Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2008 06:01 - Васил Николов Аврамов (Част 3)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4967 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.11.2023 18:59


ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ

(20 март 1863, Калофер – 7 април 1946, София)

image

1912/13

Петдесет годишният Васил Аврамов взема участие във войната през 1912/13 г. като чиновник на длъжност чиновник в Ревизор при Главната реквизитационна комисия – Военно министерство. Мобилизацията на съюзните армии е предвидена за 17 септември 1912 г. Указът на Фердинанд за обща мобилизация на въоръжените сили на Царството е подписан към обяд на същия ден. Телеграфът разнася бързо известието в цялата страна, а кореспондентите отбелязват: “Зовът за мобилизация се посреща не с радост, не с неодобрение, а с буен, неудържим луд ентусиазъм”. Запасните се стичат масово към войсковите части, окичени с цветя и изпратени с доброжелателни възгласи. Мобилизационните пунктове се препълват освен с редовно призованите и с много доброволци. За малко повече от седмица Българската армия достига около 600 000 души.

Събитията, които настъпиха в България след обявяването на войната, не можеха, разбира се, да не се отразят зле и върху дейността на Българското Археологическо дружество, както изобщо и върху целокупния културен живот на България. Мобилизацията стана тъкмо в това време, когато обикновено се предприемат археологически екскурзии и изучавания; заради това предвидените за 1912 г. изучавания не можаха да станат; довърши се само започнатото вече през 1911 г. проучване на Червенската крепост като се копираха и фреските на откритата там църква.

На 11-14 май 1912 г. се състоя в София първият събор на археологическите дружества в България, главната задача на който беше да изработи устав за обединението на дружествата в съюз. Прие се също, изработеният проект да се обсъди още веднъж в отделните дружества, след което да се представи за окончателно одобрение във втория събор, който трябваше да се свика в Плевен на 26 октомври 1912 г. Тоя събор по споменатите вече причини не можа да стане. След войната настоятелството на дружеството взе решение да се отложи съборът за неопределено време поради създадените от войната изключителни обстоятелства. Това решение се съобщи на всички останали дружества, повечето то които изказаха съгласието си.

Най-после настоятелството на БАД бе решило да отпусне на г. В. Аврамов една помощ от 300 лева за изучаването на римския път от София до Кюстендил. Понеже г. Аврамов не можа да извърши проектираното пътуване, сумата остана неизразходвана. 

Юридически край на войната поставя подписаният на 17 май 1913 г. в Лондон мирен договор. Турция отстъпва на съюзниците „всички територии на империята върху европейския континент на запад от линията Енос върху Егейско море до Мидия върху Черно море, с изключение на Албания”. Победа, която струва скъпо на съюзниците. Общите загуби на българската армия надхвърлят 84 000 души, на сръбската – 31 000, на черногорската – 16 000 и на гръцката – 5000. Остава да се реши съдбата на освободените земи. За съжаление това няма да стане на основата на приноса на отделните държави за постигнатата победа.

Първата балканска война възниква и се води в особено важен етап от развитието на военното дело и на световната история. В резултат на развитието на средствата за поразяване въоръжената борба навлиза в своя машинен период. В същото време почти са оформени двете коалиции (Централните сили и Антантата). Затова интересът към конфликта на Балканите е огромен. Не само поради необходимостта за привличане на нови съюзници, но и от гледна точка на военното изкуство. Новости във военното дело наистина се появяват в използването на скорострелната артилерия, бездимния барут, тежките картечници, самолета, в подготовката и провеждането на боя, сражението и операцията. Те са плод не само на новите технически средства, а най-вече на бойното майсторство на българската армия в тази справедлива война. Нейното изкуство става обект на изучаване във военните академии на всички европейски държави.

Двете войни полагат трайната основа на несправедливо териториално статукво и утвърждават Балканите като барутния погреб на Европа. Прокламираното равновесие на полуострова не се получава и това се оказва ако не причина, поне повод за разпалването на друга, по-голяма война. Великите сили избягват преждевременното усложняване през лятото на 1913, но година по-късно се хвърлят в световния конфликт. Както отбелязват изследователите, фитилът на бомбата в Сараево е запален с огън от главня, изровена от тлеещото огнище на Втората балканска война.

На 1 октомври 1913 г., със заповед № 225, министерството на изповеданията назначава комисия, в състав: Петър Черняев, Васил Аврамов и д-р Абаджиев, с поръка да ревизира сметките на Св. Синод и ставропигеалните манастири.

