Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10.2006 17:17 - Атанас Видулов Тинтеров (1856-1927)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 7109 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 03.11.2013 19:49


АТАНАС ВИДУЛОВ ТИНТЕРОВ (1856-1927)

image

 

На улица „Аксаков” Nо 15 в София се е запазила триетажна къща в стил сецесион от началото на XX век. Това е къщата на професор Атанас Видулов Тинтеров – единият от тези, които съграждат първите десетилетия на висшето образование по математика в България.

 

Данните, които са стигнали до нас, са не само противоречиви, но и представят основните факти от неговия живот без всякакви подробности: нямаме сведения за повечето от курсовете, които е чел, и не знаем дали нещо е написал или пък с какво се е занимавал през последните седемнадесет години от живата си.


image

 

Той е роден в Калофер на 11 май 1856 г., а според други – на 10 юли 1857 г. Баща му Видул Тинтеров навива гайтани на чекрък – работа, която осигурява само насъщния. Положението обаче съвсем се влошава, когато той умира  твърде млад – през 1862 г. – и оставя жена си Гена Атанасова Аврамова (внучка на Кольо Загореца) от Калофер с три деца – две момчета (шестгодишният Атанас с по-малкия му брат Видул) и едно момиче. Само защото още от дете започва да си изкарва хляба – било като работи заедно с майка си, било като помага срещу храна и дрехи на по-слабите ученици – Атанас успява да получи цялото образование, което родният му град може да даде: около 1870 г. завършва взаимното и трикласно училище на даскал Ботьо Петков (1815- август 1869) и Димитър Гърдев Фингов (11 април 1840 – 18 април 1912), и подпомогнат от общината с 2 турски лири, поема пътя към Болград (тогава в Румъния, днес в Украйна), за да постъпи в тамошната българска гимназия. Парите обаче стигат само до Измаил. Намира се все пак благороден съгражданин и Тинтеров успява да пристигне в Болград, но тук го чака нова мъка – месецът е ноември и стипендиите са отдавна раздадени. За щастие приемат го във II клас (макар и като „своекощен ученик”, т.е. на свои разноски), което означава, че признават прогимназиалното му образование. Засега покрив и храна получава от учителя си по рисуване, на когото прислужва. Но когато учебната година завършва и на годишния акт лично префектът на града връчва на новия ученик голямата награда за отличен успех, вече няма проблеми и с приемането му в пансиона. Разбира се, това не го отказва от полската работа през ваканциите.

 

След като завършва гимназията, Тинтеров учителства една година в Тулча и изпраща спечените пари на майка си. Така той отново пристига в Измаил без всякакви средства. Този път обаче великодушният съгражданин му дава само 2 рубли, колкото за храна до Одеса. И когато през 1877 г. престъпва прага на Новоросийския университет, започва познатата история: стипендиите на руско-българският комитет са изчерпани. Подслонява го някакъв негов братовчед печатар, а прехраната може да се изкара, както и в отделенията – с частни уроци. На втората година се освобождава половин стипендия и това донякъде решава битовите му въпроси. През пролетта на 1879 г. се случва един епизод, за който (малко неочаквано) научаваме от Димитър Благоев Николов - Дядото (14 юни 1856 – 7 май 1924): „Настъпиха критически за мен дни. Но ето че през един от тях, когато седях замислен в морската градина на Одеса, видях да ме заглежда един младеж, който след известно колебание се приближи при мене и ми заговори на български. Разговорихме се. Той се оказа българинът Атанас Тинтеров, студент по математика в Одеския университет. От дума на дума той разбра критичното ми положение. Заинтересува се и взе да ме разпитва какво мога да върша. Заявих, че единствената работа, която бих могъл да върша е, да давам уроци по математика – минавах за добър математик. Тинтеров обеща да ми помогне. Обеща и удържа на думата си”. А Г. Константинов завършва така описанието на случката: „Една случайна среща в приморската градина спасява Благоева от отчаяние, свързва го с приятел, който ще му направи някои незаменими услуги. Най-напред той го окуражава, а след това наистина му намира достойна и лека работа. До настъпването на пролетта Благоев дава уроци по математика на българчета, които трябва да се явят на приемен изпит във Военното училище, а при настъпването на учебната година и сам той, след застъпничеството на Тинтеров, можал да се запише в Одеската духовна семинария.”


