Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2008 06:16 - Васил Николов Аврамов (Част 4)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3829 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 21.01.2013 06:25


ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ

(20 март 1863, Калофер – 7 април 1946, София)

image

1930

За действителен член на Българския археологически институт на БАН е изран през отчената 1930 г. само г-н Васил Аврамов, дотогавашен дописен член. В края на отчетната година Институтът наброява 2 почетни, 2 благодетелни, 47 действителни и 40 дописни члена.

 

Добри Божилов Хаджиянакиев (13.VI.1884 – 1.II.1945) е български политик, министър-председател на България в 59-то правителство (1943-1944).

От 1902 Добри Божилов е чиновник в Българската народна банка. Заема различни постове, а от 1935 до 1938 е управител на БНБ. Преподава финанси в Свободния университет в София. Той е министър на финансите (14 ноември 1938 - 1 юни 1944) в третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов, в двете правителства на Богдан Филов, както и в правителството, оглавявано от самия него. Добри Божилов е министър-председател на 59-тото правителство на България.

След преврата от 9 септември Добри Божилов е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945. През 1996 присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд. 

Управляващ БНБ: 1.ХII.1922 – 31.III.1923, 1.ХII.1923 – 1.III.1924, 29.VIII.1931 – 29.II.1932, 2.VIII.1934 – 4.II.1935; Управител на БНБ: 25.IV.1935 – 14.ХI.1938 и 1.VI.1944 – 10.VIII.1944.


1932

След пенсионирането на Никола Мушмов, Нумизматичния фонд за кратко е приет от Стоян Андреев, „командирован на занятие в Народния музей”. По това време в Германия на специализация по нумизматика е изпратен Тодор Герасимов, който след завръщането си през 1932 г. е назначен за уредник на Нумизматичния отдел. В преписка с Министерството на просвещението, Стоян Андреев оспорва заместването си от новия уредник, с аргумента, че самият той е представил исканата по закон научна работа на тема „Монетите на град Деултум”, имаща и определени рецензенти - Богдан Филов и Гаврил Кацаров, но която не била взета под внимание. Новият уредник на Нумизматичния отдел е първият със специално образование и специализация по нумизматика, което се отразява на по-нататъшната работа в него. Неговата компетентност и трудолюбие проличават още с назначаването му. Освен с пряката си музейна работа, той е натоварен да подреди Нумизматичните сбирки в Бургас, Видин, Русе, Никопол, Казанлък. Тодор Герасимов поставя началото на една нова колекция от монети с контрамарки, които са от изключителна стойност за науката. В същото време прекласира и точно определените антични и византийски монети в музейните колекции. В експозицията на Музея Тодор Герасимов подрежда витрина с предмети и монети, илюстриращи началото на монетосеченето и неговото развитие през вековете, както и колекция от антични фалшификати, имитации на монети от варварските народи, модерни фалшификати и ислямски монети. Фондът се попълва непрекъснато и през 1942 г. наброява вече 117 279 екземпляра. Между екземплярите с голяма историческа стойност са оловните печати на царете Симеон и Петър, монетите на византийските императори от ХІV в. и др. Тодор Герасимов е начело на Нумизматичния фонд в продължение на 40 години (1932-1972); през това време фонда се разраства и обогатява непрекъснато. С изключителна настойчивост и упоритост той успява на откупи редица значителни монетни съкровища, чиято бройка достига 80. При него продължава систематизирането на Нумизматичния фонд с присъщата му педантичност, но за съжаление този труд бива погубен при бомбардировките през януари 1944 г., когато сградата на музея е опожарена и част от инвентарните книги - унищожени. Това принуждава Тодор Герасимов да систематизира и опише наново целия Нумизматичен фонд. Тази огромна, къртовска дейност отнема десетилетие от най-плодотворните години на утвърдилия се вече в международен мащаб учен. Според всички специалисти, работили с прецизно изработената документация, това е готов каталог за отпечатване. [Дочка Аладжова]


