2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 12468 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 28.04.2013 09:49
През 1920 год. на базата на Българското археологическо дружество, е създаден Българския археологически институт като първото самостоятелно научно учреждение в България и за негов пръв директор е назначен Богдан Д. Филов.
ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ (1863-1946)
Учи в Карлово и Габрово. Учител в Априловската гимназия и съдебен пристав в Карнобат до 1889 г. Завършва Юридическия отдел на Висшето училище в София (1896). Окръжен съдия, прокурор, адвокат в Ямбол, Плевен, Враца и София (1896—1929). Директор на ипотечния отдел на БНБ (1929—1934). Сред основателите на БЧК-Габрово. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Вицегубернатор на Македония (1916). Виден любител-фолклорист и нумизмат-колекционер. Нумизматичната сбирка на Васил Аврамов, състояща се от 7076 монети, е ценно притежание на НАИМ. Първият наш критик в областта на историята. Автор на монографиите: Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив. — ИБАД, 4.1914/15; Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът на император Исак Ангел при гр. Трявна. 1929; Юбилеен сборник Плиска — Преслав. Ч. 1.1929, 253 с; Ч. 2.1929,176 с.;Ч. 3.1929, 204 с; 15. Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от император Василий II Българоубиец. 1936. Дописен и редовен член на БКД/БАН. Носител на сребърния медал „За наука и изкуство” (1937). Благодетелен член на Калоферската дружба в София (1921).
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ БАЛАСЧЕВ (1869-1936)
Учи в родния си град Охрид, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. завършва Висшето училище в София, специалност история, след което специализира във Виена. Завръща се в България и става учител по история (1899-1902, 1904-1908, 1924-1934) и същевременно работи като уредник в Народния музей (1902-1903), а след това и в Народния етнографски музей в София (1919-1923). Един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. От 1909 до 1919 г. е главен редактор на списание „Минало“. Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член е на Македонския научен институт.
ЮРДАН ГОСПОДИНОВ (неизв.)
ИВАН ВЕЛКОВ (1891-1958)
Завършва стара история и класическа археология във Виенския университет с докторат (1915). През 1919-1937 е уредник на античния отдел при Музея в София, а през 1938-1944 е директор на Музея. Работи главно в областта на тракийската археология. Ръководи разкопки на тракийски селища (Дуванли, Мезек, Брезово) и римски градове и крепости; проучва и набелязва в археологическата карта на България много тракийски крепости в Стара планина и Родопите.
КОСТА ВЪЛЕВ (неизв.)
ДИМИТЪР ДЕЧЕВ (1877-1958)
Завършил класическа филология в Германия. Лектор по латински език 1914-1920, доцент по латинска филология 1921-1924, професор и ръководител на Катедрата по класическа филология 1928-1945, академик 1943. Академик Дечев посвещава своите усилия на изучаването на трако-келтските езикови успоредици, на античните надписи и ревизия на надписа на Мадарския конник, превежда и издава извори за старата история и география на Тракия и Македония. Той продължава делото на Томашек и става основоположник на тракийското езикознание у нас с два важни труда „Характеристика на тракийския език „ и „Тракийските езикови остатъци”.
В. ДИМОВ (неизв.)
ВАСИЛ НИКОЛОВ ЗЛАТАРСКИ (1866-1935)
Историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на Българската държава през Средните векове“. Завършва класическа гимназия (1887) и история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897–1904), извънреден професор (1904–1906), редовен професор (1906–1935). През 1913–1914 и 1924–1925 е ректор на Университета. От 1900 Златарски е действителен член на БКД, секретар (1900–1921) и председател (1921–1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската АН в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага и на Югославянската в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет. Председател е на българското историческо дружество 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества.
ЙОРДАН ИВАНОВ НИКОЛОВ (1870-1947)
Получава средното си образование в Кюстендил. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Д. Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по френски език и литература в Сливен. През 1925 г. е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература в СУ, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска поради пределна възраст. През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага.
АНАСТАС ТОДОРОВ ИШИРКОВ (1868-1937)
Следва история във Висшето училище в София. През 1892 г. е изпратен на специализация по славянска филология в Лайпциг. През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет. От 1903 г. е извънреден професор в СУ, а от 1909 до 1934 г. е редовен професор. Декан е на същия факултет нееднократно (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. Член на БКД/БАН от 1904 г. Председател на Българското географско дружество. Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. През 1917-1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.
ГАВРИЛ КАЦАРОВ (1874-1958)
Завършва класическа филология и стара история с докторат по философия в Лайпциг. Член-основател и председател на Българското археологическо дружество (1906-1920). От 1906 г. академик. Директор на Музея (1928-1929) и на АИМ (1940-1947). Член на Руския археологически институт в Цариград, редовен член на Германския археологически институт, действителен член на Австрийския археологически институт, член-кореспондент на Виенското праисторическо дружество. Основоположник на тракологията. Над 300 публикации в областта на тракийската религия и история.
