РОДЪТ ФИЛОВИ ОТ КАЛОФЕР

 

Генко Хр. Филов (Спомощник от Калофер на Христоития... прев. Р. Попович. Будим, 1837: Георги  Христов Филюглу.) бил виден търговец - абаджия в Цариград (Галата). Там го намираме веч в около 1845 г. Спомощник от Цариград на Българска аритметика. Сичан Николов, Букурещ, 1845 и после на Извод от физика, ч. I. Н. Геров. Белград, 1849, Диплография, Братя Стоян и Христо Караминкови, Цариград, 1850, Отговор на Бореевата книжка. Цариград 1851, и Введение в всеобща история. Шлецер, прев. Ат. Чолаков. Цариград, 1851. В Цариградски вестник, г. А, чет 7 (от 8 март 1848 г.) четем: "От три години насам се намира в Цариград едно съдружение от 50 души българи, което обръща всяка година по 10 милиона гроша с разни стоки. Основатeлят на това съдружение е г. Генко Филов от Калофер. Това е първото търговско съдружение, дето са направили нашите, и затова им се пада всяка похвала".

 

В Калофер къщата на Генко Филов била до тази на Стойко Тинтеров, в улица до Галюв дол. В тази къща живеели учител Ботю Петкова и се бил родил Христо Ботев. В нея някое време живял и учителят Д. Славиди. Генко Филов бил интелигентен, разговорлив и представителен. Често той думал: "Всеки, комуто дадох акъл, сполучи, но за мене си нищо не можах да направя!" - разказва Димо х. Гендов. Също видяхме по-рано, че Генко Филов бил един от главните настоятели и дейци за съграждане на черкова св. Богородица. Първата му жена била дъщеря на дяда х. Тодора..., а втората, Мария - сестра на братя Христо, Атанас и Симо Симови. Тя фигурира в приведения по-рано списък на дарителки членки на женското дружество Просвещение в Калофер, стр. 248. Дядо Паничков ми пише: "Кога Генко Филът реши да се ожени повторно, поиска Ана Пачева от Карлово и сестрина дъщеря на уч. Ботя. Той прави, струва, писа писма до Ана и тайно се сгоди за нея. Но леля и калугерката и уч. Ботьо развалиха годежа защото Генко уж бил стар, а всъщност работата беше друга: калугерката се стараеше да омъжи Ана за един карловец прост, но с голяма къща и дюкян и който диреше мома от богато семейство. Тъй Генко Филът и уч. Ботьо, до тогаз добри приятели, се смразиха..."

 

От първата си жена Генко Филов имал трима сина: Христо, Михаил и Димитър, и една дъщеря Ана. Втората му жена постоянно биела и измъчвала децата, та те се разбягвали. Заболял от охтика, Генко Филов от Цариград се прибрал в Калофер. Наскоро един ден братовата му жена му рекла да вземе лекове за болките. Той изтърсил куп писма от жена си и от дъщеря си Ана и издумал: "Виж колко хапове съм изял досега!" Генко умрял в Калофер - разказа сестрата на учителя Ст. Дйолев в Калофер. Още преди освобождението жена му Мария се беше прибрала при брата си Христа Г. Симов и после заедно със семейството му се пресели в Пловдив, дето и умря.

 

Хрисmо Г. Филов. Изпървом се учил в Калофер. Спомощник оттам ученик от I кл. на Наполеон Бонапарта. Драма, А. Дюма, Цариград, 1850 г. После и той отишъл в Цариград. Спомощник оттам на кн. Отговор на Бореевата книжка... Цариград, 1851 г. Введение във всеобща история (Шлецер) прев. Ат. Чолаков, Цариград, с. г. на Търговско ръководство, прев. А. П. Гранитски. Цариград, 1858 г. и на Цветоносно панерче, прев. х. М. Пашов и А. Симов, Цариград, с. г. Там се оженил и после отишъл в Румъния, дето и останал.

 

Миxаил Г. Филов. Бил един от 12-те българчета-стипендианти, които били приети за пръв път във военномедицинското училище в Цариград в 1858 г. Той и съученикът му Иван Калчев, спомощници от казаното училище на Францушко-български разговорник, издава Ив. Найденов, Цариград, 1858 г. Според казването на съученика му д-р Христо Т. Стамболски, Михаил бил момче скромно, добро и прилежно. Към третата или четвъртата година в училището Михаил заболял от охтика, напуснал и наука, и Цариград и сетне умрял. Де? - сигурно в Калофер.

 

 

Димитъp Г. Филов. Изпървом се учил в Калофер и после отишъл в Цариград. В 1862 г. той отишъл да се учи в Одеса като стипендиант. Както вече и по-рано се каза, тази стипендия била определена пак за калоферче - за Лазар Йовчев (по-сетне екзарх Иосиф), но понеже закъсняла, той се отказал от нея. Сигурно Димитър изпървом постъпил в семинарията. Дали я свършил, или пък по-рано я напуснал - неизвестно, но вече около 1865 г. го намираме учител в българските колонии в Бесарабия. В с. Комрат руският чиновник българин Ив. Степанович Иванов (Калянджи) "попечител" на казаните колонии, основал училище, за да се подготвят за българските колонии учители от самите българи колонисти. Стекли се и кандидати от Българско и от Одеса, които поразни причини били напуснали учението си. Между тези последните бил и Д. Филов. Сетне той учителствал в селата Валея-Пержа и Главан. После в казаните села дошли за учители Хр. Ботев и др. Както и по-рано видяхме, Ив. Ст. Иванович настанил Хр. Ботева учител в с. Задунаевка. От януари 1869 г. намираме Д. Филов в Одеското юнкерско училище (Прилож. к брош. 30-летiе деят. Одесск. болг. наст. Одесса 1895, стр. 53.). През руско-турската война в 1877-1878 г. Филов дойде в България като руски офицер, поручик в българското опълчение. Той беше снажен, чернокос, гръмогласен, енергичен. После остана да служи в източнорумелийската войска (милиция). Той се ожени за Елисавета, дъщеря на Тотя Сахатчията от Карлово, която почина в София на 5 май 1918 г. В Съединението (6 септември 1885 г.) майор Филов заедно с майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров и Райчо Николов взе живо участие и биде избран член в привременното правителство. По-сетне в русенския бунт в 1887 г. против регенството нещастният [под]полковник Филов, началник на гарнизона, биде тежко ранен и после умря. След като в ред кървави сражения през освободителната война (1877-1878) геройски се би за свободата на измъчена България и оцеля от турските куршуми и гранати, Филов най-сетне умря от български куршум. Трагична кончина на този храбър и способен български офицер!...

