Строго поверително - МВР - ДС

ЛАЛЮ МЕТЕВ ЧЕХЛАРОВ – станал жертва на ДС,
защото бил "индустриалец от най-голяма величина"

ИЗВАДКА ОТ „ГРИЖЛИВО” ПОЧИСТЕНОТО ДОСИЕ НА

ЕДИН ГОЛЯМ БЛАГОДЕТЕЛ НА БЪЛГАРЩИНАТА

– ЧОВЕКЪТ С ИСТИНСКО ДОБРО СЪРЦЕ

ЛАЛЮ МЕТЕВ /28.02.1885, Габрово - 21.08.1957, София/. След Априловската гимназия в родния си град завършва философския факултет на университета в Загреб /Австро-Унгария/. Дипломира се през 1905 г. Продължава образованието си в университета в Женева /Швейцария/ - факултет по западна литература, където слуша лекциите на Фердинанд дьо Сосюр. Дипломира се през 1906 г. Поредните му дипломи са от Софийския университет. Завършва славянска филология и литература /1909/. Ползва се със славата на полиглот. В юридическия факултет учи през годините 1914-1915 и 1918-1920. Взема участие като офицер във войните за национално обединение и в Европейската война. На фронта губи двама от братята си. За проявите си на храброст е отличен нееднократно от командването.

Получил солидно за времето си образование, Лалю става един от най-богатите и влиятелни хора сред финансовите среди в България. Занимава се предимно с външно-търговски операции, основен акционер и главен директор е на основаното през 1909 година Първо българско за цимент АД "Лев" - Плевен, главен акционер на банка "Съединение" и на редица други предприятия. За него габровецът Христо Райков споделя: "Аз станах индустриалец, благодарение на Лалю Метев". Благодарност към него са изказвали и редица видни фабриканти, като Илю и Димитър Илеви.

Лалю Метев се ползва с пълно доверие пред всички институции, така че като даде на някого гаранционно писмо, то пътят му навсякъде е отворен. При това е един изключително щедър дарител. Благодеянията си предпочита да пази в анонимност, както свидетелства съученикът му Георги Рачев. Племенник на Лалю веднъж, като влязъл в стаята и видял, че чичо му дава пари в помощ на нуждаещите се, получил строго предупреждение: "Метю, ако чуя приказка, ще ти откъсна ушите!"

След комунистическия преврат, е арестуван на гарата в Банкя от развилнелите се главорези на народния-майор Будинов. Попада в неизвестност. По-късно е откаран в Дирекцията на милицията, където също е жестоко изтезаван. След поискан откуп от един милион лева е освободен лично от сатрапа Лев Главинчев.  Излиза жив труп, заболява от болестта на Паркинсон. Следват  поредица от конфискации, арести, народен съд, изселване. По редица принудителни начини са отнети всичките му ценности, документи, имоти и предприятия... разбира се, става обект на засилен интерес от страна на вездесъщата комунистическа Държавна сигурност:

 

 

23.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ от зам. директор на ДС Б. Пенев

Лицето Лалю Метев е роден на 18 II 1885 г., гр. Габрово, произхожда от търговско семейство, женен има един син, материалното му положение е много добро, здравословното състояние също му е добро.

Преди 9 септември 1944 г. не е членувал в никаква политическа партия. Занимавал се с търговия на едро, след което станал акционер в циментовата фабрика Лев - гр. Плевен, заедно с още 9 души акционери. През това време е закупил една градина в с. Дървеница, Софийско. [...изброяват се редица други имоти]

Лалю Метев е враг на народната власт и чака с нетърпение обрат в положението. По природа е много страхлив и затова по някогаш не се изпуска да говори пред непознати. Често е изказвал нескритото си желание да се намесят англоамериканците в нашата страна и свалят властта на О.Ф.

Преди известно време му е искана една сума от 20,000,000 лв. по еднократния данък върху имотите му, която по описа не са могли да се поберат върху напечатаната декларация на Данъчното управление имуществата.

София, 1950 г.

 

15.

Преди 9 септември 1944 г. Лалю Метев е бил активен привърженик на миналата фашистка власт. Дружел е с хора изключително врагове на съпротивителното движение. Къщата му е посещавана в миналото от германски офицери, хора на властта и др. През време на войната Лалю Метев е забогатял много, затова пък и къщата му е обзаведена много разкошно. Закупил е много брилянти и скъпоценности, така, че ако му се иземе всичко каквото има може да живее повече от 10-15 години. Лалю Метев е враг на народната власт. През време на изборите за ВНС той и съпругата му са гласували за опозицията. Не членува в никоя политическа организация, но по времето когато Н. Петков излиза в опозиция, той е поддържал каузата на същия и го е величаел.