1933

            Пенсионният комитет при Централното управление на Българската народна банка в заседанието си на 17 юли 1933 г. в състав: председател Кирил Гунев; членове: Константин Ковачев, Иван Льомчев и Христо Капитанов излиза с Решение под № 733, с което ревизира пенсията на Васил Аврамов, бивш началник отдел съгласно чл. чл. 98 и 100 от правилника за пенсиите и определя лична пенсия за изслужено време (33 години и 7 месеци) на Васил Аврамов от София в размер на 66 000 лева годишно, съгласно чл. 12 от правилника (изчислил, книговодител: М. Ташев; контрольор: Христо Капитанов), начиная от 1 януари 1933 г. (Отд. С. в заседание на 28 юли 1933 г. протокол № 167 на управителният съвет реши: одобрено /п/ Дир. Д-р Косев)

Кирил Гунев (1887, Казанлък – 1949). 1909 г. завършва правни науки в Париж. 1909-1920 г. съдия в София. 1920-1923 г. юристконсулт на Дирекцията за стопански грижи и юристконсулт на Министерството на финансите. 1923-1933 г. администратор и директор на Българската народна банка. 1933-1936 подуправител на Българската народна банка. 1935-1938 г. министър на финансите в кабинета на Георги Кьосеиванов. От 14.11.1938 – 1.06.1944 г. управляващ БНБ. От 10.08.1944 – 11.1944 г. управител на БНБ.

През 1933 г. В. Аврамов е сред член-основателите на цветопроизводствено търговско дружество с ограничена отговорност (ДОО), в което членуват инициатора Борис Мархолев - син на генерал Генко Иванов Мархолев (1865-1937), братовчед му Христо Мархолев, Васил Аврамов (главен прокурор) и зет му Лалю Метев (1885-1957). Стопанството на дружеството е в Дианабад. В него се отглеждат саксийни и се форсират луковични цветя. Откриват свой магазин на ул. „Раковски” (срещу градината пред ЦДНА). Главен градинар на дружеството е Зибен Юнгерх, който привлича на работа и градинаря в парка „Враня” Никола Спасов (р. 1912 в с. Казичене). След напускането та Юнгерх мястото му заема австриецът Карло Хануш. Поради неуспехи в работата му, взимат за градинар Никола Спасов, но въпреки това след 4-5 години дружеството се разпада.


1934

В Народния музей до края на 1934 г. промените в състава на уредниците, които са и материално отговорни лица за съответните фондове на музея, не са големи. Само през октомври 1932 г. за уредник в нумизматичния отдел на вакантното от доста време място на Никола Анастасов Мушмов (1869-1942) е назначен Тодор Герасимов. По познатата причина - липса на достатъчно средства - за три годни до края на 1934 г. фондовете на музея са обогатени само с 1701 инвентарни номера. [Павлина Илиева, Иван Сотиров]


1936

В България зидарска престилка препасват видни учени и университетски преподаватели, творци на изкуството, политици и индустриалци, банкери и търговци, дипломати, военни. Седемнадесет министър-председатели на България са били франкмасони. Благодарение на това Великата символна ложа на България изиграва съществена положителна роля в общественото развитие на страната и в трудните за българската държава моменти както във вътрешен, така и в международен аспект. От особено важно значение са действията на Великата ложа на България по посока на постигането на едно по-хуманно отношение към България и нейните поданици от страна на държавите - победителки в Първата световна война. С осъществяването на редица хуманитарни акции и активно участие чрез своите членове в различни сфери на профанния живот българските Свободни зидари с доказаната си полезност заслужават симпатиите на властите и общественото мнение. [Константин Събчев]