1914

Като настъпи по-спокойно време в България, Археологическото дружество поднови и публичните си сказки; така на 1 декември 1913 г. четоха сказки г. г. Г. И. Кацаров и Б. Филов върху новооткрити тракийски и римски старини; на 2 март 1914 г. чете В. Аврамов върху историческото значение на Дунава от Гиген до Свищов; на 23, 25 и 30 март г. Филов държа три сказки, придружени с проекционни картини, върху старинни паметници в Македония и Одринско; приходът от тия сказки (128 лева) се внесе във фонда за сираците от войната. Настоятелството дължи благодарност на г-н ректора на университета, който отстъпи една аудитория за сказките.

От 13 февруари 1914 г. до 20 януари 1915 г. Васил Аврамов в продължение на 11 месеца и 8 дни заема поста Член на проверителния съвет на Централната (банка) с месечна заплата в размер на 10600 лв.

Изминали са само два месеца от основаването на софийската ложа „Заря” под попечителството на Великата ложа на Франция, когато на 1 август 1914 г. започва Първата световна война. България е подложена на силен дипломатически натиск на Съглашението, от една страна, и на Централните сили, от друга, да наруши неутралитета си и да вземе участие във военните действия. [Константин Събчев]

Интриги, примамки, заплашвания - това е атмосферата на международното положение на Стария континент в него момент. Сред народа се разпространява знаменитият позив, подписан от известни граждани, военни, търговци, професори и писатели воглаве с Иван Вазов: „Граждани, една ужасна опасност виси над България. Тикат я в лагера на вековните й неприятели, във вреда на интересите й, на традициите й, на длъжността й... Всички граждани без разлика на партии, живущи в села и градове, забравете вашите политически ежби и си подайте ръка да спасим България. Правителството е сключило договор с Турция и чака удобния момент да хвърли страната във войната за интереса и по волята на Германия... Стига раздори и равнодушие. От нашата солидарност зависят съдбините на отечеството.” [Константин Събчев]

Това е духът на обръщението. А за негов автор, или по-точно за негов инициатор, се смята масонът Димитър Мишев, член на софийската ложа „Заря”. Противно на твърденията, че масоните обслужват чужди интереси в ущърб на националните, веднага след като заехтели топовете, противниците на войната заявяват: „Бяхме убедени противници на тая война, но веднъж отговорните фактори решили въпроса така, ние, повикани от името на целокупна България, тръгваме искрено, чистосърдечно и самоотвержено. Бог да ни е на помощ!” [Константин Събчев]

Във връзка със започналата мобилизация и военни действия българските масони създали и един прецедент в организационните правила на масонските организации. Те решават да дублират ръководството на ложа „Заря”, за да може, при евентуално заминаване на фронта на сановниците, да има техни заместници. За дубльор първомайстор е избран Димитър Ведър. За запазване на масонската тайна пък е съставен и разпространен между братята шифър, с който да се води кореспонденцията. Със заем от 1000 лева, взет от Българска народна банка, ложата наема един локал в столицата, където да се провеждат сбирките. [Константин Събчев]

Първата организирана проява на адвокатурата е създаването на 2 ноември 1914 г. на Адвокатското дружество в София, когато се е състояло учредителното събрание в София, в което е приет устава на дружеството.

1915/17

На 21 януари 1915 г. Васил Аврамов е командирован за помощник юрисконсулт при Министерството на финансите, длъжност която изпълнява в разстояние на 1 месец и 3 дни с месечна заплата от 7200 лв. до 23 февруари 1915 г. 

От 23 септември 1915 г. до 31 декември 1915 г. в разстояние на 3 месеца и 8 дни Васил Аврамов изпълнява длъжността юрисконсулт при Столичното общинско управление с месечна заплата от 5925 лв.

През 1915-1917 г. българските масони развиват активна организационна дейност. През февруари 1915 г. Димитър Ведър лансира идеята за създаването на легална организация, която да развива открита дейност сред обществото. Така на 28 април 1915 г. е основан Възпитателният институт „Заря”, който през август същата година е узаконен от Министерството на народното просвещение. За пръв председател на Възпитателния институт „Заря” е избран посветеният преди година в масонството проф. Александър Теодоров-Балан.

1915/18

Вече 53-годишния Васил Аврамов взема участие и във войната през 1915/18 г. като чиновник на длъжност секретар в Македонската военна инспекция за времето от 7 март 1916 г. до 7 декември 1916 г. (8 месеца и 18 дни) с месечна заплата от 2888 лв.

