ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ

(12.01.1880, Калофер - 1963, София)

 

Владимир Николов Аврамов е български юрист и независим политик - за времето си един от най-издигнатите български правници, отличаващ се със завидна ерудиция и авторитет.

 

Владимир Аврамов преминава през всичките стъпала на съдебната йерархия. През целия толкова продължителен стаж Аврамов е образец на честен и добросъвестен правник. Изявява се и в законотворческата сфера. Участва в Международното сдружение по наказателно право, член е на Кодификационната комисия. Участва активно в полагане основите на кооперативното движение у нас. Но най-големите достойнства на неговия мироглед и близо половинвековната обществена и професионална дейност са родолюбието и загрижеността за успешното реформиране на българската съдебна система.

 

Роден в гр. Калофер на 12 януари 1880 г. (30 декември 1879 ст.ст.), в семейството на един от видните граждани на Калофер Никола Аврамов и Анна (1840-1922) – дъщеря на чорбаджи Стойко Мирчов Шишев от Калофер. Най-малък брат на Аврам Аврамов (1859-1927), Гена (умряла малка), Стефан Аврамов (1862-1927), Васил Аврамов (1863-1946), Ирина (умряла малка), Елена Табакова (1877-1940), Мария Табакова (1879-1936) и Любина Николова (1879-?). Женен за Мара Климентова Спространова (1892-1960), има една дъщеря: Милка (1915-1976), омъжена за подполковник Георги Шиев (1899-1948), и внучки: близначките родени през 1942 г. Лиляна (по мъж Георгиева) и Надежда (по мъж Дойчинова).

---

 

Владимир - „да владее света” (от по-старо име Владимер, „велик владител”) Св. равноапостолен княз Владимир I (956-1015) е третия син на великия княз на Киевска Рус Светослав. Въпреки че майката на Светослав (и баба на Владимир), Св. Олга, била християнка, Владимир е възпитан с езическата вяра. Като трети син на княза на него не му се полагала никаква титла, но през 980 г. той се възползвал от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и става Велик княз на Киевска Рус. Малко по-късно, за да получи съюзничеството на византийския император Василий II, приема християнската вяра и покръства цяла Киевска Рус.

---

РАННИ ГОДИНИ

 

Владимир Аврамов е първият калоферец учил в Сливенската народна мъжка гимназия, от където получава свидетелството си за зрелост под № 111 с добър успех в края на учебната 1896/1897 г. по времето на директора Досю Ванков.

 

През същата година завършват с: отличен успех - Райчо Ганев от гр. Сливен; много добър - Стефан Караманов от гр. Карнобат, Атанас Килитчиев от гр. Стара Загора, Добри Койнов от гр. Сливен; добър - Петър Байчев от с. Градец, Исак Басан от гр. Ямбол, Банко Георгиев от гр. Стара Загора, Димитър Минков от гр. Сливен, Димитър Чакмаков от гр. Стара Загора; среден - Йордан Дончев от гр. Сливен и завършилите като външни лица Щилиан Кашлаков и Захари Белчев.

 

Интересно е да се отбележи, че по това време (1893-1898) в гимназията преподава български език и логика неговият по-възрастен брат Стефан Аврамов – роден на 11 май 1862 г. в Калофер, завършил учителски институт в Прага. Преди това друг техен родственик проф. Атанас Видулов Тинтеров, след като завършил Одеския университет по математика, учителствувал в Сливенската гимназия през учебната 1881/1882 година. Едва през учебната 1915/1916 г. друг калоферец, Д. Иванов Минков, завършва своето средно образование в Сливен.

---

 

СТУДЕНТСКИ ГОДИНИ (1897-1901)

 

След успешното завършване на средното си образование Владимир Аврамов се насочва към правната наука под влиянието на своя по-голям брат Васил Николов Аврамов – завършил през 1896 г. Юридическото отделение (отдел), създадено през 1892 г., на Висшето училище в София,.

