Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.05.2007 14:25 - Алекси Стойков (1873-1965)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3047 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.02.2010 04:45


АЛЕКСИ СТОЙКОВ АЛЕКСИЕВ

(15 ноември 1873, Енидже – 1965, Габрово)

image

 

            Алекси Стойков Алексиев е роден на 15 ноември 1873 г. в с. Енидже, Лозенграска околия, Одрински вилает (окръг). Завършва начално училище в родното си място, прогимназия в Одрин, гимназия във Варна.

 

            След завършване на Одринското трикласно училище Алекси има предложение да стане учител в родното си село и родителите му настояват, за да им помага в селската работа и да се облекчи бедняшката им съдба. Искат го и в няколко съседни села, след като се разнесла славата му на отличен и способин ученик. Момчето води борба със себе си – поканата е примамлива и го ласкае, но желанието му за по-високо образование взема връх.

 

            Решава да замине за свободна България, където бедни ученици можели да учат безплатно. В средата на ноември тръгва сам за Лозенград. Там намира другар за дългия път – това е старец с магаренце, натоварено със стока – гребени за едър добитък. След 5-6 мъчетелни дни, без хляб и вода пристигат в Бургас. По брега на Черно море, през лудата Камчия след още толкова дни достигат до с. Франгя – Галата. На другия ден, след обяд вече са във Варна. Натъкват се на много бежанци, дошли през Освободителната Руско-турска война.

 

            Алекси открива своя роднина Тодор Шопов, един от видните и богати търговци в града. Той го уговаря да остане в дюкяна му, тъй като имат нужда от помощник, а по-нататък да го направи търговец.

 

            Тодор Шопов споменава, че в София във Военно училище, учението било безплатно, но с какви средства ще може да отиде там, как ще се издържа докато бъде приет, той не знае и не може да му даде дори петак.

 

            На следващия ден, рано преди да дойдат учениците, Алекси се озовава в двора на Варненската гимназия. А когато започват да прииждат на групи, се спират пред зрелищна картина – експонат от по-ранни години: обут с цървули, с потури и салтамарка, на главата – фес, завит с черна дълга кърпа. Градските ученици го разпитват откъде е, защо е дошъл.

 

Момчето намира дирекцията, слага феса и шала под мишница и застава пред директора. Обяснява, че родителите му нямат възможност да го учат и е дошъл от Одринска Тракия (Турция) да постъпи в българска гимназия.

 

            Директорът го записва в IV гимназиален клас на свой учител, който си търси момче за помощник в дома му. Въпреки, че е краят на ноември, изпуснал е много материал и слугува в къщата на учителя, Алекси получава петици и шестици. Министерството на народното просвещение му отпуска стипендия за отличния успех. След дипломирането, стипендията се спира. Младежът отива на работа в магазина на своя роднина.

 

През есента на 1892 г. в Държавен вестник излиза, че му се отпуска стипендия като студент по математика във Висшето училище в София. Нужни са му около 100 лв. за път, но роднината – търговец отново няма. Кандидат-студентът пуска подписка между си учители и така сумата е събрана. Пътува с кораб до Бургас, защото още няма линия Варна – София. От Бургас за 12 часа пристига в София, където на съхранение при ректора Димитър Агура го чака стипендията му за 3 месеца по 75 лв.

 

            След успешно завършен курс през учебната 1892/93 г., след петгодишно отсъствие, се връща за лятната ваканция на село. Помага на родителите си в жътвата и вършитбата. Като си тръгва през септември, взема със себе си братовчед си Киро Андреев, който също като него иска да учи по-нагоре. Записва го в I прогимназиален клас в София и живеят в една квартира с неговата студентска стипендия.

 

            През 1895 г., когато отново ректор е Димитър Агура, Алекси Стойков завършва Висшето училище в София. Назначен е в Априловската гимназия, Габрово.

 

През време на лятната ваканция работят с Киро Андреев във Варна. Преди 1 септември тръгват с влак до Русе, а от там до Габрово – с каруца. Още няма линията Габрово, Търново, Горна Оряховица.