Още през декември 1910 г. към Канцеларията на Министерството на войната се създава самостоятелно Инспекторско отделение. Неговата структура се развръща след 1 януари 1912 г. Със заповед на главнокомандващия действащата армия от 17 ноември 1915 г. в завоюваните по време на войната територии се създават Моравска и Македонска областна военна инспекция. За началници се назначават съответно генерал-лейтенантите Васил Кутинчев и Рачо Петров

В освободените територии се изграждат две военно-инспекционни области - Моравска и Македонска. Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители, възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военно-инспекционна област, в която също е възстановен българският облик.

Македонската военно-инспекционна област е формирана на 8 декември 1915 г. със седалище Скопие. Намира се в оперативната зона от 8 декември 1915 до 29 септември 1918 г. Към щаба на областта през 1916 г, се формира една планинска дивизия. От юни 1918 г. тя е разделена на окупационни райони, а от 11 август с. г. — на Скопска и Щипска дивизионни области с по пет полкови военни окръжия. От 7 октомври 1918 г. щабът е в София. Разформирована е на 16 декември 1918 г.

1-ва планинска дивизия е формирана през ноември 1916 г. в състав 1-ви, 2-ри и 3-и планински пехотни полкове, артилерийски полк и инженерна рота. Подчинена е на началника на Македонската областна военна инспекция. През януари 1917 г. формира школа за подготовка на младши подофицери. Воюва на Дойранското езеро.

Рачо Петров - генералът бизнесмен е предприемчив по природа, произходът му от търговски род заговорва и той става един от главните акционери в дружествата за построяване на ж.п. линиите Радомир ­ Кюстендил и Мездра ­ Видин. Получава огромни печалби, които все още дели със Султана. През Балканските войни (1912­/1913) е скромен началник на укрепения пункт Търново Сеймен (Симеоновград). Придружава престолонаследниците Борис и Кирил при посещенията им на фронта в Македония. Получава званието генерал-лейтенант.

По време на Първата световна война Рачо Петров е началник на Македонската военна инспекция със седалище в Скопие. Говори се, че на тази длъжност се е сдобил с доста златни монети и бижута, става колекционер на скъпоценности. През юни 1917 г. напуска окончателно военната служба и се настанява във вилата си край Белово. Не е обзет от желание да пише мемоари. 

 

1916

Скопие. 7. IX. Четвъртък. Днес преди обяд ходих при владиката Неофит, който искаше да ме срещне по въпроса за неговите одежди, изпратени от III Балканска дивизия в музея. После посетих [Васил] Аврамов и генерал Рачо Петров, който ме задържа на обяд. След обяд се срещнах с [проф. Димитър] Мишайков, Й. Иванов, [Любомир] Милетич и Трайчев; двамата последни днес дошли от Тетово, а Мишайков утре заминава за Прищина. Вечерта [Васил] Аврамов ме кани на вечеря на техния стол при окръжния управител Хитров (морски офицер), дето беше канен и дядо Неофит. [Филов, Богдан (съст. Петър Петров). Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916. С., 1993, с. 184.]

1917

През 1917 г. за Началник (Генерал-губернатор) на Македонската военноинспекционна област е назначен ген. Православ Кръстев Тенев (15.03.1862, Варна - 6.01.1943, София) - завършил Военното училище в София (1882) и Генералщабна академия в Торино, Италия (1892). 

На 9 юни 1917 г. най-после от Франция пристига дългоочакваната вест, че Великата ложа на Франция одобрява искането на подопечната й ложа „Заря” да се превърне във Велика ложа на България. Веднага се започва изготвянето на временен устав на Великата ложа и на задължителната в такива случаи Декларация на зидарските принципи, които ще съблюдава новото формирование. Съществуващата до този момент ложа „Заря” се разделя на две отделни ложи: „Зора” № 1 и „Светлина” № 2, като в двете са поравно разпределени членове от трите масонски степени. [Константин Събчев]

На учредителните заседания на 27 ноември 1917 г. точно на масонския празник на победите се избира и първият Временен съюзен управителен съвет в състав: Велик майстор - генерал Александър Протогеров; Първи заместник на Великия майстор - д-р Стоян Джубелиев; Втори заместник на Великия майстор - адвокатът Тома Карайовев; Първи Велик надзирател - инж. Димитър Ведър; Втори Велик надзирател - д-р Константин Станишев; Велик блюстител - юристът Илия Пенев; Велик секретар - д-р Недко Семенов; Велик касиер-попечител - доц. Юрдан Ковачев и Велик архивар-проверител - проф. Александър Теодоров-Балан. [Константин Събчев]

На 18 декември 1917 г. Върховният управителен съвет свиква Първо общо събрание на Великата ложа, като в него участват всички членове на ложите „Зора” и „Светлина”. Великата ложа на България приема за девиз: „Любов, истина, труд”. [Константин Събчев

 

1918/19

През 1918 г. поста Генерал-губернатор на Македонската област заема ген. Стефан Тошев Тошев (18(13?).12.1859, Стара Загора - 27 (25?).10.1924, Пловдив) - завършил Военното училище в София (1879).

