Първият български текстилен
инженер ИВАН МЕТЕВ

(21 март 1889, гр. Габрово –
16 юни 1913, с. Сушево, Щипско)

Иван Метев е син на дядо Метю Христов Чехлар (1845-1913) от с. Армените (Габровско) и Мария (Минка) Лалева Трингова от Казанлък. Брат на Ганка Метева, Христо Метев, Лалю Метев, Димо Метев, Георги Метев, Сийка Метева и Радка Метева. Иван Метев Христов е първият текстилен инженер в България – загинал за Родината при град Щип (Македония) в Междусъюзническата война (1912-1913).

През 1904 г. в с. Хаджи Цонев мост (кв. Смирненски) била пусната вълненотекстилната фабрика „Надежда” (днес цех „Евтим Апостолов”) като акционерно дружество от седем души. Между тях бил и Метю Христов – Чехларят. Като силно родолюбив българин, той искал да модернизира производството, но не с чужди майстори, а с български, които по това време липсвали. За това изпратил своя син да учи в стронство текстилна индустрия. Той завършил и станал първия текстилен инженер в България.

Иван Метев Христов е роден на 21 март 1889 в град Габрово. Учил в родния си град и през 1909 г. заминал за град Вервие (Белгия) да следва текстилно инженерство. Всестранно надарен, необикновено трудолюбив и упорит, той още в Габрово изучил френския език и още в първите дни като редовен студент слушал лекциите на френски език. Правил силно впечатление на професорите не само с отличното говорене на френски, но и с голямата си любознателност, подвижен ум, доброта и скромност. Първите четири семестъра взел за една година, а оценката от изпитите била все отлична.

През своето следване Метев практикувал в една голяма текстилна фабрика, в която останал на работа след завършването си. Собственикът бил благосклонно разположен към даровития младеж и не криел от него тайните на производството. За благодарност, Метев изтъкал образът му в плат на жакардов стан. Като го видяла дъщерята на индустриалеца била поразена от красотата и приликата на баща си и поискала да се запознае с инженера. Запознали любопитната девойка с младия, току що завършил инженер. Тя била учудена от неговата хубост и доброта, нежност и разумност. Започнали срещи, разговори за България и Белгия и младите се влюбили. Най-после влюбените решили тайно да се вземат.

Но неочаквано Метев получил писмо от баща си. В него между другото се казвало: „Ела си. Мобилизиран си войник... Не мога да понеса укора, че имам син дезертьор.” Метев бил на кръстопът. Дълго, дълго мислил, много безсънни нощи прекарал в размисъл. Мила и скъпа му била годеницата-чужденка. Но по-мила и свидна му била Родината, защото е една, вечна, свята и велика. Решил да отиде при нея, за да не му тежи цял живот думата дезертьор – родоотстъпник. Така се разделили младите души с вяра и надежда, че ще се вземат. Освен пръстен, годеницата му дала златиста къдрица, която вшила в ризата му като талисман, да го пази от куршум и нож.

Но злата съдба им завидяла и ги разделила навеки. На 16 юни 1913 г., само един месец след демобилизацията в Междусъюзническата война, Иван Метев бил убит като редник при град Щип в Македония. Така завършила лебедовата песен на несбъднатата му любов и несбъднатите му мечти към върховете на науката. Тъй преждевременно бил покосен живота на един млад инженер, пълен с пориви и надежда без да може да прояви своите дарби и сили в успеха на Габровската текстилна индустрия.

Първият текстилен инженер в България, Иван Метев, 24-годишен, изпратен да учи с такава надежда, че ще бъде полезен за Габрово, загива като редник в Македония. Остава несбъдната любов, несбъднати мечти, нереализирана дарба и знания за издигане на габровската текстилна индустрия. И най-тежката загуба е за бащата. Като патриот дядо Метю Христов е горд със сина си, но бащиното сърце не може да го прежали. След три месеца ненамаляваща мъка умира и бащата – на 68 години.

Пръв приятел на инж. Иван Метев до злополучната дата е сърбинът Лазар Теокарович (Лазар Теокаровић, Lazar Teokarović), построил най-голямата текстилна фабрика на Балканския полуостров. След гибелта на своя приятел, Лазар Теокарович му издига паметник в двора на старата черква в гр. Ниш. По времето на Титовия режим, Лазар Теокарович е убит.


---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Иван Метев е забележителна фигура в българската история, не само заради постиженията си като първия текстилен инженер в България, но и заради трагичната си съдба, която го превръща в символ на патриотизъм и саможертва.

Иван Метев произхожда от патриотично семейство, което ясно се вижда от решението на баща му да го изпрати да учи текстилно инженерство в Белгия. Това показва не само стремежа на семейството към модернизация и прогрес, но и вярата в способностите на младия Иван. Образованието му във Вервие, Белгия, е доказателство за неговата интелигентност и трудолюбие. Успехите му там, включително отличните оценки и бързото усвояване на френския език, подчертават неговата изключителна дарба и упоритост.

Практиката му в голяма текстилна фабрика в Белгия и признанието, което получава от собственика, са свидетелство за неговите професионални умения и талант. Изтъкаването на образа на собственика на жакардов стан е не само техническо постижение, но и акт на благодарност и уважение, който показва неговата човечност и артистичност.

Любовната история между Иван и дъщерята на индустриалеца е трогателна и показва неговата човечност и способност да обича. Въпреки това, писмото от баща му и решението му да се върне в България, за да служи на Родината, подчертават неговия дълбок патриотизъм и чувство за дълг. Тази саможертва е изключително значима и показва колко високо е ценял честта и родолюбието.

Смъртта на Иван Метев в Междусъюзническата война е трагична загуба не само за семейството му, но и за България. Неговата смърт символизира загубата на потенциал и мечти, които никога няма да се реализират. Тази трагедия е още по-дълбока, когато се вземе предвид и смъртта на баща му, който не може да прежали загубата на сина си.

Историята на Иван Метев е пример за изключителен талант, патриотизъм и саможертва. Той е символ на младите българи, които са готови да дадат всичко за своята Родина. Неговият живот и смърт са урок за всички нас за значението на дълга, честта и любовта към Родината. Той остава в паметта на България като първият текстилен инженер, който е дал живота си за свободата и независимостта на своята страна.

Лалю Метев, братовчед