І. Съвместните действия на подс. Шийлдс, Уилсън и свид. Томпсън около и в заведението “Биг Бенс” се очертават при отчитане показанията на свидетелите – Мартин Георгиев, Даниела Крумова, Павел Скацков, Данаил Йорданов, Васил Тодоров, Искрен Иванов – наблюдавали случващото се от различни места в заведението “Биг Бенс”, таксиметровите шофьори – Артюнян и Дачев, посетителите на близко заведение – Бонзуков, Дянков и Дончев, придвижващите се по улицата – Катранджиев и Сержо Тодоров.

Движението на групата по алеята от посока хотел “Шипка” към хотел “Владислав”, извършените от тези хора действия и участието в тях на тримата подсъдими е безспорно доказано.

Налице са показанията на свид. Артюнян – “по време на това тяхно движение нагоре викаха, крещяха, замерваха се с чаши, бутилки, които вземаха от маси на заведения, от фризерите по магазините и така стигнаха да това заведение “Биг Бенс”. Там се задържаха малко около 3-5 минути. Там се биеха и гонеха помежду си и влязоха по-навътре в заведението, което е открито и се скриха от нашето полезрение. … Бяха група хора, които се биеха помежду си. Просто се целеха с бутилки и камъни… В цялата тълпа от хора с действията си се открояваха един едър и 3-4 по-слабички лица. Този едрия беше същия човек, който удари с камък пострадалия. Пострадалият беше съборен от тези две по-слабички момчета с удари в областта на главата…Персонала на заведението не познавам, излизаха и други хора от Биг Бенса. Тези хора бяха почти на стъпалата, когато по-едрия се върна и нанесе удара с камъка…. От групата в Биг Бенса влязоха хора, самото заведение се намира на пътя, но не мога да кажа колко човека... Единият от групата се отдалечи преди да падне човека на земята и останаха трима души – единият от тях падна и тогава този едрия който се отдалечи от групата се върна с камъка и удари пострадалия с камък по главата.”.

В този смисъл са показанията на свид. Бонзуков – “Видях няколко човека, не бяха само двамата подсъдими. Закачаха се, удряха се, замерваха се с бутилки, чупеха и вървяха от хотел “Шипка” към хотел “Владислав”, в тази посока…Вчера докато стоях отвън видях единият от свидетелите-англичанин, който беше с двамата подсъдими… По-русолявото момче от подсъдимите по делото /свидетелят се обръща към подсъдимите/ първо удари момчето, а след това другия подсъдим и свидетелят-англичанин който вчера видях пред залата го събориха пострадалия и видях подсъдимия-русия да идва от х-л “Афродита” с камък в ръка и удари падналото момче по главата… В това заведение Биг Бенс влизаха хора от групата и от там тръгна всичко. Цялото ми внимание не беше насочено към това заведение, преди събитието. Не знам колко човека от тази група са влизали в заведението, може би 3-4. Точно тези хора които влязоха в заведението Биг Бенс направиха инцидента. Биг Бенса е открито заведение, няма вход и влизането и излизането е условно. Не си спомням колко време тези хора бяха в заведението- Биг Бенс. Сигурен съм че са същите хора, защото вярвам на очите си.”.

Свид. Дянков също е възприел двамата подсъдими и свид. Томпсън – “Видях групичка около 7-8 човека, които се замерваха с пълни бирени бутилки, целиха се между колите, между хората и след това се качиха нагоре към Биг Бенса и от заведението взеха бутилки да се целят с тях. Барманчето от заведението взе да си пази витрината и го набиха. Едно от момчетата, не видях от къде взе камъка. Две момчета го биеха и когато момчето падна на земята пред едно такси, това момче с камъка мина отзаде му, удари го с камъка, който подскочи встрани…. До барманчето имаше три момчета. Това което хвърли камъка и другото момче, бяха на една височина, а третото-малко по-дребно.”

Свид. Дончев е категоричен – “момчетата минаха по улицата нагоре-тези момчета /сочи подсъдимите/ и още едно момче, което вчера беше дошло. Освен тези тримата имаше и други момчета. Минавайки хвърляха бутилки, чаши и такива работи, по-нагоре се сбиха, караха се помежду си и видях как се сбиха в Биг Бенса… По-слабичките удариха момчето и го събориха, момчето падна на земята по очи до едно такси, което беше спряло там и това по-светлото, по-едрото момче, беше взело този камък, който е на масата. Дойде от към гърба му по уличката която е между Биг Бенс и студио за татуировки, вдигна камъка високо над главата си с двете си ръце и го стовари върху главата на момчето… Откакто забелязах групичката до инцидента да са минали около 10-15 мин. Тази група, която мина по улицата, беше около 5 човека. Сред тази група бяха и хората които по-нататък събориха момчето на земята. Като стана боя, двама от тази група леко се изтеглиха нататък, а тримата останаха до Биг Бенса.”.

Свид. Дачев, Катранджиев и Сержо Тодоров имат по-общи впечатления. Свид. Дачев е възприел група от около десет човека, като е бил отдалечен на около 20м от мястото и е наблюдавал през прозорците на колата си. Свидетелите Катранджиев и Тодоров са наблюдавали също от около 15-20м. Първият от тях сочи, че около 5-6 човека първоначално са се биели с камъни, след това видял как двама – трима или трима – четирима бият Мартин, като е сигурен, че подс. Шийлдс е участвал в сбиването. Според свид. Тодоров – “Чужденците бягаха нагори надолу, караха се, викаха, след което тръгнаха нагоре и видяхме като се мятаха бирите… Видяхме двама да блъскат момчето, дойде друго момче отгоре и удари момчето с камък по главата.”.

В заведението свид. М. Георгиев е възприел още преди влизането на подс. Уилсън шум от чупене на бутилки и крясъци навън.

