Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2008 06:58 - Основателите на АИМ
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 12431 Коментари: 4 Гласове:
1

Последна промяна: 28.04.2013 09:49


О С Н О В А Т Е Л И  И ПЪРВИ ЧЛЕНОВЕ НА АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

През 1920 год. на базата на Българското археологическо дружество, е създаден Българския археологически институт като първото самостоятелно научно учреждение в България и за негов пръв директор е назначен Богдан Д. Филов.

image


ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ (1863-1946)

image

Учи в Карлово и Габрово. Учител в Априловската гимназия и съдебен пристав в Карнобат до 1889 г. Завършва Юридическия отдел на Висшето училище в София (1896).  Окръжен съдия, прокурор, адвокат в Ямбол, Плевен, Враца и София (1896—1929). Директор на ипотечния отдел на БНБ (1929—1934). Сред основателите на БЧК-Габрово. Доброволец в Сръбско-българската война (1885). Вицегубернатор на Македония (1916). Виден любител-фолклорист и нумизмат-колекционер. Нумизматичната сбирка на Васил Аврамов, състояща се от 7076 монети, е ценно притежание на НАИМ. Първият наш критик в областта на историята. Автор на монографиите: Траяновият път от Карпатите през Дунав и Балкана за Пловдив. — ИБАД, 4.1914/15; Войната на България с Византия в 1190 г. и погромът на император Исак Ангел при гр. Трявна. 1929; Юбилеен сборник Плиска — Преслав. Ч. 1.1929, 253 с; Ч. 2.1929,176 с.;Ч. 3.1929, 204 с; 15. Войната между Византия и България в 986 и обсадата на София от император Василий II Българоубиец. 1936. Дописен и редовен член на БКД/БАН. Носител на сребърния медал „За наука и изкуство” (1937). Благодетелен член на Калоферската дружба в София (1921).


ГЕОРГИ ДИМИТРОВ БАЛАСЧЕВ (1869-1936)

Учи в родния си град Охрид, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. През 1897 г. завършва Висшето училище в София, специалност история, след което специализира във Виена. Завръща се в България и става учител по история (1899-1902, 1904-1908, 1924-1934) и същевременно работи като уредник в Народния музей (1902-1903), а след това и в Народния етнографски музей в София (1919-1923). Един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. От 1909 до 1919 г. е главен редактор на списание „Минало“. Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член е на Македонския научен институт.


ЮРДАН ГОСПОДИНОВ (неизв.)


ИВАН ВЕЛКОВ (1891-1958)

Завършва стара история и класическа археология във Виенския университет с докторат (1915). През 1919-1937 е уредник на античния отдел при Музея в София, а през 1938-1944 е директор на Музея. Работи главно в областта на тракийската археология. Ръководи разкопки на тракийски селища (Дуванли, Мезек, Брезово) и римски градове и крепости; проучва и набелязва в археологическата карта на България много тракийски крепости в Стара планина и Родопите.


КОСТА ВЪЛЕВ (неизв.)


ДИМИТЪР ДЕЧЕВ (1877-1958)

Завършил класическа филология в Германия. Лектор по латински език 1914-1920, доцент по латинска филология 1921-1924, професор и ръководител на Катедрата по класическа филология 1928-1945, академик 1943. Академик Дечев посвещава своите усилия на изучаването на трако-келтските езикови успоредици, на античните надписи и ревизия на надписа на Мадарския конник, превежда и издава извори за старата история и география на Тракия и Македония. Той продължава делото на Томашек и става основоположник на тракийското езикознание у нас с два важни труда „Характеристика на тракийския език „ и „Тракийските езикови остатъци”.


В. ДИМОВ (неизв.)


ВАСИЛ НИКОЛОВ ЗЛАТАРСКИ (1866-1935)

image

Историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на Българската държава през Средните векове“. Завършва класическа гимназия (1887) и история в Университета в Санкт Петербург през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От 1 октомври 1895 г. е гимназиален учител в София и чете лекции във Висшето училище (днес Софийския университет). От 1897 до смъртта си преподава българска история в Софийския университет: редовен доцент (1897–1904), извънреден професор (1904–1906), редовен професор (1906–1935). През 1913–1914 и 1924–1925 е ректор на Университета. От 1900 Златарски е действителен член на БКД, секретар (1900–1921) и председател (1921–1926) на неговия Историко-филологически клон. От 1921 до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската АН в Санкт Петербург от 1911, дописен член на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага и на Югославянската в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет. Председател е на българското историческо дружество 1911-1935 г. и член на други български и чужди общества.



ЙОРДАН ИВАНОВ НИКОЛОВ
(1870-1947)

image

Получава средното си образование в Кюстендил. Продължава образованието си във Висшето училище в София (във втория му випуск), където през 1892 г. завършва славянска филология. Негови учители са изтъкнати бългаски учени като Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Д. Шишманов и др. През следващите две години – 1892-1894 г. – специализира в Университета в Лозана, където изучава литература на романските народи, латински език и палеография и усвоява основно френски език. До 1898 г. е гимназиален учител по френски език и литература в Сливен. През 1925 г. е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по българска литература в СУ, на която длъжност остава до 1942 г., когато напуска поради пределна възраст. През 1932 г. е избран за член на Славянския институт в Прага.