 

Прекарва 4 години в Юридическия факултет на Висшето училище в София, където професори били български юристи възпитаници на различни чужди университети и хабилитирали се у нас в края на XIX и в началото на XX век: д-р Петър Иванов Данчов (1856-1913) – римско право, Антон Каблешков (1856-1917) – търговско право, Владимир Димитров Моллов (1873-1935) – наказателно право, д-р Йосиф Максимов Фаденхехт (1873-1953) – гражданско право, д-р Стефан Киров – държавно и конституционно право, д-р Михаил Поповилиев (1873-1928) – енциклопедия на правото и международно право, Бончо Ненков Боев (1859-1934) – статистика и финансова наука, Петър Абрашев (1866-1930) – гражданска процедура, д-р Стефан Ветьов Ватев (1866-1946) – съдебна медицина, Георги Тодоров Данаилов (1872-1939) – политическа икономия, Стоян Петров Данев (1858-1949) – частно международно право.

 

            Тези преподаватели били съдии във Върховния съд, а и по-нататък голяма част от професорите били авторитетни адвокати. До войните (1912-1918) в учебния план господствала школата на правния позитивизъм, според която правото е действащо позитивно право, което се въвежда чисто процедурно, а не се извежда от някакви стоящи зад него принципи – естественоправни или други.

 

            Юридическото образование с неговите широки възможности за приложение успява да се наложи, като най-популярната университетска специалност, за което говори факта, че почти половината от завършилите 14 826 души Софийския университет, за 50 години от основаването му до 1938 г., са с юридическо образование (6895 души).

 

През 1900/1901 г. Владимир Аврамов успешно завършва правни науки в Софийския университет и получава диплома под № 686. Ректор на Висшето училище 1899/1900 г. е Никола Добрев, 1900/1901 г. е Любомир Милетич.

 

Сред завършилите от випуска са: Васил Александров от Карлово, Георги п. Антонов от с. Хотница (Великотърновско), Янко х. Атанасов от Станимака (Асеновград), Панталей Бурмов от Габрово, Димитър М. Димов от Стара Загора, Тодор Икономов от Карнобат, Димитър Йосифов от Габрово, Слав Кожухаров от Ямбол, Господин Колев от с. Талашманли (Генерал Тошево), Никола Константинов от с. Каваклии (Турция), Димитър Т. Милков от Цариград (Турция), Никола Найденов от Никопол, Константин Патронев от с. Дебрен (община Гърмен), Гоцо Петров от с. Горно Церовене (община Монтана), Коста Петров от Русе, Стефан Рачев от Карлово, Георги Семерджиев от Батак и Тодор В. Тошев от Ямбол. 

 

Друг родственик на Аврамов, който се дипломира като юрист през 1909 г. е поетът-символист Стефан Константинов Тинтеров - Вен Тин (1885-1912). Баща му Константин С. Тинтеров е родом от Калофер, възрожденец, сподвижник на П. Р. Славейков; адвокат и общественик, автор на текстовете на някои от най-популярните за времето песни: „Цвете мило, цвете красно…” и „В цветя, в треви зелени…”. Вен Тин е назначен през 1910 г. за заместник-прокурор в Стара Загора и нелепо загива по време на служебен оглед край едно старозагорско село, когато конят го ихвърля и той се наранява тежко в гръдния кош, а кръвоизливът и 15-дневните мъки слагат край на живота му на 6 юли. 

---

 

ВОЕННА ПОВИННОСТ (1901-1903)

 

По-късно отбива военната си повинност в Школата за запасни офицери (подпоручици), където е произведен в чин подпоручик на 21 януари 1903 г. Служил във 2-ри пехотен полк.

---

 

НАЧАЛО НА КАРИЕРА (1903-1905)

 

Веднага след това започва неговата професионална дейност. Явява се на държавен изпит и постъпва в Софийския окръжен съд като кандидат, където прекарва двегодишен стаж. Тогавашен председател на съда е Желю Шивачев - по думите на Васил Митаков - един истински джентълмен, с добро европейско образование и маниери. Подпредседатели на съда били: Тепеделнов, Ив. Желязков, Вакарелски, д-р П. Тодоров, Шиваров. Прокурор: Петър Станков. Между адвокатите по това време били: Малинов, Тодоров, Сава Иванчев, Манол Златанов, Абрашев, Иван Славов, Х. Филипов, Стрезов и др.

