Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.07.2007 11:05 - Род Тъпчилещови от Калофер
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 11071 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 31.12.2011 12:47


Род Тъпчилещови

 

Дядо Петко Стоянов бил женен за Дода Георгова. Къщата му била на долния край в Калофер, на десния бряг на Тунджа, до Табакови. Той държал дюкян с кръчма: продавал сол, шарлаган и прочие, както и вино и ракия. Бил заможен човек за онова време, защото, кога в 1822 г. умрял, оставил 18 480 гроша. Но оставил и 4 сирака: Мария Тъпчилещова (после омъжена за Генко Комсиев), Христо Тъпчилещов (роден през 1808 г.), Стоян Тъпчилещов и Никола Тъпчилещов (роден на 9 февруари 1817 г.). Значи, кога дядо Петко Стоянов умрял, Христо Тъпчилещов бил на 15 години, а Никола Тъпчилещов - на 5.

 

Дядо Петко Стоянов бил умен и практичен човек. Такава била и жена му. Тя съумяла да спази, па и да увеличи оставените пари и да упъти в бурния живот малолетните синове. Тя ги постоянно съветвала и особено обичала - нещо лесно обяснимо - най-малкия, Никола. Под нейното мъдро ръководство двамата сина Христо и Никола станали после прочути търговци и видни народни дейци. Родителите били почти неграмотни, каквито били и всички тогаз в Калофер, пък и Христо и Стоян се учили само в килиите. Но родителите предали казаните добри качества и на синовете.

Кога останала веч вдовица, баба Дода добре разбрала каква мъчна задача и предстои и се приготвила да действа енергично и тактично. Тя дала половината от оставения от дяда Петка капитал на най-големия син Христа да търгува под нейно ръководство, с част от печалбата да се покриват къщните разноски, а другото да се прилага към капитала. Христо и Стоян се занимавали с абаджилък: купували от Казанлък и от Калофер шаяци, лете ги изшивали на дрехи и през есента ги изпращали в Цариград, а сетне почнали и сами да ги за насят там. Никола пък предял на хурка, продавал вино и ракия и сегиз-тогиз ходел в килиите да учи часослов и псалтир - като все тьжел за милия си баща. Разбира се, всички работели общо. След 4 години баба Дода дала на тримата сина съдружници 3/4 от капитала, да работят пак на същите гореказани условия. Най-сетне след други две години, когато Христо и Стоян станали още по-възрастни и по-опитни, тя им дала целия капитал. Те работили още 2 години и, като си направили сметка, намерили, че за изтеклите 8 години капиталът им бил нарасъл до 25 732 гроша. От тези пари - бележи дядо Никола Тъпчилещов - Христо поискал да вземе 7000 гр., защото бил повече работил за съдружието. От това се породило малък раздор, който баба Дода лесно премахнала. Тя казвала на Христа: "Синко, слугувай сега, та да ти го върнат братята на старост!"...

В 1831 г. Стоян отишъл в Цариград, а Христо и Никола останали в Калофер. Христо - бележи пак недоволно дядо Никола Тъпчилещов - третирал най-малкия си брат строго, като баща. Кога Никола навършил 10 години, Христо му купил едно магаре без опашка, като по-евтино - и 3 1/2 години наред Никола ходил в гората за дърва дваж на ден, а в малкото свободно време продавал в дюкяна едно-друго на циганите. Циганската махала била близо до тях, на хълма на Маричковата нива.

Кога Никола станал 14-годишен и понаякнал и като рано се връщал от гората, Христо му взел и друго магаре - на Криви Коя (този бил куц), та с него Никола ходил за дърва: две магарета дърва закарвал у дома си и едно - на Криви Коя. Това траяло цяла година. Но между това Никола от десетата си година изучвал и абаджилък, та лете повече нагледвал шивачите, а зиме карал дърва. Кога навършил 15 години, купили му един вол и друг имало у тях, та сега почнал да ходи в гората за дърва с кола и да оре и да сее колкото за вкъщи. Мъчно му било това, но нали бил съдружник с братята си, трябвало и той да работи като тях - но за него по-добра работа нямало. Това, обаче, траяло малко, защото Никола се оплакал на майка си, и тя убедила Христа, та продали воловете, а на Никола намерили по-добра работа: кога Христо се оженил, взел наследство една запустяла тепавица. Като тьргувал с шаяци, той я притегнал и направил да работи, и Никола останал да я пази и да развива и свива сам тежки топове шаяци по 80-90 лакта единият. Стоян продавал дрехи в Цариград.