Отделяйки се от групата подс. Уилсън влязъл в “Биг Бенс”. Действията на подс. Уилсън спрямо неустановените две английски двойки, отправянето на обидни думи, точно описание на жестовете му дават свид. Георгиев, В. Тодоров, конфликтът е бил възприет по-слабо в първата му част от персонала на заведението. Безспорно е установено, че неустановеният англичанин, провокиран от действията на подс. Уилсън и Томпсън е излязъл навън, подгонил ги и бил уцелен с бирени бутилки. Сам той се сдобил с такива от фризера и отново излязъл. Междувременно подс. Уилсън и свид. Томпсън извикали приятелите си и заедно с тях се върнали до “Биг Бенс”.

В този момент подс. Шийлдс бил забелязан от седящия на маса в заведението свид. Иванов- “Тогава Мартин отиде да ги разтървава, само им говореше отстрани... Видях как русото момче, което е подсъдимо с ръка удари Мартин.”.

За това е категоричен и самият пострадал – “Когато излязох на улицата видях човек срещу мене и това беше последното нещо, което си спомням. Видях го може би на около 3 м. от мен, в лице, но останалото не си го спомням. Нещото което си спомням за инцидента е, човек който замахна да ме удари с ръка. Това е последното нещо, което видях. Видях му само лицето, запомних го, мога да го опиша. Беше със светла коса, с месести устни и видимо по-голям, по-едър от мен. Това лице днес присъства в залата /посочва подс.Шийлдс/.”.

Именно поради взаимното допълване на показанията на свид. Мартин Георгиев с тези на свид. Иванов, Бонзуков, Артюнян, възприели от различни позиции един и същи факт – на насяне на първия удар от страна на подс. Шийлдс с ръка спрямо пострадалия, съдът прие този елемент от фактическата обстановка. Налице са показания, произтичащи от непредубедени и обективни очевидци на случилото се, които проверени сами за себе си и в съвкупността съдът счете за достоверни.

За действията на подс. Уилсън спрямо пострадалия са налице доказателства от страна на очевидците извън заведението – Артюнян, Бонзуков, Дянков, Дончев.

Свид. Йорданов твърди  - “Когато замахнах със стирката лицата се спряха, не посмях да ударя никой и тогава видях лицата им…Лицата ги помня от заведението, защото преди това си поръчаха 5 минути преди инцидента. Това лице, което хвърли камъка преди това не съм го виждал. С абсолютна сигурност мога да позная лицето, което хвърли камъка.”.

В изявлението си по време на разпознаването по сл.д. – 149, свид. В. Тодоров сочи, че подс. Уилсън е съборил Мартин “и заедно с момчето с бялата тениска и другото с черната тениска ритаха Мартин.”.

Към преките доказателства за участието на подс. Уилсън следва да се добавят и производните, вторични доказателства, извлечени от разпита на свид. Дилов. Същият преразказва съобщеното от по-възрастните фенове на “Ливърпул” дошли в хотела, непосредствено преди идването на полицейския екип. Английските туристи са посочили като участници в сбиването лицата от стая 421, които познавали от хотела. Такива са били събрани и на мястото на случилото се от други свидетел очевидец – английски гражданин, който първи е насочил органите на реда към хотел “Кристал”. Съобщеното от свид. В. Тодоров за номера на стаята в с.з. - 412, който очевидецът е посочил, е комбинация от същите числа, включени в числото 421, действителният номер на стаята на подс. Уилсън и свид. Томпсън. В тази посока и като косвено доказателство за присъствието на подс. Уилсън на местопроизшествието са данните за времето, в което той се е опитал да се прибере в хотела – след приключване на инцидента и преди идването на служителите на полицията.

СМЕ установява ожулвания и кръвонасядания по тялото на пострадалия, които обвързани със свидетелските показания на очевидците, произтичат от преки удари по лицето и в лявата раменна област. Удари, нанесени от подс. Шийлдс в областта на лицето, и от подс. Уилсън и свид. Томпсън в областта на главата и по тялото на пострадалия.

Основен елемент в хода на съдебното следствие бяха поставените въпросите за начина на организация и конкретните действия по провеждане на първоначалните разпознавания. В пренията по същество страните изразиха различни становище за стойността на проведените на 30.05.2005г. разпознавания.

По делото с дата 30.05.2005г. са приложени протоколи за разпознавания – л. 149-165. Във всички тях е отразено, че се извършват от следовател по сл. д. 1083/2005г. по описа на ОСС Варна. Следствено дело № 1083/05г. е образувано на същия ден срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

Три от разпознаванията са свързани с действията на свид. Томпсън – предявен за разпознаване на свид. Скацков - и разпознат като клиент на заведението, на свид. В. Тодоров – и разпознат като лице, което е ритало пострадалия, докато е бил на земята, и на свид. Крумова – и разпознат като едно от момчетата с черни тениски в заведението и като лице, което е било до Мартин, след като той е бил вече на земята. Доколкото по отношение на свид. Томпсън делото е приключило с влязло в сила споразумение неговите фактически действия следва да бъдат изследвани доколкото са обвързани с действията на подсъдимите.

Подс. Шийлдс и Уилсън и свид. Томпсън са били задържани в Пето РПУ по ЗМВР. Налице са заповедите за полицейско задържане на лице, надлежно попълнени и подписани от подсъдимите под текста, че са запознати с правото за обжалват незабавно задържането и с правото на адвокатска защита. Подс. Шийлдс сам е написал името си на латиница. Тъй като задържаните лица не владеят български език, те незабавно са били информирани за основанията за задържането им на разбираем за тях език, според нормата на чл. 70 ал. 3 от ЗМВР. Обясненията на подсъдимите, че това не е било сторено, съдът не кредитира, с оглед показанията на свид. Павлова, С. Димитров и съставените документи. Подсъдимите заявяват, че са били в непрекъснат контакт са представителката на туроператорска фирма, която от своя страна уведомила посолството на държавата, чиито граждани са били. Видно от протокола за обиск и изземване преводач е присъствал в Пето РПУ в 13.45ч. и е превел обяснението на подс. Уилсън за намереното в него вещество на български език. В този протокол подс. Уилсън също лично е написал името и адреса си на латиница, пряко доказателство, че съдържанието му е било известно.