 

През 1905 г. се основава Чиновническо кооперативно взаимно застрахователно дружество, с клонове: живот, пожар, злополука и застраховка на деца. Печалбите на това дружество били предназначени за общественополезни цели: даване парична помощ на бедно болни дружествени членове, подпомагане благотворителни и общеполезни начинания, създаване лечебни курортни станции за нуждаещи се болни дружествени членове и пр.

---

 

ЧЛЕН НА БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД (1906-1908)

 

Към 1908 г. Владимир Аврамов вече е бил избран за член-съдия на Бургаския окръжен (областен) съд. Председател на съда е Манев, разноглед, който току-що бил назначен от адвокат, какъвто е бил в Сливен, и минавал за партизанин, народен либерал, и като такъв, казват, бил назначен. Освен Аврамов за съдии по това време били: Петър Живков, от Видин, който минавал за голям певец, Иван Киряков (после главен прокурор на ВАС), Янаки Михайлов, Тодор Бъчваров (после адвокат), Васил Митаков (назначен през 1908 г.). Прокурор бил Петър Тодоров (после адвокат в Русе), директор на полицията през времето на Народния блок след 1931 г., Стефан Кожухаров, от Сливен, после адвокат в същия град; зам.-прокурори били: Никола Въжаров и Александър Камбуров (после член на ВКС), Борис Бакалов.

 

Между адвокатите в Бургас по-забележителни били: Петър (Пеню) Динчев (1857-неизв.), после министър в 34 и 35 правителства, Тотев, Гавалюгов, Воденичаров, Иван Петев, Благоев, Димитракопулоос, Бакърджиев, Георги Николов („току-що завършил, твърде интелигентен, по-рано марксист, след това прогресивен либерал, талантлив и начетен”) от Айтос, Тодор Икономов („много добре подготвен и амбициозен”) и други – добри адвокати, с хубави пледоарии, почтени, добросъвестни в изпълнение на длъжностите си.

 

Окръжните съдилища се състояли от председател, подпредседател и членове (чл. 25 от ЗУС). Те са основен първоинстанционен съд. В окръжните съдилища с по-голям щат се създават гражданско и наказателно отделение, което позволява специализацията на съдиите. Разпределението на съдиите по отделения се извършвало от общото събрание на съда за срок от две години, по следните съображения: съдиите да се запознават с дела от различен вид; да не се превръща правораздаването в рутина; да не се утвърди професионална деформация и да не може по-способен или упорит съдия да придобие влияние върху колегите си в ущърб на тяхната самостоятелност.

 

Окръжният и областен съд в Бургас е разглеждал обжалвани решения на мировите околийски съдилища. До тях са се отнасяли също така по-големи наказателни и граждански процеси. В Окръжния съд са били регистрирани всички търговски и индустриални фирми и всякакви сдружения.

 

Това е времето на управление на завършилият през 1891 г. право в Киев Александър Павлов Малинов (1867-1938), лидер на Демократическата партия от 1903 г. и министър-председател на България в 30-тото (1908-1910), 31-вото (1910-1911), и по-късно в 36-тото (1918), 37-ото (1918) и 46-ото (1931) правителство.

---

 

ЧЛЕН НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД (1908-1909)

Впоследствие за кратко през 1908/1909 г. Владимир Аврамов е преместен на същата длъжност при Варненския окръжен съд, където е избран за член-съдия, по времето на Вл. Кусев.  С Указ № 88 от 30 август 1908 г. Вл. Кусев е назначен за председател на Варненския окръжен съд и в последствие с Указ № 58 от 11 ноември 1909 г. е уволнен от длъжност. 

Още временното руско управление създава в гр. Варна няколко съдебни органи: Окръжен съд, Областен съд, Губернски съд, Търговски съд. По-късно последните три отпадат и остава да съществува само Окръжният съд.