След нещастния край на войната настават тежки дни за всички. Тя внася пълно разтройство в целия обществен живот на страната. От 21 април 1918 г., когато пада кабинетът на д-р Васил Радославов до 6 октомври 1919 г., когато начело на управлението застава Александър Стамболийски, т.е., в продължение на по-малко от една година и половина, се сменяват пет кабинета. Тежките времена почват да движат обществения живот в опасна насока, в пътя на отрицанието и разрушението. На власт идва земеделският съюз.

Първата работа на правителството, председателствано от диктаторът Ал. Стамболийски, е ожесточено гонение на интелигенцията. И на първо място това гонение се насочва срещу адвокатите. Органът на земеделския съюз държи крайно непристоен и обиден език, спрямо тях. Първите хора на тази партия непрестанно нападат адвокатите, квалифицират ги като „хищници и обществено зло” и недвусмислено се заканват да унищожат адвокатския институт, и от хора на свободна професия да направят адвокатите обикновени „плащани” чиновници.

В това време адвокатурата, излязла като всички други и тя с тежки поражения от войната, продължава да върви, в своето мнозинство, по стария път. Без организация, с изключение на Адвокатското дружество в София, което също е засегнато от войната и току-що почва наново своята дейност, и на няколкото адвокатски съвети, които само тук-таме съществуват из страната, адвокатското съсловие продължава да се състои и от несвързани помежду си отделни адвокати, мнозинството от които схващат адвокатството като занаят.

Надвисналата опасност, обаче, започва да се чувства от всички. Това чувство подготвя психологически адвокатурата към самозащита. Като средство за защита се налага организирането на адвокатите и издигането на адвокатството на висотата, която му подобава като на сътрудник на съдебната власт при правораздаването.

1918

            В продължение на 1 година и 2 месеца от 1 ноември 1918 г. до 31 декември 1919 г. Васил Аврамов заема длъжността инспектор в Дирекция за С. Г. О. П. – София с месечна заплата от 4390 лв. За 5 месеца и 25 дни от 1 януари 1920 до 25 юни 1920 г. е преместен на длъжност помощник юрисконсулт в същата дирекция с месечна заплата от 5600 лв. В разстояние на 28 дни от 3 юни до 30 юни 1921 г. отново изпълнява длъжността инспектор с месечна заплата от 4390 лв., след което за 3 месеца от 1 юли 1921 да 30 септевнри 1921 г. е отново помощник юрисконсулт с месечна заплата от 5600 лв.

            Дирекция за С. Г. О. П. – Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост. Със закон от 15 март 1915 г. е създаден Централен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост под непосредствения надзор на Министерския съвет. Дирекцията на СГОП е учредена съгласно закона за изменение и допълнение на закона за стопански грижи и обществена предвидливост, обявен в Държавен вестник брой 75 от 6 април 1917 г. Дейността й е насочена към организиране при военновременните условия изхранването на населението в страната и на фронта, както и снабдяването им с предмети от първа необходимост. Печатен орган на Дирекцията е вестникът „Известия на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост”, който излиза с различна периодичност от 1917 до 1921 г. като приложение към Държавен вестник. На 1 април 1921 г. Дирекцията е обявена в ликвидация, а на 13 септември 1918 г. XXII ОНС приема закон за окончателното й ликвидиране.

Веднага след учредяването на Великата ложа на България в Бюрото за Международни масонски връзки в Женева са изпратени 18 комплекта документи. Оттам те биват препратени в централите на най-влиятелните ложи в света с молба да признаят за редовна новообразуваната Велика ложа на България. [Константин Събчев]

Първото признание пристига на 20 март 1918 г., с което Великата Пруска ложа в Берлин с писмо уведомява Великата ложа на България, че същата се признава от Деветте Велики масонски ложи от състава на Германския съюз на Великите ложи. Много скоро след това следват признанията от Турция, Унгария и Холандия. [Константин Събчев]

През пролетта на 1918 г. се полага началото и на масонския печат в България с издаването през април на първи брой на бюлетина „Зидарски вести”. В него е оповестено учредяването на Великата ложа на България, както и признаването й от чуждестранни масонски централи. [Константин Събчев]

Още с първите си стъпки Великата ложа на България потвърждава придържането си към становището на Международния масонски конвент, състоял се през 1875 г., относно идейната насоченост на движението. А именно, че всичко под неговия купол се извършва „в слава на Великия архитект на Вселената”, без клерикални увлечения и при пълна свобода на съвестта и прогласения принцип за търпимостта. [Константин Събчев]