 

През лятото на 1835 г. - сигурно по настояване на майката Никола Тъпчилещов бил пратен да се учи в Габрово при о. Неофита Рилски и там седял до 1838 г.l

 

В 1837 г. Стоян Тъпчилещов умрял в Цариград. Тогаз Христо отишъл там, разпродал за 6 месеца всичката стока, прибрал парите и се върнал в Калофер. Капиталът вече бил нарасъл до 82 300 гр.

 

Кога в 1838 г. Никола, вече 21-годишен момък, се върнал от Габрово, двамата братя отишли в Цариград2 и пак заедно работили абаджилъка. За 7 години - до 1845 - капиталът им нарасъл до 309 000 гр. Всички останали от баща им недвижими имоти в Калофер и които отпосле те сами били купили - те подарили на калоферското училище.

 

На 1 май 1847 г. Христо и Никола Тъпчилещови се разделили. На последния се паднали 185 320 гр. Сега вече всеки брат почнал да работи самостойно. Абаджилъка поизоставили и усилили търговията си с други стоки и с други търговски операции.

 

Около 1854 г. Христо и Никола Тъпчилещови заедно с майка си окончателно се пренесли семейно в Цариград.

 

После двамата 6ратя още повече забогатели и се прочули. Те 6или големи родолюбци и съучастници във всяко народополезно дело, в черковния въпрос, при полагане основите на новата 6ългарска черква на Фенер в Цариград 1859 г. и прочие.

Калоферските чорбаджии и черковно-училищните настоятели за всичко до тях се допитвали и за всичко извършено им съобщавали. До тях се отнасяли за съвет и съдействие и 6ългарите от много 6ългарски градове. Пловдивският мютесариф и Одринският валия не само уважавали двамата братя Тъпчилещови, но и дирели тяхното благоволение за морална подкрепа.

 

Нека сега кажем още нещо поотделно за тях.

 

А. Христо П. Тъпчилещов

image

 

Той 6ил добър, деятелен и умен и на времето си един от най-видните 6ългари търговци в Цариград. Търговската му кантора била в Балкапан-хан. В народните работи той действал с тежката си дума и винаги с прозорливостта си съумявал да се съобрази 6лагоразумно с обстоятелствата, за да се постигнела гонимата цел, да се изтръгне нещо за народа от турците. Природните дарби и придобитата през дълго време практическа мъдрост в живота заместили у този човек липсата на по-голямо образование.

Дядо Христо бил добър приятел с паши и везири. Веднъж великият везир Али паша, след като дълго изслушал отвлечените разсъждения на д-р Ст. Чомаков, по които 6ългарите искали да се отделят от гръцката патриаршия, попитал дяда Христа: "А какво е твоето мнение, Христо ефенди?" - Дядо Христо отговорил: "Кесенин азъ тутмак истийорус, садразам ефенди". ("Искаме да хванем устата на кесията велики везирьо.") Колчем цариградските български дейци по черковния или по други въпроси се намирали в утеснение пред турците, те поисквали и мнението на дяда Христа1.

"В Цариград за всички 6ългари от цялата тогава обширна турска империя имаше един ходатай за нуждите пред Високата Порта. Това беше дядо Христо П. Тъпчилещов. Него приемаха навред и думата му се слушаше" пише Димо х. Гендов2. Дядо Христо дал назаем повече от 300 000 гр. за направа на новата 6ългарска черкова на Фенер (Цариград). После великото дело пропаднало, черковата била изоставена и парите пропаднали в 1859 г. Чак в освободена България Народното събрание дало нещо на наследниците дядови Христови.