Създаденият през 1880 г. Варненски окръжен съд има състав: председател, подпредседател, членове, съдии и съдебен следовател. Варненският окръжен съд, като първостепенен според категорията на окръга, бил с по-голям щат и имал две отделения - гражданско и наказателно. Той разглеждал като първа инстанция всички граждански и търговски искове и наказателни дела, които са извън компетенцията на мировия съдия. Варненският окръжен съд разглеждал със съдебни заседатели наказателни дела за политически престъпления като обида на държавния глава и семейството му, нарушаване на избирателни права на гражданите, клевета чрез печата и т. н.

В този си вид Варненският окръжен съд и подчинените му мирови съдии в околийските центрове съществува до 1913 г., когато след Букурещкия договор Южна Добруджа е предадена на Румъния. Мировите съдилища в Добрич и Балчик са ликвидирани като български структури на съдебната власт. Във Варненския окръжен съдебен район остават I и II мирови съдилища във Варна, Провадия, Козлуджа и Ново село. В началото на 1898 г. Новоселското мирово съдилище е преместено в Провадия като II Провадийско околийско мирово съдилище. От 1 август 1903 г. е преместено отново в Ново село. То е закрито след 19 май 1934 г. Козлуджанското мирово съдилище съществува до 1910–1911 г., когато е закрито и е открито отново през 1915 г. Ликвидирано е със Закон-наредба от 19 ноември 1934 г. 

С този Закон-наредба за устройство на съдилищата, обнародван в Д.в., бр. 174 от 6 ноември 1934 г.,  всички окръжни съдилища съгласно новото деление на Царство България се преименуват в областни, а мировите съдилища – в околийски, като се закриват ония, които не са в околийските градове. Така във Варна се организира областен и околийски съд. Околийски съд се организира и в Провадия на базата на съществуващото дотогава мирово съдилище. Към околийския съд в Провадия се закрива и мировото съдилище в Ново село (Дългопол) [ДА – Варна, ф. 112 к - Областен съд]. 

Варненският окръжен съд действува на територията на Варненски окръг, като разширява и стеснява района си в зависимост от административните реорганизации, засягащи територията на окръга. Отначало Окръжният съд е изборен орган и се състои от Окръжен съдебен съвет. С административната реорганизация през 1934 г. окръжният съд е ликвидиран и е създаден Варненският областен съд, с район част от Шуменска област и действува на територията на Варненска и Провадийска околия.

Заглавие [книга]: 125 години съдебна власт – Варна; Автор: Дряновски, Борислав Николов       автор, състав. - Виж и: Drjanovski, Borislav; Издателски данни: Варна : Славена; Година на издаване: 2003; ISBN: 954-579-325-2

---

 

ПОДПРЕДСЕДАТЕЛ НА СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД (1909-1923)

През 1910 г. Владимир Аврамов е избран за подпредседател и член-съдия при Софийския /окръжен или областен/ апелативен съд. По това време председател на съда бил Димитър Танов, а подпредседатели: Ангел Николов, Антон Попов, Петър Моллов - в чието отделение през 1910 г. е назначен Васил Митаков, Недельо Стойнов, Иван Фиков (р. вероятно 1916); Прокурор бил Пупешков, после – Климент Сърмабожов.

Апелативните съдилища се състояли от председател, подпредседател и четирима член-съдии. Първоначално всики апелативен съд се състоял от по две отделения – гражданско и наказателно, но впоследствие техният брой се увеличава. Апелативният съд е второинстанционен съд по отношение на окръжните съдилища. Законът за устройството на съдилищата предвижда създаването на апелативни съдилища в София, Пловдив и Русе.

С Указ № 27 от 10 февруари 1923 г. Владимир Аврамов – подпредседател на Софийския апелативен съд, е назначен за член на Върховния касационен съд [Юридическа мисъл, IV, 1923, № 495, с. 307]. 

Днес Софийският апелативен съд е най-големият апелативен съд в страната, чиято правораздавателна дейност покрива приблизително половината от наказателните, гражданските и търговските дела, висящи пред апелативните съдилища. Съдиите са разпределени по отделения според вида на делата, които гледат.

Съдебният район на Софийски апелативен съд, в днешния си вид, обхваща осем окръжни съдилища – Благоевградски окръжен съд, Видински окръжен съд, Врачански окръжен съд, Кюстендилски окръжен съд, Окръжен съд-Монтана, Пернишки окръжен съд, Софийски окръжен съд и най-големия окръжен съд в България – Софийски градски съд. Характерни за Софийски апелативен съд са спорове по тежки наказателни, граждански и търговски дела, част от които по закон са от изключителна компетентност на софийските съдилища. 

---

ВОЙНИТЕ ЗА НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ (1912-1918)

От обявяването на независимостта, което става през 1908 г., когато Владимир Аврамов е член на Бургаския окръжен съд, международното положение на България не е било никак спокойно. През есента на 1912 г. се обявява мобилизация. Владимир Аврамов постъпва в редовете на българската армия, където служи във 2-ри резервен (Сливенски) полк, до демобилизацията през 1918 г. (Не се откриха други сведения.) Участва в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1915-1918), които прекарва на фронта, като истински патриот и родолюбец.

След нещастния край на войната настават тежки дни за всички. Войната внася пълно разтройство в целия обществен живот на страната. От 21 април 1918 г., когато пада кабинетът на д-р Васил Радославов до 6 октомври 1919 г., когато на чело на управлението застава Александър Стамболийски, т.е., в продължение на по-малко от една година и половина, се сменят пет кабинета. Тежките времена почват да движат обществения живот в опасна насока, в пътя на отрицанието и разрушението. На власт идва земеделският съюз. Първата работа на правителството, председателствано от диктатора Ал. Стамболийски, е ожесточено гонение на интелигенцията.

---

ПЕРИОД: 1919-1923     

През първото десетилетие на XX век в София се състояли няколко събора на българските юристи, но професионални организации възникват едва по-късно: Съюзът на българските съдии се създава през 1919 г., а Съюзът на адвокатите през 1920 г. Разните юридически организации се стремели да партнират на държавата и да консултират управляващите по определени въпроси, както и да налагат свои становища, а има и случаи на конфликти, като този между адвокатите и Стамболийски.

            През 1921 г. се почва процесът против бившите министри от Радославовия кабинет. Първи председател на ВКС (Член, подпредседател и председател от 1887 до 1927 г.) е Васил В. Маринов (р. 1856), председател на отделение на ВКС Иван Иванов, член на ВКС е С. Каракулаков, председател на Софийския апелативен съд е Никола Георгиев (който през 1923 г. е назначен за заместник-прокурор при ВКС и по тая причина – изваден от състава на съда). Върховният касационен съд по това време се помещава в зданието при Градската градина.

            Министрите от Народния блок, фотографирани на 6 февруари 1923 г. в Шуменския затвор: Стоян Данев, Теодор Теодоров, Димитър Михайлов Яблански (1859 - 19.03.1924), Никола Мушанов, Петър Абрашев, Михаил Маджаров (12.02.1854 - 23.01.1944), Георги Данаилов, Александър Малинов, Йосиф Фаденхехт, Стоян Пенчев Костурков (1866 – 17.12.1949), Иван Пеев – Плачков (7.01.1864 – 16.08.1942) и др.

[Л. Лингоров. Закон за трудовата поземлена собственост; С., 1921.]

---

ЗАТВОРНОТО ДЕЛО (1922)

Наказателният закон от 1896 г., Общият правилник за затворите от 1938 г., Законът за работата на затворниците от 1922 г. продължават да действат до 1951 г. Те са заменени от Наказателния закон от 1951 г., Наказателно-процесуалния кодекс от 1952 г. и Правилника за реда за изтърпяване на наказанията в затворите от 1952 г.