Лалю Метев не работи нищо понастоящем, обикаля кафенетата по цел ден, среща се с такива като него безработни и врагове на О.Ф., коментират събитията и предричат падането на народната власт. Движи се изключително сред реакционни среди – бивши индустриалци, бивши търговци и др. такива.

Материалното му положение  е много добро. Живее в собствен апартамент. По характер е много страхлив и привързан към семейството си. Поддържа връзки с бивши индустриалци и търговци. Сред тия среди се ползва с голямо доверие и авторитет. За разработване на бившите индустриалци и търговци се спирам на лицето ЛАЛЮ МЕТЕВ ЧЕХЛАРОВ.

Из „Рапорт за вербовка” от О.Р. 3360 Борис Кирилов Тодоров V-та група отд. „А” отдел I-ви при ДДС (Н-к отдел I-ви Ив. Бънзаров – 1949 г.); Н-к отд. „А” (Ст. Митев); Инспектор отд. „А” (Н. Ялъмов)

 

16.

ПЛАН ЗА ВЕРБОВКА

1. Ще бъде задържан секретно на 14 X 1949 година преди пл. към 9 часа, когато излиза от домът си и доведен в ДС.

2. Вербовката ще бъде проведена въз основа на компрометиращи материали с които разполагаме.

3. Вербовката ще бъде проведена по следния начин:

Ще бъде разпитван за цялата му дейност преди и след 9 IX 1944 год. Като за всичко това ще бъде накаран да признае и напише.

Ще му бъде поставен въпроса, че за цялата му дейност ще бъде изпратен на лагер, а семейството му изселено от София.

Предвид на това, че е много страхлив и се страхува от изселване, а й това че е привързан към семейството си и има син студент, той ще поиска да му бъде простено и да се реабилитира, именно този момент когато той се признае за виновен и очаква за деянията му да бъде изпратен в ТВО, а семейството му изселено от София и търсейки и искайки да докаже, че ще се поправи, ще му бъде поставен въпроса за сътрудничество на Д.С. Предполагам, че ще приеме вербовката с готовност пред изпращането му в лагер и изселване на семейството му.

Вербовката ще бъде извършена от О.Р. Борис Киров Тодоров и О.Р. Димитър Иванов Тодоров. В случай, че не приеме вербовката ще бъде преставен за ТВО, а семейството му изселване.

София, 10 X 1949 год.

 

22.

ДЕКЛАРАЦИЯ

Подписаният Лалю Метев Чехларов, заявявам, че няма да кажа никого и никъде, че съм викан и разпитван в Дирекция „Държавна сигурност”. В противен случай съм съгласен да понеса всякакво наказание, каквото ми се наложи.

Декларатор: Л. Метев

 

26.

РАПОРТ от разуз. Радко Илиев Тодоров

Лицето Лалю Метев Чехларов

През 1950 г. бе представено по мероприятие – „Чистота”.

Предвид на това, че събраните данни и сведения го охарактеризират като вражески елемент а не представлява оперативен интерес.

Моля, материалите да бъдат снети в архив.

София, 16 VI 1951 г.

 

28.

СПРАВКА от полковник В. Райков

Притежавал много ценности и брилянти, златни монети и др. с които можел да живее 15 години.

Открит враг на народната власт. Същия е от ония които нескрито изказват желанието си за намеса в вътрешните работи на нашата страна на англоамериканците. Домът му се посещава от най-различни хора, врагове на наша страна, където се коментират събитията и предрича свалянето на властта. Редовно слушал чужди радиостанции и всичко което чуе го разпространява.

Живее охолно и при редка буржоазна обстановка.

София, 1953 г.

 

30.

РАПОРТ от О.Р. 3360 Б. Киров

Лалю Метев Чехларов /спеколант от голяма величина/

Открит враг на народната власт. ...„Не може да даде отчет на 8-те милиона къде ги е похарчил”.

[За Дора Метева] Заявявала е, пред едно лице, че в най-скоро време в България ще настъпи обрат в политиката. Комунистите щели да бъдат унищожени.

София, 13 X 1945 г.

 

9.