 

            Баща му Стойко Алексиев идва от с. Енидже да види сина си и довежда по-малкия му брат Иван Стойков, за да продължи образованието си в габровската гимназия. Така Алекси започва да издържа освен себе си и още двама души.

 

            През 1896 г. се оженва за учителката Наца Станева, сестра на известния учител Никола Станев. След сбатбата му се налага да издържа и сина на балдъза си - вдовица. Това е бъдещият много добър преподавател по естествени науки, Стефан Кънчев, завършил висше образование, благодарение на издръжката на Алекси Стойков.

 

            Киро Андреев чувства, че сам трябва да се погрижи за себе си, затова заминава за София, оттам за Германия в двегодишно професионално училище и се връща в България като машинист на влак.

 

На Нацка и Алекси Стойкови се раждат 6 деца, четири от които умират съвсем малки. Остават Цанка и Надка.

 

Цанка свършва гимназия в 1919 г. и се омъжва за Георги Метев, роден на 22 април 1894 г. в Габрово, търговец, починал на 5 февруари 1957 г. Георги Метев, бил най-малкият син на Метю Христов Чехлар (1845-1913) от с. Армени (Габровско) и Минка Лалева Трингова от Казанлък. Брат на Ганка Зафирова, Христо Метев, Лалю Метев, Димо Метев, Иван Метев, Сийка Марокинджиева-Грекова и Радка Стефанова.

 

Другата дъщеря на Алекси и Наца Стойкови, Надежда, преди да постъпи в VIII клас, се разболява и умира.

 

            Оформянето на групировките на консерваторите и либералите в България довело до създаването на техни поделения и в Габровско. Върху живота на учителството неблагоприятно се отразяват борбите на двете враждуващи партии – демократите и консерваторите.

 

            Търговците и индустриалците Иван Златин, Колчо Симеонов, Христо Колчев Конкилев (1847-1912), адвокатът Христо Митев Топузанов (1847-1903) и по-късно младия адвокат Паскал Паскалев станали стожерът на либералната партия. Към тях бързо се ориентирала по-голямата част от търговско-промишлените среди.

 

Към другата група търговци и промишленици – Христо Манафов, Никола Рашеев и по-късно адвоката Иван Пецов – клоняли хранещите симпатии към консервативната партия, които произхождали пак от същите буржоазни среди.

 

От 1900 г. ежегодно се уволнявали около 15 учители, около 14 бивали премествани, а броят на незасегнатите достигал едва 4-5. В заповедите на уволнените и преместваните учители пишело неизменно: „В интерес на службата”.

 

            Алекси Стойков е уволняван и възстановяван на работа 3-4 пъти. През 1900 г. е изпратен да преподава в Шуменската гимназия.

 

Голямото му семейство (брат, братовчед, балдъза, племенник, родители на съпругата му) са разделени в двата града и издръжката им е непосилна с учителската му заплата. Три години учителят ходи в Министерството, обяснява, чиновниците уж го разбират и чак на четвъртата година го връщат в Габрово.

 

            Брат му Иван Стойков завършва гимназията през 1902/1903 г., връща се в родния си край и влиза като секретар в четата на Лазар Маджаров от с. Негован (Солунско) и Михаил (Мишел) Ив. Герджиков Герджиков от Пловдив. По време на Илинденско-Преображенското въстание той е тежко ранен. Промъкването на четата през турския аскер е неуспешно и, за да не попадне жив в плен, Иван се самоубива.

 

Лазо Д. Лазов, Дерекьовски участъков войвода, роден в Лозенград на 19 март 1872 г., свидетелства: „След Великден 1903 г. ... Аз отидох в България да взема оръжие. На четата поръчах да поддържа връзка с четата на Янко Стоянов. Един ден двете чети били на „Кукурдане”. От Ковчас извели арестанти. За да ги освободят, четите, на брой 30 души, решили да нападнат войската. Те избили предния патрул наистина, ала останалият аскер ги заградил. Храбро се сражавали, но в борбата загинал Иван Стойков от с. Ениджия и дядо Яни от с. Скопо.”