Съвременният етап в развитието на затворното дело в България реално започва със Закона за работата на затворниците, приет през 1922 г. по време на управлението на правителството на Александър Стамболийски. Законът дава възможност за активно включване на осъдените в труд, а уреждането на фонда „Затворно дело” спомага за създаването на производствена база при затворите, както и за изграждането на нови затвори, изцяло по идея и последваща реализация на Владимир Аврамов.

Владимир Николов Аврамов е най-дългогодишно заемалия поста началник на углавното отделение при Министерството на правосъдието в периода 1923-1932 г., впоследствие преминал на друга работа в съдебната система, като главен прокурор при ВКС (1932-1942) и Първи председател на Върховния касационен съд (1942-1944).

Поради големия упадък на затворническото дело настъпил с войните и особено непосредствено след тях в периода 1919-1921 г., когато дисциплината била отслабнала и затворите се изпълнили с буйни и озлобени хора, голяма част от годния директорски и надзирателски персонал напуснал, снабдяването с храна и облекло било мъчно и лошо, зачестили бунтовете и бягствата от затворите, се появила нуждата от реформа.

Тогава се явила „спасителната идея”, която според малко неуместната за това ведомство патетичност на ратувалия за нея Владимир Аврамов – по-късно началник на углавното отделение при Министерството на правосъдието, трябвало „да влее живителна енергия в отпадналия организъм на родното ни затворно дело”. Идеята се състояла в това, подобрението на затворническото дело да се извърши със средства, придобити с организирания труд на самите затворници. Тя залегнала в споменатия закон за работа на затворниците от 27 февруари 1922 г.

По такъв начин през 1922 г. бил създаден специален, автономен от държавата, Фонд за подобрение на затворното дело в България, набиран от процентни удръжки от възнаграждението на затворниците за работата им. Резултатите от всичко това през следващите години били внушителни. Със средствата на фонда били построени по-съвременни и отговарящи на предназначението си окръжни затвори: Врачанският през 1928 г., Кърджалийският през 1928 г., Варненският през 1929 г., Старозагорският през 1931 г., Плевенският през 1933 г., Ломският през 1935 г., Ловешкият през 1936 г., Сливенският през 1936 г., Бургаският през 1938 г., Кюстендилският през 1939 г. и Пазарджишкият през 1940 г. 

Сградата на сегашния Варненски затвор, например, била построена по време на управлението на Андрей Ляпчев (1926–1931).  Строежът започнал на 8 май 1928 г. и бил изпълнен от спечелилата конкурс чешка фирма „Пител Браузевертер”, построила във Варна хотел „Мусала” и Морските бани. Двеста работници под ръководството на арх. Говедаров построяват четирикрилна, триетажна и модерна за времето си сграда по италиански проект, която била завършена през 1929 г. Строежът надминава 15 милиона лева, тогавашни пари, осигурени изцяло от фонд „Подобрение на затворното дело в България”, създаден през 1922 г. през време на управлението на правителството на Александър Стамболийски. В сградата се помещавали 100 затворнически килии, в мазето са се намирали карцерите, а на приземния етаж – женското отделение.

Охраната на затвора в Ловеч била от един главен и четирима надзиратели. Ръководел се от директор, който от 1921 до 1936 г. съумял да увеличи надзирателите до осем. През 1933 г. е започнато и през 1936 г. е завършено строителството на нов затвор по италиански проект. Сградата била двуетажна с високи каменни стени и 4 стражеви кули и административна сграда на входа на затвора, които и в момента се използват. Част от някогашните сгради, стени и помещения са вградени в корпуса на сегашния затвор в Ловеч. При откриването на новия затвор освен служителите от стария, били назначени деловодител, писар, машинописец, лекар, свещеник. Външната охрана се осъществявала от редовна войска, а надзорният състав работел непосредствено с лишените от свобода. Капацитетът на новия затвор е за 126 мъже и 20 жени. Извън затвора били построени няколко стопански сгради - конюшня, железарска работилница, склад за зърнени фуражи, сеновал, свинарник. 