След 1918 г. Историческото дружеството от софийско се преобразува в национално и се преименува в Българско историческо дружество... Председател на Българското историческо дружество в периода от 1911 г. до 1935 г. е проф. Васил Николов Златарски (1866-1935). Заради голямата си ерудиция на учен В. Златарски бил желан и търсен преподавател и в други висши учебни заведения: Военната академия (1912), Духовната семинария, Балканския близкоизточен институт (по нова политическа и социална история — от 1920). Освен това В. Златарски бил член на най-различни дружества и клубове, два пъти декан на Историко-филологическия, факултет (1906/1907, 1919/1920), два пъти ректор на Университета (1913/1914, 1924/1925), член на Българското историческо дружество от основаването му в 1901 г. (и негов несменяем, председател от 1911 г.).

През 1981 г. завършва Третият конгрес на Българското историческо дружество. Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски") и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история. Председатели на дружеството стават едни от най-известните историци по онова време - Димитър Агура, Васил Н. Златарски, Петър Ников, Александър Бурмов и др. Българското историческо дружество издава „Известия на историческото дружество в София”, организира изнасянето на лекции, доклади и др. След Първата световна война (1914-1918 г.) се превръща в национална организация. Започва да издава „Българска историческа библиотека” (1928-1933), а от 1945 г. като орган на Българското историческо дружество започва да излиза сп. „Исторически преглед”. През 1951 г. прекратява временно своята дейност, която е възстановена 13 години по-късно. То се състои от 7 исторически секции, комисия по образованието и комисия по краеведските изследвания. През 1970 г. се провежда I конгрес на Българското историческо дружество, а през 1972 г. Международна научна конференция по проблемите на българската историография след ІІ световна война. От същата година издава сп. „Векове”.

Събитията, последвали политическия преврат от 9 септември 1944 г., поставят своя отпечатък и върху развитието на знанието за нашата история. В съответствие с правилата на новата система е наложен всеобхватен държавен контрол от тоталитарен тип спрямо историческата наука. Въведена е цензура върху ограничените по брой и одържавени издания и издателства. Ликвидирана е автономията на БАН и на Софийския университет. През 1951 г. е разтурено и Българското историческо дружество. Мащабните кадрови промени са осъществени предимно в съответствие с принципа на политическата целесъобразност.

Георги Първанов: Накрая и аз бих искал да изразя своята категорична и безусловна подкрепа на идеята да се възстанови Българското историческо дружество (БИД). Преди малко коментирахме, че сме изтървали 100-годишнината от създаването на първото Българско историческо дружество. 103 години вече са минали. Струва ми се, че това е не само жест към паметта на много от нашите най-изявени професионалисти като проф. Агура, проф. Златарски, проф. Ников, проф. Бурмов, проф. Димитър Косев - председатели на БИД; още по-малко бих могъл да обхвана участниците в това мощно на моменти движение. (б.р. без коментар)

1919

След оттеглянето на Доменико Такела през 1903 г. и до началото на 1918 г. Нумизматичният отдел се завежда лично от директора на музея. Едва през 1918 г. за негов уредник е назначен Никола Мушмов. Той постъпва в Музея през 1904 г., като секретар-счетоводител и остава на тази длъжност до 1918 г., когато Богдан Филов му предлага длъжността уредник на Нумизматичния отдел, въпреки, че не е имал практическа и теоретична подготовка по нумизматика. На тази длъжност Никола Мушмов остава до 1931 г., когато се пенсионира. Липсата на специално образование Никола Мушмов компенсира с невероятно трудолюбие и любознателност. През време на неговото уредничество в Музея са прибрани важни колективни находки от монети, между които е забележителна находката от римски денари от Река Девня, Варненско, наброяваща 66 513 екземпляра. С постъпването на новата си длъжност Никола Мушмов проверява всички монети по инвентара и ги снабдява с истинските им номера, тъй като с течение на времето стават някои размествания. За да се избегне в бъдеще това, всяка монета е поставена в специален картон с номера си. След като приключва новото нареждане на сбирката, започва подготовката на материала и за нейния систематичен каталог. През 1919 г. за този каталог са обработени монетите на Олбия, Дакия, Горна и Долна Мизия и част от Тракия (Абдера и Хадрианопол). През същата година монетната сбирка наброява вече 34 125 екземпляра, като в нея се включва и купената през 1912 г. сбирка на Васил Аврамов, състояща се от 7076 монети. Сбирката на Музея се попълва непрекъснато, като в нея влизат важни за историята на българските земи монети. [Дочка Аладжова]

1920

Васил Аврамов е един от учредителите на Българския археологическия институт през 1920 г., основан на базата на Българското археологическо дружество от 1901 г., и образуван през следващата година (1921), като първи научен институт в България.

