Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05.2007 09:18 - Дом „Стефан Стамболов”
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 13533 Коментари: 8 Гласове:
2

Последна промяна: 14.02.2010 04:39


ДОМ СТЕФАН СТАМБОЛОВ”

гр. София, ул. „Г. С. Раковски” № 122

image

 

На ул. „Раковска” № 122, близо до пресечката с ул. „Хан Крум”, се е намирала някога къщата, сега несъществуваща, където е живял големият български държавник и политик Стефан Николов Стамболов, родом от Търново. В нея той се настанява след женитбата си през 1888 г. с Поликсени Станчева от Свищов. Тук се раждат и четирите им деца, първото от които умира още съвсем малко.

 

Георги Каназирски-Верин в книгата си „София преди 50 години” разказва: „От дясно на моя наблюдателен пункт е ул. „Раковска”. Поради това, че в дъното на тая улица, там гдето тя се пречупва към казармите, живееше президентът Стефан Стамболов, и че до него на ъгъла, гдето днес е кръчмата „Алтън Калофер”, беше градоначалството, а срещу него беше домът на Димитър Петков, тази улица беше по-оживена и по-грижливо поддържана.”

 

Къщата е строена през 80-те години на XIX век. Тя е била двуетажна, с просторен, добре поддържан вътрешен двор. Имала е приемен салон, трапезария, жилищни помещения и работен кабинет.

 

В дома си докато е министър-председател (1887-1894), Стамболов приема министрите от своя кабинет, както и дипломати, чуждестранни кореспонденти, партийни съмишленици, приятели и др. Понякога в неговия дом се провеждат и заседания на Министерския съвет и са се вземали важни политически решения.

 

Тук е пренесен веднага след извършеното срещу него покушение, посечен от политически врагове, на 3 (15) юли 1895 г., където четирима лекари се опитват безуспешно да спасят живота му. Стамболов умира в дома си на 6 (18) юли 1895 г., заобиколен от съпругата си, лекарите и няколко най-близки приятели.

 

Така са описани дните след покушението на този виден строител на съвремена България: Една музика, съставена от двама или трима кларнетисти (когато не са зурли), една флигорна и един тъпан, безспирно оглушават улицата с тогавашния моден марш: „Я слушайте, патриоти, да ви кажа словото... и на гроба ще напишат, тук почива Стамболов”. Тя предшествува сватбарите...

 

След неговата смърт Поликсени Стамболова с децата си живее в къщата до нейното разрушаване през 30-те години на миналия век. В построената на нейно място през 1931 г., жилищната кооперация носеща неговото име, тя живее със синовете си Константин и Асен в два апартамента, успявайки да запази голяма част от богатия архив и личните вещи на един от най-великите държавници на България.

 

През 1945 г. едното от жилищата на семейството е отнето от държавната комисия по жилищно настаняване. Западът, разбира се, няма да си направи труда да съхрани или опази ценностите на българското културно и духовно наследство, какво ли остава за тогавашните комунистически управници и днешните им наследници.

 

Показателен е например фактът, че при посещението на Стефан Стамболов в Италия по повод женитбата на княз Фердинанд собственикът на вилата, в която е отседнал българският министър-председател, е поставил на входа й паметна плоча с надпис: „Тук е пребивавал великият Стамболов”, докато на мястото на къщата на Стефан Стамболов в центъра на София и до днес няма политическата воля да бъде поставен дори елементарен паметен знак.

 

Стамболов - първият държавник в историята на модерна Европа, който застава сам не само срещу една велика сила, Русия, но и срещу споразумение на всички европейски сили тази държава да има приоритетно влияние у нас. Оттогава всяка власт, дори и най-демократичната, се опитва да изтрие спомена за бурното и противоречиво време на Стамболов.

 

„Великият българин”, един от видните „строители на съвременна България”, запомнен и останал, като един от най-големите ни държавни мъже, „съзидателя и съсипателя”, хулен и възхваляван като никой друг в българската история, заслужава да засвидетелстваме нашата почит!

 

Изт.: Каназирски-Верин, Георги. София преди 50 години.;

Коцев, Георги. Къщата на Стефан Стамболов.

 

 

КЪДЕ СА ЖИВЕЛИ ПОЛИТИЦИТЕ

 

СТЕФАН СТАМБОЛОВ

 

Стефан Стамболов е премиер от 1887 до 1894 г., когато едновременно е и министър на вътрешните, външните работи и известно време оглавява Министерството на народното просвещение, депутат и председател на Народното събрание. Активен член на Либералната партия и основател на Народнолибералната партия. Има голяма заслуга за налагането на Фердинанд за цар на България.

