ главно (контраразузнавателно, б. ред.) управление на ДС. Той започва да съдейства на службата през 1973 година, като е регистриран под псевдонима Андрей. При проверката на Комисията по досиетата са били открити разходни документи, от които става ясно, че работата на Данаилов за Държавна сигурност не е била безвъзмездна. Писателят е вербуван от старши лейтенант Благой Райчев и капитан Д. Костадинов на десети октомври 1973 г., а е регистриран в ДС в края на същия месец. Георги Данаилов произхожда от известен свищовски род. Голяма популярност получава още с първите си книги: "Деца играят вън", "При никого", "Убийството на Моцарт", "До Чикаго и назад, сто години по-късно".



ПАНТЕИЗЪМ И ДЕКОРАТИВНОСТ

Десислава Неделчева

Искам най-напред да отворя мащаба: Щъркеловият Дневник дава едно остро специфично художническо ГЛЕДАНЕ на нещата в пейзажа. Рядко съм срещала такова изтънчено наблюдение върху дремещата повърхност на околното. Художникът акварелист Константин Щъркелов е невероятен писател, без да мисля, че нещата вътрешно се различават едно от друго. Художникът е добър писател, защото е добър художник. В днешното време на бързите закуски и четива, това обръщане /или връщане1/ към бавното гледане е много полезно интелектуално забавяне на скоростта, но не тази на мисленето. Отнася се въобще за едно друго говорене от началото и средата на века, което е просто същинското име, назоваващо метода на работа на Щъркелов в живописта. Текстът на Дневника се приплъзва през текста на Картината. Художникът още навремето е изглеждал сантименталист и с назадничава естетика. Той обаче е бил виртуоз, притежаващ две ценни неща: стил и ясен, разграничаващ го от останалите художествен почерк. Увлечена като гимназистка изключително по Дневника, нека все пак да отбележа, че той обхваща почти половината от „Животоописанието”. Другата част съдържа писма, спомени, отзиви, стихове и есета, както и документални материали от следственото дознание по време на ареста2, а така също и неизвестни досега рисунки и скици на Щъркелов. Така изданието изглежда някак календарно, некроложно, сбогуващо се в своята окончателност, изпълнявайки синовна функция. Месеци, дни, сезони /мерната единица на Щъркелов е „ден”/, много приятели, грижи и вглъбеност, която се разнася с опасността да се пръсне. С други думи, събраността на томчето компенсира едва ли не някакъв трудно разбиран десетилетен културен дълг. Дневникът на  Щъркелов позволява да видим как са се смесвали боите: творческото его влиза бавно и старателно в „тялото” на природата. Този процес на внедряване показва това органическо вместилище, каквото е правенето на изкуство. Ако имаме /внимателни/ очи, ще „оправдаем” всяко парченце от тази българска картина. Излиза, че Константин Щъркелов е някакъв Пан, включително и този на Кнут Хамсун /не само Христо-Ясеновия/, някакъв  Кенет Уайт, някакъв български Безкраен път. Защо - казва Щъркелов в Дневника от 1 октомври 1914 година - се съмнявате в моето писмо? Там има всичко, което има в душата ми. Аз исках да ви излъжа, но перото ме издаде…/с. 22/ Дневниковите бележки на „ландшафтния Константин Щъркелов” сами по себе си стоят като акварели, чиито рамки явно намерихме /?/ 40 години след смъртта на художника. В тях има брилянтни пасажи, дословни повторения, които много лиризират, някъде бележките от Дневника са едновременно и писма /играят на писма/ - неизпратени или неполучени. Тези текстове правят декоративни, стилизирани, премерени отрязъците от живота. Лаконичните епизоди в Дневника, които го съставят. Щъркеловите бележки и описания представляват едно все още неизчислено богато литературоведско поле, чиито паратекстове изглеждат до този момент необозрими. Предговорът на Максимилиян Киров към изданието ми се стори доста завоалиран и приличен, напомнящ с нещо политически инфантилните изкуствоведски писания.

БЕЛЕЖКИ:

1. „Връщам се като старец, който е пазач на някакъв замък. Сам и мълчалив.” /с. 89/

2. След  9 септември Константин Щъркелов е изселен, изключен е от  СБХ и прекарва пет месеца в Централния затвор. Творчеството му е отречено и забравено. Пишейки за това, трябва да използвам категоричния бутафорен езиков замах на комунистическия профанизъм: чужд на прогресивните и революционни идеи, официален художник на буржоазния режим и царски любимец. Дневниковите бележки от затвора са най-кратки.


