Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2007 09:41 - Кръчмата „Казака”
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 7164 Коментари: 4 Гласове:
2

Последна промяна: 29.09.2010 10:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

К А З А К А

image

 

Сред множеството кафенета, бирарии, сладкарници и локали мемоарните текстове неизменно изтъкват няколко от тях - Градското казино, кафене „България”, „Юнион палас”, гостилница „Средна гора”, Арменското кафене и кафене „Македония”, Широката механа, сладкарница „Цар Освободител”, кръчмата „Алтън Калофер” и... онази спретната квартална кръчмичка „Казака” на бул. „Царица Йоанна” № 34, сега бул. „Витоша”, държана от семейство Георги (Аврам) Нисимов Йосифов (1889-1960) и Кина Петрова Йосифова (1889-1972).

 

image

 

Забележителното и специфичното, с което тези незабравими софийски кътчета се вписват в духовния живот на обществото, е разкрепостената им атмосфера, даваща убежище на различни социалнопсихологически потребности и настроения. В тяхната уютна, освободена територия се осъществява диалогът между духовното и бохемското, между творческото и съзерцателното отношение към действителността. В интензивни контакти помежду си взаимно се обогатяват и провокират различните творчески нагласи, хармонизират се в дух на толерантност и съжителство противоречиви, дори враждебни възгледи и естетики.

 

Мемоаристите потвърждават и конкретизират този изключителен културно-психологически феномен с безброй интригуващи случки и ситуации, свързани с имената на известни български творци и общественици, за които те са се превръщали в „явка”, като например: Борис Христов (1914-1993), Тодор Мазаров, Стефан Инджев, Никола Рибаров, Крум Димитров, Любен Живков, Иван Масларов, Георги Янев, Христо Алексиев, Гарабед Печиян, диригента Асен Димитров (1894-1960) – представители на небезизвестния хор „Гусла”, както и Аспарух (Ари) Лешников (1897-1978), Владимир Трандафилов (1897-1972), Дечко Узунов (1899-1986), Светослав Минков (1902-1966) и редица други видни личности.

 

image  

 

Това е мястото, където българските посетители водят и прочутите си чуждестранни гости със световна популярност - пианиста Клаудио Арау и цигуларя Анри Корто (1931), актьора и певец Хосе Мохика, певеца Джакомо Лаури-Волпи и пианиста Карло Цеки (1933), пианистите Артур Рубинщайн и Карол Шиманов, певеца Фьодор Шаляпин, цигуларя Жак Тибо и танцьорката Жозефина Бекер (1934), писателя-комедиограф Бранислав Нушич (1935), шахматиста Александър Альохин (1936), певицата Тоти дал Монте, диригента Бруно Валтер и кино-артиста Хари Бор (1938), диригентите Феликс Вайнгартнер и Исай Добровен (1939), отново пианиста и диригента Карло Цеки (1941), диригента Ханс Кнапертсбуш, певеца Тито Скипа, певиците Елена Николай и за втори път Тоти дал Монте, заедно с нейния партньор Луиджи Монтесанто (1942), диригентите Карл Бьом и Ханс-Шмит Изерщет (1943), са само част от имената на европейските и световни знаменитости, които с радост се отдават във властта на българското гостолюбие и непринуденост.

 

image

 

Любен Живков – съученик на Борис Христов от Втора софийска мъжка гимназия, състудент от Юридическия факултет на Висшето училище в София и хорист на „Гусла” (от 1934 г.) - на „вечната тема: Борис” в неговите вълнуващи спомени от онова наистина пословично „приятелство от миналото и завинаги”, както сам обича да се изразява:

 

- С Борис живеехме в един квартал и на една улица. В онези години понятието „махала” означаваше територия, в която младежите имаха свои неофициални „организации”, като в някои случаи те другаруваха, а в други, поради възникнали инциденти межде членовете им се стигаше до краткотрайни, безкръвни „войни”... Тогава Борко принадлежеше към групата на „палаткаджиите”, а аз и моите приятели „владеехме” двора около църквата „Свети Георги”. Това разделение между нас изчезна, когато през 1933 г. двамата постъпихме във Втора софийска мъжка гимназия. Запяхме в гимназиалния хор, ръководен от учителя ни по пеене Драгия Тумангелов.

 

- Ние – гусларите, след работа* често се събирахме в махленската кръчмичка „Казака” на улица „Витошка”. Там привечер идваха на приказка и на чашка много интелектуалци – певци, художници, писатели – своего рода за времето си „културен клуб”, в който се водеха спорове и дори дискусии по повод състояли се или предстоящи премиери, изложби и други събития. Редовни посетители бяха Владимир Трендафилов, Дечко Узунов, Светослав Минков и други. Ние пък, в добър тонус, си пеехме нашите песни и ставахме обект на особено внимание на присъствуващите.

