ПРОКУРОРСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ (1936)

            На 13-15 януари 1936 г. в София, бяха свикани всички титулярни прокурори от царството на конференция, която бе открита от министъра на правосъдието Димитър Пешев и председателствувана от главния прокурор на Касационния съд Владимир Аврамов, по почин на когото бе свикана. Владимир Аврамов също е държал реч, в която е набелязал въпросите, с които ще има да се занимае конференцията.

            Поставените въпроси са все от практическо естество – свързани с дейността на прокурорите – сега и в бъдеще.

            Тази конференция, първа по рода си, пробуди голям интерес в обществото и в средите на правниците, защото днес, повече от всякога, общество и правници се интересуват от запазването на сигурността в страната и обществения ред.

            За първи път у нас се свикват всички прокурори, за да разменят мисли и вземат решения, свързани с усъвършенствуването на прокурорските служби и постигане на по-чувствителни резултати в борбата с престъпността.

            Ние сме свидетели на едно страшно увеличение на престъпността. Затворите са препълнени от затворници. Очевидно е така, че много похвална и своевременна се явява инициативата да се свикат прокурорите да обмислят общо средства за борба с престъпността и за постигане на едно обществено полезно наказателно правосъдие.

Наказателната наука е направила голям напредък в изследване на престъпленията и борбата с тях. Нови наказателни методи и институти се създават. Наказателната наука излиза из областта на чистата правна наука и заема място в ред социални науки. Всички тия промени в схващанията методите и изследванията трябва да се знаят от нашия прокурор. Той трябва да следи всички постижения в новата наказателна наука и да усвоява най-новите и изпитани вече методи.

От друга страна, за успешната борба с престъпността и рушителите на обществения ред необходимо е да се следва една обща наказателна политика – тая на държавата. Тази наказателна политика трябва да бъде предварително изработена и усвоена от всички прокурори, да се постигне единство в целите и действията.

А това се постига най-лесно с конференции, като настоящата, където се поставят на преоценка добрите досега резултати и се посочват новите начини, за по-големи постижения. Освен това, личните запознанства на всички прокурори, отдадени всички на една служба, спомага много за уеднаквяване на схващанията и разбиранията по най-важните въпроси от тяхната служба.

Във всички области на човешката дейност отвреме-навреме се налага необходимост от личната среща на отделните дейци, за да се даде отчет за изминатия път и постигнатите резултати, от една страна, и, от друга, да се дадат съобразно с това и новите постижения в науката, новите насоки и средства за по-голям напредък в бъдещето.

Защо и дейците по правосъдието и специално тези, които ръководят борбата с престъпността да не се свикнат и те периодично със същата цел? Още повече, че наказателната наука прави нови прогреси, които трябва да се слагат на практическа преценка, а и престъпността взема различни направления, които трябва съобразно  и своевременно да се спират с обединените усилия на всички прокурори, които за това трябва да имат еднакви схващания и разбирания, които ще се усвоят  на тези конференции. Същото може да се каже и за съдиите-следователи.

Ние сме уверени, че тази първа конференция няма да остане последна. Тя ще остави видима следа в усилията на прокурорите да запазят мира и спокойствието на гражданите.

Пожелаваме, обаче, в следната конференция да се явят прокурори с реферати по актуални въпроси по наказателната наука и практика. Така още повече ще се осмислят тия конференции, ще добият по-голям престиж и ще станат място за опресняване на знанията и практическите похвати на нашите прокурори.