АНАСТАС ТОДОРОВ ИШИРКОВ
(1868-1937)

image

Следва история във Висшето училище в София. През 1892 г. е изпратен на специализация по славянска филология в Лайпциг. През август 1895 г. той завършва докторския си изпит с главен предмет география при Ратцел. След завръщането си е назначен за учител по география в София, а следващата година е изпратен от МНП в Берлинския университет. От 1903 г. е извънреден професор в СУ, а от 1909 до 1934 г. е редовен професор. Декан е на същия факултет нееднократно (1910-1911, 1918-1919, 1920-1921). През 1915-1916 г. е ректор на Софийския университет. Член на БКД/БАН от 1904 г. Председател на Българското географско дружество. Отначало Иширков работи във всички области на географската наука, а по-късно главно в областта на антропогеографията и политическата география. Особено внимание отделя на проблемите, свързани с населението и селищата на България. Като единствен професор по география, той не само чете курсове по геоморфология, климатология, хидрология и антропогеография, политическа и историческа география, но определя основните задачи и направления в развитието на тези науки. Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления на географската наука в България. През 1917-1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет.


ГАВРИЛ КАЦАРОВ (1874-1958)

Завършва класическа филология и стара история с докторат по философия в Лайпциг. Член-основател и председател на Българското археологическо дружество (1906-1920). От 1906 г. академик. Директор на Музея (1928-1929) и на АИМ (1940-1947). Член на Руския археологически институт в Цариград, редовен член на Германския археологически институт, действителен член на Австрийския археологически институт, член-кореспондент на Виенското праисторическо дружество. Основоположник на тракологията. Над 300 публикации в областта на тракийската религия и история.


арх. ПЕНЧО КОЙЧЕВ (1976-1957)

Летопис: 1876 г. - роден на 27 януари в Дряново. 1879 г. - семейството му се преселва в Силистра. 1891 г. - завършва основно образование в Силистра, през 1896 г. - средно в Русе, 1891 г. - висше в Гент, Белгия. 1903 - 1905 г. - изгражда мавзолея в Плевен. 1903 - 1908 г. - основава и активно участва в дружество "Съвременно изкуство", в кръжока на "българановци". 1908 - 1915 г. - строи санаториума в Искрец, 1910 - 1914 г. - лятната резиденция в Царска Бистрица, 1917 - 1919 г. - жп гари Видин, Лом, Свищов, 1924 - 1928 г. - Първа девическа гимназия, Ветеринарномедицинския факултет в София, Психиатрична болница към МА, разширение на сградата на НС от север. 1928 - 1933 г. - съдебни палати в Трявна и София, по типови проекти - в Етрополе, Ботевград, Велинград, Нови пазар, частни къщи и кооперации в столицата. 1957 г. - умира на 27 януари.


СТЕФАН ЛАЗАРОВ КОСТОВ (1879-1939)

През 1902 г. Ст. Л. Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава със журналистика - дейност, която продължава и една година след завършването си. От 1903 г. е учител в София и Пловдив. През 1906 г. специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, В. Вондрак, М Решетар и други. От 1909 г. е уредник, а от 1924 г. е директор на Етнографския музей в София - пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония. От 1923 година е член Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 г. е негов председател, а през 1927 г., за кратко е и директор на театъра. От 1929 г. е дописен член на БАН.


ПЕТЪР СТОЯНОВ МУТАФЧИЕВ (1883-1943)

image

Завършва история и география в Софийския университет (1910); специализира византология в Мюнхен, Германия (1920-1922). Уредник на Средновековния отдел в Музея (1910-1920). Специалист по средновековна българска история и история на Византия. Редовен член на Българска академия на науките, професор (1937).


НИКОЛА А. МУШМОВ (1869-1942)

През 1894 г. постъпва като секретар в Народния музей. От 1918 г. до 1931 г. е уредник на Нумизматичния фонд. По това време в Музея са прибрани важни в научно отношение колективни находки на монети. Той е автор на шест основни за българската нумизматика труда и десетки статии.


РАФАИЛ ПЕТРОВ ПОПОВ (1876-1940)

Уредник на отдел Праистория от създаването му в 1909 до 1931 г. В периода 1929-1938 г. е директор на Народния археологически музей. Основател и секретар на АИМ от 1920 до 1939 г. и член на Музейния комитет. Проучва редица праисторически обекти: Темната дупка, Луковитско (1925-1926); Бачо Киро, Дряново (1938-1939); Миризливка, Белоградчишко (1929); Моровица, Гложене (1912); района на Беляковското плато, Търновско (1906, 1921); района около Мадара, Шуменско (1902, 1903, 1908); Коджадермен, Шуменско (1907, 1914); Салманово, Шуменско (1908, 1912); Попово (1921-1922) и др.


