АВРАМОВ СБОРНИК - ръкописна книга от 1674 г.
изписана от славния Аврам йерей Димитриевич.

Аврам Димитриевич - йерей, плодовит книжовник, талантлив калиграф и художник-миниатюрист. Работи през втората половина на XVII век в Карлово. От него са запазени няколко ръкописни книги: Служебник (1656, НБКМ), Богородични канони (1666, НБКМ), Миней за месец септември (1668, НБИВ), Псалтир (1669, Заграфски манастир) и Аврамов сборник (1674, НБИВ), които съдържат общо 2450 ръкописни страници. На него се приписват и Троянски дамаскин, Нов Троянски дамаскин и Еленски дамаскин - от XVII в. Книгите му имат разнообразно съдържание и богата украса. С особено богата и изящна украса е поп Аврамовият сборник, който е една от най-красиво изработените книги от XVII в. Аврам Димитриевич е един от най-дейните български книжовници от XVII в. При него се учи известният по-късно Кръстю Граматик от Кукленския манастир.


Аврамовият сборник съдържа (626 листа хартия по 32 реда) псалтир, месецослов, октоих, Богородичен акатист, Исусова служба, водосвет, календарни таблици, житие на Алексий човек божи и др. Календарните таблици и житието на Алексий са на новобългарски език.

Писмото е хубав, дребен полуустав с богата украса в балкански стил - съдържа всички видове ръкописни украшения: заглавки, заставки, концовки, миниатюри.

Особено много и разновидни по форма, големина, украса, цветове и с добавки (включително: човешки лица и очи) са заглавките.

С великолепна багрена хармония от бяло, кафяво, злато, червено, синьо са изпълнени сложните плетенични заставки.

На л. 202 има образ на св. Никола, на л. 584 - на св. Богородица.

Цялата украса цели да подчертае главното, да се намери то бързо и лесно.

Аврамовият сборник се съхранява в Народна библиотека "Иван Вазов" (№ 115) в Пловдив.


Лит. Б. Ц о н е в, Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека, С., 1920, с. 173; Н. Р а й н о в, Орнамент и буква в славянските ръкописи в Народната библиотека в Пловдив, С., 1925; М. С т о я н о в, Украса на славянските ръкописи в България, С., 1973, № 450.

---

  Народната библиотека “Иван Вазов” е основана след Освобождението от Йоаким Груев и е първата голяма обществена библиотека в България. Днес библиотеката е общодостъпна, универсална, научна библиотека и втори по-обем архив на българската печатна продукция.

Средно по 1000 читатели на ден от всички възрастови групи посещават десетте специализирани читални и осемте зали за свободен достъп на литература от всички отрасли на човешкото знание.

Библиотеката притежава над 1 350 000 единици традиционни и нетрадиционни носители на информация и поддържа обменни връзки с над 60 библиотеки от 15 страни в света.

Силно развито е междубиблиотечното книгозаемане в национален и международен аспект. От 1973 г. Народна библиотека “Иван Вазов” подновява издаването на своя “Годишник”, излизал в миналото в продължение на 40 години (1904-1941).

Библиотеката притежава колекции от ръкописи, редки и уникални български и европейски издания, инкунабули, щампи, литографии и гравюри от 19 в., портретна сбирка, архивни фондове и фонд “Българска възрожденска книжнина”.

Уникална е сбирката от 892 славянски, гръцки, турски, румънски и латински ръкописи, сред които фрагмент от т. н. Слепчански апостол ­ палимпсест със световна известност, Аврамов сборник от 1674 г., Псалтир от 1638 г., Сливенски дамаскин от 12 в., Миней на Кръстьо Граматик от 1695 г. и др.


Фронтален изглед от някогашната сграда на
Областното събрание на Източна Румелия,
в която от началото на 1886 г. се помещава
Народната библиотека и музей в Пловдив

---

ЗА ЕДИН ПРЕПИС НА БОГОЯВЛЕНСКИЯ ЧИН В АВРАМОВИЯ СБОРНИК ОТ 1674 г.

В ръкописната сбирка на Пловдивската народна библиотека „Иван Вазов“ под сигнатура № 115 се съхранява един много красив ръкопис, който представлява сборник, съдържащ четива от различни богослужебни книги: Псалтир, Месецослов, Октоих, Акатист и Параклис Богородичен, календар с указания за времето, здравето на човека и зодиите, Слово за Алекси, Божи човек, различни чинове, служби и др. Книгата е прекрасно изработена, изписана с обработен полууставен почерк и декорирана с голяма вещина. Съдържа 626 листа (18,5 х 13,5), по 32 реда на страница. Писмото е среден калиграфски полуустав, средногорски тип, а правописът е ресавски, с диакритични знаци. На повечето от страниците заглавките и инициалите са богато украсени с различни флорални и зооморфни мотиви, заставките са плетенични, също декорирани с флорални или антропоморфни елементи, някои са запълвани със златно мастило. Книгата е запазена цяла и подвързана с кожена подвързия с оригинални закопчалки. Само няколко листа от началото са били изгубени и впоследствие допълнени от друга ръка от по-ново време, като новите листове са всъщност 11, а не 6, както е отбелязано в Описа на ръкописа (Цонев 1920: 173). Книгата има собствена буквена фолиация с червено мастило, нанесена от ръката на създателя й, но също има и нова - сини арабски цифри. В края на ръкописа има приписка, в която се съобщава годината на създаването му – 7182, или 1674, както и името на преписвача – многогрешний Аврам йерей син Димитриевич. За този книжовник – Аврам Димитриевич – нямаме почти никакви сведения, освен кратките данни, които той ни е оставил в няколко приписки към преписаните от него богослужебни книги. Съдейки по второто му име, можем да предполагаме, че има евентуално сръбско потекло. Някои изследователи изказват предположение, че е произхождал от заможно семейство на търговец (Ангелов 1976: 38).

ХРИСТИНА ТОНЧЕВА (Пловдив)

Поздрави за постинга!

Аврам Димитриев(ич), наричан поп Аврам, е български учител и книжовник, син на Димитрий от село Сопот Ловешко.Роден е около 1630г. Поп Аврам в младините си се е учил в Етрополския манастир "Варовитец",където получава грамотност и титул "даскал"-което на тогавашен език, означавало не само 4учител4, а и "книжовник-граматик". Той заедно с по-големия си брат Иван също свещеник се преселват около средата на XVII век в днешния град Сопот заедно със семействата си вследствие на турски гонения. Поп Иван (по-големият брат) става енорийски свещеник в Сопот, а даскал-поп Аврам на Карлово, тъй като енорията на Сопот тогава била твърде малка за да издържа двама свещеници. Поп Аврам остава да живее в Сопот, а служил в Карлово, което отстои само на 5 км от Сопот. Поп Иван е прапрадядо на Иван Вазов по майчина линия. Такъв е и поп Аврам. Той,заедно с поп Филип, е един от основоположниците на Сопотско-Аджарската книжовна школа от XVII-XVIII в. Аврам Димитриевич умира около 1710 г. в Сопот на преклонна възраст.Никакъв сръбски произход не може и не трябва да се приписва на този български книжовник и духовник, само поради това ,че по тогавашен маниер за по-благородно и благозвучно е добавил окончание "ич",към бащиното си име.За справка вижте имената на неговите съвременници,чийто български произход никой не оспорва-Партений Павлович (родом от Силистра),Петър Парчевич (родом от Чипровци),Христофор Жефарович (родом от Дойран)и т.н.