 

... През есента на 1942 г. голямата италианска певица Тоти дал Монте, заедно с партньора си Луиджи Монтесанто, изнесоха голям концерт в зала „България”. След това техни почитатели ги доведоха в „Казака” и цялата група зае специално приготвената за тях маса. В това време ние, близо до тях, тихичко си припявахме „Черней горо”. Дал Монте с видимо любопитство се обърна към нас и след малко бяхме поканени при тях. Борис изпя няколко романса и две български песни. След хубавото настроение голямата певица го слушаше явно приятно изненадана.

 

Късно вечерта изпратихме примадоната до хотел „България”, където тя даде на Борис автограф. Години по късно, през 1960, в книгата си „Спомени” Дал Монте пише, че когато за първи път е посетила нашата хубава страна, голямо впечатление са й направили българите със своите красиви гласове. Подробно описва кога и къде ги е чула и особено случката с гусларите, пели заедно с известния вече неин колега Борис Христов, на когото тя още тогава, предричайки му голяма певческа кариера, е дала ценни напътствия... [„Срещи с Борис Христов”. С., 1993.]

 

Световноизвестният баритон и музикален педагог Луиджи Монтесанто го поставя по дадености дори над ненадминатия тогава Джузепе ди Стефано: „Ах, ако Джузепе, който е целият глас и сърце, имаше и това, което има Борис Христов!”

 

Тоти дал Монте уточнява, че Борис Христов има природно поставен глас, дух и въображение и че го очаква едно неминуемо световно признание. Вероятно воден от същите подбуди е и знаменитият маестро Рикардо Страчери, прочут баритон и всеизвестен музикален педагог, който поема отблизо българина още през 1943 г., когато Борис Христов се е върнал обратно в София, възкликнал: „Този човек трябва да бъде докаран в Италия под стража, той няма право да проиграва една световна кариера, защото наистина принадлежи на света!”

image

 

За съжаление това интелектуално средище „Казака”, символ на свободната мисъл, независимия дух и европейския ръст на българския творец отпреди Втората световна война е заличено, но спомените за неговото съществуване са оставили своя траен отпечатък в нашия обществен и културен живот!

 

 

* Хор „Гусла” прави своите репетиции на ул. „Цар Калоян” № 7, в салона на Софийската митрополия.




Гласувай:
2



1. анонимен - това тука,
12.02.2007 11:09
няма как ти да си го измислил. Просто си му направил COPY - PASTE отнейде и си го плеснал тука, в което няма нищо лошо, но искам да питам кой кретен те е сложил в "Избрани постинги" и от какъв зор??????????
цитирай
2. xbizzit - Въф Куба
12.02.2007 17:53
Ае тва "Казака" е било много хубаво местенце навярно..Живот сте си живеели там...Ех, славни дни!...Жалко че вече нема такива места..И всичко е някак...по-просташко...
Сега, например, в нащ'а квартална кръчмичка е пълно само с утрепки и пропаднали типове... Няма го оня интелектуалектуален, възрожденски патос, мамка му!...Пък и на тях не им прилича, прости хора са, обикновени...И определено имат проблем с пеенето...
А каде са онези българи, прославили света с красивите си гласове...? В наща кръчма естествено. Допълнителна екстра е и остроумно-хумористичната атмосфера...
Бай Хасан, примерно, е пенсиониран по болест и си изпива цялата пенсия там...Много забавен тип. Жалко, че от алкохола не са му останали много зъби и речитатива му е трудно разбираем. Трябва да се вслушва човек повече в думите на бай Хасан. А в думите на бай Хасан определено има мъдрост... Речта му блика от свежи хуморески, причудливи епитети и хвърковати фрази...А да го чуете как само пее..Отваря оста...Запява "Бодро ле майньо ле"...и цялата кръчма изпада в естетически оргазъм...Абе, въобще, той е от тези хора, които те карат да се замислиш. Хора, общуването с които, оставя траен белег в съзнанието ни...И вече нищо не е както преди...
цитирай
3. анонимен - Податък за размисъл и повод да пообщуваш с мъдростта
03.08.2009 14:43
Бълг Арите са се славели с красиви и мощни гласове още от древността... Не говоря само за Орфей, който е дъфкан от знаещи и незнаещи, а за дядото на първият Бълг Арски цар, който с мъдрост, умерени приказки и красиви песни е омайвал седемте древни азийски рода, от които са се пръкнали Бълг Арите. Но тази мъдрост, която е превърнала народа ни в хора одавна е затлачена с "наноси" и дълбоко е потънала в подкорието на самодоволното ни време... Затуй, Вие, които искате да разровите тази хилядолетна мъдрост и да стоплите душите си с нещо по-различно от простотиите на измекярите, които ни управляват и пишман учените ни глави, идете на http://www.bulg-arite.com/ и чуйте онази шокираща истина и непонятна за невежите мъдрост, разказана на езика, който академик Марр, знаещ над 126 земни езика е определил, като най-древния и в основата на протоиндоевропейските езици...
цитирай
4. xbizzit - ...
04.08.2009 20:45
скучновато..виж, нищо лично, ама подобен стил писания - информационни бележки, са ми адски склучновати..трудно ми е да ги про4итам до край дори..сори батка..без лични чувства, ама земи да напишеш нещо хумористично, нещооо поо-такаа..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822291
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031