За много кратко време Великата символна ложа на България получава официално признание от почти всички събратя по света и взима активно участие в живота на Всемирното франкмасонство. Български делегати участват в работата на почти всички организирани в Европа международни масонски форуми. Преведени и издадени на български език са редица трудове на известни европейски автори, разглеждащи Свободното зидарство като човекополезно и хуманно движение. Като гости на Великата символна ложа на България у нас идват няколко видни функционери на европейското и американското франкмасонство. За своя принос в развитието на Свободното зидарство редица български зидари са посветени във висшите степени на регулярното франкмасонство в някои високостепенни ложи в Европа. През 1936 г. от тези братя в България е създаден Върховен съвет на висшите степени на Стария и приет Шотландски обред, без той да поставя в своя зависимост Великата символна ложа на „синьото” свети Йоаново масонство. [Константин Събчев]


1937

През 1937 г. Васил Аврамов е удостоен с най-голямото научно отличие като е избран за член на Българската академия на науките и изкуствата. На 5 август 1937 г. Цар Борис III благоволява да награди нумизматика и историографа Васил Аврамов със сребърен медал за „Наука и Искуство”.

Медалът „За наука и изкуство” е учереден от княз Батенберг на 24 март 1883 г. С ордена са награждавани лица отличили се с високи постижения в науката изкуството и стопанския живот на страната ордена е в две степени Златен и Сребърен с диаметър 36 mm. След 1908 г. се добавя и корона към медала. Княз Александър I Батенберг раздава една емисия. Княз Фердинанд има две емисии княжеска  където е с титлата княз и царска емисия след 1908 г. с титла цар и прибавя корона към медала. Медалът е доста рядък за целия период на раздаване с него са наградени около 300 души и то предимно със сребърния медал. С медала са отличени най-известните български дейци на науката и изкуството. Медала е придужен и от грамота обикновено подписана лично от княза/царя. Интересно е, че при Батенберговите и Фердинандовите емисии думата /искуство/ написана върху медал с буквата /с/, а при емисиите на Цар Борис ІІІ надписа е /изкуство/. Лентата е триъгълна състои се от бели и червени редуващи се линии кантирани в края с по-широка бяла и по-тясна зелена ивица. Към медала са давани и миниатюри. Златен медал имат: Княз Александър I, Иван Вазов, д-р Константин Иречек, Антон Драндар, Кралица Елисавета Румънска (Кармен Силва), проф. Любомир Милетич, Иван Пеев-Плачков, Николай Николаев и др. На лицето на медала е лика на владетеля, а на гърба - музата на изкуствата държаща лавров венец и герба на владетеля.


1938

В знак на благодарност и за спомен на това участие във войната 1912/13, на 18 юни 1938 г. Негово величество Цар Борис III му дарява възпоменателния медал за тая война на зелена с бяла ивица лента и с право на носене от същия.

В знак на благодарност и за спомен на това участие във войната 1915/18, на 18 юни 1938 г. Негово величество Царят му дарява възпоменателния медал за тая война на чер. с бяла ивица лента и с право на носене от същия.

Към 1938 г. в нумизматичния фонд при уредника Тодор Герасимов се съхранявали 116790 монети. [Павлина Илиева, Иван Сотиров]


1939/40

Пламъците на Втората световна война не подминават и българското масонство. И въпреки че самият министър-председател, професор Богдан Филов, е масон, той и събратята му са безпомощни да се противопоставят на волята на тогавашния господар на Европа - Адолф Хитлер.

В края на 1940 г. цар Борис III и правителството получават указание от Берлин да се реши проблема с евреите и масоните. Министърът на вътрешните работи в кабината на Богдан Филов, Петър Габровски, също бивш масон, разказва пред съда след 9 септември 1944 г.: „Искам да кажа, че вината не беше само моя. Филов ми възложи да изготвя закон против евреите и масоните, без да влиза в подробности. Това му беше поръчано от германците. Аз видях несъобразността и лошите последствия от такъв закон и затова отлагах подготвянето му...”

Богдан Филов обаче бърза и на два пъти пита Габровски докъде е стигнал със закона. При една среща със самия цар Габровски пък се опитва да защити своето виждане. Той знае, че Филов, с когото не се обичат, ще се опита да го злепостави през монарха именно него като бивш масон и затова се опитва да повлияе директно на Борис III. Но след срещата си с царя Петър Габровски разбира, че нищо не може да направи: „Царят силно се ядоса и ми каза троснато, че щом това е поръчано, то трябва да го изпълня...Все пак аз изготвих закона не такъв, каквото го искаха германците, като смекчих много клаузи...”