В три от разпознаванията е бил поставен за разпознаване подс. Уилсън. Тези действия са предхождани от проведени разпити на разпознаващите лица, в които те са посочили белезите, които помнят и действията, с които свързват лицето. Бил категорично разпознат от свид. В. Тодоров по външни белези – телосложение, прическа, общ вид и са отразени възприятията на свидетеля от конкретните действия на това лице – “хвърляше бутилки, целеше към заведението някакви бутилки, но те не успяха да стигнат до заведението. Той събори Мартин, и заедно с момчето с бялата тениска и другото с черната тениска ритаха Мартин.”. Свидетелят е категоричен и в с.з..

Свид. П. Скацков – разпознава подс. Уилсън по прическата, физиономията, устните. Твърди, че е запомнил лицето тъй като няколко пъти си поръчвал и го е огледал. Свидетелят сочи – “Той като че ли беше в основата да се скарат англичаните помежду си и да почнат да се замерват. По отношение на Мартин не съм видял да го удря.”. Свидетелят е категоричен и в с.з.

Свид. Крумова в проведеното разпознаване си спомня подс. Уилсън, че е стоял в заведението и е говорил на висок тон. Отразено е, че не е сигурна, че това е точно лицето с номер 3 - подс. Уилсън. В с.з. сочи, че когато е видяла Мартин на земята около него имало около 3-4 момчета, които го ритали. Свидетелката заяви, че подс. Уилсън е бил в заведението и участвал в скарването с клиентите – “Не съм видял другия подсъдим да е участвал в побоя.”, малко по-нататък в разпита си посочи – “ …подс. Уилсън. Той беше на улицата, сред момчетата, които ритаха Мартин….Нямам такъв спомен по нататък в развитието на събитията да е взел участие.”. Фактите, в които свидетелката не е категорична се изясниха чрез разпита в с.з. на останалите очевидци.

На този първоначален етап на разследването са били извършени и три разпознавания, при които подс. Шийлдс е бил поставен за разпознаване.

Свид. Крумова била абсолютно категорична, че подс. Шийлдс и лицето, което “удари Мартин с камък по главата.”. Свидетелката го разпознава по изражението, русата коса, по телосложението и ръста. В с.з. свидетелката не разпозна подписа си на листа, следващ отразените по разпознаването действия – л. 156. След предявяване на л. 160, следващ проведено от свид. Йорданов разпознаване – свидетелката видя подписа си. Това обстоятелство бе счетено от защитата на подс. Шийлдс като едно от сочещите за опорочаване на извършеното от свид. Крумова разпознаване. Вдействителност при отчитане на самостоятелността на листите, по които са положени подписите на лицата, присъствали на разпознаванията, техниката на подшиване на делото и близостта на имената на двамата свидетели – Даниела и Данаил – очевидна е допуснатата грешка при подреждане на листите. На базата на това обстоятелство не могат да бъдат правени изводи за допуснати процесуални нарушения, още повече съществени. Налице са три подписани от свидетелката Крумова протокола за разпознавания, които съдържат собствените й изявления и имат пълна доказателствена стойност.

Свид. Искрен Иванов в проведеното разпознаване не е сигурен, че подс. Шийлдс е лицето, което е ударило пострадалия с юмрук в главата. Твърди, че прилича на него, но не е сигурен. В с.з. свидетелят е категоричен – “Видях как русото момче, което е подсъдимо с ръка удари Мартин…В близост имаше високо едро момче с бяла фланелка и това е подсъдимия, който е с русата коса. Той не е много висок, но е по-висок от мен. Категоричен съм, че това беше подсъдимият.”. След запознаване с протокола за разпознаване от следствието свидетелят заяви, че в момента е по-спокоен отколкото е бил при проведеното разпознаване, когато се е чувствал притеснен. Свид. Иванов заяви, че нищо не е повлияло на впечатленията му и дори посочи настъпилата във външния вид на подсъдимия промяна – че е отслабнал, обстоятелство за което бяха категорични и много от останалите свидетели – напр. свид. Тодоров, включително и от администрацията на хотела.

Другият свидетел, участвал в разпознаване е свид. Йорданов – познал е подс. Шийлдс по телосложението. “Въпреки, че само отзад го видях го запомних. Той хвърли камък със сила и от високо върху главата на Мартин, който беше повален на земята.”. В с.з. свидетелят подробно обясни в какво положение и на кое място в заведението се е намирал, когато за първи път е видял подс. Шийлдс. Описа действията си с носената от него стирка по отношение на трите момчета около падналия на земята пострадал. Появата на свид. Йорданов и опита му да отблъсне нападателите е фиксирана и чрез показанията на свид. Дачев и Катранджиев. Свид. Йорданов пред съда твърди, че с абсолютна сигурност може да познае лицето, което е хвърлило камъка, тъй като към първоначалните му впечатления от подсъдимия в профил и гръб, са се добавили и тези от лицата на подсъдимите в момента, когато е бил срещу тях – замахвайки със стирката. Не са налице основания за разколебаване доказателственото значение на показанията на свидетеля, още повече те са обвързани останалите доказателства по делото.

В гореописаните разпознавания са участвали подс. Шийлдс и Уилсън. Спрямо тях не е било образувано предварително производство. Във воденото такова те са били задържани не с постановление на водещия разследването за привличане в качеството на заподозрян или обвиняем и за органите на досъдебното производство не е било налице задължението да им осигурят служебен защитник за участие в отделните разпознавания. В действията на 31.05.2005г. по привличането на подсъдимите в качеството им на заподозрени и постановяване на предварителното им задържане следователят е допуснал упълномощеният от двамата подсъдими защитник, който е присъствал на проведените действия в това качество. Неоснователни са възраженията, че и тогава не бил присъствал защитник, тъй като по-горе в разпита не било отразено участието му. Поставените подписи и приложените пълномощни са категорични в обратния смисъл.