Дядо Христо имал две къщи в Цариград. Едната - по-старата, той отстъпил да живеят в нея ученици от българското училище на Фенер, като им давал и парична помощ.

 

Дядо Христо бил женен за Гена, дъщеря на Сима Бояджията. Друга Симова дъщеря (най-голямата) Ана, както и преди малко видяхме, била пък омъжена за Христо Минков Тошков. Третата дъщеря, Лала (най-малката), била омъжена за Иван Шишев.

 

Чеда на дяда Христа: Никола Тъпчилещов, Стоян Тъпчилещов, Петко Тъпчилещов, Христина Тъпчилещова (омъжена за д-р Константин Стоилов) и Мария Тъпчилещова, която умряла 15-годишна на 4 срещу 5 април 1861 г., след неколкомесечно боледуване и била погребана на Балъклие (Цариградски Вестник № 15, от 8 апр. 1861 и в. България III. 107, от 5 апр. с. г.)

Вж. и в. Македония, Цариград, г. 1 (1866), бр. 1. - В търговската кантора на дядо Христо П. Тъпчилещов някое време стоял писар Димо Бакърджиев от Калофер. Той умрял от охтика. 

 

1. Никола Хр. Тъпчилещов. Учил се в гръцкото търговско училище на о-в Халки. Бил един от видните по-млади българи търговци. През дружествените 1866-1867 и 1872-1873 години той бил касиер на Българското читалище в Цариград. Бил женен за Теофану, сестра на Тодор Искрьов Кесяков от Пловдив.

Сватбата станала на 27 ноември, неделя, 1866 и венчавката - в българската черква на Фенер, след литургията и в присъствието на много народ. След обреда много гости отишли в дома на дяда Христа и там също поднесли честитяванията си и при свирене на музиката били добре нагостени. След угощението се завъртяло хоро, което траяло до заник слънце. Обща и живостна веселба отличавала този семеен празник. Дядо Христо, баба Христовица, г-жа Елена Кесякова и младоженците посрещали и изпращали гостите със сърдечна радост. В. Време, Цариград, г. 11, бр. 17 от 3 декември 1866 г.

Негови чеда: Гена Тъпчилещова (омъжена за д-р Георги Д. Золотович), Елена (омъжена за инженер Петър Маринов Тихолов от Тетевен и живущ в София), и Христо Тъпчилещов, запасен подполковник от кавалерията и също живущ в София.

Никола Хр. Тъпчилещов имал и предишен брак с Лала, дъщеря на Мария и племенница на брат й Никола Аврамов, съдружника на баща му Христо Тъпчилещов. От този брак негови чеда били: Денка Тъпчилещова (учила в Роберт колеж, незавършила), Христо (умрял рано), Генка (завършила Роберт колеж, 1886 г.) и Дода (има две деца).

Никола Хр. Тъпчилещов умрял през ноември 1893 г., сломен от скръб, кога изгоряла парната му мелница в Цариград и претърпял големи материални загуби.

 

2. Стоян Хр. Тьпчилещов. Също се учил в гръцкото търговско училище на остров Халки и после - в Марсилия. Умрял в начало на февруари 1896 г.

 

3. Петко Хр. Тъпчилещов. Роден в 1854 г. Свършил в Роберт колеж (Цариград) в 1871 г. и после следвал в търговското училище в Лондон. Още от малък бил пъргав и трудолюбив и край баща си бил запознат с хода на много народни дела. В главното годишно събрание на 9 февруари 1875 г. на Българското благодетелно братство Просвещение той бил избран председател, а в новото настоятелство на Българското читалище за читалищната година 1876-1877 той бил писар. В кабинета на д-р Константин Стоилов Петко Тъпчилещов беше секретар на министерския съвет. Сега той живее в София, задомен.