 

Съвременниците пишат, че Стамболов е притежавал много парцели и имоти, в които влагал всичките си пари. Една от къщите му се намирала на пл. „Св. Неделя”, а друга – в края на тогавашна София – на днешното „Цариградско шосе”. Дали е така е трудно да се каже – днес няма живи наследници на премиера.

 

Сред историците преобладаващо е мнението, че през последните години от своя живот адресът на най-известния министър-председател е бил на „Раковска” № 122. Представа за това как е изглеждала къщата на всесилния премиер дава почти рухналата двуетажна къщичка на съседния номер, която е една от най-старите в София. В двора й се намирало полицейското управление, на горния етаж на което също известно време е живял Стамболов.

 

В къщата на „Раковска” № 122 той се настанил да живее след женитбата си през 1888 г. с Поликсени Станчева. Тук се родили четирите им деца, често заседавал и Министерският съвет. След зверското покушение срещу него на 3/15 юли 1895 г., което станало стотина метра по-надолу по „Раковска”, той бил пренесен в къщата и там издъхнал. През 30-те години на мястото на сградата била вдигната висока кооперация, където се пренесла да живее Поликсени с дацата си.

 

Изт.: Първанова, Мариана. Неизвестно за известни български

родове, улици и сгради. С.: Изток-Запад, 2005, с. 416-417.

 

 

КЪДЕ СА ПОГРЕБАНИ ПОЛИТИЦИТЕ?

 

Единственото, което обединява могилите на родните политици, е потресаващата картина на забвение и това, че гробовете на всички тях са обраснали в бурени – безсилни пред времето и природата и пред нехайството на потомците, въпреки че в последно време се направиха някои подобрения.

 

Непосредствено след Ритуалната зала, преди църквата на Централните гробища, се намира гробницата на един от най-оспорваните български политици в новата ни история – Стефан Стамболов. Над гората от храсти и високо избуялата трева извисява ръст огромен черен кръст, върху който е написано името му. Паметният знак е побит от търновската земляческа колония още през 1987 г.

 

Жестът предизвиква шумен скандал – тъй като всичко, което се свързва с държавника, обявен за диктатор, се възприемало от властите като политическа провокация. Гробът на Стамболов е обругаван неведнъж. Зверски съсечено на ул. „Раковска”, тялото на държавника е трябвало да се събира, за да бъде погребано.

 

Въпреки че имало назначено държавно погребение, жената на генерал Сава Муткуров и сестра на Стамболов демонстративно го отказва, като връща изпратения от двореца венец. Веднага след погребението гробът е взривен от противниците му.

 

Могилата дълги години тъне в неизвестност и забрава и заради злощастната съдба на наследниците на диктатора. Дъщерята на Стамболов умира в лудница, а двамата му синове не оставят наследници.

 

Въобще тежко проклятие тегне над децата на повечето държавници у нас. Точно до Стамболов се намира гробницата на неговия близък съратник Димитър Петков и синовете му – Петко Д. Петков и Никола Петков.

 

Изт.: Първанова, Мариана. Неизвестно за известни български

родове улици и сгради. С.: Изток-Запад, 2005, с. 547-548.

 

 

Българският Бисмарк

 

Тодор Панайотов

image

 

Стефан Стамболов е емблематична фигура сред строителите на съвременна България. Той е единственият български държавник, за когото двама чужденци пишат биографии. Той е сред българските държавни мъже, които успяват трайно да привлекат вниманието на европейските дипломати, политици и журналисти. Той е сред малкото българи, които намират място в световните енциклопедии. За него са написани хиляди емоционални страници за революционера, рушветчията, книжовника, политика, държавника.

 

Стефан Николов Стамболов е роден на 31 януари 1854 г. в Търново, в многолюдното семейство на Евгения и Никола Стаматови. Отначало учи в родния си град, а през 1870 г. заминава за Русия, където постъпва в Одеската духовна семинария. Тук, вместо да изучава църковните науки, Стамболов се сближава с руските революционери ­ народници и за тази дейност е изключен от Семинарията и изгонен от Русия. Заминава за Румъния, където се свързва с ръководителите на българската революционна емиграция. Оттук нататък дейността на Стефан Стамболов е подчинена само на една цел ­ освобождението на България.

 

Едва 20-годишен е определен за заместник на Левски. Като апостол в българските земи месеци наред обикаля градове и села и полага усилия за възстановяване на революционните комитети. Стефан Стамболов е един от организаторите и ръководители на Старозагорското (1875 г.) и Априлското (1876 г.) въстание. След техния разгром се включва в Българското централно благотворително общество ­ политическа организация на българската емиграция и е един от редакторите на вестник „Нова България”. През Освободителната война (1877-1878 г.) Стамболов е кореспондент на руски вестници, помощник на пратеника на Славянския комитет, помага на Българското опълчение.

 

През 1875 г. в Букурещ двамата приятели и съратници Христо Ботев и Стефан Стамболов издават стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Макар че стиховете на Стамболов не притежават художествените достойнства на Ботевата поезия, те са много популярни и стават бойни маршове по време на Априлското въстание.

 

След Освобождението с огромна енергия Стефан Стамболов се включва в политическия живот на младата българска държава. Той е един от инициаторите на избухналото през 1878 г. Кресненско-Разложко въстание ­ въоръженият протест на българите срещу Берлинския диктат, разпокъсал Сан-Стефанска България.

 

През 1880 г. като активен член на либералната партия той е избран във II Обикновено народно събрание, въпреки че не е навършил необходимата възраст. Открито се обявява против държавния преврат от април 1881 г. и режима на пълномощията (1881 ­ 1883 г.), въведен от княз Александър Батенберг.

 

През 1884 г. Стамболов е избран за председател на IV ОНС (1884 ­ 1886 г.). През същата година става редовен член на Българското книжовно дружество (днес БАН). Започва най-отговорното време в живота му. Десет години той е неоспорим държавен лидер и е на върха на своята политическа мощ. Когато княз Батенберг се колебае дали да приеме Съединението от 1885 г., председателят на Народното събрание Стефан Стамболов недвусмислено му показва, че пред княза има два пътя ­ или приемане на Съединението, или абдикация. Като доброволец, шефът на Парламента взема участие в Сръбско-българската война ­ въоръжената защита на Съединението.

 

На 9 август 1886 г. чрез държавен преврат, извършен от офицерите русофили, е детрониран княз Батенберг. Стефан Стамболов се обявява против и оглавява контрапреварата. След окончателната абдикация на княза, Стамболов е назначен за регент заедно с Петко Каравелов и Сава Муткуров. България изпада в остра политическа криза.

 

Освободителката Русия, която през 1885 г. се е обявила против българското Съединение, сега открито чрез своя пратеник генерал Каулбарс се намесва във вътрешните работи на България. Обществото ни е разделено между русофили и русофоби, които яростно се противопоставят, като се стига дори до кървави инциденти. Страстите се нажежават до краен предел особено след акостирането на два руски бойни кораба във Варненското пристанище. Стига се до скъсване на дипломатическите отношения между България и Русия.

 

В тези трудни дни огромна е отговорността на регента Стамболов. Той успява да защити по достоен начин българския национален суверенитет. С желязна ръка смазва военните бунтове на офицерите русофили в Русе и Силистра. Отговорът на Русия е саботиране избирането на нов български княз, а когато принц Фердинанд Сакс-Кобург-Готски е избран за княз на България, Русия отказва да го признае. Другите велики сили също не са казали своята последна дума.

 

На 20 август 1887 г. новият княз назначава Стефан Стамболов за министър-председател и министър на вътрешните работи. В различни периоди той ръководи и други министерства. Това е кабинет на Народнолибералната партия, създадена през 1886 г. от Стамболов след разрива с либералите на Каравелов.

 

Управлението на премиера Стамболов продължава 7 г. и се характеризира с остра политическа конфронтация. Опозицията фактически е поставена извън закона. Тя започва организирането на заговори и въоръжени чети, а властите, начело със Стамболов, отговарят с извънредни закони, ограничаване свободата на печата и засилване на полицейските мерки. Започват скалъпени съдебни процеси, атентати и политически убийства. Страната е изправена пред гражданска война. Князът царува, но не управлява. Основната фигура във властта е премиерът Стамболов.

 

За пръв път след Освобождението, Стамболов осъществява единна държавна стратегия на стопанско развитие. По предложение на министър-председателя, НС приема редица закони, защитаващи българските стопански интереси. Правителството провежда политика на протекционизъм, привличане на чужди капитали и отпускане на безлихвени заеми за българските индустриалци. Особено впечатляващи са успехите в транспортното и гражданското строителство, банковото, акционерното и застрахователното дело. Така се укрепва и развива единния национален пазар и се създава инфраструктурата на модерна капиталистическа икономика. Като израз на стопанския напредък на България е организираното през 1892 г. в Пловдив изложение. Сериозен пробив в ограничителните клаузи на Берлинския договор са сключените търговски спогодби с редица западни държави. В годините на Стамболовото управление България прави крачка по пътя на модернизацията по образеца на развитите страни.

 

Успех отбелязва и просветното дело. През 1888 г. е открито Софийското висше училище (бъдещия университет), а за десетина години числеността на българската интелигенция почти се удвоява. През 1891 г. е приет и първият цялостен закон за народното образование и така то се изгражда като единна система.

 

Във външните отношения Стамобловият кабинет провежда действена политика с цел подобряване положението на българите под османска власт. Основните усилия са насочени към запазване на българския национален дух, към създаване на нормални условия за развитие на църковното и просветно дело на поробените българи. Истински триумф на тази политика е срещата на българския премиер със султан Абдул Хамид II. Стамболов не само получава исканите назначения на български владици в Македония, но е и посрещнат с топовни салюти и парадни церемонии, отдавани единствено на големите държавници. Другият основен въпрос във външната политика на България по времето на управлението на Стамболов е международното признаване на новия български княз. Премиерът търси подкрепа във Виена и Лондон и до голяма степен я получава. Но от Петербург категорично отказват признаването на княз Фердинанд.

 

След 1892 г. политическите реалности както в страната, така и на международната сцена се променят. Княз Фердинанд иска вече не само да царува, но и да управлява. Натискът на опозицията се засилва, а Стамболов все повече се чувства сам. От Русия идват сигнали, че е възможно признаване на княз Фердинанд, но без Стамболов. Така се стига до предизвиканата оставка на всесилния премиер. Датата е 19 май 1894 г.

 

След тази дата Стамболов и ръководената от него партия изпадат в трудно положение. Отказано му е лечение в чужбина и фактически е поставен в условията на домашен арест. В началото на юли 1895 г. в центъра на столицата той е нападнат от наемни убийци и зверски съсечен. Няколко дни по-късно Стамболов умира от тежките си рани. Това е краят на „българския Бисмарк”, на най-значимия български държавник в годините след Освобождението.

 

За да преценим цялостно личността и делото на Стамболов трябва да имаме предвид конкретната историческа обстановка. Защото той е рожба на своето време. Време на бурни политически страсти, на големи успехи и противоречиви оценки. Време, през което демократична Европа следи с изненада българските достижения, а българският въпрос е един от централните на европейската политическа сцена в продължение на близо десетилетие.

 

Стамболов няма образование от престижни университети за бъдещи държавници, но той е роден политик. Притежава безспорна политическа дарба и тънка държавническа интуиция, които пресметливо използва за лична облага, под прикритие за вярна служба на България.

 



Тагове:   Калофер,   дом,   Стамболов,   метеви,


Гласувай:
2



1. анонимен - Стамболов
02.03.2008 07:55
Много благодаря за материалите и поздравления.
Стамболов винаги е бил най- очернян от враговете на българщината и родоотстъпниците, защото в политиката си е поставял България над всичко.Още плащаме греховете си заради убийството му.
цитирай
2. анонимен - Стамболов
13.02.2009 15:26
Много благодаря за материалите. Прекланям се пред Стамболов, въпреки големите грешки, които е допуснал ,се прекланям пред големия държавник. България друг такъв държавник не е имала и продължава да няма.
цитирай
3. анонимен - anonimen-
24.03.2009 16:12
Mnogo blagodarq za materiala,mn hubava istoriq
цитирай
4. анонимен - lksknsw wlamsklxnlsw womsklxnlskna lcnal
13.04.2009 20:02
lndlksmldxkm,ms,m,sdmsm,mad,m,sdm,dsmnnmdsm,sdamnsdmn m m dsm, m ,sdm ,sdam, sam ,ms a,m sdam,sd bhgvfc vhjbkn
цитирай
5. анонимен - stanbolov
13.04.2009 20:03
mersi na tazi informaciq
цитирай
6. анонимен - stambolov
10.07.2010 20:37
blagodarq,4e ste poblikuvali tazi informaciq no ako moje dopalnete ne6to za naslednicite mu (deca)
цитирай
7. анонимен - velik bulgarin
13.10.2010 12:03
blagodary za informatsiyta.dyado mi mi e razkazval che negoviy ba6a my e bil dobar priatel,no za sa6alenie ne uspyax da naucha poveche.vse pak blagodary mnogo otnovo.
цитирай
8. toninabog - Поздрави!
21.04.2012 14:06
Много се радвам ,че попаднах на постинга Ви.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3822299
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031