По време на разпознаванията е присъствал преводач и той е превеждал както значението на извършеното, така и изявленията на разпознаващото лице. В полза на този извод съдът приема обясненията на подс. Уилсън, който добре помни позицията на свид. Крумова, обясненията на подс. Шийлдс, който казва, че преводачът го е питал дали възразява. Очевидно е била предоставена възможност за възражения. В протоколите за разпознавания без постъпване на възражения или каквито и да е искания, са положени подписите на девет лица, след като съдържанието е било продиктувано, прочетено, преведено и вярно отразено.

Не подлежат на кредитиране обясненията на подсъдимите, че са участвали в разпознаванията с един и същ номер – в с.з. при предявяване на документите те разпознаха подписите си срещу различни номера, съответстващи от друга страна на номера, разпознат от отделните свидетели.

За органите на досъдебното производство не съществува законово задължение нито по НПК нито по Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване при извършване на разпознаване на лице да му предоставят възможност сам да избере номера, под който да протече идентификацията му.

Като криминалистична тактика във връзка с извършване на разпознаването е известно предоставянето на възможност разпознаващото лице да заеме по свое усмотрение място сред предявените лица. В случая обаче на подс. Уисън е била дадена възможност сам да определи мястото, на което да застане, след като е пожелал да са премести – видно от обясненията му. Подс. Шийлдс бил съпоставен с други три лица, облечени в бели блузи. В протоколът на л. 155 от сл.д. изрично е вписано, че е поискал да размени бялата си тениска с бялата блуза на лицето с №1. Подс. Шийлдс също потвърждава, че такава възможност му е била предоставена. Факти, които съдът цени като пряко доказателство за осъзнаването от страна на подсъдимите на значението на извършваните действия, за пълното гарантиране на интересите им и предоставяне възможности по тяхно искане за активното им участие.

Видно от протоколите по делото – изискванията на чл. 144 и чл. 145 от НПК са били спазени. Всички свидетели, разпознаващи лица първо са били разпитани от следователя, като са посочили при какви обстоятелства са възприели участниците в действията, по какви белези могат да ги разпознаят. Взети са били мерки да не се допусне предварителен контакт между разпознавани и разпознаващи. В присъствието на поемни лица всеки от подсъдимите е бил съпоставен с по три лица. Доколко лицата са били със сходна външност е обстоятелство, което може да се извлече от други обективирани факти. Според индивидуалността на разпознаващото лице – интелект, емоционалност на мисленето, лична субективна оценка към едни и същи лица за притежаваните от тях физически качества, критерият “сходна външност” има относително според субекта съдържание. Законът предвижда представените заедно с разпознаваното лице други лица по възможност да имат сходна външност. Видно от отразеното в протоколите представени са били по трима мъже от възрастовата група на подсъдимите, сходно облечени. Свид. Тодоров е видял лицата да имат сходна външност. Свид. Крумова описва, че заедно с подс. Шийлдс е възприела и още едно русо момче, което сравнявано с подсъдимия било малко по-ниско и не изглеждало така, според нея лицата не са имали сходна външност. Свид. Йорданов е видял в разменен ред същите лица, но не е сигурен да е имало други лица с русолява коса, но според него едно от момчетата е било сходно по височина и килограми с подс. Шийлдс. Свидетелските показания дават възможност да се приеме, че органите на досъдебното производство са положили усилия да съпоставят сходни с подс. Шийлдс лица. Свид. Томпсън разказва, че на останалите също сложили очила – осигурен е бил специфичния за него елемент на външния облик.

По отношение на подс. Уилсън този факт не е оспорван. Подчертава се единствено националната принадлежност на представените с него лица. Подсъдимият сочи, че съзнателно е заговарял осигурените за разпознаване три лица, за да разбере дали са англичани - “Приближих се до тях, исках да проверя дали са англичани и ги заговорих, те само ме гледаха…” Очевидно само от външните белези на хората не е било възможно и той самия да се разбере какви са по националност. Говорът на лицата и за подс. Шийлдс е бил водещ при формирането на представите му, че лицата в стаята за разпознаване са българи. Държавата на която подсъдимите са граждани не предполага външни физически специфики, които да ги отличават от българските граждани – като цвят на кожата, форма на очите, ръст. За съда и страните в производството стана видна коренната разлика във външността на двамата подсъдими, както и на останалите разпитани по делото английски граждани. Поради изложените изводи съдът не счита, че съпоставянето на подсъдимите за разпознаване редом с български граждани е ограничило правата им, подвело разпознаващите лица или по какъвто и да е начин е опорочило проведените действия.

Защитниците намират, че доказателство за недостоверността на протоколите за разпознаване е фактът, че е отразено времетраене на съответното действие от 5 минути. Според тях в това време не е възможно да се вместят техническите действия по извършването му. С оглед свидетелските показания и обясненията на подсъдимите – разпознаванията са били извършване бързо. Видно от протоколите първо са извършени разпознавания, в които е бил представен свид. Томпсън, след това подс. Шийлдс и накрая подс. Уилсън. Действията са през интервали също по пет минути, през което време е извеждано едното и въвеждано другото разпознавано лице. В рамките на разпознаването лицата не са правили възражения или искания, отразени са само изявленията на разпознаващия, а протоколът е воден на компютър с отразяване на промените в номерата на представените лица и името на разпознаващия. Именно поради това съдът счита, че отразеното време обективно съответства на извършените действия. В тази посока съдът оценява и протоколът за извършено разпознаване на подс. Шийлдс от свид. М. Георгиев – л.147 – 148 от делото. Протоколът е воден на печатна машина, вписани са с едно в повече имена и данни на лицата сред които е бил подс. Шийлдс, записани са подробни възражения на присъствалия защитник и въпреки това действието е продължило 12 минути.

