Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.02.2009 09:18 - Студентските години на Лалю Метев в Женева
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 9155 Коментари: 7 Гласове:
1

Последна промяна: 01.11.2011 10:05


ЛАЛЮ МЕТЕВ (28.02.1885, Габрово - 21.08.1957, София)

image

 

Лалю Метев Чехларов (Lalu Meteff, L. Meteff, Lalju Metev, Lalu Mйteff) от Габрово е шестият български студент на проф. Фердинанд дьо Сосюр (26.11.1857 - 22.02.1913). В същото време той е вторият българин, записал се и слушал през летния семестър на академичната 1906-1907 г. знаменития уводен курс в обща лингвистика на женевския учен, който "произведе революция в езикознанието". Роден е в гр. Габрово на 28(29).02.1885 г., където прекарва детството си в учение и безгрижни забавления, осигурени от заможното семейство на Мария Трингова [1] и Метю Христов - Чехлар [2], Като представител на известна габровска фамилия той продължава семейната традиция и се записва в елитната Априловска гимназия. След успешно завършване на средното си образование (29 юни 1904) заминава за Загреб (австрийски град по онова време), където през есента на 1904 г. се записва за студент по философия в местния факултет (зимния семестър 1904-1905). През следващата учебна година се прехвърля в Женевския университет, за да продължи европейското си образование. На 17 ноември 1905 г. се записва да следва във Факултета по филологически и социални науки, като подчертано избира историко-филологически дисциплини (съвременна история, френска литература, немска и английска литература, сравнително литературознание). Завършва успешно зимния и летния семестър на академичната 1905-1906 г. и се завръща в България, където остава повече от предварително предвиденото. Появява се отново в Женева в началото на април 1907 г. и подновява филологическата си подготовка. Независимо че прекъсва следването си за цял един семестър (зимния семестър на 1906-1907), любознателният българин, бъдещ индустриалец, следи внимателно значителните събития в университетския живот и съвсем естествено се интересува от най-атрактивното сред тях. Научил, че Фердинанд дьо Сосюр е започнал да чете съвсем нов по съдържание цикъл от лекции, Лалю Метев се записва на 26.04.1907 г. да слуша като редовен студент първия Сосюров курс по обща лингвистика. Всеки вторник и петък той е сред постоянните студенти на женевския лингвист и има изключителната възможност да чуе директно от извора основополагащите идеи на зараждащия се модерен европейски структурализъм.

В края на летния семестър му се налага да се върне по спешност в България, но събитията го принуждават да остане в родината си. През следващата година се обръща с писмо до университетската администрация да му се издаде удостоверение за трите семестъра, през които следва в Женевския ниверситет. В това удостоверение [3] също изрично е отбелязано, че слуша курса по обща лингвистика, изнесен от Фердинанд дьо Сосюр през летния семестър на 1907 г. След завръщането си в България Лалю Метев се записва да следва славянска филология и литература в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и успешно се дипломира на 9 юли 1909 г. (Диплом №106 от 9 юли 1909 г.) [4]. За съжаление този блестящ полиглот, владеещ 12 езика, не може да продължи филологическата си кариера. Поради стеклите се семейни обстоятелства той е принуден да се заеме с финансовата издръжка на семейството и през 1911 г. успешно изкупува акциите на събирателното дружество „Лев” - Плевен, с което поставя началото на една от най-мощните циментови фабрики на Балканския полуостров, работеща под негово ръководство до болшевишката национализация извършена през 1947 г. Умира десет години по-късно на 25.08.1957 г. в ст. София.


 

Прозопографски данни за Лалю Метев

1. Биографични данни

Лалю Метев Чехларов е роден на 28 февруари 1885 в Габрово, в многолюдното семейство на Мария (Минка) Лалева Трингова (от гр. Казанлък) и видния габровски фабрикант Метю Христов Чехлар. Има четирима братя и три сестри. Единият от тях - Иван Метев, става първият български текстилен инженер, но кариерата му е трагично прекъсната през Междусъюзническата война, когато загива на фронта, другият брат е майор Димо Метев, който завършва военната академия във Виена и започва успешно да се изявява като офицер в българската армия. Загива като дружинен командир на 49-и полк в сраженията край м. Яребична. Третият брат - Христо Метев (1881-1953), става собственик на памукотекстилна фабрика в Габрово и се издига до 18 място в класацията за най-заможни българи до 1944 г. Четвъртият брат - Георги Метев, завършва висше образование в Германия (Мюнхен) и се изявява като търговец и фабрикант. Анализът на образователната традиция в семейтвото на Лалю Метев, насочена обикновено към получаването на практитически умения в техническата, търговска или военна област, контрастира с избрания хуманитарен академичен итинерарий от талантливия габровец. Независимо че разполага с необходимите средства и възмоности да продължи утилитарно-прагматичния път в университетското си образование, Лалю Метев е привлечен от филологическата сфера и вероятно това се дължи на желанието му да получи широка общокултурна подготовка. По този начин той се формира като представител на нов тип български индустриалци и фабриканти, появили се през първите десетилетия на XX век, съчетаващи у себе си управленски талант и търговски нюх с качествата на историко-филологическата ерудираност и европейски светоглед. Това е нова вълна сред българския елит, която формира облика на българското общество през 20-те и 30-те години на XX век.