 

През юни 1875 г. дядо Христо, възползван от продължената железопътна линия до Пловдив и за да поправи разстроеното си здраве - посети своето мило отечество Калофер, за което бе толкоз много работил. Биде посрещнат с голяма радост и почит от всички - богати и сиромаси. И от конака му направиха голяма чест. Из Калофер той ходеше на кон и подире му вървеше неговият гавазин или пък заптие от конака. В няколко събрания на черковно-училищното настоятелство и на общината той се осветли върху много мъчни въпроси и похвали и насърчи членовете за нова още по-голяма дейност. Тъй също тържествено бе той изпратен за Цариград, като много натъжен се прощаваше със своите съграждани. И наистина, това посещение му беше последното, защото той на 27 октомври, в 3 часа вечерта срещу 28 същата (1875) година, умря в Цариград 68-годишен1. Веднага на сутринта в къщата му на Фенер се стекли много българи и други инородци да изкажат своите съболезнования. На другия ден 29 същи при опелото в българската черкова на Фенер участвал екзарх Антим, синодните владици и много народ. Пловдивският митрополит Панарет и Марко Д. Балабанов държали речи2. Тъй като двамата сина на покойния отсъствали (единият бил в Русе, а другият - в Пловдив), то погребението било извършено на 31 октомври. Пак присъствал много народ. Сега реч държал пък Петко Р. Славейковl. Дядо Христо бил закопан в нартиката на новата черкова близо до гробовете на Паисия Пловдивски и Илариона Макариополски, който на 4 юни с. г. бил починал.

 

Във вестник Ден (Цариград), г. 1, бр. 30 са вместени: илюстрация на надгробния паметник на дяда Христа П. Тъпчилещов и стихове от Голчев (Г. Л.) за него.

 

Съжалявам, че не мога да кажа нещо повече и документално за този наш виден калоферец и българин родолюбец. Той заслужва обстойна биография. Ценна е неговата обширна и продължителна кореспонденция - aко само е запазена напълно. Вярвам, че тя съдържа голям брой писма от видни калоферци и от мнозина други из цяло Българско с интересно съдържание за епохата, в която е работил. Както споменах и в предговора на тази книга, син му Петко пази нещо от тази архива, но всъщност какво тя съдържа, неизвестно. И при пренасянето и от Цариград до тук ще се е накърнила. Нека се надяваме, че след кратко време казаната кореспонденция ще види бял свят. Ние веч притежаваме напечатани интересните кореспонденции на Найден Герова, на д-р Стоян Чолакова и др. За мнозина веч български дейци доста се писа, за дяда Христа П. Тъпчилещов твърде малко е казано - и то вече инцидентно из разни книги и вестници и списания. Голяма част от казаното дотук за дяда Христа Тъпчилещов и в начало и за дяда Никола Тъпчилещови извлякох от един стар търговски тефтер, принадлежещ на последния.

 

По-новата къща на дяда Христо П. Тъпчилещов в Калофер била в Азмака, близо до пазаря. В нея после живял Василаки Морфов;

 

1 Вж. в. Напредък (Цариград), г. Х, бр. 60Т 1 ноември 1875. Св Миларов погрешно пише (Сп. Наука, Пловдив, г. III, стр, 256), че дядо Христо Тъпчилещов починал на 18 октомври (1875).

 

2 Речта на Панарета Пловдивски е напечатана във в. Напредък, г. Х, бр. 76 от 10 януари 1876 г., а тази на Балабанова - във в. Век (Цариград), г. 11, бр. 44 от 1 ноември 1875 г. заедно с некролога за дяда Христа. Във вестника си Балабанов казва, че дядо Христо почнал да посещава Цариград още от 1835 г. и семейно се преселил там в 1852 г. Цялата реч на Балабанова е интересна за пълната биография на дяда Христа.

