ФОНД „САМОПОМОЩ” (1936)

Учредяването на фонда за посмъртната каса и на фонда „Самопомощ” на съдии и прокурори при случай на уволнение при Министерството на правосъдието са придобивки от грамадно значение. За създаването на втория фонд големи заслуги има тогавашния председател на управителния съвет на Сдружението на българските съдии Владимир Аврамов.

За двата фонда към 31.12.1935 г. имаме следните данни: те са сляти в едно счетоводство и се управляват от един управителен и проверителен съвети, като сумите се минават в една сметка при Б. З. и К. Банка. Към 31.12.1935 г. в посмъртната каса членуват 3779 души; от тях 3348 са на служба и 431 уволнени, но продължават членуването си.

В посмъртната каса годишно постъпват около 2 милиона лева; във фонда по случай уволнение на съдии, прокурори и съдебни служители – 2 200 000 лв. Предполага се, че годишните вноски систематически ще се увеличават – за посмъртната каса от увеличение числото на членуващите при касата, а за фонда „Самопомощ” от постъпленията от членски внос и други.

През 1935 г. са изплатени посмъртни помощи за 680 000 лв., а за целия период от основаване на касата – за 1 610 000 лв. По фонда „Самопомощ” няма плащания, тъй като започват да се изплащат помощи от 20.04.1936 г. Заключението на управителния съвет на фондовете е, че посмъртната каса се стабилизира.

За 2 години и 8 месеца фонда „Посмъртна каса” има наличност 4 019 707 лв., а фондът „Самопомощ” към 1.01.1936 г. възлиза 1 655 866 лв. Няма основание да се мисли, че следващите години не ще бъдат благоприятни, особено ако досега регистрираната смъртност на служителите по съдебното ведомство остане на същото ниво.

За фонда „Самопомощ” управителният съвет на фонда препоръчва на шефовете на съдебните учреждения и затворите едно разумно въздържане при уволнение, особено на помощния персонал, движението на който през тези години от основаването на касата показва една голяма нестабилност, която може да злепостави фонда още през първата година от упражнението му.