РАПОРТ от О.Р. 3360 Б. Киров

Преди 9 IX 1944 година Лалю Метев е бил активен привърженик на миналата фашистка власт.

Величаел е миналите управници и възхвалявал германците. Къщата му е посещавана от германски офицери много често. Дружел е с хора изключително силни за онова време.

Както преди така и сега Лалю Метев си остава враг на народната власт. ...

София, 30 IX 1949 г.

 

 

35.

„Лалю Метев е честен.” – Заявление от Юра Тодорова Атанасова, ул. „Аксаков” 28, член на БКП 5 секция I район, съпруга на убития комунист Тодор Атанасов, имали предачница и гладачница на ул. „Ниш”, познати от 1926 г. на семейство Метеви - живели тогава в родната къща на Дора Аврамова на ул. „Отец Паисий” 34 в Ючбунар, където днес се издига шпионската централа използвана от Лукойл, вместо паметен знак на признателност към именития наш общественик адв. Васил Аврамов (1863-1946) от Калофер.

 

41.

Строго поверително – МВР – ДС – Обр. лк.

Арх. № V.0 22912

Стефан Цветков Янев

роден през 1915 година в София

художник, образование: 8 кл.

Окраска (в какво се уличава): аг

 

***

Агент „Иван Грозний”

Сведенията са събрани от: Стефан Иванов х. Ангелов – ул. „Раковски” 122, Иван Илиев Йондов – ул. „Рачо Димчев” 1 и Петър Воденичаров – председател на 99-та ЕОПО, ул. „Гладстон” 58. [Изготвил: О.Р. от ДС при СУ-МВР Найден Христов Янакиев]

 

Из „Досие (СД 77) съставено от органите на Държавна сигурност за лицата Лалю Метев Чехларов (1885-1957), Дора Василева Аврамова – Лалю Метева  (1894-1967) и професор Васил Лалев Метев (1931-2007)”

Дори и на пръв поглед прави най-неприятно впечатление фрапиращата липса на документи по делото, което дори не е оформено по съответния ред. Това може единствено да означава, че ценна информация с изключително значима историческа стойност е била укрита или преместена за определени схеми от секретните служби наследници на тоталитарната Държавна сигурност. Можем само да гадаем за целите, обхвата и обстоятелствата около скандалното посегателство, както и за разработените намерения на "заинтересованите" тайни служби. Едно е пределно ясно, в държавата продължават да действат нерегламентирани и добре сработени механизми застрашаващи не само националната сигурност на България, но разкриват и много по-дълбок план за ревизиране и изкривяване на историята ни, както и обезличаването на определени по-неудобни личности за днешните комунисти. Причината е повече от прозрачна, над българския народ продължава да тегне планомерно и методично провеждан г е н о ц и д, от съветската окупация на 9-ти септември 1944 година насам, спрямо индустриалния и културен елит на нашата нация!

Из досието на Лалю Метев (2)

Вж. „Относно изселването на семейство Метеви”

Начална структура на Държавна сигурност (30.04.1947)

Документ: Инструкция НК/003-47

Досие на секретен сътрудник "Гоце" - Георги Седефчов Първанов

---

 

Другарю министер,

 

Казвам се Дора Метева, бивша учителка, а сега преводач от руски.

Притежавам около 18 декара място в Банкя – остатък от мястото ми, отчуждено по ТПС – 32 декари. От последния брой „Известия” става ясно, че се отчуждават и от това място нови 8 декари и от останалото – за път по 2,5 м. По цялата му дължина. Купувачите подадоха молба, приподписана и от мене, където трябва, въпросът ще се разреши така или иначе, но на мене ми се ще да разправя някак по-просто и не по юридически, а по човешки, че това е един съкрушителен удар за мене. Аз съм на 64 години, нямам пенсия, макар да съм уволнена от Първа Софийска девическа гимназия през 1921 г. по чл. 20 от министерството на Омарчевски – имам само три годишна служба – от 1944 година съм преводачка от руски при всички държавни днес издателства: Партиздат, „Народна просвета”, „Народна култура”, Националния комитет при КНИК някога и сега при Министерство на културата /превела съм 8 драми за театрите/, - имам повече от 30 тома преводи, между които – „Господа Головльови”, „Губернски очерци” – Салтиков-Щчедрин, Федин – „Необикновено лято”, Чуковски – „Балтийско небе”, Макаренко – „Книга за родителите” и „Знамена на кулите” и др. Аз първа, по свой почин открих безплатните курсове по руски език при новооснованото Българо-съветско дружество, а и до днес през стаята ми минават всички нуждаещи се от уроци по руски от блока ми. За беда ние, преводачите, сме само „Кабинет за художествен превод при Съюза на писателите”, но въпросът за пенсия си остава висещ.

