Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2008 12:49 - Главният интендант на МОО
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 4194 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.09.2011 07:17


Полковник АВРАМ НИКОЛОВ АВРАМОВ

(29 август 1859, Калофер – 1 декември 1927, София)

image

Роден на 29 август 1959 г. в Калофер, в семейството на Никола Аврамов (ок.1823-ок.1900) и Ана (1840-1922) – дъщеря на чорбаджи Стойко Мирчов Шишев. Най-голям брат на Гена, Стефан, Васил (мой прадядо), Ирина, Елена, Мария, Любина и Владимир. Кръстен да дядо си хаджи Аврам от Калофер, библейско име, евр. Абрахам „баща на много потомци”.

История на Македоно-Одринското опълчение

image

Животът и действията на опълчението във войната с Турция 

Интендантство

image

Дълго време меродавните кръгове в София гледаха на опълченските дружини като баласт за армията, който само ще консумира средствата на държавата, без, обаче, да принесе някаква съществена полза. Липсата на оръжие и обучението на доброволците на лагера без пушки, като че ли утвърдяваше у всекиго това убеждение. В главната реквизиционна комисия постъпките на щаба се посрещаха почти всякога с много малко насърчение, имаше обикновено съвършено далечен изглед за практическо изпълнение. А между това, нуждите и мъчнотиите по формирането растяха ежечасно.

На 7 октомври с телеграма № 217, се поиска от щаба на действащата армия назначението на интендант на опълчението. За такъв беше назначен запасен полковник Аврамов, който пристигна в София на 12 октомври. До тогава в някои отношения длъжността „интендант” изпълняваше доктор Точков. Деловодител-ковчежникът Спиридон Д. Велев се яви на 14 октомври, счетоводителят Илия Василев и представителят на финансовото министерство, финансовият инспектор Д. Коцев се явиха на 16 октомври.

Интендантът захвана службата с пристигането си, обаче, самото интендантство почна функционирането си на 14 октомври, т.е. 4 дена преди пристигането на първата бригада.

След учредяването на интендантството, щабът се почуства извънредно облекчен от домакинската работа и свободен да се отдаде на строева дейност. Интендантът уреди въпроса за снабдяване на опълчението с храни и фураж при базисния магазин и пое управлението на секциите. Ковчежникът незабавно пристъпи към отпущане на дружините полагаемите им се парични суми за разходи по облекло, снаряжение и домакинската част. Едновременно с това интендантството пристъпи към организирането на интендантската рота и продоволствения транспорт както следва:

Интендантска рота. Тая рота се формира от началника на секция „хляб”, Владимир Радев, в София. Нейното устройване трябваше да стане съгласно следния щат: ...

/очаквайте продължение/


 

Животът в Гюмюрджина, парадите,

строевият преглед на опълчението

от помощник-главнокомандующия

 

Минаването през Дедеагач, освободен от 2-а, а после и от 3-а бригада, и особено пристигането в Гюмюрджина, освободена от Кърджалийския отряд, в който влизаше 3-а македонска бригада, беше извънредно тържествено. В града беше устроена триумфална арка с имената на победите на опълчението, и частите се посрещаха от българското население и властта с особена задушевност и с бляскави речи от кмета на града г. Георги П. Атанасов.

На 2 май 1913 г. пристигна и последният ешалон на опълчението в града, който приличаше на огромен военен мравуняк. За пръв път, след толкова перипетии и борби, опълчението цяло се виждаше събрано в един населен пункт, при това пунктът освободен от самия него. 

В спомен на падналите герои и в желанието да се възвиси колективния дух на опълчението от виждането на една цяла армия от 15,000 души, каквато то от себе си представляваше, реши се на 4 май да се устрои панахида и парад и чрез това да се увековечи в духа на всекиго материалната мощ на опълчението. За тая цел на 3 май се издаде Наредба по Македоно-Одринското опълчение № 3, според която: Парада ще командува командирът на 2-а македоно-одринска бригада, подполковник Антон Илиев Пчеларов, а ще се приема от заместника на началника на опълчението, полковник Аврам Аврамов.

