Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.11.2006 11:27 - Ген. Здравко Велев Георгиев (1914-1986)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 6126 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.01.2014 09:08


ГЕНЕРАЛ ЗДРАВКО ВЕЛЕВ ГЕОРГИЕВ (Калоян)

(1914-1986)

 

ГЕОРГИЕВ, Здравко Велев (15.02.1914–11.01.1986). Военен деец, генерал–полковник. Роден в София. Произхожда от прогресивно учителско семейство.

 

image

 

Член на РМС от 1931 г., а на БКП от 1934 г. Активен участник в антифашисткото движение като член на Окръжния комитет на РМС - София, и инструктор на ЦК на РМС. През 1941 г. минава в нелегалност и до 1943 г. ръководи антифашистката дейност във войската. От началото на 1943 г. е началник-щаб на Първа ВОЗ. Участва активно в съпротивителното движение 1941–1944 като ръководител на нелегалната дейност в частите на Софийския гарнизон, а от 1943 – като началник-щаб на I-ва въстаническа оперативна зона. След преврата на 9 септември 1944 г. участва в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Член на Четвъртия върховен състав на „народния съд”. По-късно заема ръководни постове в системата на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи.

 

Къщите на смъртта” – така столичани са наричали в първите дни и месеци след преврата на 9.IX.1944 г. сградите на хотел „Славянска беседа”, IV милиционерски участък в кв. Лозенец, Дома на слепите на ул. „Нишка” № 8, две жилищни постройки на бул. „Евлоги Георгиев” №№ 70 и 12.


image

 

Домът на Фридман на бул. „Евлоги Георгиев” № 12 е бил известен като РО-2. Пред тези злокобни сгради в потайна доба са спирали камиони и стоварвали хора за червените месомелачки. Жестоко инквизирани, след кратък престой ги откарвали в неизвестна посока и зверски ги убивали без съд и присъда. Изчезнаха безследно хиляди невинни българи.

 

Отделът на т.нар. РО-2, или зловещата къща на улиците „Оборище” и „Евлоги Георгиев” била определена за военнослужещи и офицери от Военното училище. Отговорни за чудовищните инквизиции и убийства във и вън от този зандан са най-вече червените сатрапи Здравко Велев Георгиев и Нисим Аврамов.

 

Централният затвор, Министерството на вътрешните работи, пристройки към казарми, Дирикцията на полицията при Лъвов мост, били претъпкани с арестувания административен, културен и обществен елит на страната. Не липсвали и богати хора, като индустриалеца Лалю Метев Чехларов. Целта – да им се ограби имуществото.

 

По решение на Политбюро на БРП (к) Четвърти върховен състав, който разглежда деянията на „военните престъпници”, трябва да започне заседанията си през първата половина на 1945 г. По такъв начин присъдите по него ще могат да бъдат произнесени и изпълнени едновременно с тези на регентите, царските съветници, министрите и народните представители. За процеса е натоварен да отговаря Военният отдел при ЦК, завеждан от полк. Георги Дамянов. Той наблюдава работата на създадените за целта следствени комисии. Но поради конфликта с военния министър той се отлага за по-късна дата. Освен това големият брой на подсъдимите налага те да бъдат разделени на две групи, които да се съдят от един и същи състав в два отделни процеса.

 

Председател на Четвъртия върховен състав на народния съд е Георги Патронев, членове са Младен Великов, Димитър Бонев, Георги Лозанов, полк. Добри Джуров, полк. Здравко Велев Георгиев, Александър Междуречки, Свобода Атанасова, Георги Иванов, Миленко Иванов, Васил Модев, Василка Пешева и Марин Гешков. „Съдът” разглежда деянията на членовете на Висшия военен съвет, Щаба на войската, РО и други ръководни офицерски чинове.

 

Първият процес започва на 14 февруари и завършва на 15 март 1945 г., а вторият - на 24 март и завършва на 21 април 1945 г. От общо 279 подсъдими 25 са генерали и един е адмирал - Асен Тошев. Той заедно с ген. Асен Сираков са известни като активни участници във Военния съюз. Двамата офицери са оправдани.

 

При разпитите пред съда подсъдимите изтъкват, че са дали клетва пред царя и отечеството, получавали са заповеди и са защитавали реда в страната. Те обръщат внимание, че повечето от убитите нелегални, за което им се приписва вина, са загинали в сражения. При това в тях има жертви и от страна на войската - офицери и войници. В случай че откажат да изпълнят съответните заповеди, тях ги очаква военен съд.