Разпознаването от 16.06.2005г. бе коментирано от присъстващия защитник при пренията по същество във връзка със становището му, че не са били изготвени фотоснимки, с които следователят трябвало да докаже, че възраженията му са неоснователни. Изискване по НПК при разпознаване да се извършат фотоснимки няма. Към момента на отразяване на възраженията, че лицата не са със сходна на външността на подс. Шийлдс, особено по косата, за водещия разследването не е било възможно да разпореди извършването на заснемане на действието. Разпознаването вече е било извършено – свидетелят е идентифицирал възприетото от него лице и е посочил по какво и с какво го свързва. Следователят не е счел за необходимо в рамките на самостоятелността си за организира заснемане на процесуалното действие, а изготвени впоследствие снимки не биха имали каквато и да е процесуална стойност.

Налице са обаче свидетелските показания на свид. Георгиев, че към момента на извършване на това разпознаване редом с подс. Шийлдс са били още две момчета със светли коси. Нещо повече свидетелят е посочил, че познава подсъдимия по лицето, не само по косата. А в с.з. описа и устните на подсъдимия, освен ръста, тежестта и косата като негови характеристики.

Следва да се има предвид, че разпознаващите подсъдимите свидетели са ги разпознали не по облекло, а по характерни белези на тялото или лицето. Свид. В. Тодоров в с.з. заявява, че подс. Шийлдс не му е бил представен за разпознаване, но е запаметил определени елементи на външността му – топчесто лице, светла къса коса, нос – среден между чип и остър. Свид. Бонзуков и Дончев разпознават и двамата подсъдими в с.з., а свид. Дянков в с.з. бе категоричен, че именно подс. Шийлдс е момчето с камъка. Съдът кредитира показанията на посочените свидетели – същите са очевидци на случилото се, заявяват че са възприели подсъдимите на мястото на произшествието и са категорични. Депозирането на тези показания в съда е след период от по-малко от два месеца от наблюдаваните от тях събития и след отшумяване на емоционалното напрежение от възприетото. Свид. Крумова, Йорданов, Скацков работят заедно с пострадалия, свид. В. Тодоров и Иванов са негови колеги от съседно заведение, но не са в близки отношения и след случилото се не са се виждали с него, не е налице съмнение в добросъвестността и обективността им при съобщаване на възприетото от тях. Показанията на всички горепосочени свидетели съдът провери задълбочено и отчете вътрешната им безпротиворечивост и последователност, безпристрастност и обвързаност с останалите доказателства, поради което ги счете за достоверни.

ІІ. Нанасянето на удара с камък от подс. Шийлдс на пострадалия е елемент, застъпен в гореизложените изводи на съда. Подс. Шийлдс е нанесъл удар с ръка на пострадалия и се е отдалечил от мястото, като свид. Артюнян посочва накъде е тръгнал – в обратната на “Бонкърс” посока и се изгубил от полезрението му. Очевидците – Артюнян, Бонзуков, Дянков, Дончев, Крумова са категорични откъде е дошъл – откъм хотел “Афродита”, свид. Дачев – предполага същото. Камъкът, който подсъдимият намерил, бил забелязан от свид. Дончев по-рано, на пресечката към хотел “Афродита”. Подсъдимият го взел в двете си ръце и бягайки се върнал на алеята пред “Биг Бенс”. Свидетелката Крумова описва изражението му –“Беше буквално озверен. Самото му изражение говореше затова, беше свирепо.” Свид. В. Тодоров – вижда подс. Шийлдс веднага след удара и го описва – “ даже му излизаше пяна от устата. Беше възбуден, пенеше се и беше над Мартин.”.

За начинът на нанасяне на удара – свид. Крумова – “Камъкът не беше хвърлен, а направо стоварен върху главата на Мартин с две ръце.” Свид. Йорданов – “Удара беше нанесен като камъка беше в двете ръце и със сила върху главата на Мартин”, свид. Дачев “Момичето изпищя, момчето задържа камъка и после го удари.”, свид. Артюнян – “едно по-едро момче, което дойде … с един голям камък, държеше го с двете си ръце над главата си и го запрати с всичка сила посока падналото момче на земята…”, свид. Дончев – “…вдигна камъка високо над главата си с двете си ръце и го стовари върху главата на момчето.”. Съдът цени посочените показания като категорични и преки доказателства за действието на подс. Шийлдс.

Категорично е установено в какво положение е бил пострадалият към момента на нанасяне на удара – паднал на земята като главата му е била в района на установените при огледа петна от тъмнокафява течност. По натривката, иззета от такова петно на 83см от стъпалата е установена човешка кръв от кръвногруповата принадлежност на пострадалия. До окончателното си падането на земята пострадалият е променял положението на тялото си в зависимост от нанесените удари и при това е бил възприет от приближаващите свидетели очевидци в различни позиции.

По камъка са установени косми, предмет на изследване от СМЕ на веществени доказателства, прекъснати възможно от удар с него, косми сходни по множество белези с тези на пострадалия.

Същият камък, според вещото лице съдебен медик има поне четири области, с които може да причини такова сериозно травматично увреждане на пострадалия.

Съдът подробно разгледа доказателствата по делото и категорично направи извод, че подс. Шийлдс е нанесъл удара с камък в главата на свид. Георгиев.

При обсъждане на събраните доказателства съдът не кредитира обясненията на подсъдимите, че не са били на местопроизшествието.

Косвени доказателства се извличат от показанията на свид. Павлова, описваща думите и състоянието на подс. Шийлдс при идването на полицията. За подс. Уилсън се доказа чрез разпитите на свид. Дилов и Радев, че се е опитал да влезе в хотела след случилото се.

Обвързан с фактическите действия на подсъдимите е свид. Томпсън. Свидетелят заяви – “Според мен вие не сте хванали този човек, който трябва и затова съм тук.” Свидетелят има особено качество в процеса – той е лице, което е вече осъдено за своите действия, извършени по същото време и място както подсъдимите. В самостоятелното съдебно производство той е признал вината си по обвинението за действия като съизвършител с подсъдимите. Налице е качеството му на свидетел по делото в настоящата му фаза, което му дава право да не сочи факти, които биха го уличили в извършване на престъпление.