През 1923 г. била създадена и школа по затворно дело при Софийския централен затвор, подготвяща служители за затворническото ведомство. Сградата на Софийския затвор е строена няколко десетилетия преди Втората световна война. Проектирана била във формата на кръст, но царица Йоанна забранила на проектантите - италиански архитекти - да я довършат в този й вид, защото сметнала, че не можело сграда с такова предназначение да има очертанията на Божия знак. 

Идеята заработила, обаче като се уверила в резултатността на фонда, държавата в лицето на Министерството на финансите премахнала неговата автономност и го включила към държавния бюджет, прибирайки за себе си повечето приходи.

Поради тази причина, днес, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” и нейните териториални структури не са юридическо лице и бюджета им за всяка календарна година се определя от Министерство на правосъдието. Следователно става дума за централизирано планиране на бюджета, при което отчасти се отчитат заявените по места нужди. Осигурените чрез бюджета дейности се изпълняват с щатно установения персонал. Финансовият контрол за изпълнението на бюджета също се извършва от съответните структури на Министерство на правосъдието. 

Интересно е да се отбележи, че ломброзианската идея за престъпника „по природа” не печели почва у нас, а надделяват идеите за социални причини за престъпността. Наред с осигуряване на обществената безопасност българският затвор си поставял превъзпитателни цели, или, както гласи една формулировка, „нравственото превъзпитание на престъпника, а не телесното негово наказание, внушено от чувство за отмъщение.” 

Според Владимир Аврамов реалностите обаче явно стояли далече от подобен идеал, предвид незадоволителността на служебния персонал по затворническото ведомство, и необходимостта от дълбока реформа, за да може углавната репресия да се преобразува от чисто наказателна в наказателно-поправителна. 

По думите на началника на гражданското отделение от 1923 до 1925 г. на Министерството на правосъдието Васил Митаков, който заварил Владимир Аврамов в министерството и оставил – „един също много енергичен и делови началник, чиято главна мисъл беше уреждането на затворите и решаването на проблема за възпитанието на затворниците, за връщането им в обществото като добри граждани.” 

Владимир Н. Аврамов е бил за времето си един от най-издигнатите български правници, отличаващ се със завидна ерудиция и авторитет, и въпреки, че днес името му е потънало в забрава, необходимо е да отдадем заслужено признание към делото, на което се бе изцяло посветил и успя да доведе до успешна реализация.

Днес дейностите по подобряване на битовите и производствени условия, медицинското обслужване, подготовката и професионалната квалификация на лишените от свобода и персонала, културната и спортна дейност, изследователската и издателската работа в областта на затворното дело се финансират от държавно предприятие „Фонд Затворно дело”. То е юридическо лице със седалище в София и с териториални поделения в затворите и поправителните домове. 

Професионалният празник на работещите в системата на главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието се отбелязва всяка година на 29 януари, обявено с Решение 862/15.12.2006 г. на Министерския съвет. Това е денят на подписването през 1879 г. на Привременните правила за учредяване на затворите - първият документ, полагащ началото на затворното дело в България.

---

© 2007 Лалю Метев
(п р о д ъ л ж а в а)

 

 

Х Р О Н О Л О Г И Я

 

1880 – Роден през 1879 г. (ст.ст.) в Калофер

 

1884 – Роден в Калофер е бъдещият Митрополит Михаил (1884-1961)

 

1894 (14) – Родена е в София Дора В. Аврамова, по мъж Лалю Метева (1894-1967)

 

1897 (17) – Завършва Сливенската мъжка гимназия

 

1897 (17) – Роден е в Ямбол художника Никола Василев Аврамов (1897-1945)

 

1897 (17) – Постъпва в Юридическия факултет на Висшето училище в София

 

1899 (19) – Роден е в София Рачо Василев Аврамов (1899-1972)

 

1901 (21) – Завършва право в Софийския университет

 

1902 (22) – Отбива военната си повинност в Школата за запасни офицери

 

1903 (23) – Произведен е в чин подпоручик

 

1903 (??) – Постъпва в Софийския окръжен съд като кандидат, прекарва стажа си

 