Лалю Метев се записва в Априловската гимназия през 1897 г. Завършва средното си образование на 29 юни 1904 г. с диплом № 385 от същата дата. Записва се да следва философия в Софийския университет (срв. facultatis philosaphicae in Universitate Sophiensi), но веднага се прехвърля в Загребския университет (точната дата е 30 септември 1904), където продължава философското си образование до края на академичната 1904-1905 г. (диплома № 340/1905 г. на Загребския университет). В началото на ноември 1905 г. Лалю Метев пристига в Женева, където се записва във Факултета по филологически и социални науки. Ходи на лекции в продължение на два семестъра. Междувременно през февруари 1906 г., подобно на много женевски студенти, прави кратко пътуване до Франция. В края на летния семестър на 1906 г. Лалю Метев се завръща в България, където възнамерява да прекара ваканцията, но служебни дела го задържат в Габрово и той не може да продължи следването си през зимния семестър на учебната 1906-1907 г. Принуден е да помоли приятеля си Д. Савов да изтегли документите му от Женевския университет на 29 септември 1906 г. [5] Завръща се отново в Женева през пролетта на следващата година и подновява следването си. Именно тогава записва курса по обща лингвистика на Фердинанд дьо Сосюр, който редовно посещава до края на семестъра. След окончателното си завръщане в България продължава филологическото си образование в Историко-филологическия факултет на Софийския университет и през януари 1909 г. завършва пълния курс по славянска филология и литература (Диплома от 9.07.1909 - Софийски университет. Алманах 1888-1974, София, 1975). През 1911 г. в съдружничество с Неделчев, Балъкчиев, Бакърджиев и Васил Аврамов  изкупува акциите на събирателното дружество за производство на цимент в Плевен и създава известното Първо българско акционерно дружество „Лев[6]. Лалю Метев, като истински патриот, взима участие като доброволец офицер-разузнавач във войните за национално обединение, където проявява изключителен героизъм, за което нееднократно е обявен за Кавалер на ордена за храброст. През 1919 г. Лалю Метев регистрира втора своя фирма за търговия на едро (вж. обявление № 5496-6 от 1919 г.), която е закрита в началото на Втората световна война. Според Димитър Веселинов, вероятно процедурата около съдебното регистриране на търговското му предприятие е сред мотивите да се запише да следва право в Софийския университет [7], но най-вероятно годините на изминалите войни, оставят своя отпечатък и променят коренно светогледа на този иначе тих, скромен и не търсещ слава човеколюбец, отдал се изключително на родолюбиви и благотворителни дела.

В семеен план Лалю Метев встъпва в брак през 1920 г. с Дора (Теодора) Василева Аврамова (1894-1967) [8] - потомка по бащина линия на видна калоферска фамилия с благороден произход от Арбанаси и по майчина линия на известния поп Йовчов род от Трявна. Синът им, проф. Васил Метев (1931-2007) - физик, е именит български педагог и учен с близо 50-годишен научен стаж, един от създателите на Факултета на Софийския университет в гр. Благоевград през август 1975 г., преобразуван в самостоятелен Висш педагогически интитут (ВПИ) през август 1983 г., и по-късно през юли 1995 г. преобразуван в Югозападен университет „Неофит Рилски (ЮЗУ), където до пенсионирането си е дългогодишен преподавател.