В показанията си пред съда свид. Томпсън посочи коренно различна фактическа обстановка от изяснената чрез останалите свидетели. Говори за сбиване между българи и англичани, повече от десет човека, в което не са участвали подсъдимите и той самия. Обяснява как излязъл от заведението и видял сбиването преминал покрай него и се отдалечил заднешком като гледал натам. Видял че се хвърля някаква тухла. Свидетелят твърди, че е избягал защото било неприятна злополука и имало полиция, че е чул сирените на полицейските коли, когато станал инцидента. Нито едно от тези обстоятелства не може да бъде прието и кредитирано. Самият той бе разпознат пред съдебната зала от свидетелите на случилото се като лице, участвало в сбиването. Всички очевидци са мислели, че се бият англичани, защото се е чувал този език. Свидетелите Бонзуков и приятелите му, както и свид. Дачев, са разбрали че пострадалият е българин след като всичко е свършило. Камъкът, веществено доказателство по делото е с неправилна форма и не може да бъде объркан с тухла. Полицейските служби не са били уведомени едновременно с приключването на сбиването и разбира се не е било възможно да се възприемат сирените от техните автомобили.

Свид. Томпсън в показанията си допусна съществени вътрешни противоречия. Той заяви, че не е познавал подс. Шийлдс, което не е било възможно, защото е бил в съседната до него стая в хотела, а и след това сам потвърди, че е виждал Майкъл в хотела. Свидетелят сочи, че в заведението “Биг Бенс” е бил сам, отдалечавал се е назад сам, а след това казва, че неговият приятел, при когото е щял да спи - Томас Бъдлър е бягал с него. Показанията на свид. Томпсън са изолирани от останалите доказателства, неубедителни и противоречиви и съдът ги отхвърли от съвкупността, въз основа на която направи изводите си по фактите.

Формално обясненията на подс. Шийлдс, че не е бил на местопрестъплението, се подкрепят свид. Дън, Глин, Ънсуърт, Хюс. Обща характеристика на посочените свидетелски показания е предубедеността им. Заставайки пред съда свид. Дън каза – “…искам да му помогна да се измъкне.”. Свид. Хюс беше в съдебната сграда и влезе в залата без да е поискан като свидетел по делото от никоя от страните, като заяви – “Дойдох в съда, за да сваля обвинението от Майкъл Шийлдс.”. Свид. Глин – “Не исках да премълча и да оставя невинния човек…Дойдох заради това, което съм прочел по вестниците.”. Свид. Ънсуърт твърди, че сутринта на 30.05.2005г. към момента на слизането им във фоайето на хотела заедно с полицейските служители, група фенове казали, че не може да са те, защото били с тях – “Но реално ние не бяхме с тези фенове, които казаха, че сме били с тях.”. Налице е явна заинтересованост и очевидна готовност да се подкрепи защитната позиция на подсъдимия, като се разкриват спецификите на нагласата им в израз на общата им принадлежност към определена група.

Свидетелите, нередовно призовани, се явиха пред съда, като разноските за пътуването им са били поети от семейството на подс. Шийлдс. Съдът провери показанията на свидетелите сами за себе си и ги съпостави с останалите.

Свид. Глин – отишъл до стаята на подс. Шийлдс, свид. Дън и Ънсуърт към 3ч. през нощта. Почукал на вратата, но никой не му отворил. Преодолял един етаж височина и се прехвърлил на терасата на стаята на подсъдимия, тъй като решил, че в стаята има парти, но едва от терасата на стаята им възприел гласовете на свид. Дън и някакво момиче. Твърди, че към 3.30ч. – 04ч. Майкъл спял на своето легло, Джон – също. Независимо, че очевидно нямало търсеното от него парти, поговорил с Кийрън Дън и след това се прибрал в стаята си. Очевидна е вътрешната нелогичност и неубедителност на показанията. Проверени с контролни факти, свързани с мястото, на което са били настанени Филип Тейт и Родър в хотела, чрез показанията на свид. Симеонова и представената разпечатка бе установено, че свидетелят не е източник на достоверни данни.

Свид. Кийрън Дън описва, че вечерта Майкъл почукал на вратата заедно с неговия приятел Джеф, “поседяхме в моята стая и слязохме долу, където беше Джон и други приятели, с които пийнахме. След това се прибрахме в стаята и това беше. Като се качих в стаята, Майкъл си беше в леглото и спеше.”. Казва, че се е качил стаята си към 2.30-03ч. с Джон Ънсуърт, легнал и дошъл Кевин Глин, поседяли, пийнали и след половин час Кевин си тръгнал. Свидетелят сочи, че е заспал към 04ч. и никой не го е будил. За идването на полицията – свидетелят сочи, че полицаите били в стаята и по някакъв начин посочили, че куфарите им били отворени, че поискал бяла тениска от свид. Ънсуърт.

Налице са съществени противоречия - между съобщеното от свид. Дън и свид. Кевин Глин – разлика в часа на срещата им с около един час, и между свид. Дън и свид. Хюс – който разказва, че Майкъл не могъл да влезе в стаята си и са викали администратор да отваря, като вътре намерили свид. Дън с момичето. Свид. Ънсуърт не сочи, че свид. Дън му е искал бяла тениска, а свид. Павлова е категорична, че не са влизали в стаята им и не са виждали куфарите им.

Свид. Ънсуърт – не е сигурен кога се е прибрал в стаята, но мисли, че е било около 03ч. и видял подс. Шийлдс да спи, легнал да спи и сам се събудил сутринта между 9-10ч.