 

Филов имал трима сина: Светополк (кръстен на руския генерал Светополк Мирски, който взе живо участие във войната за нашето освобождение 1877-1878, напр. при минуването на Стара планина), Богдан и Любомир. Любомир умря скоро след като бе свършил военното училище в София и произведен подпоручик; също и Светополк, с чин капитан, умря на 7 януари 1916 в Куманово (през последната голяма война) на 34-годишна възраст. Тъй от цялото семейство на полковник Димитър Филов (б.р. към 1927 г.) е жив само един член: д-р Богдан Д. Филов, известен вече в науката археолог. По-рано той бил директор на археологическия музей в София, а сетне професор в Софийския университет.

 

Ана Г. Филова се омъжила за калофереца - Енчо Еленкин, абаджия в Цариград, в Хамбаря. После той я завел в Цариград. Кога Енчо умрял, Ана повторно се омъжила за някой си ялмазчия Никола.

 

Забележка. Спомощник от Брашов на кн. Священное цветособрание. И Хибнер, прев. Ан. Стоянович Кипиловски. Будим, 1825, е Георги Иванович Филюглу от Калофер. Кой е той - неизвестно.

 

Добри Филов, живущ във Варна, е от този род Филови. Адвокат, кмет на Варна през 1908-1909 г. Роден на 1 март 1865 г. в Цариград. През май 1908 г. се провеждат поредните общински избори за кмет на град Варна. Превес вземат демократите и кмет от 12 май 1908 г. до 27 май 1909 г. става адвокатът Добри Филов. Като кмет не прави изключение от плеядата варненски общественици и интелектуалци, които се стремят да бъдат полезни за своя град и неговите жители. Умира на 1 май 1941 г.

 

БОГДАН ФИЛОВ, 28 март 1883 - 1 февруари 1945 г. Роден в гр. Стара Загора. Учи в гр. Карлово и гр. Пловдив и завършва класическия отдел на Първа мъжка гимназия в София (1900). Стипендиант на Министерството на народното просвещение в Германия от есента на 1901 г. Учи класическа филология и стара история във Вюрцбург (1901), класическа филология и сравнително езикознание в Лайпциг (1902-1903), а през 1904 г. се прехвърля във Фрайбург, където изучава римска история и археология. През 1906 г. защитава докторска дисертация „Легионите в провинция Мизия”. Учител във Втора мъжка гимназия в София и „командирован на занятия" в Народния музей. Специализира в Бон, Париж и Рим (1907-1909). От март 1909 г. е уредник на старовековния и нумизматичния отдел в Народния музей, София. От 1 ноември 1910 г. е „изпълняващ длъжността” директор на Народния музей, а от следващата година е титуляр (1911-1920). През май 1914 г. е назначен за частен хоноруван доцент по археология на източните и класическите народи. При започването на Балканската война (1912) Министерството на народното просвещение го натоварва да открива, да описва и да събира археологически и етнографски старини в Одринско. През Първата световна война е назначен за „археолог" при щаба на Първа отделна армия и заедно с най-изтъкнатите български учени изпълнява задачата по цялостното проучване на освободените земи. Професор по археология (1920-1944). Декан на Историко-филологическия факултет (1924-1925). Ректор на Софийския университет (1931-1932). Създател и директор на Българския археологически институт (1921-1929). Дописен член (1918), редовен член (1929) и председател на БАН (1937-1944). През 1923 г. влиза в берлинска масонска ложа. Председател на Българския Пен клуб (1928). Председател на Националния комитет за умствено развитие. Председател на Българо-гръцкото дружество. Като председател на Министерския съвет подписва Тристранния пакт на 1 март 1941 г. във Виена, в резултат на което България се присъединява към държавите от хитлеристката ос и на 12 декември 1941 г. обявява война на САЩ и Великобритания. Свързва икономически, политически и културно нашата страна с интересите на хитлеристка Германия. Във вътрешната си политика е срещу антифашистките сили в страната и за депортирането на българските евреи от Тракия и Македония. След смъртта на цар Борис III е един от тримата регенти на България (9 септември 1943 - 8 септември 1944). След 9 септември 1944 г. е арестуван и осъден от народния съд на смърт. Отнето му е званието „академик", но на 16 октомври 1991 г. му е възстановено посмъртно. С Решение № 172 от 26 март 1996 г. на Върховния съд присъдата му е отменена.

По материали от 1927 г. на Никола Начов, в допълнения и снимки от Лалю Метев

Хвала Лальо! Нямам време да преосмисля фактите, но информацията е безценна. Ще ми се да прочета и още нещо, свързано с личности и родове от Възражането.
Благой