Константин Щъркелов, “Животоописание”, ИК “Парнас”, С., 1999.


 

Будители с пагони

Военните художници – пазители на

българския национален и боен дух

На 04.07.1916 година със Заповед № 391 на Главнокомандващия Действащата армия на България генерал Никола Жеков започва действителното комплектуване колекциите на музея. Малцина знаят, че създаването му е подтикнато от участието на военните ни художници в Голямата берлинска изложба през пролетта на 1916 година. Службата на военните художници се създава в самото начало на Първата световна война. Прави чест на военните ни мъже, които в тези дни на върховни изпитания са намерили сили да помислят не само за хляба на войската, за боеприпасите и планирането на бойните операции, но да мислят и за това, което ще остане трайно в народното съзнание и памет.

Със Заповед № 123 от 14.12.1915 г. са назначени като военни художници: Борис Денев - към Щаба на Действащата армия (ЩДА); Георги Евстатиев - ЩДА; Александър Божинов - 1-ва пех. Софийска дивизия; Михаил Лютов - 9-a пех. Плевенска дивизия; Никола Танев - 3-а пех. Балканска дивизия; Александър Мутафов - 4-а пех. Преславска дивизия; Стоян Райнов - 6-а пех. Бдинска дивизия; Иван Вълчанов - 7-а пех. Рилска дивизия; Димитър Гюдженов - 8-а пех. Тунджанска дивизия; Цено Тодоров - 9-a пех. Плевенска дивизия; Никола Кожухаров - 10-а пех. Беломорска дивизия; Сергей Иванов - 11-а пех. Македонска дивизия; Георги Матев - Конна дивизия; Никола Ганушев - 5-а пех. Дунавска дивизия; Гошко Дацов - 6-а пех. Бдинска дивизия; Константин Щъркелов - 7-а пех. Рилска дивизия.

За художниците е въведена специална военна униформа с инициали на пагоните „ВХ”, за да могат безпрепятствено да се движат по фронтовите участъци. Утвърден е Правилник за службата на военните художници, който регламентира условията, които ЩДА се задължава да осигурява - съдействие и материали в интерес на творческия процес, и определя собствеността на създадените творби. Така ЩДА се явява организатор на дейността на военните художници и меценат на тяхното изкуство. Ежегодно се назначават комисии за откупуване на картини и скулптури за музея и се подбират произведения за предстоящи изложби.

За участие в Берлинската художествена изложба са определени 247 картини от различни направления и техники. Поради големия интерес, независимо от ограниченията на военното време, ЩДА командирова до Германия десетина художници, сред които: Михаил Лютов, Константин Щъркелов, Цено Тодоров, Никола Кожухаров, Никола Танев, Георги Желязков и др.


  

Първата световна война в творчеството на художници – баталисти

1. Михаил Лютов                      - 208 скици, портрети, жанр композиции

2. Александър Мутафов            - повече от 200 картини с масл. бои, акварели, молив изпратени в сп. “Отечество” и въввоеннокартографския отдел 

3. Христо Каварналиев            - художник при флотата, нарисувал от 5 март 1917 г. 75 скици от Северния флот, 18 недовършени скици и 2 портрета на ген.майор Николаев; Георги Евстатиев от 1-ва дивизия

4. Васил Маринов от 20-та пех. Беломорска дивизия                - 35 произведения с маслени бои и акварел 

5. Константин Щъркелов            - 300 скици и рисунки

6. Георги Машев                          - 15 картини, стотици скици 

7. Иван Вълчанов                        - 4 картини с маслени бои

8. Атанас Михов                          - 4 картини с маслени бои, 5 пастели, 4 акварели 

9. Станьо Стаматов                    - 20 акварела, 3 комп. с  маслени бои

10. Никола Танев                        - десетки акварели, картини с маслени бои 

[ЦВА, ф.40, сп.2, а.с. 998, л.157, 171, 186, 188, 194, 205, 210, 212...]


Кратка историческа справка: Военноисторическият музей е основан по време на Първата световна война със заповед на главнокомандващия ген. Никола Жеков. Първите експонати са картини на военна тематика. По това време се създава Служба на военните художници, а военното министерство обявява конкурс за главен военен художник, спечелен от Борис Денев. На щат са назначени общо 16 живописци, сред които Александър Божинов, Димитър Гюдженов, Константин Щъркелов. По време на войната към дивизиите работят още Владимир Димитров-Майстора, Борис Митов, Захари Жендов и др. Въведена е специална военна униформа за художниците с инициали на пагоните "ВХ".




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822442
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031