По делото се събраха свидетелски показания – свид. Дилов и Радев, които и самият подс. Шийлдс потвърди в обясненията си, че около 02.30-03ч. е бил във фоайето на хотела и си е играл с асансьорите. Свид. Ънсуърт изобщо не сочи, че свид. Хюс е идвал да си търси телефона, а последният твърди, че е говорил именно с Джон, който е влязъл в стаята и е потърсил телефона му, докато приятелят му – Йън го чакал пред вратата.

Свид. Хюс – след като с помощта на администраторът били влезли в стаята, преди 03ч., Майкъл влязъл и си легнал, свидетелят слязъл и около час бил в бара на хотела, след което тръгнал да си търси телефона. Твърди, че с приятеля си Йън Сефтън бил пред вратата на хотелската стая на подс. Шийлдс, когато говорил с Джон и за последен път видял Майкъл към 04ч., който спял дълбоко. Свидетелят се обърка и когато следваше да уточни в колко часа се е оплакал на рецепцията.

Към горепосочените противоречия между показанията на свид. Хюс с останалите свидетели, следва да се добави и категоричното отричане през вечерта някой да си е играл с асансьорите, което не съответства на казаното от подс. Шийлдс, че са били заедно със свид. Хюс докато си играели.

Един от основните елементи, разкриващи противоречията между обясненията на подс. Шийлдс и свидетелите Ънсуърт и Хюс, е облеклото на подсъдимия през вечерта. Двамата свидетели казват, че Майкъл през вечерта бил със зелена тениска, а подс. Шийлдс – е категоричен, че е бил с бежова. При проверката на показанията на свид. Хюс съдът установи, че той не си спомня облеклото на другите хора, с които е бил в контакт същата вечер.

В обясненията си пред съда подс. Шийлдс си противоречи за мястото, където се е срещнал със свид. Хюс. Казва, че не познава подс. Уилсън и свид. Томпсън, а по-късно казва, че ги е видял същата вечер на открития бар  до хотела.

Именно поради посочените противоречия съдът счита, че показанията на свид. Глин, Дън, Ънсуърт, Хюс и обясненията на подс. Шийлдс не следва да бъдат кредитирани. По отношение на едни и същи факти, свидетелите и подсъдимия сочат взаимноизключващи се твърдения, не са безпристрастни и обективни източници. С оглед на което не са годни да убедят съда в носените от тях факти. В полза на извода, че подс. Шийлдс е бил на местопроизшествието и за конкретните, извършени от него действия съдът намери опора в коментираните в настоящите мотиви доказателства, които формират съвкупност от приетите за достоверни факти и обстоятелства.

Защитата на подс. Шийлдс твърди, че е налице самопризнание от друг човек – Греам Санкей, че е извършил деянието, в което Шийлдс е обвинен. В подкрепа на това се представиха свидетелските показания на свид. Пол Грейни и писмени доказателства – преведен на български език факс, съдържащ изявление за пресата, и статия от в-к “Уикенд Ехо” Ливърпул, бр. 23.07.2005г.

Свид. Пол Грейни е лице, в чиято заинтересованост съдът се убеди. Същият е роднина на подс. Шийлдс, като и двамата отрекоха да имат роднински връзки, а след това подсъдимият обясни, че са родственици по линия на баща му. Свид. Грейни  заяви, че е дошъл след като бащата на подсъдимия му казал “че от мен ще излезе добър свидетел”. Твърди, че се е свързал с бащата на подс. Шийлдс по телефонен номер от разлепен в гр. Ливърпул плакат и “реших, че мога да помогна заради целия шум, който се вдигна.”. Свидетелят посочи, обаче в противоречие с думите си, че още на 30.05.2005г. бащата на подс. Шийлдс поискал от него услуга – да разбере дали ще го освободят, да събере информация. Уточни се, че бащата на подсъдимия намерил от приятелите на сина си телефонен номер на свой познат, който обаче не можел да остане и затова останал свид. Грейни.

Свидетелят съобщи, че по пътя към гр. Бургас, Санкей след освобождаването му от полицията говорил с него – “Той не каза да е направил инцидента, не каза че той го е извършил, че го е удрял, но това което той ми каза беше: “мислят, че са ме хванали”. Той мислел, че мислят, че той е извършителя.”. В хода на разпита свидетелят допълни – “Греам мислеше че полицията го смята за извършител след като са го арестували и мислеше че с него е свършено и че ще отиде в затвора. Не е казал, че не е удрял никой. Не е казвал да е удрял някого.”. Следователно твърдейки, че Санкей е извършил самопризнание – не може да се счита, че свид. Грейни е източник на този факт.

Приетият към писмените доказателства превод на факс също не е носител на признание на факти и обстоятелства, обвързани с установените по делото. Факсът няма официална заверка. От съдържанието му е видно, че е изпратен от лице на име Тим Канинг, редактор новини “Гранада Репортс” до лице на име Луиз Елман и съдържа електронно писмо “изявлението относно Греъм Санки, което ти поиска от Керълайн Уеъръм”. Лицата не са известни по делото. Втората част на посоченият лист съдържа изявление за пресата с дата 22.07.2005г. Отразено е изявление, за което се твърди, че е направено от Дейвид Къруан, от адвокатска кантора Къруан със седалище Уирал, който представлява Греъм Санки. Тексът в кавички, очевидно предаден като отразяващ становището на Къруан, съдържа общи формулировки – “Греъм Санки е готов да признае, че той е отговорен за нападението в България, за което официално беше обвинен Майкъл Шийлдз… Прочитайки за явяването на Майкъл пред българския съд, на него не му останала никаква друга алтернатива, освен да пристъпи напред и да признае участието си в събитията през онази нощ.”. Изнесеното, на първо място не е категорично от кого произтича, не е пряко, а преразказано, не съдържа нито едно конкретно обстоятелство – “от онази нощ”. Съдържа обаче данни, че през последните дни семейството на Греъм получило и заплахи. Съдът не кредитира като относимо и годно посоченото изявление. То няма общо със събраните по делото категорични доказателства за действията на подс. Шийлдс спрямо пострадалия.