2. Регистрационни данни

2.1. Адресна регистрация:

Пристига в Женева в началото на септември 1905 г. За пътуването му съществуват две хипотези: според първата Лалю Метев тръгва от България, където е прекарал лятото; според втората той се отправя към Швейцария директно от Загреб, където е учил два семестъра. Регистрира се в женевската полиция като студент на 02.09.1905 г. На 15.02.1906 г. прави кратко пътуване до Франция. В края на м. май 1906 г. депозира документ, издаден в София на 23.05.1906 г. Вероятно става въпрос за свидетелство за самоличност или нов паспорт, получен по пощата, който обикновено се изисква от швейцарската полиция за уреждане престоя или формалностите около отпътуването на чуждестранните студенти от Женева. Според полицейския регистър Лалю Метев плаща два годишни данъка за престой в Женева, за което свидетелстват издадените квитанции № 11367 (за академичната 1905-1906) и № 19769 (за академичната 1906-1907). По време на престоя си променя няколко пъти адресната си регистрация. Първо живее в хотел на Chemin de [Co]mbat Catolla № 3, след това сменя няколко квартири, съответно на Chemin Gourges № 16 (22.11.1905), на bv. Carl Vogt № 55 (17.04.1906) и на rue des Bains № 23 (26.04.1907). Липсват сведения за датата на окончателното му отпътуване от Женева и поетата дестинация. Анализът на Главната книга на Софийския университет показва, че Лалю Метев се прибира в България, тъй като от септември 1907 г. вече е редовен студент в Историко-филологическия факултет.

2.2. Университетска регистрация:

Намерени са документи за следването на Лалю Метев в Загребския университет, в Женевския университет и в Софийския университет. От Загребския университет е издаден ексматрикулационен сертификат № 340 от 1905 г., удостоверяващ академичното положение на българския студент:

Nos Rector et Decanus facultatis philosophicae R. Universitatis Fr cisci Josephi I testamur hac tabula, dominum Lalju Metev natum ex Gab vo in Bulgaria vi testimonii maturitatis gymnasii Gabrovensis ddto 29 J 1904 Nro 385 et indicis facultatis philosophicae in Universitate Sophien 30 Septembris 1904 Nro 90, ad philosophica studia auditorem publicum 1 ceptum, iisdem in hac R. Universitate a semestri aestivo anni schol. 1904 usque ad finem semetris aestivi anni schol. 1904/5 sine intermissione itaqu per unum semestre operam navasse, de qua in legale quadriennium compu-tanda suo tempore decernetur. Mores ejus quod atinet, legibus academicis.

В Женевския университет има открити два контролни листа съответно от 17.11.1905 г. и от началото на април 1907 г. В първия контролен лист е отбелязано, че Лалю Метев се записва във Факултета по филологически и социални науки, като предоставя ексматрикулационен сертификат от Загребския университет (faculte des lettres [9]). Според този контролен лист Лалю Метев изтегля документите си на 29.09.1906 г., като за целта упълномощава колегата си Д. Савов да ги получи. Вторият контролен лист е от началото на април 1907 г., но носи официална дата 22.11.1905 г. (в действителност това е датата, когато Лалю Метев внася таксата за зимния семестър на учебната 1905-1906 г. в Женевския университет). При повторното си записване във Факултета по филологически и социални науки Лалю Метев депозира ексматрикулационен сертификат от Женевския университет, издаден му на 21.09.1906 г. За отбелязване е, че във втория контролен лист липсват сведения за окончателното изтегляне на документите, тъй като Лалю Метев решава да ги изиска служебно по пощата. За целта в началото на 1908 г. заплаща такса от 14 франка и изпраща писмо до секретаря на Женевската университетска администрация - L. Demont. Последният дописва към депозирания вече ексматрикулационен сертификат от 21.06.1906 г. дисциплините, посещавани от Лалю Метев за три семестъра - от октомври 1905 г. до юли 1907 г., като за достоверност се подписва и поставя печата на университета. Документът е изпратен служебно по пощата до Лалю Метев в Габрово през първата половина на 1908 г.

Запазени са три регистрационни фиша на Лалю Метев за записани семестри (съответно зимен и летен на учебната 1905-1906 г. и летен на учебната 1907 г.). На 22.11.1905 г. габровският младеж се записва във Факултета по филологически и социални науки на Женевския университет за зимния семестър на учебната 1905-1906 г. (№ 8081). В документа е посочена като адресна регистрация - Chemin Gourges №16. На 17.04.1906 г. заплаща втора такса за летния семестър на 1905-1906 г. (№ 8326), като обявява за временен адрес - bv. Carl Vogt № 55. Последната платена такса е за летния семестър на 1907 г., която е внесена с регистрационен фиш № 9400 от 26.04.1907 г. За адрес е посочена квартира на Rue des Bains № 23. Лалю Метев инвестира в следването като такси 125 франка, които се разпределят, както следва: 20 фр. регистрационна такса, 5 франка библиотечна такса и 75 фр. учебна такса, покриваща шест университетски курса, един от които е трисеместриален и два двусеместриални: френска литература (45 фр. - трисеместриален), немска и английска литература (10 фр.), литература на северните народи (15 фр. - двусеместриален), сравнителна литература (5 фр.), съвременна история (10 фр.) и обща лингвистика при Фердинанд дьо Сосюр (10 фр.).