Така се получава парадокс - масон-министър внася законопроект против масонството! Това става на 15 ноември 1940 г. Новият нормативен акт ще влезе под името Закон за защита на нацията - може би най-позорният акт, гласуван в българския парламент през цялото негово съществуване. Интересното е, че той наистина е насочен първо против масоните. Защото неговият член 1 гласи: „Тайните и международни организации, определени по този закон, се забраняват. Съществуващите такива се разтурят.” Според закона тайни са тези организации, които „преследват скрити цели или имат скрито устройство.” 

Законопроектът предизвиква бурна полемика. Плевенският депутат Петър Думанов говори за „заговор на евреите и масоните в Плевен”. Александър Цанков ще признае публично, че е масон, но не е стъпвал в ложата от 1923 г. Най-върл противник на масоните сред депутатите е Дени Костов. Той дори е издал специална антимасонска брошура. Амбицията му е да се знае (по възможност и в Берлин), че той е главният борец против масонството в България. Костов прави луд скандал на в. „Зора” и нейния главен редактор Данаил Крапчев, че не са отразили речта му, в която се величае Адолф Хитлер. И забранява на вестника повече да публикува каквото и да е негово изказване.

Против закона застават Никола Мушанов и проф. Петко Стайнов. Първият твърди, че масоните никога не са нарушавали българските закони и че между тях има „видни и почтени хора.” Особено аргументирана е речта на проф. Петко Стайнов: „Защо е този шум около масоните, около разтурянето на масонските ложи...да се раздухва опасността от франкмасонството, значи да се отвлича общественото мнение от много по-парливи въпроси...Аз не мога да нарека масоните предатели или слуги на югославския крал Александър...Вземете за пример убитите проф. Никола Милев, ген. Александър Протогеров... Двете катастрофи дойдоха не от франкмасоните, а от българските управници...”

В крайна сметка правителственото мнозинство налага закона, който е приет на 24 декември 1940 г. Поради стечение на различни обстоятелства това обаче се оказва до голям степен удар във въздуха. Защото законът за защита на нацията заварва „приспана”, тоест разпусната Великата ложа на България.

През 1939 г. умира Великият майстор, ген. Петър Мидилев. На заместилия го д-р Константин Станишев не е даден ранг на Велик майстор. Това допълнително разстройва работата на зидарите. Главна заслуга за превантивните им действия обаче има ...самият Петър Габровски, който, ориентирайки се в близките перспективи на политическата конюнктура, съветва своите бивши съмишленици да се саморазпуснат, за да избягнат евентуалните репресии на режима. Това става с „окръжна плоча” № № 2622 от 25 юли 1940 г. Така българското масонство потъва в забвение за цели 60 години. [Константин Събчев]


1941

На 11 януари 1941 г. пред почитаемия Плевенски областен съд, става ясно, че по подаване на оставка, приета с протоколно решение на Управителния съвет на I-во българско за цимент акционерно дружество „Лев” от 29 август 1940 г., протокол № 8 Васил Аврамов е освободен от длъжността член на управителния съвет на същото дружество, считано от 1 септември 1940 г.

В същото заседание на съвета на негово място и със същите права, каквито е имал и Васил Аврамов е избран Юрдан х.Христов, от гр. София. С вписаната промяна в търговския регистър на съда след станалата по-горе промяна в състава на управителния съвет, има следния вид: председател Димитър Р. Неделчев – София, ул. „Волов” 9, подпредседател Лалю Метев – София, ул. „Раковски” 122 и членове: Антон Балъкчиев – София, ул. „Цар Симеон” 57, Симеон Бакърджиев – София, бул. „Скобелев” 61 и Юрдан х.Христов.

В управлението на дружеството вземат участие още: Членове на проверителния съвет: Минчо Р. Минчев, заклет експерт-счетоводител – София, Б.Б.Кредит и Петър Караиванов – Плевен, Б.Б.Кредит; Административен директор: Петър Георгиев – Плевен, ул. „Удово” 3; Прокуристи: Никола Андреков – Плевен, ул. „Иван Вазов” 22 и инж. Борис Неделчев – Плевен, циментовата фабрика.

Настъпващата война слага своя тежък отпечатък и върху дейността на Народния археологически музей. Поради войната, без уредник и асистент остава най-големият от фондовете - старовековният отдел. През 1941 г. преподреждането на каменните паметници в отдела е възложено на Тодор Герасимов, а цялата отговорност за подготвените за евакуация предмети ляга върху Иван Велков като директор на музея. [Павлина Илиева, Иван Сотиров]


1942

По време на войната, когато Богдан Филов се отдава на политическа кариера, неговото място в Университета заема асистентът му Д. П. Димитров, който напуска старовековния отдел на НАМ и през 1942 г. става доцент. По същото това време отдела напуска и Георги Михайлов, който става асистент в Университета и в отдела остават вакантни и двете места, като цялата материална отговорност за фонда поема директорът на музея д-р Иван Велков. Тази ситуация се запазва до края на войната и една година след това. Още през 1939 г. започва опаковането на предметите от фондовете с оглед на евентуална евакуация. Тогава Х. Данов отделя и всички златни предмети от Средновековния отдел, с което предопределя включването им в специален обособен т. н. репрезентативен фонд, в който се съхраняват предмети от благородни метали, геми и камеи от целия музеен фонд. В него обаче попадат и други дребни предмети от неблагородни метали.

Когато започват бомбардировките над София, Иван Велков много удачно се разпорежда фондовете да се изнесат от сградата на НАМ, като по-голямата част е укрита в подземията на Съдебната палата и друга - в БНБ. Една част, предимно колонните каменни паметници обаче остават на място. Бомба улучва югозападния ъгъл на музея и той става достъпен за външни лица, включително фондовете. Тогава окончателно са унищожени и всички картотеки във фондовете.

В това смутно време за опакованите и свободно стоящите на местата си паметници, за които представа дава последната справка от края на 1942 г., отговорност продължават да носят директорът д-р И. Велков - за старовековния отдел, В. Миков - за предисторическия, В. Иванова-Мавродинова - за средновековния, Т. Герасимов - за нумизматичния и Н. Мавродинов - за художествения, като всеки от тях е обикалял местата за съхранение и е наглеждал числящото му се имущество. Това състояние се запазва до септември 1944 г. [Павлина Илиева, Иван Сотиров]


1943

На 24 септември 1943 г. умира в София съпругата му Цвета В. Аврамова, по баща Кънчева, родом от Габрово.


1944

Тодор Герасимов (1903-1974) - завежда Нумизматичния фонд от 1932 до 1972 г. По това време сбирката се разраства и обогатява непрекъснато. Успява да придобие за Музея 80 монетни съкровища. След бомбардировките през 1944 г. той възстановява цялата нумизматична документация, като систематизира и описва наново целия нумизматичен фонд. [Дочка Аладжова]

Усмиряване на разума: Преустройството на БАН 1944 - 1953 г. [автор: Надя Живкова; издател Гутенберг; година на издаване 2006; ISBN 9546170100] Тази книга разказва за хора и събития отпреди повече от петдесет години. Оценките в нея не бива да бъдат използвани от днешните противници на Академията. Убедена съм, че в трудните времена, които преживява България, академичните институти съхраняват науката и нейните носители.

Предлаганият труд е изграден въз основа на документален материал от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Проучени са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета за наука, изкуство и култура, ръководните структури на комунистическата партия, протоколите от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие на Академията, дневниците на клоновете, доклади и стенографски протоколи на общите събрания, рецензиите за избор на нови членове, стенографските протоколи на някои научни дискусии, отделни финансово-административни отчети, бюджетни, стопански и научни преписки. Особено ценни документи са запазени в личните фондове на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Възможност за специфичен поглед предоставят и кадровите досиета на българските учени.

Като цяло Научният архив на Българската академия на науките е по-богат за периода след 1948 г. За предходните 1946 и 1947 г. липсват дори протоколите на общите събрания за избор на нови членове, които се публикуват по традиция. Епизодични са сведенията за научната политика на партията в първите години след 9 септември 1944 г. и в Централния държавен архив.


1945

На 15 юни 1945 г. умира в София синът му Никола Василев Аврамов, до последно работил върху реставрацията на Боянската църква. Вследствие конфискацията на всичките му картините от Съветската армия, се поболява и скоро след това умира, не можал да прежали случилото се.


1946

Васил Аврамов завършва своя жизнен път като вдовец на 7 април 1946 г. в гр. София (Акт за смърт № АУ-1680/1946 г.). Годината сама по себе си говори за злополучната му съдба и последвалата го забрава, в която потъва личността на този бележит наш общественик, учител, правник, историограф, археолог, нумизмат-колекционер и един от видните „строители на съвременна България”.


 

ПОСЛЕСЛОВ

Васил Аврамов е автор на няколко труда по средновековна българска история. Дописен член на Българското книжовно дружество (по-късно БАН).

Има издадени няколко монографии – „Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив” (1915), „Войната на България с Византия в 1190 г.” (1929), „Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от императора Василий II Българоубиец” (1936).

Създава втора колекция, която през 1945 г. наброява около три хиляди монети. В сбирката има 1500 денара и антониана от голямото съкровище, намерено в Девня (античния Марцианопол). Тази колекция е разпръсната от наследниците на Аврамов, според Петър Чолов.

Притежател на 3926 бр. акции от Първо българско за цимент АД „Лев” - гр. Плевен, 35 бр. акции от Пловдивската индустиална банка, 26 бр. акции от Застахователно дружество „България”, 20 бр. акции от Шуменската търговска Банка и 8 бр. акции от Застраховатено дружество „Балкан”.

I-во Българско застрахователно дружество „България” било основано през 1891 г. в гр. Русе с Главна дирекция в София, ул. „Граф Игнатиев” № 10, агенции и представителства във всички градове и по-големи села. Практикувало всички видове застраховки. „България” било най-старото и стабилно дружество, което от основаването си заплатило на своите застраховани над 5,300,000,000 лева.

Проф. Веселин Бешевлиев в своите „Прабългарски епиграфски паметници” (Издателство на ОФ, С., 1981) потвърждава: „Първият издател на надписа Ф. Успенский [Успенский, Ф., ИРАИК X, с. 547 и сл.] прие, че в него става дума за дворец, който бил построен в Преслав, а мостът се намирал до северния вход на Върбишкия проход. Тълкуването на Успенский беше възприето с малки промени от всички, които са се занимавали с надписа. Според Успенский построяването на двореца на Тича означавало всъщност преместване на столицата от Плиска в Преслав. На това се противопостави В. Н. Златарски [Златарски, В. Н., пос. съч. I 1, с. 322—325,1 2, с. 254—255.], който прие, че в случая се касаело само за основаването на Преслав. Подобно мнение изказа и Дж. Бъри. Срещу тези с нищо необосновани мнения се обяви Васил Аврамов [Аврамов, В., пос. съч., II, с. 3—94.]. Той, като обръща внимание на обстоятелството, че там, гдето е откопана колоната с надписа, има остатъци от големи строежи и че самата колона поради огромните си размери не е могла да бъде донесена допълнително от другаде (т. е. от Преслав), към което би могло да се добави още и несполучливият опит да се пререже колоната на две за по-лесно пренасяне, а е била издигната на самото място, заключава съвършено правилно и убедително, че въпросната крепост е била построена там, гдето е намерена колоната, т. е. при с. Чаталар (дн. Цар Крум). Мнението на Васил Аврамов беше блестящо потвърдено от разкопките през 1958 и 1959 г., извършени на десния бряг на р. Камчия (Тича) в местността Хисаря, два километра южно от с. Чаталар. Те разкриха останките на крепост с прилежаща селище. Те доказаха още, че гръцката дума aulion е правилно изтълкувана като малък военен стан. В развалините беше намерен и мраморен лъв, вероятно един от тези, за които съобщава надписът.”