Другарю министер, аз разчитах на това място в Банкя, то бе едничката ми надежда за „добри старини”, започнах от миналата година да го продавам, за да се сдобия с пари, но работата толкова се усложни с новите наредби, че продажбата се проточи до сега, когато стана ясно, че от мястото ми се отчуждават много от продадените с предварителен договор парцели. Като върна капарото, което съм получила от купувачите /а аз го похарчих!/, които са едни прекрасни хора, заслужили за държавата – два лекари бивши партизани, професор [Панайот] Гиндев, професор [акад. Георги Стефанов] Наджаков, полковник Рангелов – Георгиев, помощник министер Попов /от електификацията/, заместник главния прокурор Узунов и др. – аз не ще имам вече перспективата за спокойни старини, която сгряваше сърцето ми.

Другарю министер, това място с личен труд се превърна в гиздава овощна градина, то се наричаше „паниците” поради издълбаните ями, които го изпълваха, дръвчетата са отгледани с огромни усилия – теренът е безводен и ние пренасяхме вода с варели от Градоман преди да изкопаем кладенеца на 40 метра дълбочина – аз съм повръщала от преумора да поливам дръвчетата – това може да ви потвърдят моите добри приятелки от 40 години насам – Юра Атанасова и Женя Дюстабанова, честни партийни членки, които често са гостували у дома преди 9 септември, както и всички съседи в Банкя.

Ей сега, когато пиша настоящето край мене са моите племенници – възторжени млади комунисти, които ме питат – дали някога ще мога да изпълня обещанието си – да ги заведа на поклонение в Русия с тия прекрасни екскурзиантски параходи, които гледаме в киното. Русия е била заветната ни мечта от детството още, брат ми ходи пеш някога на поклонение, а аз още не съм я видяла...

Има още един факт, който тия, които отчуждават това място, трябва да знаят. Това място не е пригодно за тежки постройки, защото е свлечище. Там има една досущ слаба паянтова къщица, в която живеехме и която се пукна в средата и един обор, който също щеше да пропадне, ако не бяхме го подкрепили с подпорни стени.

Другарю министер, аз никога не съм се молила, не молих и когато неспаведливо отговориха на молбата ми да ме оставят земеделски стопанин на това място с отрицание, залових се търпеливо и спокойно да работя друго според силите си, макар да имах тежко болен почти на едно място другар. Другарю министер, ще стане така, както държавата реши, но дано се вземе предвид и това, че аз дадох вече 30 декари прекрасно обработена площ, а това парче земя е последният ми залък.

 

23.III.1948 г.

С почит: /подпис/

 

П.П. Молбата на купувачите и моята официална е дадена в Димитровски РНС, Комунално стопанство.

---

М О Л Б А  от

 

ДОРА ВАСИЛЕВА МЕТЕВА, преводачка от руски и частна учителка по руски език, соф.жителка, живуща на ул. „Раковски”, 122 – София.

 

Другарю министър,

 

Притежавах място от 52 декара в с. Банкя, където планирахме да построим някога дом за оздравяващи малки деца. Покойният дядо Рачо Ангелов, добър наш приятел, ни напътствуваше с лекарските си съвети. Започнахме облагородяването на мястото, наречено „Паниците” поради многобройните ями, които го браздяха. Това беше огромен труд, тъй като мястото беше безводно. Изкопахме кладенец на 40 метра и от него поливахме посадените около 2000 дръвчета. Пълнехме на ръка три варела с вода и аз съм поливала до разсъмване. Повръщала съм от преумора.