 

Б. Никола П. Тъпчилещов

image

 

За него - особено за ранните му години - знаем от споменатия преди малко тефтер. Зет му, сега веч покойник, Христо Д. Павлов, беше ми го дал, та го прегледах. В начало на този тефтер дядо Никола, наистина, нахвърлял някои кратки биографични бележки за себе, за родители и за братя, особено за Христа, при едно настроение. Мислел да напише "Историята" си (сиреч биографията си) както сам се изразява - но само започнал. Може би, това му се видяло не тъй лесна работа, или пък тогаз му липсвало нужното свободно време. После пък, види се, отказал се от намерението си. Сигурно това са "мемоарите", за които споменува г. д-р Иван Д. Шишманов в Бълг. преглед (г. II, кн. VII). Сега наскоро узнах, че и д-р Хр. Н. Тъпчилещов пази подобен тефтер, само че с по-кратки биографични бележки за дяда Никола.

 

Работил неуморно дядо Никола Тъпчилещов и печелел годишно по 50, 60, дори и по 100 хиляди гроша, и капиталът му нарасъл до 1 235 600 гр. - огромна сума за онова време - както се вижда от споменатия му търговски тефтер.

 

По инициатива на дяда Никола българите в Хамбаря (до Ат мегдан = Иподрома) отворили първоначално училище и черкова в Кум-капия, предградие на Цариград, и после такива училища били отворени и в други предградия в Цариград и в села около него, дето имало българи. В 22 юни 1858 г. начело на новото настояТелство на българската черкова във Фенер застанал дядо Никола Тъпчилещов. Ферманът за построяване на нова черкова излязъл на 30 септ. 1858 г. Докле да се извади той, много събрания ставали в къщата на дяда Никола Тъпчилещов на остров Халкиl - много припкане и молба пред турското правителство. После в основите на почнатата черкова (която, както по-рано се каза, останала неизградена) и дядо Никола вложил взаимнообрзно 300 000 гр., от които и той само част могъл да вземе от българското правителствоl. Дядо Никола Тъпчилещов бил добър приятел с Неофита Бозвели и Илариона Макариополски. Чрез настояване на споменатото черковно настоятелство Иларион бил ръкоположен владика. От Св. Гора, дето бил заточен, дядо Неофит пише Н. П. Тъпчилещову: "Чада, дерзайтe! Посях го на камък и роди се!"

 

1 После, кога заболял и лекарите го посъветвали да отиде да поживее в топли страни, той от остров Родос, от 10 март 1871 г., пише на владиците в Цариград, че поради това изхарчване се принудил та махнал писаря си и изоставил децата си от училище. Ако той умре и многобройното му семейство отиде при вратата на казаната черква, нека те - владиците - му дадат залък хляб.

 