Парадът беше величествен и трогателен. Дружините, в техните живописни форми и резвети знамена, бяха горди и тържествени. Старци, дългогодишни ратници за свободата на Македония, числящи се в опълчението, и множество опълченци ронеха сълзи от възторг и умиление. 

След панахидата за падналите герои и молебена за нови победи, кметът на града държа трогателна реч, направиха се цяла серия от снимки и дружините, мъжествени в своята походка, дефилираха пред временно командующия опълчението полковник Аврам Аврамов.

В тоя ден началникът на опълчението генерал-майор Генев, за общо съжаление, не беше в Гюмюрджина, тъй като по-рано беше заминал за Одрин по служебни работи и после за София, отдето през Сяр смяташе да достигне опълчението.

Към същото време опълчението излезе от състава на 4-а армия и влезе в оня на 2-а армия. 

На 11 май 1913 г. в Гюмюрджина се проведе църковен парад пред началника на опълчението. Бригадите се явиха на парада с по една сборна дружина, а артилерията – с едно сборно отделение пеша. Парадът се произведе на площада пред общинското управление.

На 12 май преди пладне на мястото, дето беше произведен големия парад на 4 май, доброволците, които не бяха подведени под клетва, както и 13-а и 14-а дружини, направиха това пред знамето на Н. В. Царицата и в присъствието на началника на опълчението. Същия ден поради пристигането на помощник-главнокомандующия, генерал-лейтенант Савов, в Гюмюрджина за инспектиране опълчението, се издаде Наредба по Македоно-Одринското опълчение № 12.

Въпреки измората на войниците, поради предобедните предвижения на дружините и изобилния дъжд сутринта, прегледът и дефилирането на частите бяха извънредно сполучливи. Помощник-главнокомандующият, както и свитата му, предразположени да си въобразяват опълчението като някоя огромна башибозушка маса, видимо останаха поразени от вида и стойността на опълчението. Пред тях стояха безмълвно с искрометни очи и мъжествена военна осанка 14,000 души, които за нищо друго не мислеха, освен за свободата на собствените родни места. Картината беше трогателна и организаторите и офицерите на опълчението в нея съзираха тържеството на неизчислимите си усилия, търпение и труд.

/очаквайте продължение


 

Щаб на Македоно-Одринското опълчение

image

image

Началник на Опълчението:

·         генерал-майор Никола Колчев Генев (1856-1934)

Помощник-началници на Опълчението:

·         полковник Аврам Николов Аврамов (1859-1927) – интендант

·         подполковник Александър Николов Протогеров (1867-1928)

Началник-щаб на Опълчението:

·         майор Петър Георгиев Дървингов (1875-1958)

Щабни офицери на Опълчението:

·         подполковник Антон Илиев Пчеларов (1864-?) - бригаден командир

·         подполковник Стефан Николов (1859-1917) - бригаден командир

·         капитан Величков – началник ОТЧ

·         ротмистър Атанасов – началник ООД

·         капитан Владимир Каназирски – пом.-началник ООД

·         поручик Мановски – пом-началник ООД

·         подпоручик Иван Досев

·         подпоручик Спиро Костов – началник ОНА

·         подпоручик Минков

·         подпоручик Дянко Караджов

·         фелдфебел Р. Канели

·         Д. Михайлов – началник СС 


image

Полковник Аврам Николов Аврамов от Калофер, назначен на 10 октомври 1912 година за интендант на Македоно-Одринското опълчение, с права и задължения на дивизионен интендант. На 4 май 1913 година след панихидата за падналите и последвалия тържествен молебен полк. Аврам Аврамов приема големия парад на опълчението в Гюмюрджина, в качеството си на заместник на началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821316
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031