Наред с дейността на Народния музей д-р Богдан Филов, заедно с проф. Г. И. Кацаров и проф. Йор. Иванов, създава най-значителното дело – изданията „Списание на Българското Археологическо Дружество”, „Материали за историята на София” и „Материали за археологическата карта на България”, около които се групират всички наши работници по антична археология, по средновековна и нова история на изкуството (Васил Аврамов, Г. Баласчев, Ю. Господинов, Ив. Велков, К. Вълев, Д. Дечев, В. Димов, В. Златарски, Йор. Иванов, А. Иширков, Г. Кацаров, архит. П. Койчев, Ст. Л. Костов, П. Мутафчиев, Н. А. Мушмов, Р. Попов, А. Протич, Б. Филов, А. П. Чилингиров и др.), из чиято среда излязат инициаторите и първите членове на основания през изтеклата година Археологически институт.

1921

В 1921 г. се очертава нуждата от научна теоретична институция и се създава Археологическият институт. През 1949 г. двете звена се сливат и се появява Археологическият институт с музей, който и до днес е флагман на българските археолози. Зад тази кратка информация се крие съдбата на стотици учени, преживели превратностите на новата ни история. Младата българска наука първоначално има нужда от кадри и в страната пристигат приятелски настроени утвърдени изследователи чужденци. Народният музей първоначално се оглавява от поляка Вацлав Добруски. Основите на модерната археология са положени от чехите Карел и Херменгилд Шкорпил. Благотворно влияние оказва един от най-известните руски изкуствоведи Андрей Грабар. Постепенно се създава и българска школа в археологията Преди Втората световна война изпъкват имената на Гаврил Кацаров, Богдан Филов, Йордан Господинов, Кръстю Миятев и др. Те откриват и започват да проучват редица праисторически селища, великолепни тракийски гробници и антични светилища, старите столици Плиска и Велики Преслав.

 

1923

Васил Аврамов: Друго доказателство, което подкрепя тази традиция, са многобройните византийски монети, които се намират в полите на „Голямата калимавка”, срещу града Трявна. Там от много години насам, след всеки пороен дъжд, жителите на разположените тук селца Койчовци и Рашевите намирали медни, сребърни и златни монети. За намирането на на такива монети тук, известният тревненски летописец поп Йовчо (роден в 1786 г., а умрял в 1855 г.), съобщил на архимандрите К. Витанов, а последният – на старият учител в Трявна, Хр. Даскалов, който, според сведенията на сина му, записал това в неиздадената си още история на града. Поменатите двама старци и кметът на с. Койчевци, Никола, ми съобщиха, че и в последните години са намерени в същите ниви, изровени от пороите, повече от 30 сребърни и златни „Костадинки”. И наистина, невястата Цана Димитрова, от колибите Рашеви, ми показа, във време на екскурзията през 1923 г., в присъствието на моите другари: тревненския градски кмет Добри П. Златев и учителя Даскалов, една златна монета от императора Алекси I Комнин, а Минка Иванова, от същите колиби, - друга златна монета от последния император от династията на Комнините – Андроник I, която тя беше вързала на огърлицата си. Други монети аз не можах да видя, защото стопаните им бяха пръснати по работа из нивите и ако маршрутът ми позволяваше да преспа в тези села, кметът се канеше да ми събере още много монети. [Аврамов, Васил. Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът на императора Исак Ангел при гр. Трявна. С., 1929, с. 197.]

 

 

1924

На 6 септември 1921 г. Васил Николов Аврамов е избран за благодетелен член на Калоферската дружба, под номер 54-ти. За благодетелни членове са признати родствениците му: зап. полковник Аврам Николов Аврамов (50) на 3 май 1921 г., Аврам Петров Аврамов (55) на 6 септември 1921 г., проф. Атанас Тинтеров на 4 май 1924 г. и Владимир Николов Аврамов (95) на 20 май 1924 г.

