2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. planinitenabulgaria
6. varg1
7. leonleonovpom2
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 3965 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2010 08:19
ВЕН ТИН
(СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ ТИНТЕРОВ)
Стефан Тинтеров се ражда на 22 март 1885 г. в Бургас, в семейството на Мария и Константин Тинтерови. Баща му е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: „Цвете мило, цвете красно…” и „В цветя, в треви зелени…”.
Стефан Тинтеров завършва основно образование в родния си град през учебната 1892/1903 година, а след това учи в класическия отдел на Пловдивската мъжка гимназия, където до голяма степен се определят духовните му интереси.
През есента на 1903 г. е приет за студент по право в Юридическия факултет на Софийския университет.
През 1904/1906 г. работи като парламентарен стенограф в Народното събрание и същевременно следва.
През 1906 г. официално дебютира с цикъл стихотворения в сп. „Демократически преглед” - едно от най-авторитетните обществено-политически и литературни издания на епохата с редактор Тодор Влайков. До 1912 година, когато се явява последното му приживе отпечатано стихотворение – „В памет на П. П. Славейкова”, Вен Тин ритмично сътрудничи на списанието като помества в него стихотворения и рецензия за стихосбирката на П. К. Яворов „Подир сенките на облаците”.
През 1909 г. се дипломира като юрист и се завръща в Бургас.
През 1910 г. е назначен за заместник-прокурор в Стара Загора. Едновременно с това получава и най-голямото си литературно признание - десет негови стихотворения са включени в „Българска антология. Нашата поезия от Вазова насам”, под съставителството на Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов.
През 1911 г. Стефан Тинтеров се жени за Анета - по-голямата сестра на приятеля му Райчо Райчев - Вирсавиев. Дружбата им датира още от студентските години.
Райчо Константинов Райчев е роден в София на 13 май 1885 г. Произхожда от видно търговско семейство, преселило се от Тулча след Освобождението. Баща му открива първия музикален магазин в столицата, но умира твърде млад.
Изключително интересна е житейската одисея на писателя и културния деец, която потвърждава правилото, че интелект и култура не се градят само с пари, а с поколения. През ученическите си години Вирсавиев участва като четник в борбата за освобождение на Македония. От 1906 до 1910 г. следва в София и Женева. Дипломира се като юрист. Поддържа близка дружба и с Михаил Кремен и Петко Росен.
1911 г. е годината и на активно сътрудничество за Вен Тин в периодичните издания „Женски глас” и „Гражданка”, редактирани от Жени Божилова-Патева - една от най-известните български феминистки. Публикува оригинални стихотворения и проза, преводи и статии, голяма част от които защитават правото на жените да участват в обществения живот.
1912 г. по време на служебен оглед край едно старозагорско село, конят хвърля Стефан Тинтеров и той се наранява тежко в гръдния кош. Кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли.
През същата година, три месеца след смъртта му, се ражда неговият син Стефан Стефанов Тинтеров.
След трагичната кончина на Вен Тин, Райчев материално и морално подкрепя своя племенник, осигурявайки му възможност за добро образование, въвеждайки го в живота на културния елит в столицата. Под неговите грижи Стефан Ст. Тинтеров (псевдоним: Ст. Морянин) се оформя като един от значимите български музиковеди.
През 1994 г. излиза съставената от Владимир Стоянов книга „Призраци”, която е първото самостоятелно издание на творчеството на поета-символист.
09.03.2007 19:05
още нещо интересно Б. Лпангелов
http://ziezi.net/belezhnik/11-20.htm
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев