Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2007 08:28 - Педагогическото училище в Казанлък
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 5061 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.01.2012 11:18


ПЕДАГОГИЧЕСКОТО УЧИЛИЩЕ В КАЗАНЛЪК

 

Христо Николов Кироолу Хината от Казанлък, туземец и богат търговец. Имал търговска кантора в Пловдив и водил търговия с Виена и Одеса. Известният казанлъшки търговец закупувал кожи, вълна и други стоки, които изнасял за Австрия, Сърбия и Влашко. Той изпращал кервани от по 20-30 коня, натоварени със стоки, придружени от въоръжена охрана. През 1836 г. като бил решил вече да се пресели наедно с домочадието си от Казанлък в Одеса, повикал по-първите от съгражданите си да им обади това свое намерение и за спомен дал 2500 рубиета за съграждане ново здание за училище, освен това и 15000 гроша, които да служат за фонд за поддържане учителите. Подир това всички заедно отишли да обадят за това на аянина и да попросят неговото дозволение за съграждането на училището. Аянинът, кападжи-баши Мехмед Караферлийт, ги приел ласкаво и не само дето им одобрил да си съградят училището, но за тая цел и той от своя страна подарил 60000 гр., освен това дал и строителен материал за около 10000 гр. и с това насърчил съгражданите си в училищното дело. Като се свършило зданието през 1837 г. преподаването по Ланкастеровата метода се почнало през 1838 г. от даскал Тача, туземец, който предварително е бил следувал при Отца Неофит в Габрово. Съвременно с това, по препоръка от О. Неофит, казанлъчани повикали из Рилския манастир Дякона Аверкия Петрович за главен учител. [По материали на Димитър Маринов]

 

През 1883 г. отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище - Първото в Източна Румелия, което създава армия от добре подготвени учители в цялата страна. Казанлък е град с утвърдени традиции в културно-просветно отношение. През 1836 г. Неофит Бозвели въвежда тук взаимната метода на обучение, през 1860 г. се създава първото читалище, а през 1873 г. - читалище „Искра”. Казанлък става известен и като града на 100-те художници и на десетки артисти с утвърдени имена в национален мащаб - Порфирий Велков, Мара Пенкова, Тодор Мазаров, Стефан Гецов, Луна Давидова, Любомир Кабакчиев, Видин Даскалов и др.

 

Върху покрива на старата сграда на Педагогическото училище, днес Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий”, кокетно се извисява малка куличка. Наглед ненужна, отживяла времето си, за щастие запазена, тя преди много десетилетия от миналия и по-миналия век била един от символите на Педагогическото училище и неотменна част от живота на тогавашния Казанлък. От закачената в нея училищна камбана сутрин, точно в 7,30 ч., по часовник, сверяван с телеграфния импулс в пощата, която се намирала срещу училището, над смълчания град отеквал камбанният звук. Казанлъчани казвали: „Камбаната би”.

 

Нахлузили сините фуражки с лъскав месингов монограм над челото, на който се откроявали едрите букви на абревиатурата – „КДПУ”, от всички краища на на малкия тогава град тръгвали учениците. Дори и тези, които живеели в най-отдалечените махали, пристигали навреме. Дворът се запълвал. Между големите се движели и рояк деца – будните ученици на образцовото училище.

 

Курсистите на Педагогическото училище нямали чанти. Книгите носели под мишница. „Общата” тетрадка, свита на руло, стояла мушната в джоба на палтата им. Нямали и униформи, само фуражки. Но ги носели с гордост, защото ги отличавали. Да си ученик в КДПУ, било чест! Били облечени със шаячни дрехи, градска кройка. Балтони се срещали рядко. Шаяченото еднообразие се нарушавало от неголемия брой широки, черни пелерини, които се мяркали тук-там и ефектно, като персонаж от Хамлет, загръщали собствениците им.

 

Пред входа на сградата, между две високи трепетлики белеела мраморната, покрита с красиви орнаменти чешма. Бистра вода се изливала от двата лъскави месингови чучура. Учениците, само момчета, се трупали около чешмата и изчаквали учителите. Един по един идвали те, също само мъже. Училището било мъжко. Облечени изискано, в съответствие с мъжката мода тогава – редингот, отзед разцепен като лястовича опашка, на главата бомбе, в ръката щик – елегантно бастунче.