 

В подобен план е изградена и защитата на адвокатите на подсъдимите. Те акцентуват върху няколко момента в полза на своите подзащитни. Главният от тях е, че военните са защитавали законната власт, докато „шумкарите” са искали да я свалят насилствено. Освен това адвокатите пледират, че много от офицерите са добри специалисти и са необходими за българската войска? Призованият като свидетел ген. Добри Терпешев обаче твърди обратното. Според него подсъдимите генерали са били „оръдия на двореца”. А това е достатъчно те да не могат да бъдат използвани като военни специалисти.

 

По първия процес срещу военните са издадени 30 смъртни присъди. В отчета на главния народен обвинител до ЦК на БРП (к) е записано, че всичките са изпълнени. А в личния архив на д-р Минчо Нейчев има данни, че не са изпълнени смъртните присъди на ген. Асен Николов, ген. Антон Балтаков, ген. Рафаил Банов и ген. Симеон Симов. Как се е стигнало до това решение, не е отбелязано.

 

По втория процес са издадени 17 смъртни присъди. Според отчета на Георги Петров са изпълнени само пет. Една от неизпълнените е на ген. Никола Жеков, който не е в България и се води в неизвестност. Възниква въпросът - кога е станало изпълнението на останалите 11 смъртни присъди? Дали те са предварително убити, или са „починали” по време на следствието - в доклада си Георги Петров не споменава. А за „случая” с ген. Асен Сираков той пише: „Наредено бе да се вземе от Старозагорския народен съд и да се съди от Софийския военен състав, за да бъде оправдан. А в Стара Загора имаше обвинителен акт, бе начело на подсъдимите и сигурно щеше да бъде разстрелян. Партията и народът в Старозагорска област и до сега не може да си обяснят това покровителство над ген. Сираков, понеже неговите подчинени бяха разстреляни, а той остана жив. Тази присъда и до сега буди недоволство в Старозагорско. Аз не бях съгласен с това покровителство над ген. Сираков, но се въздейства на самия състав директно, за да бъде спасен.”

 

А какъв е в действителност „случаят”? Генерал Асен Сираков е командир на 2-и окупационен корпус в Беломорието - Западна Тракия и Източна Македония. На 11 септември 1944 г. той издава заповед, съгласно която корпусът минава в пълна подкрепа на народното правителство. Нещо повече. На него е възложена задачата да охранява левия фланг на III Украински фронт в района на р. Струма. От своя страна главнокомандващият съюзническите войски в Средиземноморието ген. Уилсън издава заповед до гръцкото съпротивително движение да смята българската армия за приятелска. Тъй като не е решен въпросът за изтеглянето на окупационния корпус, военният министър Дамян Велчев нарежда на ген. Асен Сираков да не допуска гръцки съпротивителни групи в градовете и селата, където са разположени българските войски.

 

Изненадващо обаче в ръководството на БРП (к), когато започва народният съд, това се тълкува като действие в полза на англичаните за борба срещу ЕЛАС. С помощта на 2-и окупационен корпус те успели да предотвратят установяването на „народна власт” в района на Беломорието.

 

Впрочем с това се занимава специално образуваният 11 обикновен състав на Народния съд по т. нар. беломорски процес. Той разглежда деянията на военни и полицейски чинове, областни управители, кметове, комисари и др. Освен обвинението във „велико-български шовинизъм” подсъдимите трябва да носят отговорност за „потисничество” в новите земи. От призованите 183-ма подсъдими 23-ма са осъдени на смърт 17 - на доживотен затвор, 18 - на 15 години. Оправдани са 36. Останалите са осъдени на различни срокове затвор.

 

В отговор на защитата в мотивите към делото по процесите срещу военните, разглеждани от Четвърти върховен състав на Народния съд, е записано: „Съдът счита за нужно да се спре на едно общо възражение, което се прави от подсъдимите и тяхната защита. Това е тяхното твърдение, че те са военни и действат по заповед. Военната дисциплина ги заставя да изпълняват нарежданията на правителството, респективно на министъра на войната. За чест на българския народ и неговата армия, като се почне от най-висшите и се свърши с войника, има такива, които не са се подчинявали на тия явно противоправни заповеди, като или напълно и открито са отказвали да ги изпълняват.” Но съдът не дава отговор на въпроса какво би станало с една държава, ако нейната войска застане срещу законната власт.

 

От списъка на секретните актове, приети от правителствата на България за периода 1946-1970 г., които са разсекретени, е видно: (826) Разпореждане - № 1279 от 08.8.1959 г. за освобождаването на генерал-лейтенант Здравко Велев Георгиев от длъжността командир на корпус; (957) Разпореждане - С № 1812 от 26.9.1961 г. назначаването на генерал-лейтенант Здравко Велев Георгиев за заместник-министър на МНО и на генерал-майор Гено Стойков Генов за командуващ І-ва армия.

 

През 1964 г. с Указ (№ 69) – 16 на Президиума на Народното събрание за награждаване с орден "Георги Димитров" е удостоен Здравко Велев Георгиев. През 1970 г. с Указ – 103 на Президиума на Народното събрание за освобождаване генерал-полковник Здравко Велев Георгиев от длъжността заместник-министър на Народната отбрана и назначаването му за заместник-министър на вътрешните работи. През 1979 г. с Указ (№ 402) - 24 на Президиума на Народното събрание за освобождаване Здравко Велев Георгиев от длъжността зам.-министър на вътрешните работи. През 1979 г. излиза от печат историческия очерк Партизанската бригада "Чавдар" (Партиздат).




ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6121

от 30.06.2005 г.

по адм. д. № 855/2005 г.,
5 чл. с-в на ВАС

Чл. 233, ал. 2 от ГПК

Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и пета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЯН МАГДАЛИНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

СРЕБРИНА ХРИСТОВА

ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ

ГАЛИНА КАРАГЬОЗОВА

ТАТЯНА ХИНОВА

 

при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВЕСЕЛИН АНГЕЛОВ по адм. д. № 855/2005 г.

 

 

 

Производството е образувано по молба на Бойко Здравков Георгиев от гр. София, за отмяна по реда на чл. 233, ал. 2 от ГПК, на решение на Софийския градски съд, постановено на 14.06.2002 г., по адм. д. № 697 от 2000 г., оставено в сила с решение на Върховния административен съд от 10.04.2003 г., по адм. д. № 767 от 2003 г., по описа на същия съд.

 

Ответниците оспорват молбата, като първият от тях - Васил Лалев Метев, прави възражение за недопустимост на подадената молба. Претендира разноски. 

 

За да се произнесе по подадената молба, Върховният административен съд съобрази следното:

 

Производството е образувано по молба на Бойко Здравков Георгиев от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, постановено на 14.06.2002 г., по адм. д. № 697 от 2000 г., което решение е оставено в сила с решение на Върховния административен съд от 10.04.2003 г., по адм. д. № 767 от 2003 година. Молителят поддържа, че не е бил призован като заинтересована страна по делото, макар и решението по същото да има обвързваща сила спрямо него. Счита, че имотът неправилно е реституиран на трето лице, след като той е собственик на същия този имот. Молбата е подадена на 17.11.2004 година.

 

В съответствие с изложените фактически данни и направеното от ответниците възражение, Върховният административен съд счита, че молбата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. На първо място, дори и да се приеме, че същата е подадена в тримесечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи за основание за отмяна, същата е извън пределния едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, предвиден в чл. 232, ал. 1 от ГПК, към която разпоредба, досежно сроковете препраща разпоредбата на чл. 233, ал. 2 от ГПК, тъй като в случая това основание, предхожда решението на съда и началният момент на срока е влизането на това решение в сила. Срокът по чл. 232 от ГПК е преклузивен. С изтичането му се преклудира и правото на молителя да сезира съда.

 

На второ място, административното производство по възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. се развива по реда на ЗАП, но има своя специфика. Страни в това производство са заявителите и административният орган. Поради посочената специфика молителят правилно не е конституиран като страна, поради липса на обезпечено право на участие. Силата на присъдено нещо обвързва неучаствалите в процеса само в случаите на неделимост на спорното правоотношение. Като препраща към чл. 172, ал. 2, чл. 233, ал. 2 от ГПК свързва отмяната с необходимото другарство. Обвързващата сила на решението, в останалите случаи, не може да бъде противопоставяна на неучаствалите по делото трети лица и същите не са лишени от други правни възможности да реализират правата си, ако считат, че са накърнени.

 

В съответствие с изложеното, Върховният административен съд - 5-членен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определението си от 02.06.2005 г., за даване на ход по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Бойко Здравков Георгиев от гр. София, за отмяна по реда на чл. 233, ал. 2 от ГПК, на решението на Софийския градски съд, постановено на 14.06.2002 г., по адм. д. № 697 от 2000 г., оставено в сила с решение на Върховния административен съд от 10.04.2003 г., по адм. д. № 767 от 2003 г., като процесуално недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 855 от 2005 г., по описа на Върховния административен съд - 5-членен състав.

 

ОСЪЖДА молителя, да заплати на ответника Васил Лалев Метев сумата 250 лв., представляваща разноски по делото.

 

Определението е окончателно.


 



Тагове:   Банкя,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821590
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031