Списък на членовете на Българския археологически институт на 1 юни 1924 год.: Височайши покровител: Н. В. Царят на Българите; Почетен председател: Министърът на Народното просвещение; Почетни членове: проф. Н. П. Кондаков - Петроград, проф. Йосиф Стчиговски - Виена, Рашко Маджаров - министър на правосъдието; Благодетелни членове: Иван Д. Буров, Д. Икономов; Управителен съвет: проф. Богдан Филов - директор, проф. Г. И. Кацаров, проф. Васил Н. Златарски, проф. Й. Иванов, Рафаил Попов – уредник на Народния музей, секретар на института; Действителни членове: ..........; Дописни членове: Васил Аврамов, Ст. Аргиров, проф. Ал. Балабанов, граф Бегуен (Париж), арх. С. Н. Бобчев, М. Бръчкова, д-р Ив. Велков, М. Георгиев, Ю. Господинов (Преслав), А. Грабар, В. Димов, арх. П. Димчев, проф. Кр. Дрончилов, Ю. Захариев (Кюстендил), Ат. Илиев (Стара Загора), арх. П. Койчев, Ат. Кожухаров (Стара Загора), Ст. Костов, арх. Н. Лазаров, Д. Маринов, ген. Т. Марков, Н. Микола (Хелзингфорс), проф. Н. Милев, проф. А. Митов, Кр. Миятев, М. Москов (Търново), проф. П. Ников, Т. Николов (Търново), С. ПопСтефанов (Хасково), проф. Ж. Радев, арх. Ал. Рашенов, Л. Ружичка (Виена), Н. Станев, К. Стоянов, Ж. Сьор (Париж), П. Топузов (Казанлък), Г. Трайчев, Г. Фехер (Будапеща), Л. Филипов (Търново), Т. Хуитемор (Америка), П. Чилев, Ст. Шишков (Пловдив), А. Явашев (Разград); Спомагателни членове: П. Абрашев, д-р Вл. Алексиев, Н. Алтимирски, Б. Ангелов, П. Ангелов (Нова Загора), д-р Ст. Ангелов, д-р Н. Арифов, ...366 Дим. Янев.

1925

Истинското развитие на Софийския адвокатски съвет започва и се свързва с приемането на Закона за адвокатите от 24.VІІ.1925 г., изградил организацията на българската адвокатура върху принципите на самоуправление и самоконтрол, необходимата предпоставка за нейната независимост. Членуването на адвокатите в адвокатски колегии, които са юридически лица е задължително.

Васил Аврамов през 1925-1930 г. постъпва като Началник на ипотечния отдел в Българската Народна Банка. [Директор при централното управление на БНБ, началник на ипотечния отдел на БНБ (1920-1935).] 

Българска народна банка – Централа в София, с 23 клона и 74 агентури. Основана на 25 януари 1879 г. с 2 милиона златни лева капитал, внесен от държавата, а към 31.12.1937 г. капиталът на банката достига 500,000,000 лева, а резервите – 1,251,278,000 лева.

Българската народна банка е основана наскоро след освобождението на България. Развитието й е следвало стопанското развитие на страната и се очертава в различни по своя характер периоди. След 1912 г. започва период, който продължава до към 1922 г. и може да се характеризира като военен и инфлационен.

УПРАВИТЕЛИ НА БНБ: 7 август 1908 - 12 юни 1920 г. Христо Чакалов, управител; 16 юли 1920 - 30 септември 1922 г. Боян Дамянов, управител;

Следващият период е възстановителен в развитието на банката, като успоредно с ограничаването на банкнотната емисия и спиране на инфлацията, банката прави усилие да възстанови функциите си и дейността си като емисионен институт.

УПРАВИТЕЛИ НА БНБ: 1 декември 1922 - 31 март 1923 г. Добри Божилов, управляващ; 26 март 1923 - 8 юни 1923 г. Илия Караджов, управител; 1 декември 1923 - 1 март 1924 г. Добри Божилов, управляващ; 21 септември 1924 - 16 януари 1926 г. Коста Бояджиев, управител;

Този период продължава до 1926 г., изменен и допълнен със закона от 4 октомври 1928 г., когато банката е реорганизирана като емисионна банка.

При тази организация Българската народна банка става автономен кредитен институт, на който е възложено да подържа стабилността на националната монета и да регулира кредита и паричното обръщение в страната. 

Операциите на банката са краткосрочни с максимален срок три месеца: сконто и ресконт на търговски банков портфейл, варнтни свидетелства, ломбарден кредит и аванси срещу залог на портфейл. Кредитирането на държавното съкравище е ограничено до определен размер.

В дейността си през този период от нейното развитие Българската народна банка се оформя предимно като централна и емисионна банка на страната, съхраняваща нейните резерви и регулираща паричното объщение и кредита. 