 

Учениците ги посрещали, отдръпвали се почитателно, за да им сторят път и ги поздравявали. Учителите леко повдигали бомбетата в отговор на поздрава и един по един влизали в сградата. След тях по няколкото протрити от годините стъпала тръгвали курсистите и децата от Образцовото училище. Там минавали покрай зоркия поглед на прислужниците. Да му мисли този, който е с мръсни обувки! Звънецът биел. С дневници под мишница и със съзнание за мисията си през смълчаните коридори към класните стаи се отправяли учителите. Учебният ден започвал – 4 часа преди обяд и още толкова селд обяд. [Китапова–Попова, Людмила П. Забравено и неизвестно за стария Казанлък. Казанлък, 2004, с. 29-30.]

 

ПЪРВИТЕ ДИРЕКТОРИ

 

Разбира се, от ръководителите – директорите – и от преподавателите – учителите – зависи най-много успеха на всяко училище, затуй трябва да се споменат в неговата история. Но това е една много деликатна задача, особено по отношение живите и по-млади дейци.

 

През учебната 1882-1883 година е бил директор, наричан тогава управител на училището, Панайот П. Стойнов, родом от с. Дилджидере, Карловско, после се оженил в Казанлък и станал казанлъшки гражданин. Той свършил педагогическа школа във Виена. Подвизавал се е в педагогическия ни печат с оригинални статии и преводи. Като директор на Кюстендилското педагогическо училище, заедно с тамошните образцови учители е съставил читанки за първоначалното училище, които са се ползували с добро име на времето си и са се задържали дълго. Учителите през тая първа учебна година са били: Михаил П. Проданов, от Одрин, свършил заедно със Стойнов във Виена, и Михаил Велински от Измаил (Бесарабия); Стефан Н. Владев от Казанлък е бил учител-писар.

 

През втората учебна 1883-1884 година: същият директор; същите учители без М. Велински; новоназначени учители: Стефан Николов Аврамов от Калофер, който е бил известно време и и.д. директор, М. П. Матеев от Котел и Георги Байданов от Стара Загора.

 

През третата учебна 1884-1885 година: същият директор, същите учители без М. П. Матеев и Георги Байданов; новоназначени учители: Андрей М. Гяуров от с. Плевня (Македония) и Атанас Наумов пак от Македония.

 

През четвъртата учебна 1885-1886 год., директор Христо Н. Цанев; същите учители без Атанас Наумов; новоназначени учители: Петко Шеханов от Стара Загора, Добри Стоилов от Котел и Емануил Ив. Манолов от Габрово.

 

И през петата учебна 1887-1888 год. е бил директор Христо Цанев от Лясковец. Той написа по-късно учебник по психология, който служи дълго време в нашите средни училища и на нашето учителство. На стари години написа книжката „Трудово училище”, в която препоръчва големи реформи в цялата ни образователна система в дуп на най-новите и най-радикалните педагогически реформени стремежи. Спестеното от учителската си заплата остави като дарение в министерството на народното просвещение за създаване училище, в което да се осъществяват неговите идеи.

 

След преместването на Аврамов в Кюстендил, през учебните 1888-1889 год. и 1889-1890 год. е бил директор д-р Кръстьо Котев Кръстев от Пирот, току-що свършил по философия в Германия. Отпосле той се прочу като професор по философия, като критик и общественик. В негово време Казанлъшкото педагогическо училище добива голям разцвет. Заедно с философа директор биват назначени и мнозина млади, вишисти и с по-малко образование учители. [По материали на Геньо Дочев]

 

Кръстьо Котев Кръстев, роден на 31.05.1866 г. в Пирот, учи в родния си град (до 1878) и София. Завършва класическата гимназия в София (1885) и философия в Лайпциг (1888) при известния психолог и философ В. Вундт, с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. В последните класове на гимназията работи като стенограф в Народното събрание. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888-1890), учител по логика, психология и етика в класическата гимназия в София (1890-1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), проф. по философия и по немски език във Висшето училище в София (1895-1896), учител в Софийската мъжка гимназия (1899-1904), лектор по философия във Висшето училище (1899-1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907-1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийския университет (1908-1919). Дописен член (1898), действителен член (1900) на БКД (дн. БАН). Умира на 5 април 1919 г. в София. [Вж. Филипов, Никола. Д-р Кръстьо Кръстев]

 

ПО-ВИДНИ УЧИТЕЛИ

 

Стара неоспорима истина е, че учителите са душата на училището. От тяхната подготовка, от тяхното лично достойнство и от тяхното предано изпълнение на учебно-възпитателната работа зависи в най-голяма степен общият дух и успеха на училището.

 

Стефан Николов Аврамов от Калофер (1862-1906), свършил педагогическото училище във Виена, бил много добър преподавател по педагогика, малко време бил и заместник директор. Учителствувал е в продължение на 5 години: 1883/1884, 1884/1885, 1885/1886, 1886/1887 и 1887/1888 г., след което се премества в Педагогическото училище в Кюстендил. [Геньо Дочев]

 

Стефан Николов Аврамов е предводителя на Втора казанлъшка доброволческа учителско-ученическа чета. В нея се включили 35 доброволци – учители и ученици, почти всички от педагогическото училище в Казанлък. Четата отпътувала от града още на 15 септември 1885 г. за турската граница, защото се очаквало нападение от Турция в отговор на Съединението на България. Четата останала там до края войната. [Чолов, Петър. Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, АИ „Марин Дринов”, С., 2003, с. 270.]

 

Георги Байданов, роден на 20 юли 1853 г. в Стара Загора, е бил също редица години учител по музика, предимно в трикласното училище. Музикален педагог, теоретик и хоров диригент. Учи като стипендиант в Петропавловската семинария (Търновско, 1877), след което се включва активно в различни дейности, характерни за новата българска музикална култура в края на ХІХ и началото на ХХ век. Обръщал предимно внимание на теорията, което много измъчвало децата в класовете. Той издаде учебници по пеене, с които си служиха много години в трикласните училища. Умира на 30 ноември 1927 г. в София.

 

Емануил Ив. Манолов е роден на 7 януари 1860 г. в Габрово, следвал 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория, е бил учител по музика 2 години: 1886/1887 и 1887/1888 г. Полага основите на хоровото пеене през 1886 г., като основава смесен хор. Делото му е продължено от казанлъшкия композитор академик Петко Стайнов, който разширява и обогатява дейността на хоровото изкуство. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е първия български композитор и основоположник на българското професионално композиторско творчество. Той е автор на първата българска опера - „Сиромахкиня”. Други известни негови произведения са „Работнически марш” и „Учителски марш”. Той е един от първите български композитори, които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори”. Умира на 2 февруари 1902 г. в София.

 

УЧЕНИЦИТЕ

 

По числото на учениците си Казанлъшкото педагогическо училище е заемало винаги едно от първите места между другите педагогически и средни училища в България. Много години в това отношение е заемало първо място. Поради централното местоположение на Казанлък и поради добрата уредба на училището още от самото му откриване, както и поради славата, която то си създаде по-сетне, в него всяка година са се стичали все повече ученици от всички краища на България, много от които са връщани поради приемния изпит и поради теснота на помещението.

 

През първата учебна 1883/1884 год., са били приети в I курс с приемен изпит 62 ученика. От тях 20 души били областни стипендиянти, 10 души областни полустипендиянти, 10 окръжни стипендиянти и 22 на свои средства. От тях 38 души са били в училищния пансион, който е съществувал през румелийско време и поради което простолюдието в града назовава и до днес училището „пайсиьонътъ”.

 

През втората учебна година числото на учениците става 75: 28 в I курс и 47 във II курс, от които 20 областни стипендиянти с цяла (1800 гроша) стипендия, 10 областни полустипендиянти (900 гр.), 10 четвърт стипендиянти (500 гр.), 10 окржни стипендиянти и 24 на свои средства. От тях 35 пансионери.