По-рано - кога говорих за дяда Недялка Бракалов - споменах как станало, че през септември 1858 г. за пръв път, и то чрез съдействие на дяда Никола, били приети българчета за стипендианти във военномедицинското училище в Цариград. Тук ще доразправя сега това: то е интересно в много отношения. Чрез своя приятел Мустафа бея, мюхюрдар на великия везир Рашид паша, Тъпчилещов дал прошение до този последния за важиия въпрос. След 1-2 месеца Мустафа бей обадил Тъпчилещову, че в законодателния съвет (Танзимат дайреси) прошението му срещнало голяма спънка най-вече отдвама члена гърци, но че другите членове и сам председателятне виждали в прошението нищо противозаконно, само че немогли да си обяснят какво значели думите: булгар миллет (българска народност). След това Тъпчилещов изпратил в конака на председателя и на Мустафа бея по един хубав пиротски килим и по едно каче сибирско краве масло. След 2-3 дена председателят повикал Тъпчилещова и го накарал да му обясни: не било ли все едно урум мuллет (гръцка народност) и булгар миллет. Тъпчилещов му подробно обяснил, че булгар миллет била народност, съвсем различна от гръцката, имала свой език, писмо и книги, на свой език четяла в черковите си и населявала по-голямата част на Европейска Турция. Той добавил, че и сам бил българин, от Калофер, Пловдивски санджак. Всичко това било голяма изненада за председателя. Най-сетне той уверил Тъпчилещова, че въпросът ще се тури в ред. Възрадван много, Тъпчилещов бързо се върнал в Балкапан-хан и разправил всичко на по-видните българи търговци там, които също много се зарадвали. В начало на септември Мустафа бей обадил Тъпчилещову радостната вест, че в благоприятен смисъл на делото била веч направена мазбата (протокол) и изпратена на султана (Абдул Хамида), за да се издадяло нужното ираде (заповед). На 10 септември това ираде излязло и чрез особен чиновник било съобщено набългарите, че султанът заповядва на военния министър (Риза паша) да се приемат във военно-медицинското училище стипендиянти 15 българчета. Това било съобщено и в управлението на казаното училище. Българските първенци се зарадвaли от това известие и още повече от факта, че в султанското ираде се споменувaли думите булгар миллет, и побързaли та избрaли българчета момци, намиращи се в Цариград, па повикaли набързо и други от царството. В определения ден Христо П. Тъпчилещов, Никола П. Тъпчилещов, Д. Ив. Гешоолу и х. Николи Минчоолу ги завели в училището. Ала там българските първенци останали много неприятно изненадани. По-рано ето какво било станало. Щом в училището се получило султанското ираде, трима гърци професори и в същото време членове на смесения патриаршийски съвет веднага отишли разгневени при патриарха и го помолили да настои час по-скоро и най-енергично пред надлежното място да не се приемат българчета в училището. Това патриархът веднага извършил. С какви важни мотнви и интриги бил подкрепил протеста си, не се знае - но от Високата Порта му решително отговорили, че султанско ираде назад не се връща. В това като не се успяло, тримата казани гърци професори измъдрили друго нещо: събрaли 20-30 слуги от патриаршията и от разни други владишки конаци гъркомани, цинцари и караманлии и по-рано ги завели в училището да ги прегледа и приеме комисията уж като българчета. След малко там пристигнaли и българсюпе първенци с техните ученици. Те, възмутени от тази гнусна постъпка на гърците, се представили на училищния директор Хайруллахефенди, разяснили му работата и енергично протестиpaли. Директорът бил умен и справедлив човек и отдавна познавал гръцките лукавства. Той лесно решил въпроса. Поискал от българите да му дадат една българска книга. Случайно у едного от тях се намерил един брой от Цариградски вестник. Тогаз директорът повикал неколцина от гръцките кандидатн и ги накарал да четат вестника и да се разговарят с българите. В много стеснително положение се намерили гръцките професори и техните кандидати, които били изпъдени. От представените 15 българчета комисията отхвърлила трима като слаби телесно. Между приетите българчета били и Иван Калчов и Михаил Г. Филов от Калофер и Христо Т. Стамболски от Казанлъкl.

 

По едно време дядо Никола заболял от лоша кашлица, та по съвета на лекарите отишъл и поживял в по-топли места, напр. в о-ви Хиос и Родос.

 

Всред залисиите на търговията и много други обществени работи, дядо Никола Тъпчилещов намирал свободно време да понапише нещичко. Тъй във Фотиновото списание Любословие (т. = г. 2,1846, бр. 17, май, 79 стр.) стихотворението: Ново-народна българска песен е от него. С писмо от 12 май 1871 г. от остров Хиос той праща П. Р. Славейкову в Цариград описание на този остров. Част от него е напечатана във в. Македония, г. V, бр. 27, от 6 юли с. г., 1871. По-голямата (историческата) част е изоставена. Във в. Право, г. 7, бр. 21 от 31 юли 1872 е напечатана статията Самата истина. Подписан: Един спомоществовател. И тя е от Никола П. Тъпчилещов. Ръкописа и намерих между книжата му. Тя е отговор на една дописка в същия вестник, бр. 20 (от 26 юли с. г.). Напечатана е и във в. Македония, г. VI, бр. 18 от 25 юли 1872 г. С тази статия Тъпчилещов полемизира с д-р Ст. Чомаков. Също във в. Право, г. 7, бр. 22 от 7 авг. 1872 г. е напечатано прошение от Никола П. Тъпчилещов до Н. Бл. екзарх Антима. Дядо Никола Тъпчилещов бил писал нещо и във в. Век (Цариград) на М. Д. Балабанов.