 

Преодолял героичната смърт на брат си, Алекси Стойков, се отдава изцяло на учителското си поприще, запомнен като виден математик от Априловската гимназия, уважаван от поколения негови възпитаници.

 

Проведените от земеделското правителство „демократични” реформи засягат интересите на габровската едра буржоазия. В защита на своите интереси буржоазията си поставя за задача да събори земеделското правителство. Настъплението на едрата буржоазия срещу работниците и селяните започва през 1921 г. Буржоазията пристъпва към обединение на своите политически партии, към създаване на фашистки организации и извършване на провокационни актове.

 

В Габрово е създаден общ блок на буржоазните партии в града за борба с комунистическата партия и работническото движение. Организирани са терористични групи. Във фабриките са настанени офицери и войници от частите на разбитата армия на генерал Врангел.

 

На 24 май 1921 г. в София „фашистка” терористична група извършва първата провокация. Не остава назад и реакцията в Габрово. В деня на славянската писменост – 24 май, по време на народното шествие хулиганска фашистка група напада и нанася побой на учителя Алекси Стойков и на учениците от водения от него клас. След приключването на шествието терористичната група нахлува в сградата на Априловската гимназия, където предизвиква нов инцидент.

 

            През 1925 г. Алекси Стойков е уволнен от Априловската гимназия поради съкращение, след 30-годишно учителстване. Точно тогава Механотехникумът се нуждае от математик. Директорът се радва на този учител, но всички се страхуват от политически атаки и, за да се застраховат искат писмена бележка от Еким Топузанов, секретар на Демократическата партия.

 

Еким Христов Топузанов (1887-1944) счита за необходимо да попита  бюрото на партията, а то било председателствано от кмета Илия Иванов Кожухаров (1893-1994). Никой не възразил по назначаването му и Алекси Стойков е назначен и учителства в Техническото училище от 1925 до 1931 г., когато подава молба за пенсиониране.

 

            Техническото училище било признато за средно с предписание № 96 от 9 януари 1907 г. на Министерството на народното просвещение. Броят на ученици и учители ежегодно нараствал, набавяли се постоянно и нови машини. Скоро старата сграда се оказва недостатъчна и непригодна за целта.

 

Между ръководството на училището и МТЗ започнала преписка за изграждането на нова сграда. След продължителни спорове, през 1911 г. мястото, където по-късно се намира техникумът се отчуждава за нуждите на техническото училище. От 1919 г. отново се поставя въпроса за започване изграждането на материалната база на училището.

 

През 1927 г. новостроящите се работилници са завършени до покрив, включително предстояло наемането на предприемачи за измазването на зданието и извършване на дърводелски работи. Едва на 26 март 1932 г. започват редовни занятия. От 1933/34 учебна година ТУ разполага със собствени класни стаи за провеждане на учебните занятия по теоретичните дисциплини.

 

            По инициатива на учителя Христо Цончев се създава юбилеен комитет, председателстван от директора на Техникум по механоелектротехника Марин Попов, за подготвяне на тържество за човека, гражданина и учитела АЛЕКСИ СТОЙКОВ.

 

Юбилийното честване се провежда на Никулден, 19 декември 1930 г. – патронният празник на училище „Д-р Никола Василиади”. Присъстват почти всички учители от града, представители на обществени организации, граждани. Поздравления поднася представител на Министерството, пълномощник на министъра, който връчва орден „Св. Александър” – IV степен, „За гражданска заслуга” и 5000 лв. награда за 35-годишния учителски труд.

 

Поздравления поднасят кметът на града, председателят на Профсъюза на учителите, от Училищното настоятелство, от Априловската гимназия, от Дружеството на запасните офицери, от Дружеството „Майчина грижа”, Дружество „Юнак” и т.н., което показва голямата обществена дейност на учителя.

 

            Юбилярът получава много ценни и скъпи подаръци. В негова чест се дава банкет. „За мен беше едничката и най-голяма награда – морална за 35-годишната ми скромна учителска дейност!” – пише в спомените си Алекси Стойков.

 

Учителят Алекси Стойков починал на 92-годишна възраст през 1965 г.



Тагове:   учител,   математик,   метеви,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822265
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031