 

Няколко хиляди младежи са минали през училището, но не всички са го завършили със зрелостно свидетелство. В миналото матуритетните изпити са били по-строги, годишни, полугодишни, срочни и др., изпити е имало много, а работа вред се енамирало и без зрелостно свидетелство, затуй мнозина не са довършили целия курс на училището, или, ако го довършат, не се явявали на зрелостен изпит.

 

Мнозина от възпитаниците на Казанлъшкото педагогическо училище са заемали видно обществено положение. Има професори (Никола Попов от Дъбово, професор по медицина в Лозана), бивши министри (Михаил Тенев), писатели (Илия Иванов-Черен, Ботьо Савов, д-р Тодор Йонков, Тихомир Павлов и др.), художници (Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Ст. Стаматов и др.), артисти, лекари, адвокати, офицери и др. Голяма част от възпитаниците му са станали учители. [По материали на Геньо Дочев]

 

В дневника на Чудомир (1890-1967), писател, учител, председател на читалище „Искра” и директор на Историко-етнографския музей от 1920 до 1967 г. срещу датата 8 ноември 1963 г. е отбелязано: „Отпразнувахме 80 години на Педагогическото училище в Казанлък на 3 т.м. Идва[ха] Тодор Павлов, Караславов и др. Написах малък спомен в „Искра”, а вечерта поднесох приветствие от името на читалището.”

 

КАЗАНЛЪШКАТА ДОБРОВОЛЧЕСКА ДРУЖИНА

 

Някога първите среднисти в Казанлък били педагозите, които заършили Педагогическото училище през 1886 г., при тригодишен курс на обучение. За тях учебната 1885/86 г. била последна. По силата на обстоятелствата тя съвпаднала с важни за Княжеството събития – Съединението и последвалата го Сръбско-българска война. Токущо започналите през есента на 1885 г. учебни занятия били прекратени, а целият първи абитуриентски випуск се включил в Казанлъшката Доброволческа дружина и заминал за фронта. Учебната година била удължена. Зрелостниците си изпити положили през лятото на 1886 г., след войната. [По материали на Петко Китипов]

Предводителя на четата image Стефан Аврамов (1862-1906)

 

Участници в четата: 1. Стефан Н. Аврамов – от Калофер. Учител в Казанлък. Предводител на четата; 2. Андрей М. Гяуров – учител, помощник-ръководител на четата; 3. Антим Кравков – от Казанлък, ученик; 4. Атанас Йовчев – от Казанлък, ученик; 5. Ботю Матев – от Казанлък; 6. Васил Тодоров – от Казанлък; 7. Васил Шивачев – от с. Каралаждаре; 8. Васил Велев – от с. Виден, Казанлъшко; 9. Влади Диванов – от Казанлък; 10. Генчо Чоджиков – от Казанлък; 11. Георги Дамянов – от Казанлък; 12. Димитър Атанасов – от Хасково; 13. Димитър Грездев – от Казанлък; 14. Димитър Абаджиев – от Казанлък; 15. Деню Иванов – от Казанлък; 16. Димитър Тодоров – от Казанлък; 17. Захарий Митев – от Казанлък; 18. Иван П. Иванов – от с. Крън, Казанлъшко; 19. Йовчо Убев – от Казанлък; 20. Йосиф Н. Раков – от Казанлък; 21. Койчо Петров – от Казанлък; 22. Костасин Раев – от Казанлък; 23. Коста Стоянов – от с. Кавлии, Казанлъшко; 24. Лазар Стоянов – от Казанлък; 25. Никола Кинтимев – от Казанлък; 26. Никола Шипков – от Казанлък; 27. Никола Петров Николов – от с. Виден, Казанлъшко; 28. П. Касабов – от Стара Загора; 29. Петър Топузов – от Казанлък. По-късно уредник на музея в Казанлък; 30. Стефан Маразов – от Казанлък; 31. Стефан Тенев – от Казанлък; 32. Стефан Стоянов – от Казанлък; 33. Тодор Цветев – от Казанлък; 34. Филип Петев – от Велико Търново; 35. Христо Караджов – от с. Шипка, Казанлъшко. [Лит.: Милев, Хр. Цит. съч.: ЦВА, ф. 22, оп. 3, а. с. 65, л. 10.]




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822616
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031