Материално отговорни лица: по време на инвентаризацията през 1962-1966 г. уредникът на отдела Тодор Герасимов започва предаване на огромния и в голямата си част необработен нумизматичен фонд. Новоназначената в отдела Гинка Кацарова приема по описи обособената колекция Аврамов, част от основния фонд и всички колективни находки и съкровища. По-късно след 1963 г. започва да приема останалата част от основния фонд новоназначената Йорданка Юрукова, като окончателното предаване-приемане приключва малко преди пенсионирането на Т. Герасимов през 1973 г. Някои колективни находки и единични монети, съхранявани заедно с други материали в останалите отдели на музея, са приети от Жулиета Златарска. [Павлина Илиева, Иван Сотиров]

След пенсионирането на Тодор Герасимов фондът е приет от Йорданка Юрукова. Това е вторият след Тодор Герасимов пазител със специална подготовка в областта на нумизматиката. Повече от две десетилетия тя продължава делото на първите уредници. Обогатява непрекъснато фонда, като освен откупки в него са включени и монети от разкопки, провеждани от сътрудници на Музея. Във фонда постъпват голям брой антични и средновековни монети и печати. Между тях има такива, които биха направили чест и на най-големите музеи в света. Между тях непременно трябва да се отбележи съкровището от Режанци, Пернишко, което в основата си се състои от редки тетрадрахми на няколко пеонски владетели - известните Патрай и Ликей, както и на неизвестния до тогава пеонски цар Диплай. През 1996 г., поради преминаване на ръководна длъжност като директор на Археологическия институт с музей, Йорданка Юрукова предава своя фонд на Бистра Божкова. През същата година колективните монетни находки са предадени от Сесилия Димитрова на Боряна Русева, а през 2002 г. Анастасия Стефанова предава съхраняваната от нея нумизматична колекция Васил Аврамов на Дочка Аладжова. С решение на Научния съвет от 2003 г. всички нумизматични колекции се обединяват с един фондопазител - Мирослава Доткова. [Дочка Аладжова]

На 8 март 1974 г. умира проф. Тодор Д. Герасимов - археолог и нумизмат. Завършва история (1930) в Софийския университет и специализира археология и нумизматика в Берлин. След завръщането си в България работи като уредник в Археологическия институт при БАН. Научните му интереси са насочени към античната, византийската и българската нумизматика. Автор е на трудовете: „Първата златна находка на цар Иван Асен II” (1935), „Оловни печати на българските царе Симеон и Петър” (1939), „Проучване върху Мадарския скален релеф” (1956), „Антични и средновековни монети в България” (1975, посмъртно).

Креса Златарска-Тодорова, дъщеря на проф. Васил Николов Златарски, в своите спомени споменава: „Цялата дейност на Златарски – научна, служебна и обществена, е тясно свързана с археологията, чиито обекти са едни от главните източници за историческото изследване. Още от младини той е показвал толкова любов и към този предмет, че братята му го запитват с учудване какъв в края на краищата иска да стане – историк или археолог. Чести научни разговори провеждаше баща ми с д-р Кръстьо Миятев, проф. Богдан Филов, д-р Иван Велков, Андрей Протич, Васил Аврамов, по-рядко с Васил Миков, Димитър Димитров и пр.” [Баща ми Васил Златарски: спомени, издадени през 1974 г.]


София © 2007 Лалю Метев
(продължава)

 




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3199452
Постинги: 509
Коментари: 1042
Гласове: 19705
Архив
Календар
«  Ноември, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30