 

3. Академична справка

В Загребския университет Лалю Метев следва един семестър философия. Посещава основни уводни курсове, които след това му позволяват безпрепятствено да се прехвърли да изучава филология в Женевския университет. Особеното е, че в Швейцария Лалю Метев се насочва отново към хуманитарния сектор на познанието, а не към технико-апликационния. Във Факултета по филологически и социални науки избира курсове по обща лингвистика, сравнително литературознание, история и теория на френската, английската, немската и скандинавската литература, съвременна история. Интересното е, че започва филологическата си подготовка първоначално с изучаването на дисциплини от литературоведския и историографски сектор и едва през последния семестър започва да посещава курса по обща лингвистика, вероятно поради авангардния му интердисциплинарен характер. В хронологичен план през учебната 1905-1906 г. Лалю Метев записва курса по френска литература, воден от проф. Bernard Bouvier с хорариум от 3 часа седмично, който системно посещава в продължение на три семестъра. Вторият записан курс е по английска и немска литература, четен от проф. Emile Redard, хорариум от 2 часа седмично, а третият курс е по съпоставително литературознание, четен от приват-доцент Carrier, с хорариум от 1 час седмично. Посещава редовно и курса по съвременна история на проф. Seitz с хорариум от 2 часа седмично. През летния семестър на 1906 г. Лалю Метев продължава да посещава курсовете на проф. Bernard Bouvier (с хорариум 3 часа седмично) и на проф. Emile Redard (с хорариум 1 час седмично). Първият продължава да разглежда класическите френски автори, докато вторият започва да представя картини от актуалната за времето си скандинавска литература. През летния семестър на 1907 г. Лалю Метев записва новообявения първи курс по обща лингвистика на Фердинанд дьо Сосюр, четен от м. януари, с хорариум от 2 часа седмично. Освен това не престава да посещава курсовете по френска литература на проф. Bernard Bouvier (З часа седмично) и по литература на скандинавските народи на проф. Emile Redard (с хорариум 2 часа седмично). В издадения от Женевския университет на Лалю Метев ексматрикулационен сертификат № 1132 са включени по семестри всичките дисциплини, които българският студент посещава за времето на следването си: littйrature du Nord, histoire contemporaine, littйrature comparee, littйrature francaise (Hiver 1905/1906), littйrature francaise, littйrature allemande (Etй 1906), littйrature franзaise, littйrature du Nord, linguistique (Etй 1907).

В Софийския университет Лалю Метев довършва общофилологическата си подготовка, като записва славянска филология и литература. Явява се на два държавни университетски изпита, които взема със средна оценка добър. Въз основа на показания успех е издадена диплома на Лалю Метев на 9.07.1909 г. под № 106 (вж. Главна книга на Софийския университет). Отбелязано е, че роденият на 28 февруарий 1885 г. в гр. Габрово Лалю Метев е бил студент в Историко-филологическия факултет под номер 23 и завършва висшето си образование в края на зимното полугодие на учебната 1908-1909 г., „специално по славянска филология и литература”. Следват подписите на ректор и декан, сведения за платена такса от 10 лв. с квитанция № 455/IV.1909, като дипломата е изпратена с препоръчително писмо до домашния му адрес.

 

Бележки:

[1] Майката на Лалю Метев - Минка (Мария) Лалева Трингова, произхожда от голям и богат търговски род в Казанлък - имали са много дюкяни на чаршията. По време на Руско-турската война семейството й е принудено да избяга от набезите на башибозука в Габрово, където се запознават с Метю Христов Чехлар, за когото Минка се венчава веднага след Освобождението.

[2] Бащата на Лалю Метев – Метю Христов Чехлар е проспериращ занаятчия, който успява да развие производството си, и в началото на XX век се утвърждава като един от най-авторитетните и почтени габровски фабриканти.

[3] Оригиналът на удостоверението се съхранява в частния архив на семейство Метеви от гр. София.

[4] Архив на Софийския университет „Св. Климент Охридски” - Албумна книга за извежлане на дипломите. Фонд 1, ОП 43, дело 390.

[5] Ако се приеме, че не е сгрешена годината 1906 (вм. 1907), може да се предположи, че това е причината Женевската университетска управа да изготви още на 21 септември 1906 г. ексматрикулационен сертификат № 1132.