 

Както се вижда от търговските му копирни книги, Никола П. Тъпчилещов кореспондирал с мнозина, видни родолюбци българи, с: К. Фотинов (Смирна), Л. Екзарх (Париж), Рали Мавридов (Варна), Н. Гсров, д-р Ст. Чомаков и Н. В. Чалъков (Пловдив); Г. В. Шопов (Исмаил), Евл. Георгиев (Галац), Хр. Георгиев (Букурещ), Г. С. Раковски (Белград)2, Ст. Д. Тошкович и Н. М. Тошков (Одеса), Сава Филаретов и Дим. Трайкович (София), Ив. Д. Гешов (Виена), Д. Начович (Свищов), Т. Минков (Николаев, Русия), Стоянчо Груев (Казанлък) и с мнозина други и с черковно-училищното настоятелство, уч. Ботя Петков, Драгоя Ив. Бацов, Генко Комсиев и др. - в Калофер.

 

Никола П. Тъпчилещов никога не забравял Калофер. Той приканил всички в Цариград търговци калоферци, та подписали волни помощи за поддържане училищата в Калофер и за съграждане на новото училище. Съставило се и надзирателство от тези търговци, което да надзирава казаните училища, и членовете му се задължили да внасят ежегодно помощи. При все че работата му била постоянно в Цариград, пак понякога през лятото дядо Никола Тъпчилещов смогвалда прескочи и до Калофер - и при трудното тогаз пътуване (главно по Черно море, през Бургас) - да нагледа как вървят училища, черкови и други общински работи, да даде някой съвет или упътване, да посети нявгашната тях на скромна къщица и да обиколили Калофер и хубавите му околности - всичко пълно с безчет най-разновидни и мили спомени.

 

Изпървом, на 19 авг. 1845 г. Никола П. Тъпчилещов се оженил за Лала, дъщеря на дяда Драгоя Ив. Бацов. От нея той нямал чеда. Но тя на 7 апр. 1850 г. умряла и той още през август същата година повторил та се оженил за Пена (Парашкeвal), дъщеря на Генко Гайтанков. Според дядо х. Димитър Паничков, Никола П. Тъпчилещов и Минко, син на Панча Златаря, били баджанаци.

 

Чеда на Никола П. Тъпчилещов - нapедени по възраст: Христо Тъпчилещов (роден в Калофер на 12 юни 1853 г.), Стоян Тъпчилещов (роден на 26 януари 1855 г.), Светослав Тъпчилещов (роден на 25 юли 1856 г.), Олга Тъпчилещова (родена на 1 февруари 1859 г. и омъжена после за зап. генерал Златанов), Петко Тъпчилещов (роден на 4 септември 1860 г.), Райна Тъпчилещова (родена на 4 май 1862 г. и омъжена за Христо Д. Павлов), Любица Тъпчилещова (родена на 22 май 1864 г. и омъжена за Найден Бенев) и Славка Тъпчилещова (родена на 22 март 1868 г. и умряла на 13 декември 1870 г. в Цариград).

 