В приетата статия от вестник “Уикенд Ехо”, очевидно в съответния за изданието драматичен стил, става дума, че Санки разкрил черната си тайна, че се е обливал в сълзи, че е готов да се признае за виновен. Редом с коментар за работата на българския съд по паралелно воденото настоящо дело е налице отбелязване – “Но правни експерти и политици предвиждат, че сега той ще бъде освободен, след като друг мъж ефективно доказа невинността му.”. От изложението на лице на име Къруан, без качество по делото, цитирано в статията, отново става дума за заплахи над семейството на Санки, както и че той е отпътувал тайно с баща си и по-големия си брат да се консултира с адвоката си. От друга страна се сочи, че семейството на Шийлдс “организира 2-месечна кампания, за да извоюва освобождаването му”, като след направеното самопризнание се чувстват много щастливи от развитието на нещата и чакат с нетърпение Майкъл да бъде освободен. Статията е категорична, че на съда не му остава нищо друго освен да освободи подс. Шийлдс. Двукратно в статията се коментира, че Санки по-рано същия месец е отрекъл да има участие в нападението. Същият е цитиран – “Невинен съм и искам хората да знаят това.”.

Като бъде оставена настрана емоционалната и медийна нагласа на статията – т.нар. самопризнание на Санки се съсредоточава в това – “че именно той бил футболния запалянко, който пребил 25 годишния барман с паве от улична настилка.”. Това изявление изобщо не съответства на доказателствата по делото и би могло да произтича само от човек, който изобщо не е виждал приложеното по делото веществено доказателство. Тежкият 3.7кг камък с неправилна форма – нито е паве, нито е част от уличната настилка. Съдът не приема като достоверно твърдяното “признание” – налице е човек, който след заплахи и тайно е отишъл при адвокат, за да “признава” че е “пребил” пострадалия, като не знае с какво го е сторил.

Нещо повече, следва да се отдели внимание на множеството свидетели, които са разпознали и разпознаха в с.з. именно подс. Шийлдс като автор на нанесеният удар по главата на пострадалия. Лицето му бе описано в детайли и не е необходимо отново да се преповтарят конкретните свидетели и посочените от тях характеристики на подсъдимия. Разликата във външността на двамата – между подс. Шийлдс и Санкей по делото е не само доказана от показанията на свидетелите – Дилов, Радев, Грейни, но и е очевидна с оглед снимката на представеното копие от паспорта на Санкей – л. 227. Дори свид. Грейни, братовчед на подс. Шийлдс, посочи множество разлики между двамата – “Санкей е едър мъж, има малко голямо шкембе, със светло кестенява коса, не бих казал че в лице прилича на Майкъл, но са еднакви на ръст, съвсем малко по-едър е от Майкъл, но в лице не си приличат… Те са приблизително еднакви на ръст, няма голяма разлика. Греам има приблизително като моята коса-кестенява, кафеникава… Различавах ги по телосложение-Греам е по-едър от Майкъл, цветът на косата е различен, физиономиите им също бяха различни. Каква е разликата в тяхното тегло не мога да определя, защото не ги познавам толкова добре.”. За разликата в теглото сочи свид. Радев – установи се, че Санкей е с около 20 кг по-тежък от подс. Шийлдс.

Единственото общо между подс. Шийлдс и Греам Санкей е това че са били облечени в бели тениски и са с по-едър ръст. Именно това е дало възможност на свид. Дилов при идването на полицейските служители, които търсели момче с подобно описание да си спомни за човека, с когото непосредствено преди това разговарял – Санкей и да ги съпроводи към крайните стаи на втория етаж. Установяването на свид. Томпсън и Санкей в стая 203 е било последвано от отвеждането им в Пето РПУ. След извършените оперативно-следствени действия, изслушването на свидетелите-очевидци и след проведените разпознаванията органите на досъдебното производство са направили категоричен извод, че Санкей няма участие в инцидента, освободили са го и са пристъпили към задържането и привличането на подс. Шийлдс към отговорност.

Налице е още един убедителен по делото факт, който се противопоставя на тезата, че Санкей е извършител на деянието. В подкрепа на защитната позиция на подс. Шийлдс в с.з. свид. Томпсън двукратно даде описание на човека, хвърлил тухлата – “Някакъв човек с много голямо тегло, много едър човек, с кестенява коса”. Свидетелят казва – “… не знам кой беше…”. Свидетелят не сочи че Санкей е извършил това действие, а много добре го познава – намерен е да спи в неговата стая на пода. Но свидетелят съзнателно не го намесва като име на човек, в чиято стая е пренощувал – “След като влязох в стаята, 5 минути по-късно приятел на приятеля ми дойде при нас.”, посочва го по име едва говорейки за отвеждането им в полицията. В подкрепа на становището си “вие не сте хванали този човек, който трябва” – ако Санкей е бил пред заведението “Биг Бенс” и е ударил пострадалия – същият разполагаше с възможност да го направи. Според свид. Томпсън – “Знам, че един от моите приятели е помагал, участвал е в деянието – Антъни Липсън. Участвал е в това сбиване.”. Но при отчитане на писмените доказателства, представени от защитата на подс. Шийлдс – Санкей не сочи, че някой му е помагал.

Изложените подробни изводи според съда категорично отхвърлят достоверността на представените от защитата гласни и писмени доказателства, че подс. Шийлдс е спял в стаята си към 05.30ч. на 30.05.2005г. Вътрешната противоречивост, неубедителност на свидетелските показания и обясненията на подс. Шийлдс, очевидната неотносимост на писмените факс и статия, не могат да бъдат противопоставени на доказателствената стойност на съвкупността от показанията на очевидците, протоколите, заключенията на експертизите и веществените доказателства по делото. Изложената в мотивите на съда фактическа обстановка бе доказана по несъмнен и категоричен начин след задълбочената проверка на събраните доказателства.

/продължение/