УПРАВИТЕЛИ НА БНБ: 18 януари 1926 - 29 август 1931 г. Асен Иванов, управител; 29 август 1931 - 29 февруари 1932 г. Добри Божилов, управляващ; 29 февруари 1932 - 31 юли 1934 г. Никола Момчилов, управител; 2 август 1934 - 4 февруари 1935 г. Добри Божилов, управляващ; 4 февруари 1935 - 21 април 1935 г. Марко Рясков, управител; 25 април 1935 - 14 ноември 1938 г. Добри Божилов, управител.

За съживяването на стопанския живот на страната банката разширява значително кредитната си дейност. Така търговския портфейл и краткосрочните аванси в края на 1935 г. възлизат на 612,000,000 лева, а в края на 1937 г. те достигат 1,000,000,000 лева.

Съгласно закона за банката, последната се управлява от управителен съвет, който се състои от: управител, двама подуправители, четирима директори при централното управление на банката и четирима изборни членове, от които двама се избират от бюрата на търговско-индустриалните камари, един от управителния съвет на Софийската фондова борса и един специалист по земеделско-стопански въпроси.

Този грамаден прогрес на Българската народна банка се дължи не само на подема на целокупния български народ, но още и на своите просветени и с високо съзнание управители, директори и всички висши и по-малки чиновници при банката. Подбирани са били на служба при банката, най-дейните финансисти и банкови дейци в България. От тях са излезли бележити държавници в страната, които в най-тежките дни на народа ни, когато тежката стопанска криза се чуствуваше от всички – направиха всичко за излизането от това тежко положение. Те заздравиха националната монета и постепенно повдигнаха стопанското и материално благосъстояние на народа и държавата.

На югоизточния ъгъл на празното място около Буюк джамия в едно малко здание се помещаваше столичната община, но скоро тя се премести на ъгъла на ул. Левски и Градската градина, бившето здание на Доктор Цачев, гдето е и днес. Тогава то беше малко едноетажно гевгирено здание. По-късно издигнаха още един етаж и прибавиха двете крила, едното към бившата Народна банка, сега Български кредит, другото към Градската градина. [Георги Каназирски-Верин. София преди 50 години. Изд. „Българска книга”, С., 1947.]

През 1925 г. в Народния музей се извършва кражба на 205 монети от злато, сребро и бронз от всички исторически епохи. За щастие по-голяма част от монетите са върнати, след като е открит извършителя на кражбата. Никола Мушмов, като уредник на нумизматичния фонд наред с чисто музейната работа, извършва и огромна по обем научна дейност, която включва отпечатването на 6 монографични труда и голям брой статии. Неговата събирателска дейност е забележителна, и когато той напуска през 1931 г., монетната колекция наброява 113 215 екземпляра. И при него продължава практиката този фонд да се попълва единствено чрез откупки, като неизменно това е свързано с нередовно плащане на приносителите, ненавременно отпускане на кредити на Музея, а това е причина много от предлагащите материали да се отказват от сделка с музея и да търсят по-добър пазар. [Дочка Аладжова

В онези години масонството в Румъния преживява своя разцвет и неговото влияние е осезаемо дори сред кралското семейство. През 1925 масони освещават като масонски храм едно от помещенията в кралския дворец и го обзавеждат с масонски регалии. В това помещение седем Велики Сановници (сред тях е Исаак Грасиани) на Великата Ложа на Румъния посвещават крал Карол II в братството. Крал Карол се доказва като активен масон, посещава работните сбирки на Ложата и заема сановнически длъжности. Този факт спомага на масоните да разширят своето влияние в други обществени слоеве, а по-късно други членове на кралското семейство и представители на правителството се включват в масонството.

 

1929

            Отражението на Голямата депресия върху стопанството и финансовата система на страната принуждават Българската Народна Банка да предприеме ограничителни административни мерки при търговията с чуждестранна валута.          

Членове на управителния съвет на БНБ (1929-1931): Управител (1926-1931): Асен Иванов (1869-1937); Подуправители: Желю Бурилков и Добри Божилов (1884-1945); Директори: д-р Петър Косев, Коста Колев, Кирил Гунев (1887-1949) и Марин Ничев; Изборни членове: Михаил Тенев (1856-1940), Недко Колаксъзов, д-р Обрейко Обрейков и Димитър Ст. Савов (вероятно заместил през 1931 г. пенсионирания Михаил Тенев), и зам.-изборни членове: Ангел Николов, Петър х. Стойчев, Евстати Ив. Гешов; Юрисконсулт: Стефан Димитров, и зам.-юрисконсулт: Георги Пройчев; Правителствен делегат: Борис Иванов, и зам.-правителствен делегат: Александър Моллов; Секретар: Васил Николов [изпуснато: Аврамов], и подсекретар (или секретар): А. Кръстев.

София © 2007 Лалю Метев
(продължение)



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821975
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031