1. Христо Н. Тъпчилещов. Изпървом се учил на остров Халки. И по-рано се каза, че там в дома на баща му било образувано частно училище, в което преподавал Георги Д. Янкулов на няколко ученика от по-видни семейства (напр. Георги и Любомир Д. Золотовичи). После Христо Тъпчилещов постъпил в Ришельовската гимназия, в Одеса, свършил в 1875 г. и сетне следвал в медицинския Факултет в Москва и свършил в 1881 г.l В гимназията той имал за съученик брата си Стоян и артиста Михаилов Стоян, и в Факултета - Л. Ив. Ванков (от Свищов и днес лекар в София) и Чифчиев (от Русе, но той умрял в Москва). Д-р Христо Н. Тъпчилещов дошъл в София и бил назначен Софийски окръжен лекар. Но след около половин година той напуснал и се върнал пак в Москва и после в 1889 г. само за един месец бил в София и пак се върнал в Москва. Упражнявал частна практика. Той бил женен за Агния Ивановна Власевска от Кострома (на р. Волга). В началото на ноември 1918 г. при болшевишкия режим и семейството д-р Христо Тъпчилещови били лишени от всичко. Набързо те прибрали, което могли, и напуснали Москва. След 3 1/2 месеца лутане в страх и голяма неизвестност, те, най-сетне, през Киев и Одеса пристигнали благополучно във Варна и оттам - в София. По онова време от Одеса имало параход само до Цариград, но с големи молби на някои пътници параходът се отбил замалко във Варна.

 

2. Стоян Н. Тъпчилещов също се учил в Ришельовската гимназия и сега живее в Калофер.

 

3. Светослав Н. Тъпчилещов се учил в Роберт колеж (в Цариград) и свършил в 1875 г. Той беше частен секретар на първия български княз Александър Батемберг. Беше женен за дъщеря на Александър Екзарх и умря в София на 10 декември 1910 г.

 

4. Петко Н. Тъпчилещов се учил в султанския лицей в Цариград, беше дълго време чиновник в Българската народна банка и умря в София.

 

Дядо Никола П. Тъпчилещов умря в преклонна възраст - близо 80-годишен, на 15 май 1893 г. в София, дето от Цариград се беше преселил след освобождението на България. Той беше висок, снажен и строг и умислен, но все пак беше запазил своите физически и духовни сили. Изглеждаше, че много бе работил и много грижи преживял. По-рано понякога ходеше и на лов. Мнозина софиянци и до днес го помнят.

 

Забележка. В кн. Из архивата на Найден Геров има до него три писма от Христо П. Тъпчилещов (от около 1 декември 1857 г., 7 апр. 1858 г. и 28 май 1864 г., все от Цариград - в последното писмо дядо Христо моли Герова да помогне, щото Лазар Николов Павлов (= Дагоров) от Калофер и Димитьр Николов от Казанлък да бъдат приети в гимназията у Николаев, Русия) и 2 писма от Никола П. Тъпчилещов (от 2 септември и 25 ноември 1857 - от Цариград). Има и от Герова 5 писма до Христо П. Тъпчилещов и 2 до Никола П. Тъпчилещов - писма № 2316-2327. Също и в Сборник на Българската академия на науките, КН.; ХII (1919): Д-р Стоян Чомаков. Живот, дейност и архива, от А. П. Шопов има до д-р Чомакова 2 писма от Христо П. Тъпчилещов (от 26 март и 2 април 1862 г. - из Цариград, № 457 и 458) и едно писмо от Никола П. Тъпчилещов (от 21 септември 1859, из Цариград, № 456).

 

По материали на Никола Начов, Калофер в миналото. С., 1927.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Браво!!!
20.07.2007 12:35
Благодаря за тази статия!
stanimer
цитирай
2. анонимен - Тъпчилещови
03.01.2008 12:59
моля отговорете ми с какво се занимават наследниците на фамилията сега. е.димитрова
vtk_04@abv.bg
цитирай
3. анонимен - Интересно
13.07.2010 14:24
Интересна и полезна информация.. Бохеми са били по това време :) Подобно като Робеви в охридско :) Само че, интересуват ме потомците тяхни. аз мисля че познавам един. Може ли малку инфо за Лалка
цитирай
4. анонимен - аз съм правнук на Райна Тъпчилещ...
21.09.2010 01:36
аз съм правнук на Райна Тъпчилещова.Казвам се Борис Павлов
цитирай
5. анонимен - тя е п мъж Павлова
21.09.2010 01:38
тя е п мъж Павлова
цитирай
6. анонимен - точно така,по мъж е Павлова
04.03.2011 19:57
точно така,по мъж е Павлова
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821582
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031