[6] Машините са доставени от фирмата Ф. Л. Шмид - Копенхаген, а по време на разширението през 1937 г. са заменени с комплектна инсталация от Шкодовите заводи - Прага.

[7] В „Алманаха" на завършилите Софийския университет няма обаче данни за издадена диплома по право на Лалю Метев през академичната 1920 г., което засега не намира обяснение. 

[8] Част от стиховете си общественичката Дора Василева Аврамова – по мъж Лалю Метева публикува под псевдонима Дарина Апостолова.

[9] В немскоезичните университети филологическите специалности се преподават традиционно във философските факултети. Вероятно поради тази причина в регистрационния фиш е отбелязано „faculte des lettres”, а не „Философски факултет” (вж. Дипломата на Лалю Метев от Загребския университет - indicis facultatis philosophicae).

Още подобни интересни факти могат да бъдат открити в книгата на Димитър Веселинов "Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр" издадена през 2008 г. със съдействието на Министерството на външните работи на Република България, за жалост трудно откриваема на българския книжен пазар наситен напоследък отново предимно с партийно ярчочервено оцветени прокомунистически четива.

Настоящите биографични бележки целят да отбележат предстоящата 100 годишнина от създаването на едно от най-успешните български предприятия - символ на независимата българска държава - Първо българско за цимент АД "Лев" - Плевен, основано на 20 май 1909 г., днес попаднало по съмнителен начин в мафиотски ръце под названието "Плевенски цимент" АД,  и разкрият някои непроучени досега черти от личността на един от неговите съзидатели, съсобственици и главни директори до годините на целенасоченото съсипване на България в следствие на съветската окупация и налагането на едно от най-вредните и човеконенавистни в световен мащаб комунистически управления, за жалост господстващо и до днес у нас.




Гласувай:
1



1. voinov50 - Лалю...
07.02.2009 06:58
Откъде и как намираш толкова много информация и материали??!
Браво! Поздравления!
цитирай
2. meteff - Re: voinov50 - Лалю...
07.02.2009 10:15
Първо, мой дълг е да почитам паметта на предците си, от една страна, второ - в този момент, както се казва съм временно незает (т.е. няма кой да ме вземе на работа, тъй като съм обявен по наследство за опасен за днешната Комунистическа национална сигурност) и имам достатъчно време за уплътняване, поради което си купувам по две-три книги през ден, прочитам ги обикновено докато си пия кафето в Лучано на Раковски или отивам до някоя библиотека, след което се прибирам в къщи и стоя по 16 часа без прекъсване пред монитора. Разбира се, притежавам богата библиотека. Това е, в най общи линии, нещо като бягство от реалността, потапяйки се в руслото на миналото. Още повече, че един от най-видните ни и честни индустриалци и крупни благодетели заслужава признание за делата си, дори нещо повече... Поздрави!
цитирай
3. tera - Чудесно е,
16.02.2009 14:56
че знаеш корените си и има с какво да се гордееш. Доколкото ми е известно такива предци нямам, но пък за мен е по-важно да се гордея с родителите си и синът ми - с мене :)
Приятна седмица! :)))
цитирай
4. meteff - tera - Чудесно е, ...
16.02.2009 18:39
Уважавам всяко едно Ваше мнение, без да се опитвам с нещо да натрапвам своето. Надявам се, след време от това да излезе един приличен сборник касаещ някои аспекти от миналото ни и засягаща личности, които по някакъв начин са допринасяли за добруването и развитието на българската държава и народ, стига да сме в състояние да извлечем мъничко поука и направим своите изводи за онези времена, в които можем да се обърнем единствено не като преки участници в събитията, а като мечтатели и благодарствени потомци. Благодаря за мнението. Поздрави!
цитирай
5. natali60 - Поздрави и от мен!
27.03.2009 07:46
Много полезно дело! :)
цитирай
6. анонимен - Хубава статия
29.03.2009 08:14
Много интерсна и вярна статиа. Особено ми харесва как прямо и точно казвате за човеконенавистническото комунистическо управление, за жалост господстващо и до сега у нас. Делото на Вашия пра дядо е ограбено от комунистите и до днес. Колко жалко и несправедливо!
цитирай
7. анонимен - Лалю Метев
08.11.2009 21:16
Поздравления за работата ви. За четлърти път се опитвам да остава коментар и ще бъда този път кратка. Изпратете ми моля ако имате инфо за Иван Скачоков от Враца. Аз съм от същата фамилия по майчина линия. Мерси.

http://enkade.blogspot.com/
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3815951
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19942
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031