image Първитe учители в Сливенската мъжка гимназия – Херм. Шкорпил, Г. Пенев, В. Атанасов, Бертран, Н. Максимов, Люб. Младенов, Кал. Драгиев, Т. Монин, И. Каломати, Ст. Бояджиев, Ат. Тинтеров, П. Минов, Д. Стойков и Кадлец

 

През 1881 г. Атанас Тинтеров завършва с отличие следването си и се завръща  в България. Първоначално се заселва в Източна Румелия и една година е учител в Сливенската реална гимназия, след което  две години учителства в Пловдивската гимназия заедно с Петко Каравелов (5 април 1843 – 6 февруари 1903), Трайко Китанчев (1 септември 1858 - 13 август 1895), Антон Шоурек (3 юли 1857 - 19 февруари 1926) и др. В Пловдив той се оженва за Мария Овчарова, основна учителка, и има от нея три деца: Видул Атанасов Тинтеров, Гена Атанасова Тинтерова и инж. Сава Атанасов Тинтеров (завършил машинно инжинерство в Германия). В началото на 1884 г. гимназията е обхваната от вълна на недоволство от нравствените качества на учителите. Протестът прераства в стачка, като се прехвърля и в Сливенската гимназия. В публикувания от учениците позив сред тежките и донякъде груби обвинения към учителите (и особено към А. Шоурек) едни от малкото добри думи са: „Господин Тинтеров е преподавател, от когото учениците са научили и ще научат нещо; той знае много добре предмета си и знае как да го преподава в нашата гимназия”. Тогавашният вестник „Марица” ни подсказва, че с морала си Тинтеров действително е заслужил уважението на гимназистите: „Двама от учителите в пловдивската гимназия: г.г. Тинтеров и Китанчев са дали оставките. Не знаем доколко е истина, но някои хора уверяват, че те направили това, защото не одобрявали начина, по който действа правителството спрямо учениците, и защото предвиждали, че с предначертаний план ще се разтрои съвсем гимназията”.

 

След като се премества в Княжеството, Тинтеров е назначен в Силистренското педагогическо училище, но само след няколко месеца в началото на учебната година, е преместен в Софийската мъжка гимназия. Едновременно с учителската си дейност през 1885-1886 г. той ръководи преподаването на математика във Военното училище, а от 1893 г. по настояване на Емануил Иванов (30 януари 1857 - 24 януари 1925) е извънреден преподавател по „алгебричен анализ” във Висшето училище. През 1899 г. той окончателно напуска гимназията, за да се отдаде изцяло на работата със студентите: отначало (пак по предложение на Емануил Иванов) като извънреден професор, а от януари 1904 г. като редовен професор, титуляр на катедрата по основи на висшата математика. В са изброени 5 курса, които Тинтеров е чел в университета: диференциално и интегрално смятане, алгебрически анализ, теория на вероятностите, основи на висшата математика, и геометрически приложения на интегралното смятане. За съжаление за някои от тях (например за толкова ранен курс по теория на вероятностите) нищо не знаем. Разписът на лекциите съобщава за 4 часа лекции от първа част и 4 часа лекции по втора част диференциално смятане. В университетската библиотека се пазят две тома литографски издадени записки на студенти и от тях можем да научим повече за лекциите по основи на висшата математика. Заглавието на първия том е от по-късна дата: нанесено е с мастило заедно с добавката „София, 15.VI.37 г. Дар от тогавашния студент Н. А. Бучков”. Включени са записки (с някои повторения, понеже са правени от различни студенти) по следните теми: теория на числата (делимост, конгруенции, верижни дроби), ирационални числа, функции, граници, редове, геометрични приложения на производните, разбиване на ирационалните числа във верижни дроби, безкрайни произведения, „Различни и сборни редове” и оттук аритметични редове и цели функции, детерминанти, комплексни числа – включително елементарни функции и комплексни редове.