АНДРЕЙ ДИМИТРОВ ПРОТИЧ (1875-1959)

image

Завършва германистика, история на изкуството и философия в Лайпциг, Германия (1901). Член на Археологическия институт с музей, директор на Музея (1920-1928), и организатор на Художествения отдел. Редовен член на БАН, академик (1946).


БОГДАН ДИМИТРОВ ФИЛОВ (1883-1945)

image

Завършва с докторат археология във Фрайбург (1906). Специализира в Бон, Париж и Италия. Директор на Музея (1910-1920). От 1920 г. професор в Софийския университет. Действителен член на Археологическия институт във Виена. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, редовен член на Българска академия на науките. Над 100 публикации по история, археология и епиграфика. Сред най-известните му трудове са: Старобългарското изкуство (1924), Паметници на тракийското изкуство (1919), Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър (1934), Куполните гробници при Мезек (1938). Благодетелен член на Калоферската дружба в София 1922.

АТАНАС П. ЧИЛИНГИРОВ (неизв.)


Вж.: Годишник на Народния музей за 1920 год.

image


Вечна им памят!

image
Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.

Няма да скрия възхищението си от личността на тук изброените бележити български буржоазни учени и общественици, сред които и Васил Аврамов (1863-1946), мой прадядо, като един от инициаторите и съучредителите на Българския археологическия институт през 1920 г., основан на базата на Българското археологическо дружество от 1901 г., и образуван през следващата година (1921 г.), като първи научен институт в България.

image
Преднамерено целенасочено избягван и пренебрегван от съвременната ни псевдоисториография и публицистика, бележитият калоферец Васил Н. Аврамов носи своята изключителна житейска вина за "позакъснялата" си и ненавременна кончина дошла чак през 1946 г., когато в страната ни вече все по-трайно продължава да вилнее развихрилият се научен комунизъм от просъветски тип, нанесъл непоправими щети над поколения българи и успял да обезобрази по най-зловещ начин българската наука, за съжаление налагайки ни стереотипи от партиен и класов характер чак до днес.

Оставайки с надеждата и пълното убеждение, един ден, българската общественост отново да се пробуди и напълно освободи от  оковите на неокомунистическите си комплекси, като изрази  по подобаващ начин своето признание и оцени ярките заслуги на В. Аврамов, като първостроител на следосвобожденска България, работил твърде неуморно и напълно безкористно за добруването и издигането авторитета на българщината до висините на напредналите до тогава във всяко отношение европейски народи, за да имаме  и днес тази възможност да се съизмерваме, и не без основание гордеем, в културно и историческо отношение с тях.

София © 2008 Лалю Метев



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rummi - красиво е да построиш нещо толкова трайно
11.09.2008 21:23
дано и нашето поколение успее да остави след себе си нещо, построено на толкова здрави основи.
цитирай
2. martiniki - снощи
16.09.2008 07:11
стана въпрос за Богдан Филов, покрай смърта на Китов - разбрах, че не се говори за това, но е с най-големи заслуги за развитието на археологията в България
цитирай
3. анонимен - За проф. Б. Филов и тракийската археология в България
05.10.2008 22:15
Поздравления за автора на този материал - приятеля Лялю Метев! В интерес на истината, тук съм длъжен да споделя един малък спомен. Като ученик и блъзък сътрудник в течение на 8-9 г. (1986-1994) на покойния д-р Георги П. Китов, си спомням с радост един миг от 1990 г. Само три месеца след "дворцовия" преврат в БКП на 10.11.1989г., Китов успя да организира една кратка, но много интересна научна конференция в памет на Б. Филов в залата на АИМ при БАН. Дотогава за Филов се говореше с половин уста, с недомлъвки, името му се цитираше с абревиатура или с звездички, делото му се криеше от комунисти и псевдо-учени, дори в СУ и АИМ. На тази среща на 10.02.1990г. Китов пръв и с пълна сила изтъкна огромните приноси на Филов за нашата наука и археология, възвърна делото му и го реабилитира напълно. А от президиума на БАН криха портрета му чак до 1994 г. .....
цитирай
4. andorey - Поздравления за автора на този м...
23.11.2016 09:47
анонимен написа:
Поздравления за автора на този материал - приятеля Лялю Метев! В интерес на истината, тук съм длъжен да споделя един малък спомен. Като ученик и блъзък сътрудник в течение на 8-9 г. (1986-1994) на покойния д-р Георги П. Китов, си спомням с радост един миг от 1990 г. Само три месеца след "дворцовия" преврат в БКП на 10.11.1989г., Китов успя да организира една кратка, но много интересна научна конференция в памет на Б. Филов в залата на АИМ при БАН. Дотогава за Филов се говореше с половин уста, с недомлъвки, името му се цитираше с абревиатура или с звездички, делото му се криеше от комунисти и псевдо-учени, дори в СУ и АИМ. На тази среща на 10.02.1990г. Китов пръв и с пълна сила изтъкна огромните приноси на Филов за нашата наука и археология, възвърна делото му и го реабилитира напълно. А от президиума на БАН криха портрета му чак до 1994 г. .....

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3821903
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19943
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031