арх. ПЕНЧО КОЙЧЕВ (1976-1957)
Летопис: 1876 г. - роден на 27 януари в Дряново. 1879 г. - семейството му се преселва в Силистра. 1891 г. - завършва основно образование в Силистра, през 1896 г. - средно в Русе, 1891 г. - висше в Гент, Белгия. 1903 - 1905 г. - изгражда мавзолея в Плевен. 1903 - 1908 г. - основава и активно участва в дружество "Съвременно изкуство", в кръжока на "българановци". 1908 - 1915 г. - строи санаториума в Искрец, 1910 - 1914 г. - лятната резиденция в Царска Бистрица, 1917 - 1919 г. - жп гари Видин, Лом, Свищов, 1924 - 1928 г. - Първа девическа гимназия, Ветеринарномедицинския факултет в София, Психиатрична болница към МА, разширение на сградата на НС от север. 1928 - 1933 г. - съдебни палати в Трявна и София, по типови проекти - в Етрополе, Ботевград, Велинград, Нови пазар, частни къщи и кооперации в столицата. 1957 г. - умира на 27 януари.
СТЕФАН ЛАЗАРОВ КОСТОВ (1879-1939)
През 1902 г. Ст. Л. Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава със журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 г. е учител в София и Пловдив. През 1906 г. специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, В. Вондрак, М Решетар и други. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония. От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 г. е негов председател, а през 1927 г., за кратко е и директор на театъра. От 1929 г. е дописен член на БАН.
ПЕТЪР СТОЯНОВ МУТАФЧИЕВ (1883-1943)
Завършва история и география в Софийския университет (1910); специализира византология в Мюнхен, Германия (1920-1922). Уредник на Средновековния отдел в Музея (1910-1920). Специалист по средновековна българска история и история на Византия. Редовен член на Българска академия на науките, професор (1937).
НИКОЛА А. МУШМОВ (1869-1942)
През 1894 г. постъпва като секретар в Народния музей. От 1918 г. до 1931 г. е уредник на Нумизматичния фонд. По това време в Музея са прибрани важни в научно отношение колективни находки на монети. Той е автор на шест основни за българската нумизматика труда и десетки статии.
РАФАИЛ ПЕТРОВ ПОПОВ (1876-1940)
Уредник на отдел Праистория от създаването му в 1909 до 1931 г. В периода 1929-1938 г. е директор на Народния археологически музей. Основател и секретар на АИМ от 1920 до 1939 г. и член на Музейния комитет. Проучва редица праисторически обекти: Темната дупка, Луковитско (1925-1926); Бачо Киро, Дряново (1938-1939); Миризливка, Белоградчишко (1929); Моровица, Гложене (1912); района на Беляковското плато, Търновско (1906, 1921); района около Мадара, Шуменско (1902, 1903, 1908); Коджадермен, Шуменско (1907, 1914); Салманово, Шуменско (1908, 1912); Попово (1921-1922) и др.
АНДРЕЙ ДИМИТРОВ ПРОТИЧ (1875-1959)
Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг, Германия (1901). Член на Археологическия институт с музей, директор на Музея (1920-1928), и организатор на Художествения отдел. Редовен член на БАН, академик (1946).
БОГДАН ДИМИТРОВ ФИЛОВ (1883-1945)
Завършва с докторат археология във Фрайбург (1906). Специализира в Бон, Париж и Италия. Директор на Музея (1910-1920). От 1920 г. професор в Софийския университет. Действителен член на Археологическия институт във Виена. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, редовен член на Българска академия на науките. Над 100 публикации по история, археология и епиграфика. Сред най-известните му трудове са: Старобългарското изкуство (1924), Паметници на тракийското изкуство (1919), Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър (1934), Куполните гробници при Мезек (1938). Благодетелен член на Калоферската дружба в София 1922.
АТАНАС П. ЧИЛИНГИРОВ (неизв.)
Вж.: Годишник на Народния музей за 1920 год.
Вечна им памят!
Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.
Няма да скрия възхищението си от личността на тук изброените бележити български буржоазни учени и общественици, сред които и Васил Аврамов (1863-1946), мой прадядо, като един от инициаторите и съучредителите на Българския археологическия институт през 1920 г., основан на базата на Българското археологическо дружество от 1901 г., и образуван през следващата година (1921 г.), като първи научен институт в България.
Преднамерено целенасочено избягван и пренебрегван от съвременната ни псевдоисториография и публицистика, бележитият калоферец Васил Н. Аврамов носи своята изключителна житейска вина за "позакъснялата" си и ненавременна кончина дошла чак през 1946 г., когато в страната ни вече все по-трайно продължава да вилнее развихрилият се научен комунизъм от просъветски тип, нанесъл непоправими щети над поколения българи и успял да обезобрази по най-зловещ начин българската наука, за съжаление налагайки ни стереотипи от партиен и класов характер чак до днес.
Оставайки с надеждата и пълното убеждение, един ден, българската общественост отново да се пробуди и напълно освободи от оковите на неокомунистическите си комплекси, като изрази по подобаващ начин своето признание и оцени ярките заслуги на В. Аврамов, като първостроител на следосвобожденска България, работил твърде неуморно и напълно безкористно за добруването и издигането авторитета на българщината до висините на напредналите до тогава във всяко отношение европейски народи, за да имаме и днес тази възможност да се съизмерваме, и не без основание гордеем, в културно и историческо отношение с тях.
София © 2008 Лалю Метев
Историята в снимки: Васил Аврамов
Из „Дневника” на Васил Митаков (продълже...
История на князете на Тракия и на Кимери...
ИЗВЪНРЕДНО! Порожанов обяви, че животнит...
05.10.2008 22:15
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев