2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 7164 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 29.09.2010 10:30
Сред множеството кафенета, бирарии, сладкарници и локали мемоарните текстове неизменно изтъкват няколко от тях - Градското казино, кафене „България”, „Юнион палас”, гостилница „Средна гора”, Арменското кафене и кафене „Македония”, Широката механа, сладкарница „Цар Освободител”, кръчмата „Алтън Калофер” и... онази спретната квартална кръчмичка „Казака” на бул. „Царица Йоанна” № 34, сега бул. „Витоша”, държана от семейство Георги (Аврам) Нисимов Йосифов (1889-1960) и Кина Петрова Йосифова (1889-1972).
Забележителното и специфичното, с което тези незабравими софийски кътчета се вписват в духовния живот на обществото, е разкрепостената им атмосфера, даваща убежище на различни социалнопсихологически потребности и настроения. В тяхната уютна, освободена територия се осъществява диалогът между духовното и бохемското, между творческото и съзерцателното отношение към действителността. В интензивни контакти помежду си взаимно се обогатяват и провокират различните творчески нагласи, хармонизират се в дух на толерантност и съжителство противоречиви, дори враждебни възгледи и естетики.
Мемоаристите потвърждават и конкретизират този изключителен културно-психологически феномен с безброй интригуващи случки и ситуации, свързани с имената на известни български творци и общественици, за които те са се превръщали в „явка”, като например: Борис Христов (1914-1993), Тодор Мазаров, Стефан Инджев, Никола Рибаров, Крум Димитров, Любен Живков, Иван Масларов, Георги Янев, Христо Алексиев, Гарабед Печиян, диригента Асен Димитров (1894-1960) – представители на небезизвестния хор „Гусла”, както и Аспарух (Ари) Лешников (1897-1978), Владимир Трандафилов (1897-1972), Дечко Узунов (1899-1986), Светослав Минков (1902-1966) и редица други видни личности.
Това е мястото, където българските посетители водят и прочутите си чуждестранни гости със световна популярност - пианиста Клаудио Арау и цигуларя Анри Корто (1931), актьора и певец Хосе Мохика, певеца Джакомо Лаури-Волпи и пианиста Карло Цеки (1933), пианистите Артур Рубинщайн и Карол Шиманов, певеца Фьодор Шаляпин, цигуларя Жак Тибо и танцьорката Жозефина Бекер (1934), писателя-комедиограф Бранислав Нушич (1935), шахматиста Александър Альохин (1936), певицата Тоти дал Монте, диригента Бруно Валтер и кино-артиста Хари Бор (1938), диригентите Феликс Вайнгартнер и Исай Добровен (1939), отново пианиста и диригента Карло Цеки (1941), диригента Ханс Кнапертсбуш, певеца Тито Скипа, певиците Елена Николай и за втори път Тоти дал Монте, заедно с нейния партньор Луиджи Монтесанто (1942), диригентите Карл Бьом и Ханс-Шмит Изерщет (1943), са само част от имената на европейските и световни знаменитости, които с радост се отдават във властта на българското гостолюбие и непринуденост.
Любен Живков – съученик на Борис Христов от Втора софийска мъжка гимназия, състудент от Юридическия факултет на Висшето училище в София и хорист на „Гусла” (от 1934 г.) - на „вечната тема: Борис” в неговите вълнуващи спомени от онова наистина пословично „приятелство от миналото и завинаги”, както сам обича да се изразява:
- С Борис живеехме в един квартал и на една улица. В онези години понятието „махала” означаваше територия, в която младежите имаха свои неофициални „организации”, като в някои случаи те другаруваха, а в други, поради възникнали инциденти межде членовете им се стигаше до краткотрайни, безкръвни „войни”... Тогава Борко принадлежеше към групата на „палаткаджиите”, а аз и моите приятели „владеехме” двора около църквата „Свети Георги”. Това разделение между нас изчезна, когато през 1933 г. двамата постъпихме във Втора софийска мъжка гимназия. Запяхме в гимназиалния хор, ръководен от учителя ни по пеене Драгия Тумангелов.
