ВЕН ТИН
(СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ ТИНТЕРОВ)

 

Стефан Тинтеров се ражда на 22 март 1885 г. в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови. Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: „Цвете мило, цвете красно…” и „В цветя, в треви зелени…”.

     

Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град през учебната 1892/1903 година, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.

 

През есента на 1903 г. е приет за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет.

     

През 1904/1906 г. работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и същевременно следва.

 

През 1906 г. официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. „Демократически преглед” - едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение – „В памет на П. П. Славейкова”, Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов „Подир сенките на облаците”.

 

През 1909 г. се дипломира като юрист и се завръща в Бургас.

      

През 1910 г. е назначен за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.

     

През 1911 г. Стефан Тинтеров се жени за Анета - по-голямата сестра на приятеля му Райчо Райчев - Вирсавиев. Дружбата им датира още от студентските години.

 

Райчо Константинов Райчев е роден в София на 13 май 1885 г. Произхожда от видно търговско семейство, преселило се от Тулча след Освобождението. Баща му открива първия музикален магазин в столицата, но умира твърде млад.

 

Изключително интересна е житейската одисея на писателя и културния деец, която потвърждава правилото, че интелект и култура не се градят само с пари, а с поколения. През ученическите си години Вирсавиев участва като четник в борбата за освобождение на Македония. От 1906 до 1910 г. следва в София и Женева. Дипломира се като юрист. Поддържа близка дружба и с Михаил Кремен и Петко Росен.

 

1911 г. е годината и на активно сътрудничество за Вен Тин в периодичните издания „Женски глас” и „Гражданка”, редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.

 

1912 г. по време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли.

 

През същата година, три месеца след смъртта му, се ражда неговият син Стефан Стефанов Тинтеров.

 

След трагичната кончина на Вен Тин, Райчев материално и морално подкрепя своя племенник, осигурявайки му възможност за добро образование, въвеждайки го в живота на културния елит в столицата. Под неговите грижи Стефан Ст. Тинтеров (псевдоним: Ст. Морянин) се оформя като един от значимите български музиковеди.

 

През 1994 г. излиза съставената от Владимир Стоянов книга „Призраци”, която е първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист.

6. Част от стихотворението на Добри Чинтулов „Възпоменание" — преписани са 13 стиха от общо 29. Публ. за пръв път и изцяло в: Тинтеров, К. С. Песнопойче от български и турски песни. Издава ... Цариград, в печатницата на Македония, 1872, 13—14; за влиянието на Чинтуловите песни върху Левски вж и Каракостов, Ст. Васил Левски. Писма. Статии. Песни. Под ред. на ... Предг. М. Димитров. С., 1941, 156—168 (в съкращение — СК.ВЛ); в преписа на Левски има малки промени в сравнение с оригинала (напр. в ориг. „наскърбен", а у Левски — „сокрушен", в ориг. „ида", а у Левски — „тръгна", в ориг. „отправя", а у Левски — „обърна" и пр.); останалите 16 стиха може би са загубени от бележника или са недописани; тук бележникът прекъсва календарната си датировка до 5 — 6 май.


още нещо интересно Б. Лпангелов

http://ziezi.net/belezhnik/11-20.htm