След 9 септември от мястото ми взеха по ТПС 32 декара и ми оставиха 20 декара, от продажбата на които да се препитавам. Аз съм славянски филолог, бях учителка и съм уволнена като прогресивна в 1921 г. от Омарчевски. Пенсия нямам, тъй като учителствувах само три години. А за пенсиите на преводачите още нищо сигурно не се знае. Превела съм 70 тома – руски класици. През 1948 г. другарят ми тежко заболя от паркенсон, беше почти труп и аз започнах усилено да превеждам и предавам уроци, за да издържам семейството. Междувременно взех сирачето на брата си, художник, който почина млад, тъй като ние нямахме деца. Мястото мина за продажба в ръцете на адвокат. Поради това, че той не заверил предварителните договори, според новото нареждане местата започна да продава общината, аз връщах взетото капаро /а бях го почти изхарчила/, задлъжнях на добри приятели, но честно след време се изплатих. В [19]57 година погребах мъжа си. За нечистите сделки на адвоката той беше наказан от другарски адвокатски съд /не по мое искане, да знаете, а скоро партията е потвърдила изключването му, вместо да го приеме отново в редовете си/. Това пиша не, за да заклеймя адвоката – аз отдавна съм му простила. Тежко ми беше, но не ми е мъчно вече – аз надживях тия неща и не съжалявам, че съм била доверчива и благородна.

Ето какво стана с мястото ми по-нататък: 6 декара и половина взе МВР при министерския съвет, като ми платиха по 0.60 лв. /нови пари/. Около 4-5 декара взеха и за път. В мястото на МВР има 160 дървета, които не ми платиха, кой знае защо. Вижда се, всички ме третираха като някаква тежка буржоазка. Напоследък в техническия отдел на Димитровския Рай-съвет ми казаха, че последните 3-4 декара са отчуждени за озеленяване още преди много време и, ако не направя постъпки, ще влязат в давност сметки. Нямам пари да търся помощта на адвокати. Па и не знам, към кого трябва да се обърна, за да ми се платят отчуждените за път и озеленяване декари. /За път се плащат стотинки, струва ми се/.

И на края, за да се потвърдят всичките мои думи, много ви моля, нека Юра Атанасова /партиен член/, 45 години мой приятел, която е била много пъти у нас и преди, и след 9 септември, засвидетелствува, какъв труд е било за мене това място. А за другаря си Лалю Метев, починал 1957 г. искам да кажа още нещо: той беше славянски филолог, по някакъв габровски нагон става търговец – продаваше платове на консигнация. В 1939 г. той спря да търгува. „Не искам да печеля, докато има враг в родината ми.” – Това е зарегистрирано в Държ.вестник от 23 февруари, 1940 г., брой 46, стр. 29: „Фирмата Лалю Метев прекратява търговската си дейност и се заличава от едноличния търговски регистър”. – Единствената заличена фирма между толкова новосъздадени по онова време...

Нека и бившият председател на адвокатския съвет Васил Савов ви каже, какво ми е струвало, и до днес още да събирам по левче това, което много хора ми дължат и ме мамят.

 

Юра Атанасова живее в ул. „Аксаков”, 28,

телефон 9-02-43.

 

25.I.1966 г.

С искрено чувство на благодарност: /подпис/

---

 

            Още през 1938-39 година, когато пламна войната, съпругът ми реши да напусне търговията си /той продаваше платове на консигнация/ и да се залови със земеобработване. Той беше селянин и страшно обичаше земята. Прекратяването на търговската му дейност е регистрирано в Държавен вестник от 28.II.1940 г. Между прочем това е единствената фирма, която престава да действува, когато всички бясно се надпреварваха да печелят пари. В 1938 г. купихме около 50 декари полски имот в Банкя, който най-усърдно започнахме да обработваме и торим. Това ни струваше много труд, тъй като нямаше вода и ние на ръце поливахме посадените дървета.

                През 1952 г. ни отчуждиха по закона за ТПС около 30 декари, като ни оставиха 22 декари градина заедно със стопанските сгради, границите на които бяха описани в протокола.

През 1950 г. съпругът ми заболя тежко и, тъй като бях принудена да намаля уроците и преводите си, решихме да продадем част от мястото в Банкя. В 1957 г. съпругът ми почина. За продажбата аз дадох пълномощно на адвокатите Петър Герганов, който живееше в Банкя в съседство на мястото ми и Никола Рилски. Дадох им право да сключват предварителни договори с купувачите на местата и да получават сумите. /Продължава/

Източник:

Извадка от заявление на Дора Метева във връзка със ЗПИНМ.

---

Из Досието на Лалю Метев и Дора Аврамова-Метева © 2008 Лалю В. Метев

НО НАИСТИНА МИ СЕ ПОВРЪЩА.....ГНУСНО Е....ЖАЛКО Е, ЧЕ И ДНЕС ВСИЧКО Е СЪЩОТО...