- Ние – гусларите, след работа* често се събирахме в махленската кръчмичка „Казака” на улица „Витошка”. Там привечер идваха на приказка и на чашка много интелектуалци – певци, художници, писатели – своего рода за времето си „културен клуб”, в който се водеха спорове и дори дискусии по повод състояли се или предстоящи премиери, изложби и други събития. Редовни посетители бяха Владимир Трендафилов, Дечко Узунов, Светослав Минков и други. Ние пък, в добър тонус, си пеехме нашите песни и ставахме обект на особено внимание на присъствуващите.
... През есента на 1942 г. голямата италианска певица Тоти дал Монте, заедно с партньора си Луиджи Монтесанто, изнесоха голям концерт в зала „България”. След това техни почитатели ги доведоха в „Казака” и цялата група зае специално приготвената за тях маса. В това време ние, близо до тях, тихичко си припявахме „Черней горо”. Дал Монте с видимо любопитство се обърна към нас и след малко бяхме поканени при тях. Борис изпя няколко романса и две български песни. След хубавото настроение голямата певица го слушаше явно приятно изненадана.
Късно вечерта изпратихме примадоната до хотел „България”, където тя даде на Борис автограф. Години по късно, през 1960, в книгата си „Спомени” Дал Монте пише, че когато за първи път е посетила нашата хубава страна, голямо впечатление са й направили българите със своите красиви гласове. Подробно описва кога и къде ги е чула и особено случката с гусларите, пели заедно с известния вече неин колега Борис Христов, на когото тя още тогава, предричайки му голяма певческа кариера, е дала ценни напътствия... [„Срещи с Борис Христов”. С., 1993.]
Световноизвестният баритон и музикален педагог Луиджи Монтесанто го поставя по дадености дори над ненадминатия тогава Джузепе ди Стефано: „Ах, ако Джузепе, който е целият глас и сърце, имаше и това, което има Борис Христов!”
Тоти дал Монте уточнява, че Борис Христов има природно поставен глас, дух и въображение и че го очаква едно неминуемо световно признание. Вероятно воден от същите подбуди е и знаменитият маестро Рикардо Страчери, прочут баритон и всеизвестен музикален педагог, който поема отблизо българина още през 1943 г., когато Борис Христов се е върнал обратно в София, възкликнал: „Този човек трябва да бъде докаран в Италия под стража, той няма право да проиграва една световна кариера, защото наистина принадлежи на света!”
За съжаление това интелектуално средище „Казака”, символ на свободната мисъл, независимия дух и европейския ръст на българския творец отпреди Втората световна война е заличено, но спомените за неговото съществуване са оставили своя траен отпечатък в нашия обществен и културен живот!
* Хор „Гусла” прави своите репетиции на ул. „Цар Калоян” № 7, в салона на Софийската митрополия.
12.02.2007 11:09
Сега, например, в нащ'а квартална кръчмичка е пълно само с утрепки и пропаднали типове... Няма го оня интелектуалектуален, възрожденски патос, мамка му!...Пък и на тях не им прилича, прости хора са, обикновени...И определено имат проблем с пеенето...
А каде са онези българи, прославили света с красивите си гласове...? В наща кръчма естествено. Допълнителна екстра е и остроумно-хумористичната атмосфера...
Бай Хасан, примерно, е пенсиониран по болест и си изпива цялата пенсия там...Много забавен тип. Жалко, че от алкохола не са му останали много зъби и речитатива му е трудно разбираем. Трябва да се вслушва човек повече в думите на бай Хасан. А в думите на бай Хасан определено има мъдрост... Речта му блика от свежи хуморески, причудливи епитети и хвърковати фрази...А да го чуете как само пее..Отваря оста...Запява "Бодро ле майньо ле"...и цялата кръчма изпада в естетически оргазъм...Абе, въобще, той е от тези хора, които те карат да се замислиш. Хора, общуването с които, оставя траен белег в съзнанието ни...И вече нищо не е както преди...
03.08.2009 14:43
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев