Френски мъжки колеж „Св. Августин” – Пловдив

1884 – 1948 г. 
 

На 3 януари 1884 г. край бреговете на р. Марица отваря вратите си първото френско училище в България – Пловдивският френски мъжки колеж „Св. Августин”, кой­то ста­ва най-блес­тя­ща­та пер­ла на об­ра­зо­ва­ни­е­то в Плов­див.

През 1897 г. Франция официално признава колежа за средно учебно заведение. С всеотдайния си труд отец Таверние създава педагогически музей. Колежът е закрит през 1949 г.

Изключително богатият архивен фонд ни въвежда в атмосферата на една европейска образователна школа, създадена непосредствено след Освобождението, каквато е колежът „Св. Августин”. Учебните му програми, издаваното там сп. ”Le messager”, документите по юбилейните му чествания, с разнообразната  кореспонденция и снимков материал, отразяват целия път на развитие на колежа, всеотдайната работа на преподавателите и възпитаниците му, постигнатите резултати и създадения обществен авторитет.

Ето на какво се натъкнах, след разговор с един от възпитаниците на колежа господин Петър Бракалов, който ми посочи, че собственият ми чичо Лалю Христов Метев от Габрово, заедно с Пенчо Семов от Габрово, Стоян Нанов и Шипков от Казанлък са съвипускници, зъвършили успешно през 1944/45 г. лицея на разстреляните народни врагове, който е “разпространявал ценностите на Западния свят”.

(За жалост, тъй като копието на предадения по-долу текст е твърде нечетливо, ще се постарая в най-скоро време да запълня празнотите в него.)

---

 

Лалю Хр. Метев
ученик от III кл.
 

НАШАТА ФАБРИКА

(Описание).

Тя се намира на 6 километра от града Габрово, в една красива долчинка, през която тече бистро-пенливата речица „Козещица”, приток на Янтра.

Фабриката е построена на десния бряг на реката, в полите на Стара-Планина Над нея висят грамадни скали с дълги, тъмни пещери. На ляво от фабриката и реката минава старият римски път, който води от Търново през Габрово, Шипка и Казанлък за Одрин и Цариград. По тоя път минали руските войски, когато са дошли да ни освободят.

Постройките в района на фабриката ни са шест: фабричната сграда, която е най-голяма; складът на cypoвите материали, канцеларията и складът на изработените платове, нашата къща и жилищата с трапезарията на работниците.

Няколко думи за историята на нашата фабрика:

В 1921 год. 6аша ми закупил едно вехто, запустяло здание в гореспоменатата местност. То е служело за изработване на тантели.

Това запустяло здание, и то на това място, баща ми е закупил, защото искал да използува водната енергия, която е била в изобилие тогава тук.

Като купил вехтото здание, баща ми го поправил и решил да работи в него гайтани. Купил чаркове и започнал работа. Тя му провървяла много добре, и тоя можал да си купи няколко стана, които изработвали шаеци. Купил си и една предачна машина.

Но злата съдба завидяла на развиващата се работа: в 1926 год., когато баща ми бил някъде по работа и когато работниците спели в стаите си, неизвестна ръка подпалила фабриката. Никой не е бил в състояние да спре огнената стихия, тъй като фабриката била направена от дърво. Така тя изгоряла до основите си.

 

 

Баща ми не се отчаял от това поражение. Събрал парите що имал да взема от клиентите си. Вземал в заем и от роднини и построил едно триетажно циментено здание с плосък циментен покрив. Сега той купил две предачни машини с по 320 вретена на всяка, един дарак, едно чепкало и няколко станове за вълнени и памучни платове.

Работата му завървяла още по-добре. Удало му се случай да разширочи фабриката, в която сложил още нови машини от Германия. Произведенията на нашата фабрика намерили добър пазар; търговията се развивала бърже и с добри печалби.

 

Когато в 1931 – 32 год. в Солун се готвела международната изложба, баща ми решил да изпрати от своите памучни платове.

 

.................................

 

Изработването на платовете става по следния начин: ................, за да се навият в бубини. Веднъж готови бубините се занасят на сновилото. Последното навива основата на плата, която се занася в скурбачната машина, а след това се изпраща в стана, от който излиза на плат.

Ако е нуждно, платът се кордирва. След това се изчиства от конците по него, изпира се и се занася в сушилнята, където се изсушава и оглажда. Готовият вече плат се занася в склада, от където се праща на клиентите.

 

Цялата машинария се движи и фабриката се осветлява с електричество. Тя притежава два мотора (без да се броят отделните за предачните машини, пресукалата, бубинарките и тия в бояджийната), едно динамо и една машина, която дава парното отопление. Във фабриката има 6 техници, които се грижат за правилното движение на всичките машини. Фабриката има и своя железарска и дърводелска работилници, в които се поправят повредени или счупени части.

Цялата фабрика се надзирава от един главен надзирател, който постоянно обикаля и наглежда работилниците.

Източник: ”Le messager”

---

Един френски колеж в България
("Свети Августин", Пловдив, 1884 - 1948)

 

Ален Фльори

 

Книгата на проф. Фльори е не просто историята на едно учебно заведение, тя разказва съществена част от българската история. Това е научно изследване, направено с любов и умение. То е плод на многогодишни дирения - във Франция, в Италия и България. Българската преса напълно заслужено подчерта четивността на тази книга, увлекателния й език и стил, което подтиква читателя да я прочете на един дъх. Роден в Шартр през 1954, Ален Фльори е професор по германистика в Орлеанския университет. Научните му интереси засягат Германия, Япония и България. Един френски колеж в България ще представлява интерес далеч не само за католици, франкофони или пловдивчани. Защото, без съмнение, колежът Св. Августин има общонационално значение. Той е най-важното френско културно средище в страната ни, играе важна роля в подготовката на нашата интелигенция, има тесни връзки с Двореца, като по този начин се радва на значителен престиж и влияние. Заедно с това този френски колеж е нетипичен в много отношения. Само за няколко години той печели международно признание, успешно подслонявайки питомци от различни вери и националности. На фона на изобилните балкански примери за нетолерантност, този сполучил експеримент е гордост и ценна препоръка за България пред един свят, в който уважението към другия вече е ценност с основополагащо значение.

 

За кой ли път ми се свива сърцето от мисълта за "пролетарската култура"...минала като валяк през толкова стойностни и истински неща...
Благодаря ти за поста!