1904 (24) – Получава юридическа правоспособност

 

1904 (24) – Член-съдия на Бургаския съд

1906 (26) – Умира брат му Стефан Николов Аврамов (1862-1906)

 

1908 (28) – Член-съдия на Варненския съд до 1909

 

1909 (29) – Роден е проф. Владимир Аврамов Аврамов в София

 

1909 (29) – Член-съдия на Софийския апелативен съд до 1923

 

1910 (30) – Подпредседател на Софийския апелативен съд до 1923

 

1912 (32) – Монография върху чл. 1063б от гражданското съдопроизводство

 

1912 (32) – Служи във 2-ри пехотен полк

 

1922 (42) – Умира в София майка му Анна Н. Аврамова (1840-1922)

 

1922 (42) – Инициатор за създаването на Фонд „Затворно дело”

 

1922 (42) – Доклад до Министъра на правосъдието Петър Янев (1921/23)

 

1923 (43) – Назначен за член на Върховния касационен съд

 

1923 (43) – Началник на Углавното отделение при Министерството на правосъдието

 

1923 (43) – Доклад до Министъра на правосъдието Петър Янев (1921/23)

 

1924 (44) – Избран е за благодетелен член на Калоферската дружба

 

1924 (44) – Председател на кооперативното дружество „Дом на българските правници”

 

1925 (45) – Доклад до Министъра на правосъдието Цвятко Бобошевски (1924/26)

 

1926 (46) – Учреден е Фонд „Съдебни сгради”

 

1927 (47) – Умира брат му полк. Аврам Николов Аврамов (1859-1927)

 

1931 (51) – Роден в София е племенникът му проф. Васил Лалев Метев

 

1932 (52) – Главен прокурор на Върховния касационен съд до 1942 г.

 

1934 (54) – Член на Комисията за отговорност на правителството

 

1934 (54) – Председател на Сдружението на българските съдии до 1936 г.

 

1934 (54) – Роден е в София цигуларя Лальо Николов Аврамов (1934-1995)

 

1935 (55) – Член на Кодификационния съвет при Министерството на правосъдието

 

1935 (55) – Инициатор на Фонд „Самопомощ” на съдии и прок. при случ. на уволнение

 

1935 (55) – Проявява заслужена почит към всички бивши главни прокурори на ВКС

 

1936 (56) – Умира в София сестра му Мария по мъж А. Табакова (1879-1936)

 

1936 (56) – Включен е в състава на Комисията по военните доставки

 

1936 (56) – Инициатор и председател на първата по рода си Прокурорска конференция

 

1938 (58) – Родена е Цветана Николова Аврамова в София

 

1938 (58) – Министър на железниците, пощите и телеграфите (1938-1939)

 

1939 (59) – Управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството

 

1940 (60) – Умира в София сестра му Елена по мъж Е. Табакова (1874-1940)

 

1942 (62) – Първи председател на Върховния касационен съд до 1944

 

1943 (63) - Председателстващ Общото събрание на наказателните отделения на ВКС

 

1943 (63) – Номиниран от Председателя на Народното събрание за един от регентите

 

1944 (64) – Съдиите от ВКС са евакуирани в Дряново и Трявна

 

1944 (64) – Уволнен „в интерес на службата поради явна и груба фашистка дейност”

 

1945 (65) – Умира художника Никола Василев Аврамов (1897-1945)

 

1945 (65) – Съден и оправдан от Девети върховен състав на Народния съд

 

1945 (65) – Интерниран в Ловеч с цялото си семейство

 

1946 (66) – Умира брат му Васил Николов Аврамов (1863-1946)

 

1957 (77) – Умира индустриалеца Лалю Метев Чехларов (1885-1957)

 

1960 (80) – Умира съпругата му Мара Кл. Спространова (1892-1960)

 

1961 (81) – Умира Митрополит Михаил (1884-1961)

 

1963 (83) – Погребан на 21 ноември в Централните софийски гробища

 

 (п р о д ъ л ж а в а)