 

Заглавието на вторите записки също е условно и е добавено с молив. Съдържанието включва (пак с повторения): теория на детерминантите, функции, редове, верижни дроби, безкрайни произведения, интерполация, комплексни числа. Цял един дял е озаглавен „Въведение в диференциалното смятане” с добавката „чел през 1899-1900”. Следва дял „Интегрално смятане”. Отделно има „Задачи за двойни и тройни интеграли” и накрая има глава „Елиптични интеграли”. Общото впечатление е, че това са два подобни курса, но четени по различно време. А освен тези единствени научни извори Нестор Бучков ни е оставил описание за „едрата и мощна фигура на професор Атанас Тинтеров. Бързо говори, нервно се сепва и ни изследваа, той е вдълбочен в своя алгебрически анализ и го преподава, като че свещенодейства”.


image

Преподаватели и студенти от специалност физика и математика, випуск 1899/1900.
Седнали отляво надясно: Марин Бъчеваров (астрономия), Атанас Тинтеров
(математика), Антон Шоурек (дескриптивна геометрия), Емануил Иванов (висш
анализ), Порфирий Бахметиев (физика), Спиридон Ганев (аналитична механика)

 

Тинтеров заема професорската катедра до 15 октомври 1910 г., когато в знак на протест срещу факултетското решение по един недостоен инцидент между професор Спиридон Ганев и студентите подава оставка – така, както четвърт век по-рано бе взел страната на своите възпитаници.

 

Две години по-късно скръбта по големия му син Видул, загинал на фронта през Балканската война (1912-1913), кара Тинтеров съвсем да се откъсне от суетата на града и да заживее в Бояна, отдаден на толстоистки настроения: до самата му смърт на 13 август 1927 г. селяните ще виждат „дядо професор” в потури да помага в коситбата или да носи дърва. Но мисълта за онези, които – както беше и с него самия на младини – имат любов към математиката, но нямат пари за нея, не го напуска до последния му ден: на 24 декември 1926 г. той дарява на Физико-математическото дружество в София (на което е един от основателите на 19 април 1902 г.) 25 000 лв. За подпомагане на бедни студенти и за издаване на книги, а на 23 февруари 1927 г. оставя дарение от 50 000 лв. в памет на Видул, пак за бедни студенти. Жена му също образува от пенсията си фонд „Мария и Атанас Тинтерови”.

 

В статията си „Атанас Тинтеров” в сп. Математика (1981) кн. 6, 2-4 - академик Кирил Атанасов Попов (3 май 1880 – 1 май 1966) споделя: „Атанас Тинтеров започва своето студентство в едно време, когато при изложението на математическите теории не се е прибягвало до онази прецизност, резултат от по-задълбочените изследвания на новите математици. Въпреки това лекциите на проф. Тинтеров бяха пропити с духа на логична страгост, която вееше вече от новите курсове на C. Jordan, N. Dini, Darboux, Weierstrass и др.; те бяха пропити от духа на новото време и един вид синтез, на чиито логични методи е нагледността.”

 

И сега го виждам, продължава разсъжденията си акад. Кирил Атанасов Попов, след като е установил по един чисто логичен път известна теорема от теорията на границите, изправен до черната дъска с премрежени очи и със съответни жестове да произнася: „клони, клони, клони... към безкрайност”.




Гласувай:
4



1. анонимен - Радвам се
17.02.2007 13:27
че прочетох отново тази статия за прадядо ми - Атанас Тинтеров. Разбира се има известни неточности и липсваща информация, Например адреса е даден по старо му - настоящият адрес е Аксаков 15. Дядо ми Сава Тинтеров е завършил в Германия машинно инжинепство, като издръжката му е чрез зплатата на прадядо ми ( представяте ли си\ Би било интересно и да се види написаното в Юбилейния сборник от 1938 г. за професорите в университета и писмото за учредяване на стипендии от Тинтеров в полза на бедни студенти.
За съжаление този фонд е изчезнал.
При всяко положение обаче, моите поздрави!
Б.Пангело ( Тинтеров по майка)
цитирай
2. анонимен - Благодаря Ви .
23.11.2007 09:37
Искам да Ви благодаря за тази статия в която описвате живота и делата на прадядо ми - Атанас Тинтеров.Благодаря.Сава Димов ( Тинтеров по майка )
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821948
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031