Първият български текстилен
инженер ИВАН МЕТЕВ

(21 март 1889, гр. Габрово –
16 юни 1913, с. Сушево, Щипско)

Иван Метев е син на дядо Метю Христов Чехлар (1845-1913) от с. Армените (Габровско) и Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък. Брат на Ганка Метева, Христо Метев, Лалю Метев, Димо Метев, Георги Метев, Сийка Метева и Радка Метева. Иван Метев Христов е първият текстилен инженер в България – загинал за Родината при град Щип (Македония) в Междусъюзническата война (1912-1913).

През 1904 г. в с. Хаджи Цонев мост (кв. Смирненски) била пусната вълненотекстилната фабрика „Надежда” (днес цех „Евтим Апостолов”) като акционерно дружество от седем души. Между тях бил и Метю Христов – Чехларят. Като силно родолюбив българин, той искал да модернизира производството, но не с чужди майстори, а с български, които по това време липсвали. За това изпратил своя син да учи в стронство текстилна индустрия. Той завършил и станал първия текстилен инженер в България.

Иван Метев Христов е роден на 21 март 1889 в град Габрово. Учил в родния си град и през 1909 г. заминал за град Вервие (Белгия) да следва текстилно инженерство. Всестранно надарен, необикновено трудолюбив и упорит, той още в Габрово изучил френския език и още в първите дни като редовен студент слушал лекциите на френски език. Правил силно впечатление на професорите не само с отличното говорене на френски, но и с голямата си любознателност, подвижен ум, доброта и скромност. Първите четири семестъра взел за една година, а оценката от изпитите била все отлична.

През своето следване Метев практикувал в една голяма текстилна фабрика, в която останал на работа след завършването си. Собственикът бил благосклонно разположен към даровития младеж и не криел от него тайните на производството. За благодарност, Метев изтъкал образът му в плат на жакардов стан. Като го видяла дъщерята на индустриалеца била поразена от красотата и приликата на баща си и поискала да се запознае с инженера. Запознали любопитната девойка с младия, току що завършил инженер. Тя била учудена от неговата хубост и доброта, нежност и разумност. Започнали срещи, разговори за България и Белгия и младите се влюбили. Най-после влюбените решили тайно да се вземат.

Но неочаквано Метев получил писмо от баща си. В него между другото се казвало: „Ела си. Мобилизиран си войник... Не мога да понеса укора, че имам син дезертьор.” Метев бил на кръстопът. Дълго, дълго мислил, много безсънни нощи прекарал в размисъл. Мила и скъпа му била годеницата-чужденка. Но по-мила и свидна му била Родината, защото е една, вечна, свята и велика. Решил да отиде при нея, за да не му тежи цял живот думата дезертьор – родоотстъпник. Така се разделили младите души с вяра и надежда, че ще се вземат. Освен пръстен, годеницата му дала златиста къдрица, която вшила в ризата му като талисман, да го пази от куршум и нож.

Но злата съдба им завидяла и ги разделила навеки. На 16 юни 1913 г., само един месец след демобилизацията в Междусъюзническата война, Иван Метев бил убит като редник при град Щип в Македония. Така завършила лебедовата песен на несбъднатата му любов и несбъднатите му мечти към върховете на науката. Тъй преждевременно бил покосен живота на един млад инженер, пълен с пориви и надежда без да може да прояви своите дарби и сили в успеха на Габровската текстилна индустрия.

Първият текстилен инженер в България, Иван Метев, 24-годишен, изпратен да учи с такава надежда, че ще бъде полезен за Габрово, загива като редник в Македония. Остава несбъдната любов, несбъднати мечти, нереализирана дарба и знания за издигане на габровската текстилна индустрия. И най-тежката загуба е за бащата. Като патриот дядо Метю Христов е горд със сина си, но бащиното сърце не може да го прежали. След три месеца ненамаляваща мъка умира и бащата – на 68 години.

Пръв приятел на инж. Иван Метев до злополучната дата е сърбинът Лазар Теокарович (Лазар Теокаровић, Lazar Teokarović), построил най-голямата текстилна фабрика на Балканския полуостров. След гибелта на своя приятел, Лазар Теокарович му издига паметник в двора на старата черква в гр. Ниш. По времето на Титовия режим, Лазар Теокарович е убит.