ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ



1938 - 1939

---

Министри от третия кабинет на Георги Кьосеиванов
пред сградата на правителството на ул. "Раковска"

---

правителство № 55 на Георги Кьосеиванов (трети кабинет)
от 14 ноември 1938 - Указ № 169 /ДВ, бр. 253 прит., 1938/
до 23 октомври 1939 - Указ № 176 /ДВ, бр. 238 прит., 1939/

---

ГЕОРГИ ИВАНОВ КЬОСЕИВАНОВ
/1884, Пещера - 1960, Швейцария/

министър-председател и
министър на на външните работи
и изповеданията

---

ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ
/1880, Калофер - 1963, София/

министър на железниците,
пощите и телеграфите

---

ПРОФ. БОГДАН ДИМИТРОВ ФИЛОВ
/1883, Стара Загора - 1945, екзекутиран/

министър на народното просвещение

---

ДОБРИ БОЖИЛОВ ХАДЖИЯНАКИЕВ
/1884, Котел - 1945, екзекутиран/

министър на финансите

---

ИВАН ИВАНОВ БАГРЯНОВ
/1891, Воден - 1945, екзекутиран/

министър на земеделието и
държавните имоти

---

ГЕН. ТЕОДОСИ ПЕТРОВ ДАСКАЛОВ
/1888, Горско Сливово - 1945, екзекутиран/

министър на войната

---

О.З. ГЕН. НИКОЛА ДИМИТРОВ НЕДЕВ
/1886, Търново - 1970, София/

министър на вътрешните работи
и народното здраве

---

ИЛИЯ ИВАНОВ КОЖУХАРОВ
/1893, Габрово - 1994, София/

министър на търговията,
промишлеността и труда

---

НИКОЛА КОСТАДИНОВ ЙОТОВ
/1892, Пазарджик - 1961, Пазарджик/

министър на правосъдието

---

ИНЖ. СПАС ГАНЕВ РАЙЧЕВ
/1888, Сливен - 1945, екзекутиран/

министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройството

---

ПРОМЕНИ

12 април 1938 – 23 октомври 1939



ВЛАДИМИР НИКОЛОВ АВРАМОВ
/1880, Калофер - 1963, София/

управляващ министерството на обществените
сгради, пътищата и благоустройството

---

Петдесет и петото правителство на Царство България е едно от най-успешно управлявалите България, според добре известните ни статистически данни. За жалост през последните 70 години българските историци упорито отбягват да се занимават с посочения период и докато това е напълно разбираемо и "оправдано" за времето на "изкривения социализъм", то в днешно време бихме могли да се запитаме дали историческата наука не продължава да робува на идеологемите от близкото ни минало или просто образователната ни система, казвам го с огромна болка на сърцето, е достигнала ниво, от където не бива да се очаква повече нищо добро за в бъдеще, освен една грубо налагана комерсиализация, съпътсвана с голяма доза посредственост и лишена от каквато и да било задълбоченост.